Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 08.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №15727 по описа на
СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
Ищецът Б.Й.К. ЕГН ********** с посочен
съдебен адрес *** иска да се осъди П.НА Р.Б.и
СГС да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ сумата от 30 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 1500 лева
имуществени вреди /заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство/
от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда №21 от
25.04.2013 г по в.н.о.х.д.№1042/12 г на САС , НО , 1 състав ; ведно със
законната лихва от 04.11.2013 г /датата на влизане в сила на оправдателната
присъда/ до окончателното заплащане на сумите
.
Ищецът твърди , че на 18.01.2011 г като дежурен
лекар в Център за спешна медицинска помощ-Враца бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.123 ал.1 НК . По н.о.х.д.№2856/11 г на СГС , НО , 1 състав
бил осъден на 6 месеца „пробация“ – задължителна регистрация на настоящ адрес и
задължителни пробационни срещи с пробационен служител . Впоследствие е оправдан
по в.н.о.х.д.№1042/12 г на САС , НО , 1-ви състав , тъй като касационната жалба
е оставена без разглеждане от ВКС с определение №464 от 04.11.2013 г по
н.д.№1452/13 г на ВКС , НО . През повече от 4 години наказателно преследване
ищецът изпитал неизмерими болки и страдания , душевни страдания и притеснения.
Засегнало се доброто му име като лекар във Враца и региона , а жена му се
отдалечила от него и заживяла в Мездра . Дъщерите на ищеца отказали да се
връщат в България от Канада , а ищецът не можел да им гостува и да види внуците
си поради наказателното производство . На ищеца била направена полицейска
регистрация и тя останала и след оправдателната присъда – до 08.09.2014 г.
Поради делото ищецът развил исхемична болест на сърцето, аритмия и артериална
хипертония.
Ответникът оспорва иска и по основание ,
но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са доказани
неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между
обвинението и твърдените болки и страдания . Не е установена връзка между
обвинението и разрушаване на отношенията в семейството на ищеца , а дъщерите на
последния са се установили трайно в Канада . Няма данни на ищеца да е налагана
забрана за напускане пределите на РБ , както и
същият да е имал желание да пътува в чужбина . П. на РБ не носи отговорност за
полицейска регистрация , а самото наказателно производство е продължило
по-малко от 4 години . Не е доказано , че ищецът е заплатил претендираното
адвокатско възнаграждение , а и същото е прекомерно .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя етапна епикриза от
04.2012 г за исхемична болест на сърцето ; както и кардиологични изследвания .
Наказателното производство е образувано
с постановление на СГП от 30.06.2009 г , а на 28.06.2010 г ищецът е разпитан
като свидетел .
С постановления от 18.01.2011 г и от
17.03.2011 г на ищеца е повдигнато обвинение по чл.123 НК по ДП №178/10 г на ОД
на МВР Враца за причиняване на смърт по непредпазливост на П.Ц.Г.на 18.06.2009
г . Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.
На 04.02.2011 г и на 17.03.2011 г на
ищеца е предявено разследването .
На 22.03.2011 г е изготвено заключително
мнение за предаване на съд на ищеца, а на 29.04.2011 г е изготвен обвинителен
акт .
С присъда №21 от 25.04.2013 г по
в.н.о.х.д.№1042/12 г на САС , НО , 1-ви състав е отменена присъдата на СГС и
ищецът е оправдан .
С определение №464 от 04.11.2013 г по
н.д.№1452/13 г на ВКС , НО е оставена без разглеждане жалбата срещу присъдата
на САС. На същата дата е влязла в сила присъдата на САС.
Ищецът представя договори за правна
защита и съдействие по наказателното производство за общо 1500 лева .
Ищецът представя преписи от протоколи на
СГС по н.о.х.д.№2856/11 г от 05.10.2011 г , 07.12.2011 г , 03.02.2012 г , 29.03.2012
г , 31.05.2012 г , 09.07.2012 г и 12.07.2012 г .
Ищецът представя преписи от протоколи на
САС в.н.о.х.д.№1042/12 г от 22.11.2012 г , 13.12.2012 г ,28.02.2013 г и 25.04.2013
г .
Ищецът представя преписи от протокол на
ВКС, НО от 07.10.2013 г по н.д.№1452/13 г .
Със заповед от 08.09.2014 г на
и.д.директор на ГД „Криминална полиция“ е наредено да се заличи полицейската
регистрация на ищеца.
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р Н.С. ; психо-емоционалното напрежение само по себе си не може
да бъде причина за исхемична болест на сърцето . Тежкият психо-емоционален стрес
може да е провокиращ фактор /пусков механизъм/ за изява на ИБС и да промени
хора да протичането му .
Според разпитания пред съда свидетел Х.Л.,
същият разбрал от колеги , че ищецът е убил човек . Ищецът бил много отзивчив и
добър лекар , но след обвинението бил посърнал и неадекватен . Колегите и
близките се дистанцирали от ищеца и го избягвали . Жената му избягала в Мездра
, а децата отишли в Америка . Ищецът се опитал да отиде в Америка , но имал
забрана . Чувствал се зле здравословно , боляла го глава и бил разконцентриран .
Според разпитания пред съда свидетел В.П.,
след обвинението ищецът бил много притеснен и умърлушен . Иначе бил много
сериозен професионалист и добър лекар , съзнателен , спокоен и точен . . Ищецът
продължил да работи като лекар . Дъщерите на ищеца от години живеели в Канада ,
но заради делото не искали да идват , а той не можел да ги посети . Съпругата
на ищеца , вероятно заради общественото мнение, се изнесла в Мездра . Ищецът
развил здравословни проблеми и пиел лекарства . След като го оправдали ищецът
се почувствал много по-добре .
Ищецът представя квитанции за заплатени общо
249 лева разноски за преписи от наказателното дело .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ и
за сумата от 1500 лв -
обезщетение за имуществени вреди /заплатени адвокатски възнаграждения в
наказателното производство / от незаконно обвинение по наказателно производство
, по което с влязла в сила присъда ищецът е оправдан . Претендираното право произтича
от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ и на имуществени вреди ; причинени от незаконно
обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което последният
е оправдан с влязла в сила присъда . Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили
претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията . Ответникът
оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и
незаконното обвинение . За адвокатските хонорари се твърди , че не са
заплатени.
По
иска за неимуществени вреди
Безспорно болки и страдания на К. от
водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от
наказателното производство. В този смисъл показанията на св.Л. иП.принципно
трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г,
ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при
определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
-
вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към
характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и
осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;
- прояви на съпричиняване на вредите от
увредения /само ако е заявено такова възражение от ответника в срока за отговор
/.
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната
задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. №
1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – не е за тежко престъпление , тъй като в приложимата
редакция преди изменението на чл.123 НК ДВ бр.26 от 06.04.2010 г се е
предвиждало лишаване от свобода до 5 години ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – около 3 години общо в досъдебна и
съдебна фаза . Проведени са 7 съдебни заседания пред СГС , 4 съдебни заседания
пред САС и едно пред ВКС . Делото е с фактическа сложност /лекарска небрежност,
налагат се сложни експертизи / , поради което продължителността му е разумна ;
- наложена
мярка за неотклонение – най-леката „подписка“ ; отменена с определение от 12.07.2012 г
- разгласяване
в медиите – няма данни делото да е разгласявано ;
- влошаване на
здравословното състояние . Не е доказано по категоричен начин от СМЕ
исхемичната болест на сърцето да се дължи само на воденото наказателно
производство ; както и не е установено какво е било здравословното състояние на
ищеца преди започване на наказателното производство и дали не е имало и други
рискови фактори . Все пак може да се приеме , че изживеният стрес обостря
заболяването ;
- наложено
наказание – ищецът е осъден от СГС на пробация за срок от 6 месеца и частично
оправдан , видно от мотивите на определение №464 от 04.11.2013 г по
н.д.№1452/13 г на ВКС , НО. Оправдан е също и от САС , а ВКС е оставил
касационната жалба без разглеждане ;
- интензитет и
продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот –
имат пикове при повдигане на обвинението и при осъждането от СГС , но не може
да се приеме , че са били по-интензивни от нормалното в такива случаи. Не могат
да се кредитират свидетелските показания в частта им , в която се твърдят
„изключително тежки“ и дълбоки изживявания на ищеца . Последният е ползвал адвокатска защита и би
следвало да е наясно , че няма да бъде осъден ефективно на лишаване от свобода ;
- затруднения
в професионалната дейност – ищецът е продължил да работи като лекар и не е бил
лишен от права . Имал е затруднения при общуване с колеги в гр.Враца , но отговорност
за сплетни и злословия /включително в професионалните среди/ не носи ответникът
, а лицата , които ги разпространяват ;
- затруднения
в личния живот – налице са , но съдът не кредитира догадките и внушенията в
показанията на св.Л. и св.Петков , че съпругата на ищеца се била „дистанцирала“
от него само поради наказателното производство . Свидетелите нямат преки
наблюдения , за да установяват какви са били семейните отношения на ищеца преди
започване на наказателното производство . Видно е , че дори и след като ищецът
е оправдан и „реабилитиран“ , съпругата му не се връща при него . Също не могат
да се кредитират твърденията на ищеца и на свидетелите , че дъщерите на ищеца
не си идвали от Канада , само защото баща им е бил обвинен в престъпление .
Потенциалното наказание на ищеца е било пробация или още по-леко и не би могло
да предизвика подобно поведение на толкова близки роднини . Налице са явни признаци
на отчуждение в семейството на ищеца и то не може да бъде възложено във вина на
ответника ;
- затруднения
за пътуване в чужбина – освен твърдения в свидетелските показания , няма данни
ищецът да е бил със забрана за напускане на РБ ; както и да е искал разрешение
да пътува , но да му е било отказано ;
- полицейска
регистрация – поначало П. на РБ носи отговорност за нея ако образуването на
наказателното производство е пряка причина за нея - решение №201 от
22.07.2016 г по гр.д.№1190/16 г на ВКС , IV ГО. . В случая видно от цитираната
по-горе заповед , регистрацията поначало е извършена без основание и незаконосъобразно
от органите на МВР , тъй като ищецът е бил обвинен за деяние по
непредпазливост. При тези данни полицейската регистрация не е в пряка причинна
връзка с обвинението и отговорност би следвало да носи МВР , а не ответникът .
От
изложеното следва , че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди не е доказано в пълния си размер . Обезщетение от 30 000 лева е
завишено при наличните обстоятелства и доказателства . Подобни обезщетения за
обвинения като процесното се присъждат в хипотеза на чл.
2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ само ако лицето е търпяло задържане под стража и е било обвинено за тежко
престъпление ; или ако делото е било с прекомерна продължителност , или са
настъпили други особено тежки последици в личния или професионалния живот на
лицето .
Процесният
случай не е такъв . Обвинението не е било за тежко престъпление , продължило е
около 3 години , а първоначалната осъдителна присъда на СГС е била с много леко
наказание – пробация за 6 месеца . Личността на ищеца не е засегната в толкова
висока степен и не са настъпили толкова тежки болки и страдания . Ищецът е
останал на работа и в голяма степен е продължил нормалния си живот . Става въпрос
за едно незаконно обвинение във връзка с лекарска дейност , която поначало е
рискова за допускане на грешки и непредвидени ситуации . В морален аспект ,
макар и да не е доказано престъпление , трябва да се отчете фактът , че лицето
П.Г.наистина е починало много скоро след преглед на ищеца т.е. макар да не
е доказано престъпление , ищецът има известна морална вина за случилото се .
С оглед на
изложеното , съдът счита , че искът на ищеца за неимуществени вреди е
основателен за размера от 5000 лева и е неоснователен за разликата над 5000
лева до предявения размер от 30 000 лева.
По иска за имуществени вреди
Безспорно
адвокатското възнаграждение по наказателно дело представлява имуществена вреда
, която може да бъде присъдена по реда на ЗОДОВ . В този смисъл са решение
№126 от 10.05.2010 г по гр.д. № 55/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС, решение №433 от
23.06.2010 г по гр.д. № 563/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС и много други. В
случая е осъществена защита в досъдебната фаза , както и пред няколко съдебни
инстанции . Общо възнаграждение от 1500 лева е в разумен размер и не е
прекомерно . Искът е доказан по основание и размер .
С оглед изхода
на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са
деловодни разноски на ищеца от 10 лева държавна такса и 249 лева такси за
преписи от наказателно дело ; или общо 259 лева.
В тежест на
ответника е да заплати на адвокат А.Ц.А. от САК сумата от 298,51лева адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ , съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете .
Водим от
горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Б.Й.К. ЕГН ********** с
посочен съдебен адрес *** на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата от 5000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / ;и
сумата от 1500 лева имуществени вреди /заплатени адвокатски хонорари в
наказателното производство/ от незаконно обвинение , по което е оправдан с
влязла в сила присъда №21 от 25.04.2013 г по в.н.о.х.д.№1042/12 г на САС , НО ,
1 състав ; ведно със законната лихва от 04.11.2013 г /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до окончателното заплащане на сумите ; както и
сумата от 259 лева деловодни разноски
.
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
5000 лева до предявения размер от 30 000 лева ; ведно със законната
лихва от 14.12.2015 до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на адвокат А.Ц.А. *** сумата от
298,51лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :