Протокол по дело №555/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20225000500555
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Вера Ив. Иванова

Румяна Ив. П.-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500555 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение
чрез своя настойник К. Б., редовно призована, не се явява. Вместо нея се
явява адв. А. Г., упълномощена от по-рано.
За въззиваемия О. К., редовно призован, се явява адв. Р. Х.,
упълномощен от по-рано, който и в момента представя пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Делото е образувано, след като с решение № 50123 от 10.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Върховния касационен съд –
І г.о., е отмено предходно въззивно решение № 57/26.10.2021 г., постановено
по в.гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в
1
която е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр.д. № 106/2020 г.
на Окръжен съд – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от П. П. Б.,
действаща чрез настойника си К. П. Б., против О. К. обективни кумулативно
съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на Органа
по настойничество и попечителство при О. К. над дейността на настойника М.
М. за периода 11.11.2008 г. – 29.05.2015 г., като бездействието е позволило на
настойника в продължение на този период да нарушава закона без никакви
последици, което е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо
страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за
интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска
22.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на сумата
10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда,
съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот –
гараж, собственост на ищцата, с н.а. № **** г. на нотариус Д. Г. с рег. № ***
и с район на действие района на Районен съд – Кърджали, поради това, че
Органът за настойничество и попечителство при О. К. не е упражнил надзор
дали настойникът е внесъл сумата по сметка на запретената и не е
проконтролирал използването й съгласно изискванията на закона, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от деня на продажбата на имота
08.12.2010 г. до окончателното й изплащане.
Адв. Г.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба по отношение на
двата иска. Намирам след определението на ПАС, че няма как да поискам
нови доказателства, още повече, че решението на първоинстанционния съд е
обосновано само с давността и ние не можем да разберем всъщност какви са
били аргументите отвъд позоваването на погасителната давност, така че с
оглед на това обстоятелство няма как да поискаме нови доказателства в
настоящата инстанция. Това има отношение по съществото на спора по-скоро.
Няма да сочим нови доказателства.
Адв. Х.: Поддържаме становището си, оспорваме изложените факти,
оспорваме двата иска, по които ВКС е отменил решението и е върнал делото
за ново разглеждане.
2
С оглед решението на ВКС няма да представяме нови доказателства.
Смятаме, че делото е изяснено и моля да дадете ход на същото по същество.
Представям платежно нареждане в оригинал за платени разноски по
настоящето дело, които претендираме. Списък на разноските не представяме.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото
делото е изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от адв. Х. пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и платежно нареждане.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителката ми ви
моля да постановите решение, с което да отмените решението на
първоинстанционния съд и алтернативно - или да уважите предявените
искове или да върнете делото за ново разглеждане.
Не бих настоявала за връщане на делото за ново разглеждане с оглед
бързина на процеса, но според нас решението на първата инстанция съдържа
твърде много нарушения, твърде много търпи критика, тъй като съдът се е
позовал основно на погасителната давност, без да обсъди по същество
събраните по делото доказателства. Така напр. в първото по делото заседание
в съда на първа инстанция, е направено оспорване на представените от
ответната страна отчети, за които се твърди, че са представени през годините
от настойничката на доверителката ми П. Б.. Тези протоколи са оспорени по
отношение на датата, но съдът е игнорирал изцяло това оспорване, а и по-
нататък в решението си не е заявил какво смята по отношение на тези
протоколи, те доказват ли нещо, не доказват ли. Не са обсъдени нито
техническата експертиза, нито събраните гласни доказателства, така че ние не
можем да знаем какво е мотивирало по същество първоинстанционния съд да
постанови решението си.
Ако намерите, разбира се, че с оглед бързина на процеса, следва да се
реши делото по същество на тази инстанция, аз намирам, че са налице
всъщност достатъчно доказателства. Просто ще трябва при положение, че
решите да прецените по същество, да приемете, че са налице достатъчно
доказателства, които обосновават основателността на иска, поради което
3
моля, ако решите, че делото не следва да се връща за ново разглеждане, да
съобразите всички изложени наши съображения до настоящия момент и
уважите предявените искове, като допълнително за пълнота на изложението
моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки в кратък срок и
да присъдите направените разноски на доверителката ми. Не представям
документи за платени разноски за настоящото заседание, такива не са налице,
тъй като разглеждаме това заседание като продължение на разглеждането на
делото на въззивна инстанция и в този смисъл ще ви моля да не уважавате
направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за това
заседание и за това разглеждане на делото, особено в размера, който е
посочен, защото намирам, че той е прекомерно завишен и всъщност не се
касае до нова инстанция. Продължаваме да се намираме във въззивна
инстанция и посоченият в договора за правна помощ размер на адвокатското
възнаграждение в никакъв случай не кореспондира дори с максималния
размер по Наредба 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
В този смисъл моля да постановите решението си – или да го върнете за
ново разглеждане или да го решите по същество, като уважите исковете и
присъдите разноски.
Адв. Х.: Моля да отхвърлите изцяло двата предявени иска от ищцата
като неоснователни и недоказани. Ще изложа мотивите накратко, тъй като
съм изготвил и писмена защита, която представям на уважаемия съд.
Видно от представените по делото многобройни доказателства, по
безспорен начин е доказано, че описаните обстоятелства, факти, евентуално
допуснати нарушения от Органа по настойничество и попечителство, който е
на името на кмета на О. К., абсолютно не кореспондират с нито едно от
доказателствата, представени по делото.
Видно е, че от 11.11.2008 г. М. е назначена като настойник с
настойнически съвет, именно като е спазена Глава ХІ от Семейния кодекс и са
й дадени пълни правомощия по закон от Органа по настойничество и
попечителство, който се явява кметът на О. К.. Изготвени са заповеди,
назначени са настойнически съвет и М. като настойник.
Безспорен факт обаче, който се вижда от доказателствата по делото -
още от самото начало, след като е назначена като настойник, бащата на К. Б.,
4
още в момента на узнаването за назначаването на М. като настойник подава
жалба и сигнал за промяна на настойничеството. Веднага е реагирал Органът
по настойничество, създал е комисия, създал е всички условия за извършване
проверка във връзка с действията на М., за които е изготвен констативен
протокол на 04.08.2009 г., в който комисията ясно и точно е посочила какви
са условията, при които живее и кой се грижи за П. Б.. С оглед тези
обстоятелства жалбата и искането за смяната на настойника са отхвърлени от
Органа по настойничеството, поради което Районен съд - Кърджали е
постановил решение, което е влязло в сила през 2010 г. и с което не е уважил
като неоснователни всички доводи и мотиви. Налице е съдебен акт, който е
задължителен за всички административни органи – че всички твърдени и
понастоящем факти и обстоятелства по отношение на П. Б. не отговарят на
истината.
Втората жалба, която е подадена през 2015 г. от К. Б., е пак по същия
сигнал, със същите мотиви и по същите обстоятелства, пак срещу М., че тя не
си е изпълнявала задълженията, които трябва, а Органът не я е контролирал.
Уважаеми апелативни съдии, всичко това е просто един фарс. Занимават се
Омбудсманът, Народното събрание, дори пресата с неща, които никога, по
никакъв начин не са отговаряли на условията на тези твърдени от страните
отношения към самата П. Б.. Направена е нова комисия и всичко останало,
което е посочено в исковата молба и няма да го повтарям. Именно на това
основание във връзка с предявения иск за периода от 29.05.2015 г. до
12.01.2016 г. ВКС много подробно обяснява защо всъщност е неоснователен и
недоказан този иск.
Алтернатива на този иск, който е от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г., се
явява именно искът за обезщетение, поради което ние оспорваме именно тези
два иска за периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г. Никъде по делото няма
доказателства да са нарушени както ЕКЗПЧОС, така и Конвенцията за
правата на хората с увреждания, както се цитират определени членове.
Напротив, създаден е български съд, който е законен, разгледал е в открити
съдебни заседания делото, постановил е справедливи съдебни решения, няма
доказани нарушения на чл. 3 и чл. 12 от ЕКЗПЧОС и на Конвенцията за
правата на хората с увреждания, че има насилие, че едва ли не с нея се е
издевателствало и какви ли не други неща, които искат да се вменят на
5
уважаемия съд, че са налице. Нито една такова доказателство по делото няма.
Нещо повече - самата смяна на попечителството става със
споразумение, което е подписано на 30.12.2015 г. между М. А. М. и К. П. Б..
Искам да обърна внимание на уважаемия съд, че тук именно
жалбоподателката и представителка на ищцата П. Б. – К. П. Б., е заявила, че тя
няма да предявява каквито и да било съдебни искове срещу старата
попечителка и срещу когото и да било. Такова е споразумението. Има и
пълномощно, което тя е подала. В отговор на това после има някакви
доказателства, с някакви допълнителни твърдения, които абсолютно не
отговарят на истината.
С оглед тези обстоятелства, аз смятам, че при всеки подаден сигнал
Органът по настойничество и попечителство в лицето на кмета на О. К. е
реагирал своевременно, адекватно и е защитил всички интереси на П. Б.,
имайки предвид, че тя има назначен законен настойник, че тя има осигурена
допълнителна помощ от „Социални грижи“, откъдето й се доставя храна, има
специален лекар – д-р Д., който винаги е давал становища и указания относно
лечението на П. Б. до последния момент, докато евентуално бъде сменено
това попечителство. Нито тези международни конвенции, нито настоящето
българско законодателство има доказателства да са били нарушени по
някакъв начин.
Не на последно място, уважаеми съдии, новата настойничка К. П. Б. е
настойник от 12.01.2016 г., а искът е предявен на 20.06.2020 т., следователно
тя твърди, че нямало начин как да бъде защитена П. Б.. Напротив – ЗЗД ясно
и конкретно дава начин как да бъдат защитени интересите на самата П. Б.
според националното законодателство, както е посочено – чл. 45 и чл. 49 от
ЗЗД. но аз не бих приел факта, че изчаквайки, според нашето национално
законодателство да изтекат предвидените давностни срокове и тя след това да
подаде тези два иска и да твърди, че са нарушени правата на П. Б.. Аз смятам,
че е абсурдно.
Затова и с оглед тези обстоятелства, моля уважаемия съд да отхвърли
изцяло предявените два иска, както са посочени в исковата молба, като моля
да ми бъдат присъдени направените разноски в производството.
Адв. Г. (реплика): Основните доказателства за бездействието на кмета
на общината като Орган по настойничество и попечителство се съдържат в
6
представеното досие, в което е съвършено ясно, че липсват основни
документи, които да показват интерес на Общината към съдбата на П. Б. за
периода след 2009 г. Нещо повече – този констативен протокол, създаден
през 2009 г., описва една фактическа обстановка, която след това при
проверката през 2015 г. се оказва съвършено различна, което доказва по един
недвусмислен начин, че без контрол настойничката на П. Б. просто е
занемарила тотално грижите си за нея до степен, че е поставила в риск
здравето и живота й по един начин, който е неприемлив.
В случай, че решите делото по същество, моля да имате предвид, че
когато говорим за човек, поставен под запрещение и отношенията му с
неговия настойник и как настойникът изпълнява задълженията си, според
българското законодателство няма никаква друга гаранция за правата на този
човек освен контрола на Органа по настойничество и попечителство. Ако се
приеме формален подход към предявения иск и се приеме, че е достатъчно
това, че през 2009 г. е имало някакво действие за контрол и след това е имало
отново чак през 2015 г., тъй като законът изрично не възлагал конкретно
задължение на общината какво точно да направи, това означава да се признае,
че формалният подход към контрола на настойниците е достатъчен, т.е.
липсата на контрол е нещо, което българското правосъдие приема за нещо,
което е приемливо. Не мисля, че българският съд може да приеме такъв
подход и би следвало да изисква от Общината да упражнява задълженията си
на контрольор на настойника по един ефективен начин, който да не допуска
нанасянето на вреди на поставените под запрещение хора, в случая на П. Б..
Аз чета по различен начин от колегата решението на ВКС. Намирам, че ВКС
постановява решението си в частта, в която оставя в сила постановеното от
предходния състав на Апелативния съд решение, не защото няма
доказателства за вреди, а защото след този дълъг период на бездействие все
пак Общината е предприела някакви действия, макар и недостатъчни според
нас, които действително са подобрили положението на П. Б. за краткия
период преди да бъде сменена настойничката. Няма обаче нищо, което да ни
говори, че подобни действия, подобна активност е била налице преди сигнала
от П. Б. и преди тези действия, които са предмет на решението на ВКС.
Именно и поради тази разлика в активността на Общината предявените
искове са разделени на периоди, защото онова, което се е случило през
различните периоди, е различно. За периода, за който все още не е налице
7
постановено влязло в сила решение, са налице както имуществени, така и
неимуществени вреди, за което са събрани достатъчно доказателства, както
казах.
Адв. Х. (дуплика): От 11.11.2008 г. е водена процедура до 2010 г. от П.
Б. да докаже, че именно такива действия, които се твърдят, са налице спрямо
П. Б.. Воденото съдебно дело е постановено през 2010 г., влязло е в сила и е
доказало, че няма абсолютно никакви такива, дори и наченки за това, което се
твърди от ищцовата страна. Органът по настойничество е извършил всички
действия, които законът му позволява, но той не е безграничен. Той има
точно определени възможности, в които той може да упражнява своите
действия и ги е упражнил, като е назначил този настойник. Води се системно
на лекар, провежда се лечение – стационарно и амбулаторно, вземат се
лекарства. Има назначен социален патронаж и са задействани социални
грижи. Трите съставени комисии са отработили всички сигнали, които са
подадени. По негово нареждане са извършени всевъзможни действия и пак
казвам - ВКС е описал много добре какво е направил Органът по
настойничество и попечителство и т.н. Да се твърди, че това е бездействие от
страна на Органа по настойничество и попечителство при наличието на
съдебни актове е недопустимо. Нещо повече - също е становището на ВКС,
който е постановил, че е неоснователен и недопустим третият иск и именно
на това основание е отхвърлил да промени настойничеството, защото няма
такива доказателства. Смятам, че действията на ВКС, отхвърляйки третия
иск, и действията на самия Орган по настойничество и попечителство са
идентични, независимо, че едното е административен, а другото съдебен акт.
Доказано е, че няма такива действия, за които се говори. Нещо повече -
разпитаните техни свидетели не знаеха и не са били в България в периода
2008 – 2015 г., а свидетелстваха за нещо, за което и те не знаеха защо са в
съдебно заседание.
Уважаеми съдии, ние не трябва да насилваме международното право и
да си измисляме някакви факти и обстоятелства, когато някой е пропуснал да
ползва богатото национално законодателство, което дава възможност на
всеки един от нас да си защити интересите. Това настойничката не го е
направила и не можем да ги вменим във вина на Органа по настойничество и
попечителство. Аз смятам, че той е свършил абсолютно всичко, което тогава
8
Република България и съответните министерства, Народното събрание,
националното законодателство като цяло е давало възможност на Органа по
настойничество и попечителство.
Освен това се цитира чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания. Тя е ратифицирана от Република България на 21.04.2012 г., а
искът е от 11.11.2008 г., т.е. тя не е била още ратифицирана и не е важала у
нас съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, за да се
позовем на една конвенция, която още не е била ратифицирана, не е била в
сила. Всички такива изложени факти аз смятам, че са несъстоятелни.
Адв. Г.: Колегата продължава да настоява, че онова, което е свършено
от Общината през 2009 г. обуславя, доказва активността на Общината. Според
мен това само доказва факта, че Общината много добре е знаела, че има
проблем с това настойничество и това обуславя необходимост от по-сериозен
контрол, който е липсвал.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава едноседмичен срок от днес на жалбоподателката да представи
писмени бележки.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т.е. до 09.02.2023 г.

Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9