Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260247
гр. Пловдив,
16.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6409/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.Ш.,
действащ чрез пълномощника си адв. С.П. против Наказателно постановление № 20 –
1030 – 007302 от 28.07.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 КЗ.
В жалбата и в съдебно заседание
се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, включително поддържа се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН .
Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на разноски съобразно представени договори за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
Въззиваемата страна, ангажира писмено
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе доводите на
жалбоподателя и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Допълнително, по отношение допустимостта на
процесната жалба, като подадена в законоустановения срок и приложението на чл.
58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи следното:
Съгласно регламента на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Цитираната правна норма
регламентира способ за връчване на наказателното постановление, когато това не
може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при
определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено. Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на
правната норма предпоставки, при което за да е проявен съставът по чл. 58, ал.
2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и
новият му адрес да е неизвестен. Ако посочените предпоставки са налице и е
проявен съставът, възведен в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, се счита, че
наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на
посочените обстоятелства в НП.
Видно от представената по делото докладна
записка от 05.08.2020г., съставилият я полицейски
служител е посочил, че на 05.08.2020 г. е посетил адреса на жалбоподателя в
град *** за връчване на процесното наказателно постановление. При пристигането
на адреса Ш. не бил установен, като при проведен разговор със съсед на
жалбоподателя - А.Ц., се установило, че на адреса от години не живее никой.
След извършена справка в АИС на Второ РУ - Пловдив полицейският служител
установил, че Ш. няма друга адресна регистрация.
От анализа на гореизложеното и
при съобразяване на принципното положение, че лицето няма задължение да осигури
постоянно присъстващ представител за получаване на съобщения на обявения пред
административнонаказващият орган адрес, то настоящият съдебен състав намира, че
органите на МВР не са предприели всички необходими действия за надлежното
връчване на процесното НП. В тази
насока следва да се посочи, че за да се приеме, че е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е достатъчно простото посещение на адреса, при което нарушителят
да не е намерен, доколкото последният е в обективна невъзможност да знае кога
ще бъде посетен за целите на връчването на издаденото му НП, а както вече бе
казано лицето няма задължение да осигури постоянен представител за получаване
на съобщения на обявения от него адрес. Ето защо, наред с посещенията на точния
адрес на нарушителя, органите на МВР е следвало да оставят (на адреса),
съответно да изпратят по пощата, съобщение на нарушителя във връзка с
връчването на НП, като за всички извършени действия е необходимо да има
надлежно съставени документи (напр. протокол, обективиращ извършеното
действие).
Отделно от гореизложеното, от вниманието на
съда няма как да убегне обстоятелството, че липсват данни за това кой е
направил отбелязването по чл. 58, ал. 2 ЗАНН върху НП, тъй като, за да е
валидно, последното следва да е извършено от наказващия орган. В
случая следва да се отбележи още и това, че според последно цитираната правна
норма НП се счита за връчено "от деня на отбелязването", а в НП е
поставен единствено печат с ръчно написана (неясно от кого) дата на връчване, като липсва дата (и автор) на направеното
отбелязване.
В аспект на гореизложеното за настоящия
съдебен състав остава единствено възможният извод, че процесното НП е нередовно
връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да се приеме, че жалбата
е подадена в срок и същата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че разгледана
по същество, жалбата е изцяло неоснователна. Съображенията в тази насока са
следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 02.07.2020 г. в 14:03 часа в
град Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ до
№ 171, жалбоподателят Ш. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ванео“ с рег. № ***,
чужда собственост. В хода на извършената от свид. П.П. проверка в присъствието
на свидетеля И.Г., било установено, че водачът, който не е собственик,
управлявал процесния автомобил без да има сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На същата дата бил съставен и
АУАН Серия GA, № 220391 за извършеното от
жалбоподателя Ш. нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ. Същият се запознал със
съдържанието на акта, подписал го без
възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок
по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя Ш., на
основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 лева за административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, включително от приобщените такива в откритото
съдебно заседание, а именно – разпечатани справки от сайта на Гаранционен фонд
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния лек автомобил. За
установяване на гореописаната фактическа обстановка спомагат и показанията на
разпитания като свидетел актосъставител – П.П.. Същите се открояват с
необходимата логичност, последователност и категоричност, поради което съдът ги
кредитира изцяло и приема същите за достоверни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно
и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна – управление на автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване
на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В аспект на гореизложеното, съдът
намира за изцяло неоснователни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че по делото липсват убедителни доказателства досежно
компетентността на издателя на атакуваното НП. Компетентността на
актосъставителя е законово делегирана и изрично следва от разпоредбата на чл.
647, ал. 1 КЗ, а персоналната компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената по
делото Заповед № 317з - 3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Пловдив. В тази връзка съдът намира, че не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютно
отменителните основания, доколкото в атакуваното НП липсва изрично посочване на
коя от двете групи в сектор „Пътна полиция“ е началник М.М. – на група
„Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ или на „Контрол на
пътното движение по главни пътища и автомагистрали“. Представената по делото
заповед и отбелязването на качеството на издателя на НП в него е достатъчно за
формирането на извода, че по отношения на същия е налице изрична
делегация за издаване на наказателни постановления за нарушения по чл.
638, ал.3 КЗ.
От анализа на формираната по
делото доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на жалбоподателя Ш. на разпоредбата на чл.
638, ал. 3 КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Цитираната разпоредба предписва
правило за поведение на определени субекти – адресати на разпоредбата, а именно
водачи на МПС, което не е тяхна собственост.
В конкретния случай не се спори,
че жалбоподателят Ш. не е собственик на управлявания от него автомобил.
Обекта на застраховане по
задължителната застраховка е гражданска отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС
на законно основание.
Безспорно установено е и, че в
момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В
тази връзка жалбоподателят не ангажира доказателства за наличие на валиден и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил
към конкретния момент на нарушението – 02.07.2020
г. , 14:03 часа. Такива не са бил ангажирани и в момента на проверката,
нито в предоставения му по закон тридневен срок за подаване на възражение. Видно
от справка от публичен регистър към Гаранционен фонд /л. 23/, процесното МПС-
во има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата и час на
покритие – 02.07.2020г., 15:15 часа
до 02.07.2021 г. 23:59 часа.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че А.Г.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата
като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежание и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Що се отнася до изрично
релевираното възражение, настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение
на настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно
разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/ 2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия съдебен състав процесното деяние не се отличава от останалите такива с идентична
фактическа обстановка. Същото не разкрива по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи – управляван е лек автомобил, в
градски условия от правоспособно лице, в дневната част на денонощието. Отделно
от това, като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН в настоящото производство, е и
наличието на предходни налагани на жалбоподателя наказания за нарушение на
ЗДвП, установяващи се от приложената по делото справка за нарушител/ водач .
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е
била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха
могли да го променят.
Гореизложеното обуславя извод, че липсват основания за
отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото ще
бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски би имала
въззиваемата страна, но доколкото същата не е направила искане в тази насока,
то е съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1030 – 007302 от
28.07.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на А.Г.Ш., ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС