№ 17409
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110116241 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Д. Г. Г., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С*****,
чрез адв. Б. З. и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, ж.к. „Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46.
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за заем
№ ***** от ***** г., предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
250,00 лв. на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради накърняване на
добрите нрави/, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК /надвишаване на максималния
размер на обезщетението за забава/ и на осн. чл. 146 ЗЗП, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
/неравноправна клауза в потребителски договор/. Предявен е и кумулативно съединен иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца недължимо получена
сума по договор за паричен заем № ***** от ***** г. в размер на 50,00 лв. като частичен от
250,00 лв., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г.
Ищецът твърди, че на ***** г. е сключил с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“
АД договор за паричен заем № *****/***** г., по който му била предоставена сума в размер
на 500лв., която следвало да върне. Твърди, че в чл.4 от договора е уговорено задължение на
страните за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора- от две физически лица-
поръчители или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави уговореното обезпечение в полза
на кредитора е уговорена неустойка в размер на 250,00 лв., която следва да бъде заплатена
от заемополучателя, предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора. Твърди, че договорът за кредит е
нищожен поради непосочване на начина на формиране на ГПР и невключване в ГПР на
неустойката за непредоставяне на обезпечение, като моли съдът да се произнесе в мотивите
относно нищожността на договора. Моли да бъде призната за нищожна клаузата на чл. 4, ал.
2 от договора, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
250,000 лв. поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради противоречие на
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 ЗПК; нищожна като неравноправна клауза в
1
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, на основание чл. 146 ЗЗП, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради заобикаляне на ЗПК /чл. 21, ал. 1 ЗПК/. Моли ответникът да
бъде осъден да върне сумата от 50,00 лв. като частичен иск от общо предявен от 250,00 лв.,
представляващи недължимо платени суми по договор за паричен заем.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът няма
правен интерес да предявява установителен иск при положение, че може да предяви и е
предявил осъдителен иск за връщане на суми по нищожна клауза, посочва, че ищецът
осъществява злоупотреба с право чрез предявяване на иска за нищожност, за да натовари
ответника с ненужни разноски. Посочва, че неустойката не следва да се включва в ГПР.
Представя справка, от която е видно, че ищецът е платил неустойка в размер на 199,21лв.
Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, изразена в Решение № 155 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4829/2008 г., ВКС, III г. о.;
Решение № 93 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1069/25011 г., ВКС, І т. о.; Решение № 458 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г., ВКС, IV г. о. и др., съгласно която за да съществува
интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право
или да се претендира отричано от него право, като при предявяване на иск за нищожност на
договор не е необходимо интересът да е непосредствен, достатъчен е и евентуален правен
интерес. Наличието на изрична законова разпоредба за правото за обявяване на договора за
нищожен легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита, а в чл. 212 ГПК е
предвидено изрично правото да се предяви инцидентен установителен иск, т. е.
преюдициалното правоотношение да бъде обсъдено не само в мотивите, но и да бъде
разрешено с диспозитива на съдебното решение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора, е да докаже, че е сключил с ответника договор за паричен заем № *****/*****г.,
предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 250,00 лв., както и
твърдените пороци на договора, които водят до нищожност.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
неоснователно заплатени суми по потребителски договор, е да докаже, че ищецът е предал, а
ответникът е получил исковата сума.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
С оглед заявленията на ответника като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
обявят фактите, че между Д. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен
заем № *****/*****г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на
ищеца сумата от 500 лв., както и че в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена клауза за неустойка
при непредоставяне на обезпечение.
Спори се относно размера на заплатената от заемателя неустойка за непредоставяне на
2
обезпечение по договор за паричен заем № ***** от ***** г. дали са спазени изискванията
на ЗЗП и ЗПК, включително и за посочване на ГПР, дали посоченaтa уговоркa противоречи
на добрите нрави.
Съдът намира, че следва да допусне док. искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
На основание чл.140 ГПК и чл.146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД: съобразно мотивната част.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК да представи копие от договора до първото
съдебно заседание.
ДОПУСКА ССчЕ по задачи 1-3 от исковата молба с в.л. В. С. при депозит 300лв., вносим
от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 4.7.2023г. от 9,40ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да проведат процедура по медиация или да използват
друг способ за доброволното уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните. Препис от отговора на исковата
молба да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3