№ 18157
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110118492 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПКы вр.чл.92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от **************** против
****************“, с която са предявени искове за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
71315/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между двете страни са възникнали
договорни отношения въз основа на сключен договор № ДОГ-2913/17.03.2021 г. за
предоставяне, внедряване и поддръжка на софтуерни лицензи на система за
управление на документи и процеси Archimed eDMS. Поддържа се, че срокът на
договора е уговорен на 36 месеца, в който срок възложителят – настоящ ответник, има
право да ползва разработената и внедрена система. Твърди се още, че след извършване
на възложената работа, на 16.06.2021 г. страните подписали протокол, с който
установили, че процеса по внедряване в редовна експлоатация на системата по
горепосочения договор е приключен. При изпълнение на договора, изпълнителят –
настоящ ищец издал следните фактури: № **********/21.06.2021 г. на стойност 2
816,40 лева, № **********/02.07.2021 г. на стойност 457,67 лева, №
**********/03.08.2021 г. на стойност 457,67 лева, № **********/02.09.2021 г. на
стойност 457,67 лева и № **********/01.10.2021 г. на стойност 457,67 лева, който
били изпращани автоматично от информационната система на изпълнителя на
електронната поща на възложителя. Ищецът поддържа, че съгласно т.4 от сключения
между страните договор, било уговорено издадените данъчни фактури за извършената
1
работа да се заплащат до 5 работни дни след изпращането им от изпълнителя, като
длъжникът изпада в забава и дължи неустойка в размер на 10 % от дължимата сума.
Поради неплащане на договорените цени, съгласно план-сметка – Приложение № 1
към договора и издадените фактури за извършени услуги, ищецът изпратил писмо с
изх.№ 412/12.11.2021 г. до ответника, с което го поканил да изплати сумата от 4 647,08
лева, като го предупредил, че при неплащане прекратява едностранно договора.
Писмото било изпратено на два от известните адреси на Сдружението, но отговор не е
получен. Ищецът твърди още, че изпратените до ответника на 01.11.2021 г., 26.11.2021
г., 03.02.2022 г. и 03.11.2023 г. покани за доброволно плащане, били върнати като
неполучени с отбелязване, че офисът е закрит, никой не е намерен. Поради
неизпълнение на задължението за плащане ищецът поддържа, че подал заявление, въз
основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 71315/2023 г. и издадена заповед. Тъй
като последната била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ****************“
дължи на **************** сумата от общо 4 647,08 лева, представляваща главница
за неплатени задължения по 5 бр. данъчни фактури, издадени в изпълнение на Договор
№ ДОГ-2913/17.03.2021 г. за предоставяне, внедряване, обновяване и поддръжка на
софтуерни лицензи на система за управление на документи и процеси Archimed eDMS,
както следва: сумата от 2 816,40 лева по фактура № **********/21.06.2021 г., сумата
от 457,67 лева по фактура № **********/02.07.2021 г., сумата от 457,67 лева по
фактура № **********/03.08.2021 г., сумата от 457,67 лева по фактура №
**********/02.09.2021 г. и сумата от 457,67 лева по фактура № **********/01.10.2021
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 464,70 лева, представляваща неустойка за забавено плащане, съгласно т.5.2
от договора, представляваща 10 % от стойността на платената сума. Претендират се и
направените по производството /заповедно и исково/ разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
2
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 57344 от 17.04.2024 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид представените в хода на производството
писмени доказателства – договор за предоставяне, внедряване, обновяване и
поддръжка на софтуерни лицензи на система за управление на документи и процеси
Archimed eDMS от 17.03.2021 г., протокол от 16.06.2021 г., фактури, съдебно-
сечтоводна експертиза
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от представения
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
констатира, че в приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 820,00
лева е платено по банкова сметка, но по делото не са представени доказателства в тази
насока. Ето защо, съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение. Сумата,
която следва да бъде възложена в тежест на ответника за направени разноски от ищеца
в исковото производство е 473,64 лева / 133,64 лева – за държавна такса и 340,00 лева –
възнаграждение за вещо лице/.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
доказателствата по заповедното производство е, че ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 102,24 лева. В заповедното производство отново не са
представени доказателства /извлечение от банкова сметка/ за платено адвокатско
възнаграждение, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложена
единствено платената от ищеца държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.266, ал.1
ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД по отношение на
3
****************“ Сдружение, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: ****************, че дължи на ****************, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: **************** сумата от
общо 4 647,08 лева, представляваща главница за неплатени задължения по 5 бр.
данъчни фактури, издадени в изпълнение на Договор № ДОГ-2913/17.03.2021 г. за
предоставяне, внедряване, обновяване и поддръжка на софтуерни лицензи на система
за управление на документи и процеси Archimed eDMS, формирана, както следва: от
сумата от 2 816,40 лева по фактура № **********/21.06.2021 г., от сумата от 457,67
лева по фактура № **********/02.07.2021 г., от сумата от 457,67 лева по фактура №
**********/03.08.2021 г., от сумата от 457,67 лева по фактура №
**********/02.09.2021 г. и от сумата от 457,67 лева по фактура №
**********/01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 22.12.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 464,70 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане, съгласно т.5.2 от договора, представляваща 10 % от стойността на платената
сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71315/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА ****************“ Сдружение, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление: **************** да заплати на ****************,
ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: ****************,
сумата от общо 473,64 лева, представляваща направените разноски по исковото
производство и сумата от общо 102,24 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 71315/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4