Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 1.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
10352 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
16.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 22880/
2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав,
поправено с решение от 21.06.2018 г., по предявен от Л.Р.К. установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД е признато за установено, че „Я.1.”
ЕООД-
гр. София /ЕИК********/ дължи на Л.Р.К. /ЕГН **********/ сумата 1200 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура
№ 11 от 03.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение- 12.01.2016 г., до окончателното
плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 31.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 1395/
2016 г. на СРС, ГО, 61 състав. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът „Я.1.” ЕООД е осъден да
заплати на ищцата Л.К. сумата 426.86 лв.- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№
1395/ 2016 г. на СРС/, и сумата 530.20
лв.- разноски за исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от „Я.1.”
ЕООД-
гр. София /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС, 61 състав решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се в жалбата, че неправилно
първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че между страните е
съществувало договорно правоотношение с предмет извършване на счетоводни
услуги. Договор за изработка между страните не бил подписван, като
представените по делото ведомост за работна заплата и трудов договор също не били
подписани от въззивника. Ответното дружество не е възлагало работа на ищцата,
нито е приемало същата с протокол, за да й дължи възнаграждение. Издадената
фактура е счетоводен документ и не удостоверява количество извършена работа,
изпълнение на същата, приемане от възложителя и определяне на възнаграждение,
като не били представени доказателства и за получаването на процесната фактура
от ответника.
Въззиваемата страна Л.Р.К.
/ищца по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение
като правилно да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По същество решението
на СРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Според направените в исковата
молба на Л.К. фактически твърдения между нея и ответното дружество „Я.1.”
ЕООД бил
сключен неформален договор за счетоводно обслужване с предмет: подаване на
годишни финансови отчети, данъчни декларации, депозиране на документи с
електронен подпис, открит на името на ищцата, и цялостно счетоводно обслужване
на фирмата, срещу което ответникът се задължил да й заплати стойността на
предоставените счетоводни услуги. Тъй като изпълнила задълженията си за
правилно и точно счетоводно обслужване и повече от година ответникът бил с
изрядно водено счетоводство, К. моли да й бъде присъдено възнаграждение за
предоставените услуги в размер на 1 200 лв., за което била издадена
процесната Фактура № 11/ 3.11.2014 г.
Съвкупният анализ на
събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на
въззивния съд за възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение по сключен
между ищцата и ответното дружество договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/ с
посоченото по- горе договорно съдържание, по който ищцата- като изправна страна
претендира заплащане на процесното възнаграждение.
Договорът за
изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните
волеизявления на страните същият като валидно сключен произвежда съответни
правни последици. В случая не се твърди да е сключен писмен договор между
страните, като не е проведено и дължимото в процеса доказване да е възникнала твърдяната
от ищцата договорна връзка с предмет: предоставяне на счетоводни услуги, и
валидно да е обвързала страните. Такъв извод въз основа на приложените от ищцата
документи- всички частни документи, несъдържащи подпис на представител на
ответното дружество, не може да бъде направен. Действително договор за
изработка може да бъде сключен вербално между страните /писмената форма е форма
за доказване, а не форма за валидност на договора/, но в доказателствената
тежест на ищцата /чл.154, ал.1 ГПК/, която черпи изгодни за себе си правни
последици от твърдяното договорно правоотношение, е да установи наличието /чрез
насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените елементи на договора
/предмет и цена/, каквото доказване в случая изобщо не е проведено.
Не изпълняват
изискването за пълно главно доказване представените от К. писмени
доказателства, представляващи частни документи, съдържащи изгодни за издателя
си факти, и като такива непротивопоставими на ответника, а именно: неподписано уведомление
за приемане на постъпили от ответното дружество данни от
справка- декларация по ЗДДС,
дневник за покупки
и
Л.2 на Реш. по гр.д.№
10352/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
дневник за продажби за отчетен период май
2013 г.; платежна ведомост за м. юни 2013 г.; и годишна данъчна декларация по
чл.92 ЗКПО, съдържаща ръкописен текст за подаването й от ищцата, но без данни
за подаването й в съответната данъчна служба и без да е приложено изходящо от
данъчно задълженото лице пълномощно на името на К. за извършването на такива
действия пред данъчните служби.
Непровеждането на дължимото от ищцата-
изпълнител по договор за изработка /според направените в исковата молба
твърдения/, доказване на пораждащите спорното материално право факти
и на приложимия фактически състав /за което са й дадени съответни указания в
доклада по чл.140 ГПК/ следва да бъде отнесено в нейна вреда, което
обосновава извод за отхвърляне на установителния й иск по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД за признаване дължимостта на претендираното договорно възнаграждение, като
недоказан и неоснователен.
Така, при липса на
твърдяната от ищцата договорна връзка, безпредметно е да бъде обсъждано
наличието или липсата на останалите предпоставки за уважаване на иска, свързани
с точното изпълнение на договора от нейна страна и приемането на извършената
работа без възражения от страна на ответника. Независимо от това, следва да се
има предвид, че ищцата не е провела доказване както относно изпълнението на
договора и извършване на твърдяните счетоводни услуги съобразно поръчката на
възложителя- ответник /за която няма данни и доказателства по делото/, така и
относно приемане на изработеното от последния без възражения, което именно
предпоставя плащане на договорното възнаграждение. За осъществяването на тези
правнорелевантни факти и обстоятелства безспорни доказателства по делото
липсват, като за тях приложената от ищцата фактура, представляваща неподписан
частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, която при това не е
получена от ответника, няма никаква доказателствена стойност.
При тези съображения
искът по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, а поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищцата-
въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 300 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/,
и сумата 25 лв.- разноски за въззивното производство /за
платена държ. такса/.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 16.01.2018 г., постановено по гр.д.№
22880/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 61 състав, поправено с решение от 21.06.2018 г., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Р.К. /ЕГН **********/ срещу
„Я.1.” ЕООД- гр. София /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД
за признаване за установено, че „Я.1.” ЕООД- гр. София /ЕИК********/
дължи на Л.Р.К. /ЕГН **********/ сумата 1 200 лв., представляваща
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура № 11 от
03.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение- 12.01.2016 г., до окончателното плащане
на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 31.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 1395/
2016 г. на СРС, ГО, 61 състав, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Р.К. /ЕГН **********/ да заплати на „Я.1.” ЕООД- гр. София /ЕИК********/
сумата 300 лв. /триста лева/- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.