Р Е
Ш Е Н И Е
№227 13.12.2019 г. град Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, VII-ми граждански
състав, на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна Д.
Секретар
– Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдията Сияна Д.
гражданско дело № 1197 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е за съдебна делба и в първата фаза - по допускане на делбата.
Образувано е по исковата молба вх. № 10173/03.12.2018
г. на В.К.Н., ЕГН **********, и Н.К.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
чрез адвокат Е.И. от БАК, със съдебен адрес: ***, с която са предявили срещу
ответниците Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК, за делба на съсобствен на страните
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № 51500.502.38.7.3
по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. Несебър 8230, ул. “Х.К.” № .., ет. 0, с
площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7,
разположена в поземлен имот /ПИ/ с ид. № 51500.502.38, с предназначение на
самостоятелния обект – за обществено хранене, с брой нива на обекта – 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - 51500.502.38.7.1.
Сочи се, че съсобствеността между
страните по отношение на делбения самостоятелен обект е възникнала по повод
нотариален акт № 51/1074 г. на ПРС, с който съсобствениците на поземления имот
в равен дял от по ¼ ид. част - Димитър В.Т., Т.В.Т., К.В.Т.и Т.В.К.-
взаимно са си отстъпили право на строеж. Съгласно договора за суперфиция се
твърди, че Димитър В.Т. е станал носител на правото да построи първи жилищен
етаж от сграда “западен близнак” с обща застроена площ от 110 кв.м. и северната
половина от избата на тази сграда, а съделителя Т.В.Т. е станал носител на
правото да построи втория жилищен етаж от сграда “западен близнак” с обща
застроена площ от 110 кв.м. и южната половина от избата. Заявява се, че
съделителят В.К.Н. е придобил по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 106, том I, рег. № 619, дело № 102/2000 г. на нотариус с рег.
№ 208 на НК, собствения на Димитър В.Т. първи жилищен етаж, ведно със северната
половина от избата /сутеренен етаж/, реализирани въз основа на описаното
по-горе отстъпено право на строеж, както и притежаваната от него ¼ идеална
част от имота, в който е реализирано строителството. Излагат се твърдения, че сутеренният
/гаражен етаж/ в сграда “западен близнак”, с обща застроена площ от 110 кв.м.,
бил преустроен от бившите съсобственици Димитър В.Т. и Т.В.Т., и съгласно виза
за проучване и проектиране № 87/12.02.1992 г., разрешение за строеж №
154/19.10.1994 г. на община Несебър и удостоверение за ползване на строеж по
предназначение № 5/25.01.2002 г., в заведение за комплексно обслужване –
механа, в която се включвало и 88,80 кв.м. незаконно строителство, извършено
извън обема на отстъпеното право на строеж, като по този начин преустроеният
сутеренен етаж възлизал на площ от 198,80 кв.м. При изложените факти се
заявява, че построените 88,80 кв.м. ид. части от делбения имот са съсобствени
на всички съсобственици на дворното място, в което са построени, на основание
чл. 92 от ЗС и съобразно квотите в съсобствеността, а именно – по ¼ ид.
част, установени със съдебно решение № 13/13.03.2009 г. по гр.д. № 724/2007 г.
по описа на НРС.
С обстоятелствената част на исковата
молба се заявява, че към момента съделителите са съсобстеници на цялото дворно място, в което е построен делбения
самостоятелн обект, при квоти, както следва: за В.К.Н. – 3/8 ид. части, от които ¼ ид. част по дарение от
Димитър В.Т., 1/12 ид. част по наследство от майка си К.В.Т.и 2/12 ид. части по
дарение от други наследници на майка си и съгласно нотариален акт № 123, том
184, дело № 5616/2005 г. на СВ – гр. Несебър; за Н.К.Н. – 1/8 ид. част, придобита по силата на нотариален акт №
129, том 5, дело № 1024/2017 г. на СВ гр. Несебър от В.К.Н.; за Т.В.Т. – ¼ ид. част, придобита
съгласно нотариален акт № 273/1974 г. на ПРС и по наследство от баща си В.
Димитров Т., последният собственик на основание нотариален акт № 199/1965 г. на
ПРС; за П.Н.М. – ¼ ид. част,
придобита по силата на нотариален акт № 164, т. 19, дело № ..08/2011 г. и
нотариален акт № 45, т. 8, дело № 1387/2016 г., двата на СВ гр. Несебър, от Т.В.К..
При тези твърдения се сочи, че съгласно чл. 92 от ЗС и с оглед квотите в
съсобствеността по отношения на дворното място, построените в него 88,80 кв.м. извън
правото на строеж, съставляващи част от делбения имот са съсобствени на
съделителите при следните идеални части: за В.Н. – 33,30/88,80 кв.м./ид.ч.; за Т.Т.
– 22,20/88,80 кв.м./ид.ч.; за П.М. – 22,20 кв.м./ид.ч.; и за Н.Н. – 11,10/88,80
кв.м./ид.ч.
С оглед на всичко изложено се моли за
допускане до делба между съделителите на делбения имот при следните квоти: за В.К.Н.
– 88,30/198,80 кв.м./ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от
Димитър Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и
на осн. чл. 92 от ЗС; за Н.К.Н. – 11,10/198,80 кв.м./ид.ч., придобити
като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС; за Т.В.Т.
– 77,20/198,80 кв.м./ид.ч., от които 55 кв.м. придобити по силата на
реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 1/4 ид.ч. от
дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80 кв.м./ид.ч.,
придобити като собственик на 1/4 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от
ЗС.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът Т.В.Т. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, като възразява срещу собственическите
претенции на останалите съделители с твърдение за изтекла в негова полза
придобивна давност по отношение на реална част от делбения имот,
индивидуализирана като южната част на избен етаж от “западен близнак”. Заявяват
се граници на реално владяната част, както следва – от югозапад – улица;
югоизток – сграда № 1 и дворно място; северозапад – дворно място; североизток –
северна част от избен етаж; с обща квадратура от 121,60 кв.м., преустроена в
цех за закуски с търговска зала и магазин за промишлени стоки. Ответникът
твърди, че владее явно, непрекъснато и необезпокоявано като своя собствена
описаната реална част, начиная 1992 г., като първоначално владял изцяло
преустроения избен етаж, а впоследствие изоставил владението на северната част
от него с площ от 77,20 кв.м. При условията на евентуалност се заявяват
собственически права към описаната реална част, но с площ от 99,55 кв.м., като
се сочи че 55 кв.м. са лична собственост на ответника въз основа на реализирана
суперфиция, а 44,55 кв.м. са незаконно изградени от него през 1992 г. в
най-южната част на избения етаж.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата П.М..
В съдебно заседание ищците се
представляват от общия си процесуален представител, който поддържа иска си за
делба и моли съдът да го уважи, като оспорва дадения от ответника Т. отговор и
ангажира писмени доказателства изключващи твърденията му за настъпила в негова
полза придобивна давност.
Ответникът се явява лично и с пълномощник. Поддържа
отговора на исковата молба и ангажира писмени и гласни доказателства във връзка
с релевираното правоизключващо възражение.
Несебърският
районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС.
Предмет на настоящото производство
съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за
кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.
По делото е представен нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 199/15.12.1965 г., том I, дело № 348/1965 г., по описа на
Народен съд – гр. Поморие, по силата на който В. Димитров Т. е придобил от
праводателя Д.А.Т. дворно място от 605 кв.м., находящо се в гр. Несебър –
новата част, отредено в парцел VI-8 в кв. 68-А по плана на гр. Несебър – новата
част, целият с площ от 805 кв.м.
Съгласно приложено удостоверение за
наследници на В. Димитров Т., починал на 30.09.1971 г., като негови наследници
по закон са останали преживялата съпруга Петра Тръпкова Терзиева, поч. на
08.12.1998 г., и четирите му деца – Димитър В.Т., поч. на 19.02.2009 г. без да
остави съпруга и низходящи наследници, Т.В.Т., Т.В.К.и К.В.Н., поч. на
13.08.2003 г.
Видно от нотариален акт № 273/05.10.1974
г., том I, дело № 461/1974 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие, след
смъртта на наследодателя В. Димитров Т., преживялата съпруга П.Т.Т.е
прехвърлила на своите четири деца Димитър В.Т., Т.В.Т., Т.В.К.и К.В.Н., правото
на собственост по отношение на наследената от нея ½ идеална част от
дворно място от 605 кв.м., находящо се в гр. Несебър – новата част, отредено в
парцел VI, имот 8, в кв. 68 по плана на гр. Несебър, урегулиран от 753 кв.м.,
срещу правото пожизнено да ползва по една стая от построените от децата ѝ
жилища в дворното място.
От представен нотариален акт за
суперфиция № 51/05.10.1974 г., том I, дело № 462/1974 г. по описа на Районен
съд – гр. Поморие, се установява, че съсобствениците Димитър В.Т., Т.В.Т., Т.В.К.и
К.В.Н., взаимно са си отстъпили право на строеж в дворно място от 605 кв.м.,
находящо се в гр. Несебър – новата част, отредено в парцел VI, имот 8, в кв. 68
по плана на гр. Несебър, урегулиран от 753 кв.м., за изграждането на една
жилищна сграда – близнак с обща площ от 220 кв.м., която да се състои от два
близнака – източен и западен, всеки от по 110 кв.м. и от по два етажа и изба,
като на Т.В.К.и К.В.Н. е предоставено право на строеж на самостоятелни обекти в
източния близнак, а на Димитър В.Т. и Т.В.Т., както следва: за Димитър В.Т. –
право да построи първи етаж от западен близнак и северна част от изба в него, а
за Т.В.Т. – правото да построи втори етаж от западен близнак и южната половина
от избата му.
Между страните не е спорно, че въз основа
на горния договор за суперфиция в описаното дворно място извършено строителство
на две сгради – близнаци, от които западен близнак е станал собственост на
Димитър В.Т. и Т.В.Т., а източен близнак на Т.В.К.и К.В.Н..
Видно от представено удостоверение за
наследници на К.В.Н., починала на 13.08.2003 г., съделителите Н.К.Н. и В.К.Н.
са нейни деца и наследници по закон, заедно с преживелия съпруг, на
притежаваните от нея ¼ ид.част от дворното място /по 1/12 за всеки от
наследниците/ и реализираното строителство в източен близнак и съобразно
отстъпеното право на строеж.
Съгласно нотариален акт № 106/29.02.2000
г., том I, рег. № 619, дело № 102/2000 г. по описа на нотариус С.А.с рег. № 208
при НК и с район на действие НРС, Димитър В.Т. е надарил своя племенник –
съделителя В.К.Н. със правото на собственост по отношение на първи етаж от
изградената в гр. Несебър, ул. “Х.К.” № .., двуетажна жилищна сграда с два
жилищни етажа и изба, представляваща западен близнак, със застроена площ от 110
кв.м., както и северната половина от избата и съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и ¼
ид.част от дворно място, съставляващо парцел VI-404 в кв. 77 по плана на гр.
Несебър, целият урегулиран от 700 кв.м., идентичен с парцел VI-8 в кв. 68 по
стария план на гр. Несебър.
По силата на нотариален акт №
135/07.10.2005 г., том XVIII, рег. № 9379, дело № 3352/2005 г. по описа на
нотариус С.А.с рег. № 208 при НК и с район на действие НРС, съделителят В.К.Н.
е придобил по дарение от своя баща Киро Н.Н. и от своята сестра – съделителката
Н.К.Н. /Димова/ 2/12 ид. части от дворно място УПИ VI-404 в кв. 77 по плана на
гр. Несебър, целият с площ от 711 кв.м.
Съгласно нотариален акт № 1/12.07.2011
г., том XI, рег. № 8733, дело № 1902/2011 г. по описа на нотариус С.А.с рег. №
208 при НК и с район на действие НРС, съделителката П.Н.М. е станала собственик
по дарение от своите родители Т.В.К.и Н.Д.К.на 1/8 идеална част от поземлен
имот с идентификатор № 51500.502.38 по КК на гр. Несебър, с адрес в гр.
Несебър, ул. “Х.К.” № .., с площ от 714 кв.м., със стар идентификатор УПИ
VI-404 в кв. 77 по плана на гр. Несебър.
Представен е и нотариален акт №
138/25.05.2016 г., том IV, рег. № 4870, дело № 671/2016 г. по описа на нотариус
С.А.с рег. № 208 при НК и с район на действие НРС, съгласно който съделителката
П.Н.М. се легитимира като собственик на още 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 51500.502.38 по КК на гр. Несебър, с адрес в гр. Несебър, ул. “Х.К.”
№ .., с площ от 703 кв.м., със стар идентификатор УПИ VI-404 в кв. 77 по плана
на гр. Несебър, придобита отново по дарение от своята майка Т.В.К..
По силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 23/26.04.2017 г., том IV, рег. № 4398, дело №
549/2017 г. по описа на нотариус С.А.с рег. № 208 при НК и с район на действие
НРС, съделителката Н.К.Н. е придобила от съделителя В.К.Н. 1/8 идеална част от
ПИ с идентификатор № 51500.502.38 по КК на гр. Несебър, с адрес в гр. Несебър,
ул. “Х.К.” № .., с площ от 703 кв.м. по КК, със стар идентификатор УПИ VI-404 в
кв. 77 по плана на гр. Несебър.
По делото е представено влязло в сила
съдебно решение № 13/13.03.2009 г. по гр.д. № 727/2007 г. по описа на НРС,
потвърдено с влязло в сила решение № VI-2/15.03.2010 г. по в.гр.д. № 634/2009
г. по описа на БОС, съгласно което е установено спрямо съделителя Т.В.Т., че
съделителят В.К.Н. е собственик на ¼ идеална част от ПИ с ид. №
51500.502.38 по КК на Община Несебър, целият с площ от 714 кв.м., както и на
77,20/198,80 кв.м. идеални части от сутеренен етаж на двуетажна жилищна сграда
– западен близнак с ид. № 51500.502.38.2, изградена в описания поземлен имот с
административен адрес: гр. Несебър, ул. “Х.К.” № ...
По делото са изготвени и приети основно и
допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице И.В.,
които съдът цени с доверие като компетентно и обективно дадени. Вещото лице е
установило идентитет между ПИ с ид. № 51500.502.38; бивш УПИ VI-8 в кв. 68 по
плана на гр. Несебър от 1965 г., действащ до 1974 г.; както и УПИ VI-404 в кв.
77 по регулационен план на гр. Несебър, одобрен със заповед №
РД-91402-1394/30.12.1985 г., действащ понастоящем. Направен е извод за
идентичност и на делбения имот с ид. № 51500.502.38.7.3 с площ от 198,80 кв.м.
и избен етаж в западен близнак от 110 кв.м., но само по признак местоположение.
Посочено е, че още по време на строителството на сградата е изпълнено в
по-голям обем от отстъпеното право, а именно – 120 кв.м. вместо 110 кв.м., като
в последствие е извършено и незаконно пристрояване през 1992 г. с още 44 кв.м.,
а по-късно с нови 42 кв.м. /съгл. приложен акт № 7/12.04.2000 г. и констативен
акт на Община Несебър/. Установено е, че цялата площ на сутеренния/приземен
етаж е била преустроена по проект за “Заведение за обществено хранене”, което
понастоящем не е действащо, като след изключване на общо за двата жилищни етажа
стълбище възлиза на 198,80 кв.м. и съставлява делбения имот. Експертът е
проследил извършеното проустройство на сутерена, което е стартирало по одобрени
проекти от 19.09.1994 г. и разрешение за строеж № 154/19.10.1994 г. и е
въведено в експлоатация с удостоверение № 5/25.01.2002 г. на кмета на община
Несебър. Посочено е, че с оглед констатирано от общинските органи незаконно
пристрояване и включване в търговската площ на ЗОХ на тераса над заведението е
изготвен и одобрен проект от 04.08.2000 г., съгласно който площта на ЗОХ на
ниво приземен етаж е 198,80 кв.м., като в търговската площ е включена и тераса
на второ ниво с площ от 45 кв.м., до която е оказан достъп през вътрешно
стълбище. Вещото лице е установило, че обяснителната записка към проекта за
преустройство от 2000 г. включва и битова стая за преобличане и тоалетен възел
за персонала на първи жилищен етаж. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
включената по проект към търговската площ на ЗОХ тераса понастоящем се използва
от ищците, които ползват първия жилищен етаж и е преградена със зид откъм
стълбището на приземен етаж, т.е. достъпът от приземния етаж е преустановен.
Посочва още, че отразената в кадастъра площ на делбения имот от 198,80 кв.м.
съответства на тази по одобрен проект за ЗОХ от 2000 г. за приземно ниво, като
включва и стълбището към терасата на първи жилищен етаж, но не и самата тераса,
съставляваща второ ниво на търговския обект по проект.
Констатациите на вещото лице са основани
на материалите по делото, проверки в община Несебър и СГКК - Бургас, замервания
на място и приложения 1-5, включващи акт № 7 и констативен акт от 12.04.2000 г.
на община Несебър, проекти за първоначално и последващо преустройство на
сутеренния етаж в ЗОХ – графични части и обяснителни записки. Същите се
подкрепят от представени от съделителите писмени доказателства – разрешение за
строеж № 154/19.10.1994 г. и удостоверение № 5/25.01.2002 г. на община Несебър
и кмета на общината /л. 8-9 от делото/; схема № 15-649250/11.09.2018 г. за
обект с ид. № 51500.502.38.7.3 и скица на ПИ с ид. № 51500.502.38 от 11.09.2018
г. на СГКК – гр. Бургас /л. 31-33 от делото/, разрешение на ХЕИ – гр. Бургас от
23.07.1992 г.
Съгласно представено влязло в законна
сила решение № 1100/05.10.2010 г. по адм.д. № 210/2009 г. по описа на
Административен съд – Бургас, оставено в сила с определение 4547/31.03.2011 г.
по адм. д. № 3805/2011 по описа на ВАС, 5-членен състав, по жалба на съделителя
В.К.Н. са отменени заповед № 50/17.12.2008 г. на началника на РДНСК – Бургас и
разрешение за строеж № 50/25.06.2008 г. за “Преустройство на съществуваща
механа в цех за закуски и магазин за промишлени стоки” в ПИ VI-404, кв. 77 по
плана на гр. Несебър, издадено на съделителя Т.В.Т..
В качеството на свидетели по делото са
разпитани Д.З.и Т.К. – сестра на ответеника Т.Т. и леля на ищците В. и Н.Н.,
чиито показания съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката Захариева заявява пред съда,
че от седемдесет години живее на адрес в гр. Несебър, ул. “Х.К.” № 34, на една
ограда с поземления имот, в който е построен делбения имот, като се познава със
съделителя Т. от деца. Излага твърдения, че Т. притежава трети етаж от къщата,
в която живее и половината от партера – лицето – южната страна на къщата, като
първо ползвал приземния етаж за гараж, а впоследствие го пристроили в
ресторант. Сочи, че Т. е започнал да ползва южната част от приземния етаж през
2009 г., след смъртта на брат си Митко. Излага пред съда, че къщата е била
построена през 1978 г., като тогава партерния етаж се е ползвал от всички – Т.,
брат му Митко /Димитър В.Т./ и майка им, и не може да каже откога Т. е започнал
да ползва частта от него, която е била механа, самостоятелно. Заявява, че
непосредствено преди смъртта на Митко, приземният етаж е съставлявал два
магазина – за всеки от братята - и стълбище към горната тераса, като преди това
е бил механа с търговска зала в лицевата част, която е функционирала около десет
години. Излага твърдения, че седем дни след смъртта на Митко в имота дошли
племенниците му /ищците/ с униформени служители и охрана и влезли във владение
в апартамента на първи етаж и задната част на приземния етаж, като преди около
4-5 години затворили магазините на Т. и към момента никой нищо не ползвал.
От своя страна, свидетелката К., заявява
пред съда, че живее на същия адрес в източната половина на къщата, в която се
намира делбения имот. Сочи, че съделителят Т. притежава ¼ ид. част –
втори етаж от западната половина на къщата и общо ползване на двора и приземния
етаж. Заявява, че преди време приземният етаж в западната част е бил
баничарница, но понастоящем не се ползва, а Т. си държи там вещи. Твърди, че Т.
държи южната половина от приземния етаж в западната част, който бил построен от
него и брат му Димитър. Свидетелката излага противоречиви твърдения, че
съделителят Т. е ползвал целия приземен етаж като механа в периода 1992-3 г. до
2002-3 г., а впоследствие заявява, че механата е работила 4-5 години, като след
смъртта на брат си Т. отстъпил северната част от същия на племенниците си,
както е по документи. В южната част на приземния етаж Т. бил направил и
баничарница и магазин, като направил и пристройка със свои средства. Заявява,
че преди смъртта си брат ѝ Митко, заедно с майка им, е обитавал северната
част на приземния етаж, където имал стаи, а докато приземният етаж функционирал
като механа обитавал първия етаж. Твърди, че приземният етаж е съсобствен на
Митко и Т., като Митко има северната, а Т. южната половина. Заявява, че никой
не се е противопоставял Т. да ползва целия приземен етаж като механа, докато е
функционирала, и не знае дали братята са делили печалба или Т. е плащал наем на
Митко. Сочи, че Митко не е работил.
При
така установеното от фактическа страна на спора, за съдът се налагат следните
правни изводи:
Между страните по делото не се спори, че
посочената недвижимост съставлява приземен етаж от западна част от къща,
изграден съгласно отстъпено право на строеж в обем от 110 кв.м. от братята
Димитър и Т. Т.и тяхна съсобственост в равни дялове, включващи северна половина
за Димитър и южна половина за Т.. Не се спори и че първоначално реализираното
строителство е надхвърлило отстъпеното право и е възлизало на 120 кв.м., а
впоследствие е извършено и пристрояване с още 78,80 кв.м. Тези обстоятелства
безспорно се установяват и от представените в тази връзка писмени доказателства
и експертното заключение по делото.
Доколкото по делото не се ангажираха
доказателства досежно учредено в полза на Димитър и Т. Т.право на пристрояване,
то за настоящия съдебен състав се налага извода, че площта на
гаражния/избен/приземен етаж, надвишаваща първоначалната площ от 110 кв.м.,
изградени съобразно учредената суперфиция, съставлява съсобственост на
собствениците на дворното място /ПИ с ид. № 51500.502.38 по КК на гр. Несебър/,
съобразно квотите им в съсобствеността и на основание чл. 92 от Закона за
собствеността /ЗС/. При това положение и с оглед установените по-горе квоти на
съделителите в собствеността по отношения на имота, в който е изграден делбения
обект, се налага извода, че собствеността по отношение на пристроените 88,80
кв.м. от общата площ от 198,80 кв.м. на сутеренния етаж е разпределена, както
следва: за П.М., като собственик на 2/8 ид.ч. от земята по дарения – 22,20
кв.м.; за Н.Н., като собственик на 1/8 ид.ч. от земята по силата на покупко-продажба
– 11,10 кв.м.; за Т.Т., като собственик на 2/8 ид.ч. от земята по силата на
дарение и наследяване – 22,20 кв.м.; а за В.Н., като собственик на 3/8 ид.ч. от
земята по силата на дарения и наследяване – 33.30 кв.м.
Съгласно анализираните по-горе писмени
доказателства, за останалите 110 кв.м. от площта на делбения имот, като
собственици се легитимират Т.Т. за 55 кв.м., на основание реализирано право на
строеж, и В.Н. за останалите 55 кв.м., на основание договор за дарение и
реализирано от праводателя му Димитър Т. право на строеж.
Тук следва да се отбележи, че в
отношенията между съделителите Т.Т. и В.Н. действа влязло в сила съдебно
решение от 2009 г., установяващо собствеността на съделителя Н. в делбения
имот. Това решение се ползва със задължителна сила относно установеното
положение, както по отношение на страните по него, така и за настоящия съд,
като извода на решаващия съд по него за обема на правата на В.Н. в
съсобствеността на приземния делбен етаж съвпадат изцяло с изложения по-горе. В
рамките на настоящия процес не се установиха новонастъпили /след 2007 г. – 2009
г./ в отношенията между двамата съделители факти и обстоятелства, които да
водят до правна промяна.
Що се касае до искането на ответеника Т.
за включване в делбата на тераса с площ от 45 кв.м., находяща се на първи
жилищен етаж, над приземния делбен етаж, а в последствие и на битова стая и
тоалетен възел /с писмените бележки по делото/, съдът намира същото за
неоснователно. Предметът на делбата е очертан с исковата молба, отговора и
уточненията, направени от съделителите в първото по делото съдебно заседание,
съгласно чл. 341, ал. 2 от ГПК. Видно от съдебните протоколи и материалите по
делото, искане за включване в делбата на посочената тераса бе направено от
съделителя Т.Т. в третото по ред и последно заседание по делото и се явява
недопустимо. С още по-голяма сила този извод важи за искането на ответника за
включване в делбата на битова стая и тоалетен възел от първи жилищен етаж,
направено след приключване на производството и с писмените бележки. От друга
страна, съгласно писмените доказателства по делото и изготвените експертни
заключения, се установи, че не е налице грешка при отразяване на делбения имот
в КК, а площта му изцяло съответства на замерената на място и възлиза на 198,80
кв.м., като в нея не се включва тераса или помещения от горен етаж. Досежно
статута на терасата на първи етаж, следва да се отбележи, че фактът, че е била
предмет на проект за преустройство на сутерена в предходни години и е служила
за търговска площ, не ѝ придава качество на принадлежност към главната
делбена вещ или неразделна част от нея. Напротив, безспорно се установи, че
след смъртта на Димитър Т., съделителят Н. е влязъл във владение на първия етаж
от западната част на сградата /включващ битова стая и тоалетен възел/, като и
понастоящем ползва и процесната тераса на същия етаж, а допълнително
изградената функционална връзка с приземния етаж е прекъсната /зазидана/. В
този смисъл посочените тераса и помещения на първи етаж от сградата не се явяват
неразделна и функционално свързана или обслужваща част спрямо делбената вещ и
не следва да се включват в предмета на настоящото дело.
Досежно релевираното от ответника Т. защитно
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за владяната от него
част от процесния имот от 121,60 кв.м., която към момента била преустроена в
цех за закуски с търговска зала и магазин за промишлени стоки, съдът намира
същото за неоснователно и недоказано по следните съображения:
Придобивната давност е способ за
придобиване на правото на собственост върху чужда вещ чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право в продължение на определено от закона
време.
Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение на пет години, като чл. 81 от ЗС предвижда, че давността
се прекъсва със загубване на владението в продължение на повече от шест месеца.
Владението, по смисъла на чл. 78 от ЗС,
следва да отговаря на признаците, установени в чл. 68 от ЗС, като владелецът
държи вещта лично или чрез другиго като своя, непрекъснато, явно и
необезпокоявано. Доказването на срока на владението се улеснява и от чл. 83 от
ЗС, който въвежда оборимата презумпция, че ако се установи владението на едни
лице в два различни момента, предполага се, че владението е продължило и в
промеждутъка.
От друга страна, в спор между
съсобственици и съгласно постановките на ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. №
1/2012 г. на ОСГК, ако съсобственик се позовава на придобивна давност на чужда
идеална част, той следва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо другите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че къщата, в която се намира делбения приземен етаж, е
построена през 1978 г., като същият изначално е изпълнен с пристрояване от 10
кв.м. Безспорно е и че въз основа на издадено в полза на съделителя Т.
разрешение за строеж от 19.10.1994 г. е извършено преустройство на приземния
етаж в ЗОХ, като съгласно заключението на СТЕ одобреният проект предвижда и
битов кът за персонала в стая на първия жилищен етаж. Отново безспорно е и че
към датата на преустройството собственик на първи жилищен етаж е Димитър Т., а
заедно с Т.Т. са съсобственици на приземния етаж в равни дялове.
Съдът обаче не може да сподели
твърденията на ответника за установено по делото владение по отношение на процесните
реални части от делбения имот за период от 10 години и с характеристиките на
предвиденото по закон.
От свидетелските показания на
свидетелката Захариева, водена от ответника, се установява, че след построяване
на приземния етаж, северната му половина се е ползвала от Димитър и майка му,
като Т. е започнал да ползва южната част след смъртта на брат си /през 2009 г./.
Свидетелката изрично заявява, че не може да посочи периода, през който
ответникът Т. е ползвал приземния етаж за механа, но сочи, че впоследствие и
преди смъртта на Димитър всеки от братята е имал магазини в партера, а след
смъртта на Димитър Т. и нанасянето на ищците и в последните 4-5 години в етажа
не се осъществява дейност. Тези обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетелката
К.. Свидетелските ѝ показания са противоречиви, доколкото се заявяват два
различни периода, през които се твърди Т.Т. да е ползвал самостоятелно
приземния етаж като механа – от 1992-3 г. до 2002-3 г. и за период от 4-5
години. От друга страна свидетелката сочи, че приземният етаж е съсобствен и ответникът
ползва полагаемата му се южна част, а относно периода, в който същият е
функционирал като механа, сочи, че не знае какви са били вътрешните отношения
между двамата братя, доколкото Димитър не работел.
Предвид изложеното и от събраните гласни
доказателства по делото не може да се установи без съмнение, че владението по
отношение на 121,60 кв.м. от процесния имот, находящи се в южната му част, е
било упражнявано еднолично и непрекъснато от съделителя Т. в периода от 1992 г.
до понастоящем или в конкретен десетгодишен период, както и в посочената
конкретна площ. Напротив, по делото са налице индиции, че стопанисването на
приземния етаж и преустройството му в различни търговски обекти в периода 1992
г. – 2009 г. е било съгласувано с Димитър Т., доколкото обяснителните записки,
и към проект от 1992 г., и към проект от 2000 г. за обекта, включват
предвиждания за обслужващи помещения и площи от първия жилищен етаж на сградата
– еднолична собственост именно на Димитър Т.. От друга страна свидетелите
еднозначно сочат, че ползването на приземния етаж от ответника е било
ограничено и възпрепятствано след смъртта на Димитър през 2009 г. от ищците,
като по делото безспорно се установяват водени между В.Н. и Т.Т. редица дела,
включително установителен иск за собственост от 2007 г., с който категорично е
изключен твърдяния от ответника признак на владението му – необезспокояваност.
По делото съществува съмнение и досежно
наличието на субективния елемент на владението по смисъла на чл. 79 от ЗС, а
именно - своително, предвид показанията на свидетели и индициите за вътрешни
уговорки за ползване на процесните площи от бившите съсобственици Димитър и Т. Т..
Изцяло недоказано и с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса
остава извършването от страна на отвтеника Т. на действия, с които да е
обективирал спрямо другите съсобственици намерение да владее техните идеални
части за себе си.
По изложените съображения съдът намира
релевираното от ответника Т. възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност по отношение на 121,60 кв.м. от процесния имот, находящи се в южната му
част, за изцяло недоказано и съответно неоснователно.
С оглед на горните доводи, тъй като по
делото се установи, че страните са съсобственици на процесния делбен имот –
описан в исковата молба, съдът намира,
че искът за допускането му до делба е основателен и следва да бъде уважен при
квоти, както следва: за В.К.Н. – 88,30/198,80 кв.м./ид.ч.,
от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Димитър Т. и 33,30 кв.м./ид.ч.
като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС; за Н.К.Н.
– 11,10/198,80 кв.м./ид.ч., придобити като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното
място и на осн. чл. 92 от ЗС; за Т.В.Т. – 77,20/198,80 кв.м./ид.ч.,
от които 55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20
кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от
ЗС; за
П.Н.М. – 22,20/198,80 кв.м./ид.ч., придобити като собственик на 2/8
ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между съделителите В.К.Н., ЕГН **********, и Н.К.Н.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и
П.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 341 от ГПК във
вр. с чл. 34 от ЗС, на
съсобствения им недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с ид. № 51500.502.38.7.3 по КККР на гр. Несебър, с
адрес: гр. Несебър 8230, ул. “Х.К.” № .., ет. 0, с площ от 198,80 /сто
деветдесет и осем цяло и осемдесет стотни/ кв.м., който самостоятелен обект се
намира в сграда № 7, разположена в поземлен имот /ПИ/ с ид. № 51500.502.38, с
предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, с брой нива на
обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – няма,
под обекта – няма, над обекта - 51500.502.38.7.1, при квоти, както следва: за В.К.Н.
– 88,30/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от
Димитър Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и
на осн. чл. 92 от ЗС; за Н.К.Н. – 11,10/198,80 ид.ч., като
собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС; за Т.В.Т.
– 77,20/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м. придобити по силата на
реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8 ид.ч. от
дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80 ид.ч., като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на осн. чл. 92 от ЗС.
Решението,
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: