О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
617/27.2.2019г.
Шуменският районен съд десети състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание Председател: Жанет Марчева
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д. № 287 по описа за 2019
г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Р.Т.М. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв. Петя Тихомирова Тихчева от АК – Варна със съдебен адрес ***, офис 1 срещу К.А.К. с ЕГН ********** с адрес ***. Правното основание на исковата молба е по чл.127а, ал.2 от СК, като се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, родените от брака между страните деца – Патрисия Ангелова Т. с ЕГН ********** и Борис А. Тодоров с ЕГН ********** да пътуват придружени от своята майка без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, в държавите членки на ЕС, в това число и Кралство Великобритания за срок до 20.04.2024г. за Борис и до 28.12.2019г. за Патрисия, както и да им бъдат издадени документи за самоличност – лични карти и паспорти.
При проверка допустимостта на исканията, съдът съобрази следното: От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че децата са родени в Палма де Майорка, Кралство Испания, като през 2013г. семейството заминало за Кралство Великобритания, където се установило. През 2016г. е настъпила фактическа раздяла между родителите, като бащата се върнал обратно в Кралство Испания, а майката и децата са останали във Великобритания, където децата живеят и посещават училище и към датата на депозиране на исковата молба.
В чл.8, §1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. е предвидено, че компетентността по дела, свързани с родителската отговорност за детето, е на съдилищата на държавата-членка, когато детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване“ не е легално определено, но Съвета на ЕО се е произнасял в смисъл, че това е място, в което се наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместването на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социалните връзки на детето с тази държава. Така дори и формално децата да имат регистриран настоящ адрес ***, то обичайното им местопребиваване от раждането им е в държава – членка на ЕС.
В Решение на съда на ЕС по дело № С-215/2015г. е прието, че искът на единия родител, съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за издаване на паспорт на името на това дете, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност, въпреки, че съдебното решение постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата – член, на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното производство по издаване на такъв паспорт. Настоящия случай изцяло попада в хипотезата на това съдебно решение. Следователно настоящия съдебен състав намира, че не следва да разгледа настоящия спор, поради липса на международна компетентност. На ответника не е връчван препис от исковата молба, поради факта, че същият пребивава постоянно в друга държава член на ЕС – Кралство Испания. Горното се установява освен от изложеното в исковата молба и от проведената между ответника и процесуалния представител на ищцата кореспонденция по електронните им пощи, представена по делото. Поради това съдът намира, че служебно следва да следи за международната си компетентност, дори и без направено възражение в този смисъл от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 287/2019г. по описа на ШРС, поради липсата на компетентност на съда, съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.
Определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител на посочения съдебен адрес по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: