МОТИВИ към Присъда № 261 от 09.12.2010 год. по н.о.х.дело № 1332 по описа за 2010 година на Районен съд - Стара Загора:
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Д.Г.Г., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с
висше образование, осъждан, в момента в Централен
софийски затвор, с ЕГН **********, за
това, че на 06.10.2009 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Д.В., като се представил за
митнически служител, който може да му съдейства да си закупи лаптоп „Сони
Варио” и плазмен телевизор „Сони” от разпродажба на конфискувани стоки от
Митница Стара Загора, като с това му причинил имотна вреда в размер на 3 000
(три хиляди лева) лв. и деянието е извършено в условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.211, пр.второ, във връзка с чл.210, ал.1, т.1 във
връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като счита, че при съкратеното
съдебно следствие са събрани доказателства, които изцяло
подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – две години и десет месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален
”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
В настоящото наказателно производство съдът прие за
съвместно разглеждане предявен граждански иск от С.В. за сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието – 06.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно предявеният граждански иск представителят на
обвинението предлага да бъде уважен като основателен и доказан в пълният му
размер.
Служебният защитникът адв. И.М. *** не
оспорва обвинението срещу подсъдимия, като
пледира в случай на осъдителна присъда да бъде
наложено наказание с приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Счита, че с наказание в рамките на две години лишаване
от свобода ще се постигнат целите на специалната и генерална превенция.
Защитникът и подсъдимият не оспорват предявения
граждански иск по основание и размер.
Повереникът счита, че гражданския иск следва да бъде уважен изцяло ведно
със законните последици. Счита, че обвинението е изцяло доказано и следва да се
постанови осъдителна присъда.
Подсъдимият Д.Г.Г., при условията на чл.371, т.2 от НПК
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление
за извършеното деяние.
Съдът намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден
на *** ***, живее в град София, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, осъждан, в
момента изтърпява наказание в
Централен Софийски затвор, ЕГН **********.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият е многократно осъждан за тежки
умишлени прстъпления от общ характер. От значение за правната квалификация по
настоящото дело са:
С присъда по нохд № 224/1997г. на РС Мездра е осъден на една година
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, извършено при опасен
рецидив на 26.11.1992г.Присъдата е в сила на 07.11.2000г.
С присъда по НОХД №
752/2006 г. на PC - Бургас, влязла в сила на 18.06.2006г., за това, че на 27.09.2005 г. в
Бургас, в условията на опасен рецидив извършил престъпление по чл.211 във вр. с
чл.210 ал.1 т.1 във
вр. с чл. 209 ал.I във вр. с чл.29 ал. I
б."а" във вр. с чл. 55 от НК му е наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от две години, при първоначален "строг"
режим.
С присъда по нохд № 8254/2006г. е осъден за престъпление опасен рецидив на
лишаване от свобода за престъпление извършено на 01.07.2000г. Присъдата е в
сила на 05.04.2007г.
С присъда по нохд № 2788/2006г. е осъден на две години и единадесет месеца
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление извършено
20.06.-14.12.2005г. Присъдата е в сила на 05.07.2006г.
С присъда по нохд № 795/2006г. е осъден на две години лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление извършено 10.10.2005г. Присъдата е в сила на 04.08.2006г.
С присъда по нохд № 1182/2006г. е осъден на две години лишаване от свобода
за тежко умишлено престъпление извършено 25.04.2005г. Присъдата е в сила на
14.09.2006г.
С присъда по нохд № 1193/2006г. е осъден на лишаване от свобода за тежко
умишлено престъпление извършено 13.09.2005г. Присъдата е в сила на 17.11.2006г.
С определение, в сила от 05.12.2006 г., PC - Пловдив, на основание чл.25
ал.I във вр. с чл.23 ал.I от НК, кумулира наказанията по
НОХД № 1102/2006 г., НОХД № 752/2006 г., НОХД № 2788/2006 г., НОХД № 795/2006
г., НОХД № 1182/2006г., като определя едно общо най - тежко наказание в размер
на две години и единадесет месеца "лишаване от свобода" при
първоначален "строг" режим, приспада отчасти изтърпяното от
04.01.2006 г.
С протоколно определение, в сила от 15.05.2007 г . на PC - Добрич, на осн. чл. 25 ал. I във
вр. с чл. 23 ал. I от НК, съдът групира наказанията по НОХД № 1102/2006 г.,
№ 752/2006 г., № 2788/2006 г., № 795/2006 г., № 1182/2006 г., № 12665/2006 г.,
№ 1193/2006 г., № 1940/2006 г., като определя едно общо наказание
"лишаване от свобода" за срок от две години и единадесет месеца при
строг режим, на осн. чл. 24 от НК увеличава размера на наказанието с една
година и пет месеца при "строг" режим. На осн. чл. 25 ал. II от НК зачита изтърпяното до този момент по цитираните присъди.
С протоколно определение влязло в сила на 24.06.2008 г.
на Софийски районен съд, са групирани наказанията по НОХД 8254/2006 г., №
1102/2006 г., № 752/2006 г., № 2788/2006 г., № 795/2006 г., № 1182/2006 г., №
1193/2006 г. и № 1940/2006 г., като е определено едно общо наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и
единадесет месеца, на осн. чл. 24 от НК е увеличено така определеното наказание с една година и пет месеца, на осн. чл. 47 ал.
I от ЗИН, определя първоначален "строг" режим на изтърпяване на
така определеното наказание от четири години и четири месеца лишаване от
свобода.
Съгласно писмо от "Министерство на
правосъдието", Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.
София, Подсъдимият Г. ***006 г., където изтърпява
наказания "лишаване от свобода" по присъди по НОХ № 752/2006 г. на PC - Бургас, НОХД № 2778/2006 г. на PC - Варна, НОХД № 795/2006 г. на PC -
Бургас, № 1182/2006 г. на PC - Пловдив, № 1193/2006 г. на PC- Шумен,
НОХД № 12665/2006 г. на СРС, № 1102/2006 г. на PC- Русе, № 1904/2006 г. и № 8254/2006 г. на PC - Добрич, като на основание чл.25 и чл.24 от НК, подсъдимият изтърпява общо
наказание четири години и четири месеца "лишаване от свобода". Предвид тези осъждания, процесното деяние е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”б” от НК, тъй като подсъдимият извършил престъплението, след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.
извършил процесното деяние на
06.10.2009г. в град Стара Загора, след бягство през месец 10.2007
год. от Централен Софийски затвор, където изтърпявал наказание "лишаване
от свобода" и преди задържането му на 21.05.2010 год., когато бил издирен
и задържан в град Пловдив.
През месец октомври 2009 година, подсъдимият Г. *** и тъй като нямал доходи,
търсил начин, за да припечели малко пари. Подсъдимият
решил да се представи за ръководител на Митническо бюро – Стара Загора пред
различни лица, които да заблуди като ги убеди, че ще им съдейства за закупуване
на конфискувана стока на преференциални цени. За осъществяване на намисленото,
подсъдимият предварително проучил работещите на печалба търговци в региона и
техните представители. На 06.10.2009 г. подсъдимият около 12.30 часа посетил
офиса на „Монтаж инжгенеринг” АД в град Стара Загора до Икономическия техникум,
където се срещнал със свидетеля Живко С.– ръководител „Маркетинг и търговия” на
предприятието. Подсъдимият се представил като „Дончев” и че работи като
заместник-директор на Митническо бюро в град Стара Загора. Подсъдимият поискал
да се срещне с изпълнителния директор Павел С.като обяснил, че иска да построи
складова база от 1800 кв.метра, от която да се търгува с парфюми като
търговията се извършва от дъщеря му, а така също да построи и вила до
складовете. Подсъдимият попитал дали дружеството разполага с архитекти и
проектанти, които да изготвят проекта. Тъй като нямали такива служители,
свидетелят С.насочил подсъдимия към „Арх студио”, където работил свидетелят архитект
С.Д.В.. Подсъдимият помолил свидетелят С.да се обади на архитект В.. Свидетелят
С.се свързал от личния си телефон със свидетеля В., след което дал апарата на
подсъдимия, за да проведе разговор с В.. Двамата се уговорили да се срещнат
около 15.30 часа в офиса на студиото, за да обсъдят бъдещата инвестиция.
Първоначално подсъдимият настоявал да се срещнат до 10-15 минути, но поради
служебната ангажираност на свидетеля В., се уговорили срещата да се проведе в
по-късен час. На същата дата, около 13.30 ч., подсъдимият посетил офиса на
свидетелката Д. – управител на Холдинг „Загора”, като се представил за
ръководител на Агенция „Митници” за Южна България – „Дончев”. Подсъдимият се
интересувал от оборудване за машини и други стоки на холдинга. Свидетелката Д. го
насочила към изпълнителния директор на „Прогрес” – свидетелят Я., когото
повикала по телефона. Когато Я. пристигнал свидетелката му представила
подсъдимия като „Дончев”. Я. взел със себе си „митническия директор” –
подсъдимият и заедно отишли с автомобил в кабинета на свидетеля Я.. Там
подсъдимият казал, че притежава имот в землището на Старозагорски минерални
бани и желае да му бъде построена ограда на имота. Двамата разгледали различни
проекти като стойността на избрания от подсъдимия проект възлизал на около
100 000 лв. Докато подсъдимият и свидетелят разговаряли подсъдимият
споделил на Я., че в момента разчистват стока от митническите складове и може
да му съдейства да закупи лек автомобил – „Фолксваген Голф” четворка за 1300
евро, компютри за по 130 евро. Свидетелят казал, че не се интересува, след
което се разделили и Г. тръгнал към предварително уговорената среща със
свидетеля В..
При проведения по-рано разговор подсъдимият разказал на свидетеля В., че
иска да построи еднофамилна къща на Старозагорски минерални бани, както и
промишлен склад за продажба на парфюми на името на дъщеря си – известна
волейболистка. Подсъдимият обяснил също, че вече се е уговорил с Живко С.и
Георги Г. – управител на „Монтаж инженеринг”. Това създало впечатление у В., че
подсъдимият е сериозен човек и е препоръчан от свидетеля Стоянов. Около 14.00
ч. подсъдимият пристигнал в офиса на „Арх студио” – град Стара Загора като се
представил като „Дончев” и казал на свидетеля В., че ръководи „Митницата” в град
Стара Загора. На срещата подсъдимият бил облечен делово – с тъмен костюм и
ползвал скъп мобилен апарат, което впечатлило свидетеля В.. Двамата разговаряли
около 15 минути за бъдещата сграда като през цялото време подсъдимият
разглеждал триизмерни проекти, създадени от студиото на свидетеля В..
Подсъдимият попитал дали ще приключат бързо строителството – до юни 2010 година.
По време на разговора подсъдимият създавал впечатление на сериозен, делови
човек, с финансови възможности. След като разгледал проектите подсъдимият казал
на свидетеля В., че подробностите по строителството ще трябва да се уточнят и
със съпругата му. Подсъдимият казал на свидетеля В., че в момента има
разпродажба на конфискувани стоки в митницата и ако иска може да му съдейства
да купи такива стоки на много ниски цени. Подсъдимият предложил на свидетеля В.
да да му съдейства да си закупи стоки -
лаптопи „Сони Варио” и плазмени телевизори „Сони” от разпродажба на конфискувани
стоки от Митница Стара Загора. Първоначално свидетелят В. отказал, но
след това размислил, обадил се на съдружника си Георги Чернев и решил да купи
плазмен телевизор „Сони” и лаптоп „Сони Варио” за домакинството на колегата си
Чернев. Подсъдимият сметнал на лист хартия, че двете стоки ще струват по 300
евро всяка и към тях трябва да се платят 450 лева държавни такси по покупката.
Разяснил на свидетеля В. също, че има и допълнително условие за сделката, а именно,
тъй като стоката е конфискувана 2 години купувачът не трябва да я препродава.
Подсъдимият съобщил също, че в момента описват стоката и ако не могат да я
продадат скоро ще трябва да я предадат в митницата в град Пловдив, поради което
трябвало да приключат бързо всичко със свидетеля В.. Последният се съгласил с
тези условия и с подсъдимия пристъпили към реализиране на сделката. Подсъдимият
взел личните данни на В. и Чернев като казал, че това е необходимо за оформяне
на протоколите по продажбата. Помолил някой да го закара обратно до офиса на
„Монтаж инженеринг”, където да оформи всичко документално за продажбата на
лаптопа и плазмения телевизор „Сони”. Свидетелят В. лично откарал подсъдимия с
автомобила си до Икономическия техникум, където спрял на паркинг. Там в
автомобила В. дал на Г. сумата от 3000 лв. в банкноти от по 100 лв.,
представляваща сумата за договорените стоки. Подсъдимият взел парите като
помолил В. да го изчака 10 минути в колата, след което двамата ще отидат да
вземат стоките с готовите документи. В. останал в автомобила си, след което
подсъдимият не се върнал повече при него. След кратко време В. се усъмнил и
решил да се обади до свидетеля Стоянов, от когото разбрал, че „Дончев” не е
близък на никой от ръководството на „Монтаж инженеринг” и е случаен клиент,
посетил офиса. Подсъдимият, след като получил сумата от 3000 лв., от свидетеля В.
***09 год. в сградата на ОД на МВР - Ст. Загора било извършено
разпознаване по реда на чл.169 - 171 от НПК, при което свидетелят В. сред шест лица разпознал подсъдимия Г.,
представило му се за митнически ръководител с името Дончев.
От писмото на Министерството на финансите, Агенция
"Митници" - "Митница Пловдив", "Митническо бюро"
Стара Загора е видно, че лице с бащино или фамилно име "Дончев" не работи и никога не е работило в митническото бюро – виж
лист 70 от ДП.
По описания начин,
подсъдимият Д.Г. е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.211, пр.второ, във връзка с чл.210, ал.1, т.1 във връзка с
чл.209, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като на
06.10.2009 година, в град Стара Загора, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Д.В., като се
представил за митнически служител, който може да му съдейства да си закупи
лаптоп „Сони Варио” и плазмен телевизор „Сони” от разпродажба на конфискувани
стоки от Митница Стара Загора, като с това му причинил имотна вреда в размер на
3 000 (три хиляди лева) лв. и деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."б" от НК.
Представяйки се пред пострадалия С.В. за митнически ръководител, подсъдимият
умишлено въвел свидетелят в заблуждение и поддържал у него това заблуждение. В резултат от измамливи действия, свидетелят В. извършил акт на разпореждане, като е предал във владение на подсъдимия
сумата в размер на 3 000 лв., защото предполагал, че предава
сумата на митнически ръководител, за какъвто подсъдивият
Г. се представял, който митнически
ръководител може да му съдейства да си закупи лаптоп „Сони Варио” и
плазмен телевизор „Сони” от разпродажба на конфискувани стоки от Митница Стара
Загора. С тази сума в действителност са се намалили имуществените активи на
пострадалия. В същото време, задържайки за
себе си и разпореждайки се по - късно с получените пари, активите на подсъдимия
са се увеличили именно с тази сума. Подсъдимият Г. е
целял да получи имотна облага и чрез използването на измамливи действия, да
причини другиму имотна вреда и е реализирал тази цел. Както
вече беше посочено по-горе /виж изложената фактическа обстановка, фактите и
обстоятелствата от която бяха признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК/, за да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, съдът
прие, че подсъдимият е извършил деянието виновно - под формата на пряк умисъл,
понеже е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването
общественоопасните последици и е искал и целял настъпването им. В този смисъл деянието е извършено умишлено, като формата на вина е пряк умисъл,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
За да приеме за установена изложената фактическа
обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 вр.
чл.371 т.2 от НПК взе предвид направените от подсъдимия Д.Г.Г.
самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, които
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите Милена Д. – лист 17; Теодор Т. - лист 19; Ива Алтънова - лист 21; С.В. -
лист 21; Живко С.– лист 26; Славин Я. – лист 29; Ирина Д. – лист 31; заключение
на съдебно техническа експеритиза – компютърна графика – лист 127; протокол
за разпознаване – лист 35 и другите материали, приложени
към досъдебното производство и приобщени кам доказателствения материал
с прочитането им в съдебно заседание. По делото нама
ангажирани доказателства противни на така възприетата и изложена по – горе
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като
се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 от НК, като се съобрази и с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК. Като смеклачаващи отговорността обстятелства се отчетоха
направените пълни признания още в хода на досъдебното производство, изразеното
съжаление за извършеното деяние; изразеното критично отношение към извършеното;
процесуалното поведение на подсъдимия, който е съдействал за разкриване на
обективната истина в пълнота. Като отегчаващо отговорнотта обстоятелство съдът
отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Предвид изложените съображения съдът определи и наложи на
подсъдимия Д.Г.Г. наказание с приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като предвид постигане целите на специалната и генерална
праванция определи наказание под минималния размер предвиден в
закона за извършеното престъпление, а именно: “лишаване от
свобода” за срок от две години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за
съвместно разглеждане предявен граждански иск от пострадалото от престъплението
лице С.Д.В. в размер на 3 000
лева, сума представляваща причинени с деянието имуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 06.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата. От събраните по делото доказателства
се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с
действията си е причинил непозволено увреждане на конституирания граждански ищец, като
са налице и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно
поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
случая пострадалия е претърпял имуществени вреди, които следва да се възмездят.
По силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск
за присъждане на сума представляваща причинени имуществени вреди. С оглед на данните по делото и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът
приема за установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав
на отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда; Противоправно деяние; Причинна връзка между противоправното деяние и
вредата; Вина на подсъдимия. На ищецът са причинени
имуществени вреди, налице е виновно поведение от страна на подсъдимия и
причинна връзка между тях. При съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
подсъдимия Д.Г.Д. и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимият Д.Г.Г. да
заплати на С.Д.В. сумата в размер на 3 000
лева, представляваща причинени с деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 06.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на подсъдимия се възложи ДТ в размер на 120.00 лева, дължима върху уважената част от предявения
граждански иск и сума в размер на 161,85 лева направени на досъдебното
производство разноски за експертизи.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: