Решение по дело №552/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.4 ал.6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане и във вр. с чл. 145 и сл. на АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А. М. от АК-Търговище, против Заповед №ЗСП/Д-Т/1005/30.07.2024г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Търговище, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025г./от 01.11 до 31.03/. Оспорващата страна определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради наличие на отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК и по-конкретно поради противоречие с нормите на чл.10, ал.12, т.2 във връзка с ал.1, т.6 от ППЗСП. Изложеният в жалбата довод се изразява в това, че общата стойност на продажните цени, които жалбоподателят е следвало да получи по извършените покупко- продажби на недвижими имоти с посочените в жалбата и в потвърждаващото заповедта решение нотариални актове, съответствала на 1/12 идеална част от правото на собственост по правилата на ЗН и възлизала на 2753,71 лв., което било по-малко от 3787,20 лв. (24 х 157,80 лв.), тоест сделките не надвишавали 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл.26 ППЗСП, поради което бил приложим чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, т.е. изключение, което допуска предоставяне на заявената социална помощ. Предвид изложеното жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед и за връщане на преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на съдебни разноски според инкорпориран в жалбата списък на разноските.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, но се представлява от процесуалния си пълномощник адв. А. М., който поддържа жалбата и заявява, че въпрос на прилагане на ЗН и извършване на съответните изчисления е преценката за наличието на хипотезата на чл.10, ал.12, т.2 във връзка с ал.1, т.6 от ППЗСП, респ. за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски съобразно инкорпорирания в жалбата списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, не се явява в съдебно заседание, но е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ по съображения, съвпадащи с изложените в решението, потвърждаващо оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение спрямо предвидения в чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на възнаграждението според размера на отказаната целева помощ. В с.з. ответната страна се представлява от ст.ю.к. С. П., който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски. Депозира писмена защита, съдържаща доводи за неоснователността на жалбата, съвпадащи с изложените в решението, потвърждаващо оспорената заповед.

В Определение №1766/12.11.2024г./л.95/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения: подадена срещу обжалваем административен акт в законоустановения срок от лице – адресат на акта, и имащо правен интерес от оспорването му.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх.№ ЗСП/Д-П/1005/08.07.2024г. жалбоподателят Д. С. Д. заявил отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво като декларирал относимите към искането обстоятелства от семейното, социалното и имотното си положение, вкл. получен брутен доход за предходните 6 месеца в размер на 603 лева от пенсии. В т.IX на заявлението - декларация същият е отбелязал отрицателен отговор на твърдението за извършено прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или на идеални части от тях срещу заплащане и/или чрез даряване през последните 2 години.

По подаденото заявление е предприето извършване на посещение от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище в дома на заявителя, проведена е социална анкета и са събрани документи, данните от които са обсъдени в изготвения на 26.07.2024г. и съгласуван на 30.07.2024г. социален доклад /л.34-35 от делото/. В последния е установен общ доход на заявителя от предходните 6 месеца в размер на 3 623.86 лева, включващ само получени пенсии. В т. IV. Допълнителни данни, установени при анкетата и други констатирани обстоятелства, от социалния доклад е отразено, че са извършени прехвърляне или продажба на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или на идеални части от тях или чрез даряване през последните 2 години на стойност 4130.50лв., а именно : извършена продажба на идеални части от земеделски земи в с. Поляците, общ. Дългопол на 05.09.2023 г. и 18.09.2023 г. на обща стойност 4130.50 лв., за които е извършена проверка на 17.07.2024 г. в Агенция по вписванията.

Въз основа на изготвения социален доклад е издадена оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т/1005/30.07.2024г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Търговище, с която на заявителя Д. С. Д. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025г.(от 01 ноември до 31.март). В мотивите на заповедта е посочено следното: „На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16 май 2008г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 10, ал.12, т. 2 от ППЗСП – лицето Д. Д. е прехвърлило жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години и общата стойност на сделките надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението - декларация.“. Заповедта е връчена на Д. с известие за доставяне лично на 19.08.2024г. С жалба вх.№2503-94Д-00-1769/23.08.2024г. Д. Д. е оспорил тази заповед пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Търговище, като към жалбата са приложени извлечение от банковата сметка на Т. Д. С.-упълномощено лице, справка от МРРБ за семейно положение, справка за родствена връзка, нотариален акт №112, том V, рег.№4589 дело 493 от 18.09.2023г. за извършена продажба на недвижими имоти, нотариален акт №91, том V, peг. № 4445, дело 480 от 04.09.2023г. за извършена продажба на недвижими имоти, Решение №66/25.05.1998г. на ПК – гр. Дългопол, справка от МТСП - Агенция за хора с увреждания, удостоверение за наследници на Т. М., Експертно решение №91611 от зас.№96 от 23.05.2023г. В производството по административно обжалване е изготвено писмено становище от 30.08.2024г. на ИД началник на ОСЗ до директора на ДСП – Търговище, в което е извършен повторен преглед на преписката и е посочено, че от приложените към жалбата документи не може да се установи със сигурност каква е реалната сума, получена от Д. при извършените продажби на имоти, но било видно, че действително същият е извършил прехвърляне на поземлени имоти през последните 2 години и стойността на извършените сделки надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията - обща сума от сделките – 33044.54 лева, като делът на Д. е 4130.50 лв., а 24-кратният размер на основата за подпомагане - 3787.20 лв., което е пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Ето защо е посочено, че жалбата и цялата административна преписка следва да се препрати на РДСП за произнасяне по компетентност. С писмо изх.№30-69999/02.09.2024г. на и.д. директор ДСП - Търговище жалбата ведно с преписката е изпратена на директора на РДСП – Търговище.

След запознаване с изпратените жалба и преписка директорът на РДСП-Търговище е постановил Решение № 25-РД06-0014/4.9.2024г., с което е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-Т/1005 от 30.07.2024 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, с която е постановен отказ за получаване на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД07-5/2008 г. от Д. С. Д.. В мотивите на решението са обсъдени двете сделки за покупко – продажба на недвижими имоти, по които жалбоподателят е един от съсобствениците – продавачи, както и всички налични документи за собствеността върху тези имоти и документи за родствени и семейни връзки, позволяващи да се определи делът на Д. в продадените имоти, респ.да се изчисли размера на полагащата му се сума за този дял от продажната цена на имотите. Изхождайки от разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП, както и от определената за 2024г. линия на бедност в размер на 526.00 лв., органът е изчислил, че основата за подпомагане съгласно чл. 9 ал.2 от ППЗСП е в размер на 157.80 лева(30 % от линията на бедност за 2024г.), а 24-кратният ѝ размер по чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП е 3 787.20 лева. По този начин органът е съобразил, че полученият от жалбоподателя доход от извършените сделки през последните 2 години не следва да надвишава сумата от 3 787.20 лева. Като е определил наследственият дял на Д. от наследството на неговата починала съпруга в размер на ¼ ид.част, органът е изчислил, че от продадените по двете сделки имоти на жалбоподателя се полага сумата в размер на 4 130.57 лева, който надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане за 2024г. Органът е обсъдил доказателствената стойност на всяко от приложените към жалбата писмени доказателства и е отчел като неотносими към спора справката от МТСП - Агенция за хора с увреждания, ръкописно изработения опис на дялове, и банковото извлечение от сметката на Т. Д. С., което въпреки съдържащите се в него данни за извършени преводи към сметките на продавачите по сделките, вкл.и на Д., на датите около дните на извършване на тези сделки, е прието като неотносимо към определяне дяловете на продавачите и техния размер. В мотивите на решението е обсъден и довода на жалбоподателя, че от получените при продажбата доходи следва да се приспаднат направените разходи за посредническа фирма, като според органа този довод е без значение, тъй като в чл.10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП се визира стойността на сделките, а не размерът на получените суми след приспадане на извършени разходи, включително във връзка с осъществяване на сделките. След обсъждане на събраните доказателства в решението е прието, че починалата съпруга на жалбоподателя - В. Я. Д., е била дъщеря на Т. И. М. и Я. М. М., на когото са били възстановени продадените с двата нотариални акта имоти. Обсъдено е, че В. Д. и нейният брат са получили по ½ от наследството, останало от баща им, при което от общата стойност на двете сделки в размер на 33 044.54 лева(3 951.50 лева + 29 093.04 лева), на наследниците на В. Д. се полага сумата от 16 522.27 лева. В решението са посочени два варианта на разпределение на тази сума между 4-мата наследници на Д.: 1/ при наличие на СИО между нея и съпруга ѝ Д. Д. същият получава 5/8 ид.ч. или сумата от 10 326.42 лева, а останалите 3/8 ид.ч. се разпределят между трите им дъщери; 2/ в случай, че продадените имоти не са подчинени на режима на СИО, съпругът Д. и трите им дъщери получават по ¼ ид.ч. от това наследство, който дял се равнява на 4 130.57 лв. При така направените варианти на изчисляване на дела на жалбоподателя и равняващата се на него сума от двете сделки, органът е заключил, че полагащата се сума на жалбоподателя надвишава 24-кратния на основата за подпомагане, при което същият не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във връзка с чл. 10, ал.1, т.6 от ППЗСП и чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП.

По искане на оспорващата страна в проведеното съдебно заседание е прието банково извлечение за периода 01.09.2023г.-21.09.2023г.от сметката на Т. Д. С. в „ЦКБ“АД и посоченото лице С. е разпитана като свидетел. В показанията си свид. С. пояснява, че тя е била пълномощник на жалбоподателя и на още 4 продавача по първата покупко – продажба като получила „на ръка“ полагащата им се сума. След като приспаднала от тази сума направените по сделката разходи за събиране на документи и гориво, свидетелката внесла останалата сума по своята банкова сметка и превела от същата съответни суми на упълномощителите си, а сумата, полагаща се на баща ѝ /жалбоподателя/, останала по банковата ѝ сметка. Според свид. С. от тази сделка съобразно дела на баща ѝ в размер на 1/12 ид.ч.на същия се полагала сумата от 100 лева. При втората прокупко – продажба свидетелката отново била пълномощник на по – голямата част от продавачите, вкл.и на баща си, като този път цялата продажна сума била преведена по нейната банкова сметка. И този път свидетелката първо приспаднала разходите, като превела на посредника по сделката сумата от 1616 лева и задържала съответстващата на разходите ѝ за гориво сума, след което превела на упълномощителите си съответните суми. Отново сумата, полагаща се на баща ѝ, свидетелката задържала в сметката си, тъй като той нямал своя банкова сметка, а и свидетелката се грижела за него. Според свидетелката, паричният дял на жалбоподателя от втората сделка бил в размер на 2259 лева. Съдът съобрази близката родствена връзка на свид. С. с жалбоподателя /дъщеря на последния/ и прецени дадените от нея свидетелски показания с оглед на всички други данни по делото предвид възможната ѝ заинтересованост от изхода на спора съгласно изискването на чл. 172 ГПК, приложимо по административни дела съгласно чл. 144 АПК. При тази преценка показанията се подкрепят частично от представеното банково извлечение, от което е видно, че след първата сделка свидетелката е превела само на двама от продавачите суми, които значително се различават помежду си по размер, а след втората сделка същата е превела 1616 лева на посредника по сделката, а след това на 18.09.,19.09 и 20.09.2023г.е превела различни суми на 4 от продавачите по сделката, като видно от извлечението липсват направени преводи от свидетелката в полза на баща ѝ. Ето защо няма пречка да бъдат кредитирани тези показания като тяхната относимост към подлежащите на изясняване факти съдът ще обсъди при преценката за материалната законосъобразност на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от предвидения в чл. 4 ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, чл. 13 ал.2 ЗСП и чл. 28 ал.1 ППЗСП административен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“, като в случая тази длъжност се изпълнява от И. Й. Й. на основание Заповед №ЧР-7 274/31.05.2024г., издадена от за главен секретар на АСП съгласно Заповед № ЧР-7 272/30.05.2024г. При издаването на заповедта органът е действал в рамките на неговата материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

Заповедта има съдържанието, предвидено в общата норма на чл. 59 ал.1 и 2 от АПК като е издадена по образец съгласно изискването на чл. 28 ал.1 ППЗСП. Мотивите на същата се допълват от приложения по преписката, предхождащ заповедта и визиран в последната социален доклад, поради което актът е мотивиран в съответствие с тълкуването, дадено в ТР №16/31.03.1975г.на ОСГК на ВС. Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

В хода на развилото се административно производство не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 27 и чл. 28 от ППЗСП, както и на специалните правила на чл. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление : спазени са предвидените в тези норми срокове, извършено е посещение в дома на заявителя и са събрани относими към раглеждане на заявлението документи. При това положение липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът прецени следното:

За материалната законосъобразност на административния акт се съди по наличието на посочените в същия фактически и правни основания за издаването му. Визираните в процесната заповед правни основания се свеждат до изискванията към целта на социалните помощи, представляващи средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства/чл. 11 ал.1 ЗСП/, както и изискването тези помощи да се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс/ чл. 11 ал.2 ЗСП/, а така също и до възможностите на лицата, преценени по критериите в чл. 12 ал.2 т.1-8 ЗСП. Заявената от жалбоподателя социална помощ е целева парична такава за отопление с твърдо гориво и същата е с правна регламентация в Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 2 ал.1 от тази наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В конкретния казус липсва спор по отношение наличието на първата предпоставка : средномесечният доход на жалбоподателя за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Основанието за постановеният по заявлението отказ, респ. спорът, касаят наличието на втората предпоставка по чл. 2 ал.1 от наредбата : заявителят да отговаря на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ППЗСП регламентира допълнителни условия, на които следва да отговарят заявителите на социални помощи и едно от тях е посоченото в оспорената заповед условие по чл. 10 ал.1 т.6 ППЗСП/в сила от 01.06.2023г./: лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години. По настоящото дело е отделено като безспорно обстоятелството, което е установено и с надлежни писмени доказателства - нотариален акт № 112, том V, peг. № 4589, дело №493 от 2023 г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК и нотариален акт № 91, том V, per. № 4445, дело №480 от 2023г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК, че през визирания в чл. 10 ал.1 т.6 от ППЗСП 2-годишен период/към датата на подаване на заявлението – 08.07.2024г./, жалбоподателят е бил прехвърлител на идеални части от недвижими имоти по покупко – продажбите, сключени с посочените два нотариални акта съответно на 04.09.2023г. и 18.09.2023г. От наличието на това обстоятелство следва преценката за приложението на чл. 10 ал.12 т.2 от ППЗСП, която предвижда изключение от прилагането на чл. 10 ал. 1, т. 6 от същия правилник, когато общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26. Като безспорно за страните обстоятелство е отделено и обявено това, че размерът на основата за подпомагане по смисъла на чл. 9 ал.2 от ППЗСП в случая е 157.80 лева, респ. нейния 24-кратен размер по чл. 10 ал.12 т.2 от ППЗСП е 3787.20 лева. Правилото на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП сочи, че основата за подпомагане представлява 30% от линията на бедност за съответната година. С Постановление на Министерски съвет №212/02.11.2023г. е постановено, че линията на бедност за 2024г. за страната е 526 лева. Това означава, че 30% от този размер представляват 157.80 лева, както правилно е съобразил административния орган в случая. Респективно 24 - кратният размер на основата за подпомагане за 2024г. е 3 787.20 лева, което също правилно е отчетено от органа. Основният спор между страните се състои в това дали стойността на сключените от жалбоподателя във визирания 2-годишен период две сделки за продажба на имоти надвишава сумата от 3 787.20 лева. Видно от приложените два нотариални акта/нотариален акт № 112, том V, peг. № 4589, дело №493 от 2023 г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК и нотариален акт № 91, том V, per. № 4445, дело №480 от 2023г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК/, по силата на същите са продадени земеделски имоти, възстановени на наследниците на Я. М. М. - бивш жител на с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варненска, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Поляците, с Решение №66/25.05.1998г. на Поземлена комисия – гр. Дългопол. От приложените по преписката удостоверения за наследници следва, че наследодателят Я. М. М. е починал на 11.06.1984г., т.е. преди момента на реституиране на земеделските имоти с посоченото решение по реда на ЗСПЗЗ. Като свои законни наследници същият е оставил съпругата си Т. И. М. и двете си деца С. Я. М. и В. Я. Д.. Предвид действалата и към онзи момент разпоредба на чл. 9 ал.1 от ЗНаследството, според която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, всеки един от тези трима наследници е получил дял в размер на 1/3 от наследството на М.. Към датата на извършване на двете нотариални сделки посочените трима наследници на М. са били починали – В. Д. – на 20.09.2004г., С. М. – на 16.10.2010г., и Т. М. – на 27.01.2019 г. След смъртта на Т. М. притежаваната от нея 1/3 ид.част от реституираните земеделски земи се наследява само от внуците ѝ съгласно чл. 10 ал.1 ЗН, според който низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Ето защо жалбоподателят като съпруг на починалата преди Т. М. нейна дъщеря не получава дял от наследството на същата. Същото е положението и със съпругата на починалия преди М. неин син. При това положение следва, че от реституираните земеделски земи на наследодателя Я. М. към момента на извършените продажби /04.09.2023г. и 18.09.2023г./ всеки от 6-те му внуци /трите деца на сина му С. М. и трите деца на дъщеря му В. Д./ получава дял от по 5/36 идеални части, докато жалбоподателят Д. и преживялата съпруга на С. М. са разполагали с дялове от по 3/36 идеални части. Според посочените в нотариален акт № 91, том V, peг. № 4445, дело №480 от 2023г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК продажни цени на продадените 3 земеделски имота общата стойност на продажната цена на имотите по сделката е 3 951.50 лева, а според нотариален акт № 112, том V, peг. № 4589, дело №493 от 2023 г. по описа на Нотариус с рег.№225 в РНК общата продажна цена на 6-те продадени имота е 29 093.04 лева. Следователно общата продажна стойност на двете сделки е в размер на 33 044.54 лева. Съобразно посочените наследствени дялове на съсобствениците – продавачи по двата нотариални акта, и с оглед общата стойност на двете сделки следва, че падащата се на жалбоподателя Д. според дела му от 3/36 идеални части сума от тези сделки е в общ размер 2 753.70 лева. В нотариалните актове липсва конкретизиране на размера на дела и полагащата се част от продажната цена за всеки от продавачите. В показанията си свид. С. също посочва, че няма някакви специални договорки за разпределение на сумата, различни от разпределението според дяловете, определени по ЗН. Съдът държи да отбележи, че съдържащите се в свидетелските показания и отчасти в банковото извлечение данни, според които от получената продажна цена са приспаднати направените от С. разходи по извършване на сделките и останалата сума е разпределена между продавачите, са ирелевантни за настоящия казус. Нормата на чл. 10 ал.12 т.2 от ППЗСП визира като критерий „общата стойност на сделките“, а не това, което страните са се разбрали да получат реално било след приспадане на разходи, било по други причини. Подобни уговорки са последващи сделката и касаят отношенията между самите продавачи като същите биха представлявали предмет на отделен гражданскоправен спор, поради което не биха могли да представляват ясен и точен критерий за преценявания доход за целите на социалното подпомагане. В подобен смисъл е и Решение № 15182 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2017 г., VI о. По делото липсват твърдения и данни за извършени от Д. други сделки през релевантния 2-годишен период, както и за извършвани между отделните съсобственици разпореждания с наследствени дялове от един в полза на друг от тях. Ето защо на базата на данните по нотариалните актове и удостоверенията за наследници, отнесени към правилата на ЗН, съдът приема, че притежаваните от наследодателя 3/36 идеални части от продадените имоти се равняват на сумата от 2 753.70 лева от общата стойност на двете продажби.

При така направените правни съждения и извод за стойността на извършените от жалбоподателя Д. продажби на неговите 3/36 идеални части от наследствените земеделски имоти, съдът приема, че стойността на продажбата на тези идеални части (2 753.70 лева)не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане за 2024г. (3 787.20 лева). Като не е съобразил точния наследствен дял на Д. от продадените земеделски имоти, административният орган е направил неправилен извод за размера на стойността на извършените от Д. продажби. При тези данни съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 10 ал.12 т.2 от ППЗСП, която изключва приложението на чл. 10 ал.1 т.6 от ППЗСП, т.е. жалбоподателят е извършил през 2-годишния период преди подаване на заявлението за социална помощ продажба на идеални части от селскостопански имоти, но стойността на тези сделки не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26. Приемайки обратното, административният орган е издал заповед в нарушение на материалния закон и при това положение е налице отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК.

С оглед гореизложеното оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид естеството на спора същият не може да бъде разрешен от съда по същество, а от компетентния административен орган по чл. 28 ал.2 ППЗСП и чл. 4 ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, поради което на основание чл.173 ал.2 от АПК, следва преписката да бъде изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Търговище за ново разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление – декларация за отпускане на целева помощ и за произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

По претенцията за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски, съобразно инкорпорирания в жалбата списък на претендираните разноски. Представените документ за внесена държавна такса от 10 лева и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024г., в който като договорено и заплатено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, установяват направените от оспорващия съдебни разноски. В случая от ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, по което възражение съдът дължи произнасяне съгласно чл. 78 ал.5 ГПК във вр.с чл. 144 АПК. Предмет на оспорване е административен акт като принципно резултатът от решаването на такъв спор е цялостната отмяна на акта или отхвърляне на жалбата, без да се постановява осъдителен диспозитив за заплащане на сума, т.е. липсва материален интерес. Дори оспореният по делото акт не съдържа данни за размера на отказаната помощ. Ето защо съдът отчита делото като такова с нематериален интерес. Съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Правните спорове по ЗСП не са включени в обхвата на чл. 8 ал.2 от цитираната наредба, поради което за тях се отнася предвидения в чл. 8 ал.3 от същата минимален размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева. Относно тази наредба е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено до него преюдициално запитване като с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Предвид цитираното задължително решение на СЕС настоящият съд не е обвързан при решаване на въпроса за отговорността за разноски с договорения от оспорващата страна и адвоката ѝ минимален размер на възнаграждението по Наредба №1 от 9.07.2004 г. и при преценка на направеното възражение за прекомерност, ползвайки фиксирания в наредбата размер като ориентир, може да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по – нисък размер от договореното в договора за правна защита. При тази преценка съдът следва да съобрази като критерии вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В т.см. са Определение № 6198 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2024 г., V о., Определение № 5381 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2024 г., V о., Определение № 3814 от 1.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2024 г., II о., и др. Съдът отчита, че нормата на чл. 8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., визираща минимален адвокатски хонорар от 1000 лева, се отнася до широк кръг правни спорове. В конкретен план разглежданият казус се отличава със сравнително по – голяма фактическа и правна сложност от обичайно разглежданите дела по ЗСП предвид това, че в рамките на този спор съдът дължеше преценка, която се прави в първа фаза на делбеното производството : определяне размер на наследствени дялове и дори тяхната стойност, а за сравнение следва да се посочи, че съгласно чл. 7 ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. адвокатският хонорар за всяка от фазите на делбата е поне 1500 лева. Трудът на упълномощения от жалбоподателя адвокат се е изразил в изготвяне на жалба, участие в съдебното дирене с ангажиране на писмени и гласни доказателства и в устните състезания на единственото съдебно заседание. При тези данни съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно като съобразно отчетените критерии счита, че визираният в посочената наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение, макар и незадължителен за съда, следва да бъде ползван като ориентир за определяне на размера на адвокатското възнаграждение в случая. Ето защо АСП като юридическо лице съгласно чл. чл.2 ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, в структурата на което е административният орган, издал оспорената заповед, съобразно дефинирането в §1 т.6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143 ал.1 АПК на оспорващия направените от него разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лв. за платена държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173 ал.2 от АПК и чл. 143 ал.1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № ЗСП/Д-Т/1005/30.07.2024г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Търговище, с която на Д. С. Д. с адрес в [населено място], общ. Търговище, [улица] отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025г.(от 01 ноември до 31.март).

ИЗПРАЩА административната преписка по заявление – декларация с вх.№ ЗСП/Д-П/1005/08.07.2024г., подадено от Д. С. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Търговище, [улица], на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Търговище за ново произнасяне по същество в законния срок по чл. 4 ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, от получаване на преписа на настоящото решение при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане със седалище в град София да заплати на Д. С. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Търговище, [улица]сумата в размер на 1010(хиляда и десет) лева, представляващи съдебни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.13,ал.6 от ЗСП.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.