Р
Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. Кюстендил, 23.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: А. Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 9/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 149, ал. 2 от АПК и във връзка с § 9, ал. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Ж.С.Д., А.А.Ч., В.Д.В., Н.З.Х.
и Л.Г.Н., чрез адв. С.К., против мълчалив отказ на кмета на община
Кюстендил за произнасяне по тяхно искане с вх. № 94-00-4493/22.11.2022 г. по
реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Твърди се, че за имота е
било постановено да бъде отчужден още през 1981 г., като на собствениците на
отчуждения имот е трябвало да бъдат заплатени парични обезщетения, но такива не
са заплащани. Иска се отмяна на мълчаливия отказ на кмета на община
Кюстендил и постановяване на акт по същество, с които да се отмени на заповедта
за отчуждаване на имота. Претендират се разноски.
Ответната страна – кметът на община Кюстендил не
изразява становище по жалбата.
Административен съд - Кюстендил, след извършена преценка
на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С искане до кмета на община Кюстендил, заведено с
вх. № 94-00-4493/22.11.2022 г. (л.43 от делото) жалбоподателите,
като наследници на З. В. Г., А. В. Д., Д. В. Д. и на Р. В. Г., поискали при
спазване на изискванията на § 9, ал. 2 ПЗР на ЗУТ да се отмени
заповедта за отчуждаване на имот, представляващ парцел XVIII - кв.20 по
плана на с. Ж., обл. Кюстендил. Към искането са приложени копие от заповед №
566/06.04.1981 г.на кмета на община Кюстендил и удостоверение за наследници №
74/14.09.2016 г.
В четиринадесет дневен срок от подаване на искането
жалбоподателите не са получили отговор, поради което на 06.01.2023 г. подали
жалба до Административен съд - Кюстендил
против мълчаливия отказ на кмета на община Кюстендил за произнасяне.
От данните по делото се установява, че със заповед
№ 566/06.04.1981 г. на Председателя на Общински Народен Съвет (ОбНС) - гр. Кюстендил на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), чл. 253 ППЗТСУ и
предложението на Комисията по чл. 26 от ППЗТСУ(отм.) от наследниците на З. В. Г.,
А. В. Д., Д. В. Д. и на Р. В. Г. е отчужден имот, представляващ парцел XVIII - кв.20 по плана на с. Ж., обл. Кюстендил за изграждане на „Административна
сграда“, като в заповедта е определена стойността на обезщетението за всеки от
собствениците.
Като част от административната преписка по делото
е приложена молба до кмета на община Кюстендил с вх. № 94-00-580/21.05.1998 г.
от наследниците на В. Г. Д., с искане да им бъде възстановена собствеността
върху процесния имот и да бъде отменено отчуждаването. Приложена е и заповед №
94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на община Кюстендил, с която е отказано
възстановяване на собствеността върху недвижимия имот, находящ се в с. Ж.,
община Кюстендил, представляващ парцел XVIII в квартал 20
по плана на с. Ж., с мотиви, че мероприятието, за което е отчужден имотът е
реализирано на място – изградена е „Административна сграда“.
Приложени са по делото и разписки от 19.08.1998
г. за връчване на А. Д., Ц. Д., В.В., Н. К. и Н.Х. на посочената заповед №
94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на община Кюстендил за отказ за възстановяване
на собствеността върху процесния имот.
Във връзка с положените от лицата подписи и
узнаване от тяхна страна за постановения от кмета на община Кюстендил отказ за
възстановяване на собствеността, обективиран в заповед № 94-00-580/31.07.1998
г. на кмета на община Кюстендил, при разглеждане на делото по искане на
процесуалния представител на жалбоподателите е назначена и допусната
съдебно-почеркова (графиологична) експертиза, която дава категорично заключение, че подписите върху
разписките за получаване на заповедта не са положени от посочените лица. Вещото
лице е посочило, че е използвало сравнителен материал (сравнителни
образци от подписите на лицата), лупи с различна степен на увеличение. При
сравняването му с подписите върху разписките, обект на експертизата са
установило категорично, че подписите, с които лицата удостоверяват, че са
получили заповед № 94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на община Кюстендил за
отказ за възстановяване на собствеността върху процесния имот не са техни. При приложение на методите за
установяването на писмено-двигателните навици на пишещите и методика за
аналитично-сравнително изследване,
в количествен и качествен смисъл тази съвкупност е достатъчна според експерта
за формиране на отрицателен извод, че подписите за получател в разписките не са
изпълнени от А. Д., Ц. Д., В.В., Н. К. и Н.Х., както и че подписът,
положен „с уважение“ в молба до кмета на община Кюстендил, от 20.05.1998 г. (л. 31 от делото) не е идентичен на подписите на А. Д., В.В., Н. К., Н.Х. и Р. Н..
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Кюстендил, намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд
индивидуален административен акт по арг. от разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т.
1 вр. чл. 58, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, в преклузивния едномесечен
срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗУТ кметът
на общината е компетентният орган да издаде искания административен акт, като с
оглед местонахождението на имота и съгласно ЗУТ, компетентен е именно кмета
на община Кюстендил. Жалбоподателите са представил доказателства, че са
наследници на собствениците на процесния имот, същите са подали искане до кмета
на община Кюстендил и е последвал мълчалив отказ.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е мълчалив отказ на кмета на община
Кюстендил за произнасяне по искане с вх. №
94-00-4493/22.11.2022 г. по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. С нея искателите, настоящи жалбоподатели, като
наследници на З. В. Г., А. В. Д., Д. В. Д. и на Р. В. Г., поискали при спазване на изискванията на §
9, ал. 2 ПЗР на ЗУТ да се отмени заповедта за отчуждаване на имот,
представляващ парцел XVIII - кв.20 по плана на с. Ж., обл. Кюстендил. Твърдяли в искането, че обезщетение за имота не
са получавали.
Въпросът е имал ли е законово
задължение административният орган да се произнесе по същество на искането, в
която връзка съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК при условията,
посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да
приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице
предвидените предпоставки. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК предвижда, че когато е
инициирано издаването на административен акт, компетентният орган е длъжен да
провери допустимостта на искането. Процесуалноправните условия за това са
уредени в чл. 27, ал. 2, т. 1 - т. 6 от АПК, като в т. 1 е посочено липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
В случая по делото от ответника са
представени доказателства за постановен изричен отказ на кмета на община
Кюстендил, обективиран в заповед №
94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на община Кюстендил, с която е отказано
възстановяване на собствеността върху недвижимия имот, находящ се в с. Ж.,
община Кюстендил, представляващ парцел XVIII в квартал 20
по плана на с. Ж., с мотиви, че мероприятието, за което е отчужден имотът е
реализирано на място – изградена е „Административна сграда“ по подадена от наследниците
на В. Г. Д. молба до кмета на община Кюстендил с вх. № 94-00-580/21.05.1998 г.,
с искане да им бъде възстановена собствеността върху процесния имот и при спазване на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ да се отмени заповедта за
отчуждаване на имот представляващ парцел XVIII в квартал 20 по плана на с. Ж. .
Цитираната молба, с която кметът на
община Кюстендил е бил сезиран, доколкото е налице произнасяне с отказ за
възстановяване на собствеността върху процесния имот и искане вх. № 94-00-4493/22.11.2022
г. на жалбоподателите, във връзка с която се оспорва мълчаливият отказ на кмета на община Кюстендил,
са с идентично съдържание, което обстоятелство безспорно е пречка за издаване
на нов акт със същия предмет по искане вх. № 94-00-4493/22.11.2022 г., но в
случай, че изричният отказ е влязъл в сила.
В тази връзка по делото от
страна на ответника са представени разписките за връчване изричен отказ на кмета на община Кюстендил, обективиран в заповед № 94-00-580/31.07.1998 г. Положените от
лицата върху разписките подписи изрично са оспорени от процесуалния
представител на жалбоподателите, като връзка с тези оспорвания по настоящото
дело е допусната съдебно-почеркова експертиза. Установи се от заключението на вещото
лице релевантното за спора обстоятелство, а именно, че не е налице редовно връчване
на акта (заповед № 94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на община Кюстендил), обективиращ изричен отказ на органа за отмяна на отчуждаването по § 9, ал. 2 от ПР
на ЗУТ на имот, представляващ парцел XVIII в квартал 20
по плана на с. Ж., произнасяйки се по молба
със съдържание идентично на искане с вх. № 94-00-4493/22.11.2022 г., във връзка с която се
оспорва мълчалив отказ на кмета на община Кюстендил. Предвид
липсата на данни за редовно връчен на страните изричен отказ на кмета
на община Кюстендил да отмени отчуждаването на процесния имот следва да се
приеме, че същия не е влязъл в законна сила.
Като съобрази посочените обстоятелства и с оглед
събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-почерковата експертиза, съдът
намира, че ответникът е следвало да се произнесе с изричен административен акт
по молбата, но не по реда на § 9, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, както искат
жалбоподателите, тъй като е налице предходно произнасяне, а по реда на чл.
27, ал. 2, т. 1 или т. 2 от АПК във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 56, ал. 2 от АПК или по реда на чл. 99 и сл. от АПК, ако са налице условията за това.
В
процесния случай, мълчанието на органа е незаконосъобразно, поради което оспореният
мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на
компетентния административен орган, който да се произнесе изрично по
заявлението на Ж.С.Д., А.А.Ч., В.Д.В., Н.З.Х. и Л.Г.Н., депозирано пред него на
22.11.2022 г., като преди да разгледа въпросът по същество, императивно е
длъжен да разгледа предпоставките визирани в чл. 27 от АПК и едва след като
приеме, че такава не е налице, да постанови изричен акт по съществото на
искането.
По
изложените съображения, обжалвания мълчалив отказ следва да бъде отменен и на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на компетентния административен
орган за изрично произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява
искането на жалбоподателите по отношение на присъждане на направените по делото
разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и заплатен
депозит за вещо лице в размер на 770 лв., като за
адвокатското възнаграждение липсват доказателства за действително осъществен
разход.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Кюстендил да се произнесе по искане с вх. № 94-00-4493/22.11.2022 г., подадено от Ж.С.Д., А.А.Ч., В.Д.В., Н.З.Х. и Л.Г.Н..
ИЗПРАЩА преписка на административния орган за произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА община Кюстендил да заплати на Ж.С.Д., А.А.Ч., В.Д.В., Н.З.Х. и Л.Г.Н. разноски в производството общо в размер на 820 (осемстотин и двадесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: