Р
Е Ш Е Н И Е
№
260512 / 26.11.2020г.
гр.
Перник, 26.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03020 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК от К.К.К., с ЕГН: **********,***, офис 13Б, чрез
пълномощника му адв. М.Г. - ПАК, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1730,64
лева, от която: главница в размер на 1472,12 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.07.2001г. до 30.09.2003г., законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на 231,48 лева за периода от
30.08.2001г. до 11.12.2003г. , разноски по гр. д. № 7801/2003г. по описа на ПРС
в размер на 27,04 лева и законната лихва за забава върху главницата от 1472,12
лева, считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е бил издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.
237 ГПК /отм./ вр. чл. 109 ЗЕЕЕ /отм./ по гр. д. № 7801/2003г. по описа на ПРС,
въз основа на който е образувано изп. д. № 1897/2019г. по описа на ЧСИ С. Б..
В
исковата молба се сочи, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлофициран недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 17, ап. 68, вх. Г, респ. е била налице
облигационна връзка между страните по повод доставка на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на ЗЕЕЕ /отм./. Сочи се, че ответното дружество се е
снабдило с изпълнителен лист по чл. 237 б. „з“ ГПК /отм./ вр. чл. 109 ал. 2
ЗЕЕЕ /отм./, издаден по гр. дело № 7801/2003г. по описа на ПРС. Въз основа на
този изпълнителен лист, ответното дружество е образувало изпълнително дело № 13/2007г.
по описа на ЧСИ Е. Д., по което е събрана сумата от 325,88 лева. Твърди се, че
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е било на
30.06.2009г., поради което производството се е прекратило по право на
30.06.2011г.
В
молбата се сочи, че ответникът е образувал второ изпълнително дело на
19.04.2014г. – изпълнително дело № 73/2014г. по описа на ЧСИ Анелия Василева,
по което не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия и същото
се е прекратило по право на 19.02.2016г.
Твърди
се от ищеца, че на 15.11.2019г. ответникът е образувал трето изпълнително дело,
въз основа на горепосочения изпълнителен лист – изп. дело № 1897/2019г. по
описа на ЧСИ С. Б., което е на производство и към настоящия момент.
Ищецът
твърди, че още към момента на образуване на първото изпълнително дело,
вземанията по процесния изпълнителен лист са били погасени по давност,
доколкото по отношение на тези вземания се прилага тригодишна погасителна
давност, предвид обстоятелството, че по отношение на тях никога не е била
формирана сила на пресъдено нещо (тъй като изпълнителният лист е издаден на
несъдебно изпълнително основание). Твърди се още, че със сумата от 325,88 лева,
събрана по изп. дело № 13/2007г. по описа на ЧСИ Е.Д., са били погасени
разноски по изпълнителното дело и същата не се е отразила на сумите по
изпълнителния лист. С оглед това обстоятелство, ищецът се позовава на настъпила
погасителна давност на общата сума по изпълнителния лист, а именно: 1730,64
лева.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
погасителната давност, претендирана от ищеца, не е настъпила, тъй като е била
прекъсната, съгласно чл. 116, точка „а“ от ЗЗД. Твърди, че по трите
изпълнителни дела са извършвани своевременно изпълнителни действия, които са
прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Счита, че по
отношение на процесните вземания е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД,
съгласно който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок.
В
съдебно заседание, ищецът, не се явява, а се представлява от пълномощника си.
Последният пледира за решение, с което предявения отрицателен установителен иск
бъде уважен като основателен и доказан.
Ответното
дружество, представлявано от процесуалния му представител, пледира за
отхвърляне на предявените искови претенции, като неоснователни.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.
439 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно: погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след издаване на изпълнителния
титул факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си
да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона
срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният
иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 1897/2019г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, с рег. № 753, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително производство
продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на взискателя,
съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени
разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради изложеното,
съдът намира, че ищицът имат правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният
иск е допустим и дължи произнасяне по него.
По основателността:
С оглед характера на делото, тежестта
на доказване в процеса лежи върху ответника, който следва да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на всяко едно от вземанията до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяването им по давност поради
бездействието на кредитора, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
От приетите по делото писмени
доказателства, и в частност: заверено копие на изпълнителен лист от
23.12.2003г., се установи, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен
лист от 23.12.2003г., издаден по гр. дело № 7801/2003г. по описа на ПРС за
следните суми: главница в размер
на 1472,12 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за
периода от 01.07.2001г. до 30.09.2003г., законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 231,48 лева за периода от 30.08.2001г. до 11.12.2003г. ,
разноски по гр. д. № 7801/2003г. по описа на ПРС в размер на 27,04 лева и
законната лихва за забава върху главницата от 1472,12 лева, считано от
16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
От положения на обратната страна на
изпълнителния лист печат на ЧСИ Е.Д. се установява, че последното изпълнително
действие по изп. дело № 13/2007г. по описа на ЧСИ Е.Д. е от дата 30.06.2009г.,
от което идва извода, че считано от 01.07.2011г., изпълнителното производство е
прекратено ex lege.
От положения на обратната страна на
процесния изпълнителен лист печат на ЧСИ се установява, че изп. дело №
73/2014г. е образувано на 19.02.2014г., като последното валидно изпълнително
действие е от 19.02.2014г.
От приетото по делото Запорно
съобщение от 25.11.2019г. на ЧСИ Стилиян Бадев, се установява, че по
изпълнителното дело с № 1897/2019г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, е наложен
запор върху всички вземания на длъжника, до размера на дълга му по
изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане
на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната
давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото
тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на
принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а
след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна
давност.
Ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест не установи, че в рамките на
давностния срок са извършени действия, имащи за последица прекъсване или
спиране на давността. В настоящия случай, съдът намира, че предвидената
тригодишна давност, досежно процесните вземания е изтекла още на 23.12.2006г.
Т. е., към момента на образуване на първото изпълнително дело – изп. дело №
13/2007г. по описа на ЧСИ Е.Д., правото за принудителното удовлетворяване на
вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е било вече погасено по
давност. Всички извършени след това действия на взискателя по образуване на
следващите изпълнителни дела, както и на наложения по изп. дело № 1897/2019г.
по описа на ЧСИ Ст. Бадев запор, са иревевантни към прекъсването и спирането на
давността, доколкото са извършени след погасяване на вземанията по давност.
С оглед гореизложеното и предвид
липсата на доказателства за наличие на основания за спирането и прекъсването на
давността, съдът счита, че процесните вземания са погасени, поради изтичане на предвидената
в закона давност.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че искът за установяване на недължимост на процесните вземания,
поради погасяването им по давност, се явява основателен и доказан и следва да
се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски.
Ответникът
е бил представляван в настоящото производство безплатно от адв. М.Г. на основание
чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода от делото, съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Г. възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ответника. Съдът намира, че в процесния
случай е предявен иск на обща стойност 1730,64 лв. Поради това и с оглед на
фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че следва да присъди на
адв. Г. възнаграждение в размер на 400.00 лева, каквото е и претендираното от
процесуалния представител на ответника възнаграждение.
На
ответника следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса, в общ
размер на 72,23 лева, от които: 69,23 лева – държавна такса и 3,00 лева –
преводна такса.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.К.К., с ЕГН: **********,***, офис 13Б, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“,
сумата от 1730,64
лева, от която: главница в размер на 1472,12 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.07.2001г. до 30.09.2003г., законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на 231,48 лева за периода от
30.08.2001г. до 11.12.2003г. , разноски по гр. д. № 7801/2003г. по описа на ПРС
в размер на 27,04 лева и законната лихва за забава върху главницата от 1472,12
лева, считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е бил издаден изпълнителен лист по гр. д. № 7801/2003г. по описа на ПРС,
въз основа на който е образувано изп. д. № 1897/2019г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на К.К.К., с ЕГН: **********,***, офис 13Б сумата от 72,23 лева., представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Р.Г.
- ПАК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Перник, ул.
„Р. Даскалов“ № 1, ет. 4, офис 13Б сумата от 400,00лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: