№ 91386
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110138353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу П. И. Е. за сумата от 821,27лв.,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 06.08.2020г., служещ за
обезпечаване на вземанията по договор за потребителски кредит №
F9003694/06.08.2020г.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с
което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя
договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от
съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за
представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето
защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът
намира следното:
В чл. 11.3 от договора за кредит е предвидено, че ако кредитополучателят не
изпълни задължението си по т. 11 от договора, изразяващо се в предоставяне на
гаранции в 7-дневен срок от подписване на договора, които могат да бъдат само
банкова гаранция или застраховка, същият дължи неустойка в размер на 413,14лв.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
1
като ответникът има качеството на потребител. Тази клауза изпълва характеристиките
на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК)
и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради изложеното съдът приема, че посоченото по-горе задължение не е
възникнало валидно. Следователно не се дължи плащането на тази сума и по
менителничния ефект, издаден за обезпечаването на вземанията по потребителския
кредит. В заявлението се признава, че длъжникът е извършил извънсъдебни плащания
в общ размер от 255,00лв., с които следва да бъдат погасени само вземанията за
главница и възнаградителна лихва, възлизащи в общ размер на 663,13лв., предвид
нищожността на клаузата за неустойка. Като се приспадне извършеното плащане от
255,00лв., остава непогасен остатък от 408,13лв. Тоест, следва да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 408,13лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 821,27лв., възлизаща в размер на 413,14лв.,
заявлението подлежи на отхвърляне.
Заявлението подлежи на отхвърляне и в частта за присъждане на разноски за адв.
възнаграждение в размер на 400лв. По делото са представени фактура и платежно
нареждане /л. 16/. Фактурата е издадена от Адвокатско дружество „К. и А.“ със
задължено лице /фирма/ и е на стойност 1800лв. В нея е посочено като основание „по
договор“ 1бр. В платежното нареждане е посочено като основание „плащане по
договор“. При тези данни, не може да се направи извод, че тази фактура и това
плащане се отнасят именно за процесното производство, предвид че нито размерът на
адв. възнаграждение съвпада, нито е налице по-подробно описание относно услугата,
за която се дължи и е заплатено възнаграждението от 1800лв. Разноски за адв.
възнаграждение се присъждат само когато извършването на този разход във връзка с
производството е напълно доказано /ТР № 6/2013г., ОСГТК на ВКС/, което в случая не
е сторено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 195327/07.07.2023г. на /фирма/ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу П. И. Е.
за сумата над 408,13лв. до пълния заявен размер от 821,27лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 06.08.2020г., както и за сумата от 400лв.,
представляваща разноски за адв. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3