№ 515 / 31.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
31.07.2018 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 29.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2294 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен установителен, за признаване право на съсобственост в недвижим имот.
Ищците, И..Х. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx; Б.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, и. Б.Б.И.. xxx, същия адрес, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, са предявили иск срещу В. Д. xxx и. Д.В.Д.,xxx.
В исковата си молба твърдят, че са собственици на дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. с площ 1187 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 503.807.1 - едноетажна, масивна стоманобетонна, жилищна сграда, еднофамилна с площ 43 кв.м. и. сграда с идентификатор № 503.807.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ 38 кв.м., при граници и. съседи на имота: имоти № № 503.1075, 503.806 и. 503.808;
Правото им на собственост е установено с Констативен нотариален акт № 7, том № 4, дело № 1337/1994 г. от 28.09.1994 г. на районен съдия при РС - Монтана, с който И..Х.Х. и. праводателите на последните двама ищци са признати за собственици на имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. Мърчево ведно с построените в него сгради с идентификатори № № 503.807.1 и. 503.807.2.
Твърдят, че владеят повече от 30 години триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М.Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място и. представлява неразделна част от него.
Триъгьлната площ, която владеят, е заключена между източния ъгъл на собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1 в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. североизточната граница между имоти № № 807 и. 808 и. северната стена на сграда с идентификатор № 503.807.2 в имот № 807. Площта е обозначена с ограда, която съществува през целия период на владение.
Владеят също повече от 30 години две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот 503.808 и. долепена към собствената им сграда с идентификатор№ 503.807.1. Двете стаи са функционално свързани с тяхната сграда и. представляват неразделна част от същата. Стаите нямат никаква връзка със съседната сграда, към която по плана са обозначени.
Като собственици на имот с идентификатор 503.808, в който попада гореописаната триъгълна площ, а също и. част от сграда с идентификатор № 503.807.1 са записани ответниците - В. Д. М. и. Д.В.Д..
Ответниците оспорват правото им на собственост върху гореописания триъгълен участък и. частта от сградата, която попада в имот 503.808.
Поддържат, че са придобили по давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС с непрекъснато владение продължило повече от 20 години правото на собственост върху двете стаи от жилищната сграда, попадаща в имот 503.808 и. долепена до собствената ни сграда с идентификатор № 503.807.1, а също и. върху гореописаната триъгълна площ.
Молят съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на В. Д. М. И. Д.В.Д., че И..Х.Х., Б.С.И.., и. Б.Б.И.. са собственици на:
- две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г.и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1, които две стаи са функционално свързани с тяхната жилищна сграда, попадаща в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. и. представляват неразделна част от същата,
- триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. и. представлява неразделна част от него.
Претендират направените в хода на производството разноски.
Ответницата В. Д. М. не взема становище по иска.
Ответникът Д.В.Д., чрез назначения особен представител адвокат К.К.,xxx, не взема становище по иска в срока за отговор. В проведено съдебно заседание сочи, че част от елементите на придобивната давност не е установен, а именно, от кога е започнал да тече 10 годишния давностен периоД.
Заявява, че всеки може да упражни правото си на иск, с който да защити свое реално или предполагаемо право, но основна положителна процесуална предпоставка за това освен правният интерес е и. наличието на годен предмет. В казуса се изправяме пред претенция за две стаи част /според приетата експертиза са стая и. мазе/ от обособен имот - жилищна сграда в имот с идентификатор 503.808 собствена на ответниците, долепена до сграда на ищците и. триъгълна част от същият имот.
Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и. недвижими вещи - стая и. мазе от чужда жилищна сграда не са годен предмет за придобиване на вещни права. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и. съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и. норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от З. /отм./ и. чл.202 от сега действащия ЗУТ. Съответно и. владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и. останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и. др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и. норми. Това становище е изразено в Решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр. Д. № 401/2011 г. на Върховен касационен съД. По делото не е представен архитектурен проект въз основа на който претендираните стая и. мазе да са отделени от сградата, собствена на ответниците и. присъединени към сградата, собствена на ищците. Сами по себе си стая и. мазе не са сграда по смисъла на ЗУТ и. ЗС, не са помощно застрояване, а са част от самостоятелно обособено жилище. По тези съображения те са негоден обект на всяка вещно правна сделка и. на способа придобиване чрез давностно владение.
Относно претендираната триъгълна част от имот 503.808. Разпитаните свидетели посочиха спорната част заснета на снимка номер три, към заключението на вещото лице и. заявиха, че през тази площ достъп/вход до сградата си получават и. ответниците, те преминават през нея за да влязат в сградата си и. от приложените скици е видно, ответниците нямат друг достъп до имота си, за какво установяване на владение от страна на ищеца може да се говори, когато единственият достъп до сграда им е през частта от имота, която той претендира.
Ищеца не доказа, че е прекратил достъпа на ответниците до собствената им сграда, което е единственият начин да манифестира, че владее претендираната част от имота. Това в светлината на свидетелските показания, че лично от ищеца са чули, че ответниците не признават правото му на собственост и. на стаята с мазе и. частта от имота установява, че главния факт в процеса, непрекъснато владение за период от 10 години е недоказан. В исковата си молба ищеца също заявява, че ответниците не признават правото му на собственост.
Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли иска като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Доказателствата по делото с писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Л.П., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че ищците са съсобственици на дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. с площ 1187 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 503.807.1 - едноетажна, масивна стоманобетонна, жилищна сграда, еднофамилна с площ 43 кв.м. и. сграда с идентификатор № 503.807.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ 38 кв.м., при граници и. съседи на имота: имоти № № 503.1075, 503.806 и. 503.808.
Не с спори и. досежно обстоятелството, че правото им на собственост е установено с Констативен нотариален акт № 7, том № 4, дело № 1337/1994 г. от 28.09.1994 г. на районен съдия при РС – Монтана. По силата на него, И..Х.Х. и. праводателите на последните двама ищци са признати за собственици на имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. Мърчево ведно с построените в него сгради с идентификатори № № 503.807.1 и. 503.807.2.
Ответниците са собственици на съседния имот № 808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. с площ от 920 кв.м.
Не се спори и. относно факта, че между двата имота е налице ограда – масивна от тухли и. от мрежа, която съществува от много отдавна, в период от 30 години назаД.
Спорен е въпросът основателен ли е предявеният положителен иск за установяване правото на собственост върху посочената реална площ от 34 кв.м, представляващ триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. и. представлява неразделна част от него и. две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г.и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1, които две стаи са функционално свързани с тяхната жилищна сграда, попадаща в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. и. представляват неразделна част от същата, по повод на което ищците твърдят да са ги придобили по давност.
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и. то в конкретно, изчерпателно изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв иск.
Установителният иск цели да внесе яснота и. безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и. лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
Ищците сами преценяват наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
В разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни.
От събраните непротиворечиви свидетелски показания на допуснатите в качеството на свидетели лица П. К. В. К. А. Д. Й. Н. г. и. Г. Ц. И. се установи, че ищците владеят повече от 30 години част от площта на имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която площ е присъединена към собственото им дворно място и. представлява неразделна част от него. Свидетелите установиха, че площта е обозначена с ограда – масивна от тухли /бина/ и. от мрежа с колове, която е съществувала през целия период на владение, съществува и. в момента, както и. че владеят повече от 30 години две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в съседния имот 503.808 и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1. Същите установиха, че двете стаи са функционално свързани със сградата на ищците и. представляват неразделна част от същата. Стаите нямат никаква връзка със съседната сграда, към която по плана са обозначени.
От констатациите на вещото лице, които съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и. без да е заинтересовано от изхода по делото, се установи, че владяната от ищците площ е констатирана на място от нея и. съвпада изцяло с твърденията на ищците и. показанията на допуснатите в качеството на свидетели лица, че тези части, с площ от 19 кв.м нямат никаква връзка със сградата на ответниците, а са функционално свързани и. са част от жилището на ищците, за което подходът и. стълбите се намират в имота на последните - № 503.807.
В случая на преценка стои въпросът приложими ли са забраните на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), респективно чл. 200 от ЗУТ за придобиване по давност на реална част от парцел (УПИ), когато този реална част е придадена по регулация към съседен имот по установения по закона ред и. владението върху нея от новия собственик е продължило повече от 10 години е отчасти фактически, тъй като предполага безспорно установен факт на владение върху конкретно обособена реална част от ПИ с определени параметри, които да бъдат съобразени с тези, установени в закона. Въпросът кога следва да се счита за приложен предходния дворищнорегулационен план, респективно следва ли да се приеме, че регулационният план, приет при действието на ЗТСУ (отм.) е приложен, когато придаваемите части са завзети от собственика на имота, към който са придадени и. същите са били владяни непрекъснато и. необезпокоявано повече от 10 години, макар и. правен, не е обуславящ изводите на съда за придобиване правото на собственост от ищците. В производството по делото въпросът следва ли да се счита приложен дворищно-регулационния план не е стоял на вниманието на съда. Спор по него между страните няма и. той няма как да бъде обсъждан въобще. А в чл. 77 ЗС е уредена давността като способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право чрез упражняване на съдържанието му в определен от закона периоД. В тежест на позоваващите се на този придобивен способ е, в условията на пълно и. главно доказване, да установят предпоставките за придобиване на собствеността по давност. В производството по установителен иск за собственост предмет на делото е принадлежността на спорното материално право към патримониума на ищеца, който трябва да докаже осъществяването на юридическия факт, от който твърди, че произтичат за него права. Принадлежността на правото към патримониума на друго лице не е пречка за уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 79 ЗС, ако ищецът докаже осъществяването на елементите на давностното владение през процесния период, тъй като в тези хипотези именно твърдението за настъпили последици на придобивната давност могат да се противопоставят на претендираното и. установено вещно право на ответника по иска предвид правопогасяващия ефект на давността. В конкретният случай се установи безспорно, че ищците владеят тази площ от дворното място на ответниците и. двете стаи, които са придадени към жилището на ищците повече от 30 години.
Съгласно чл.200, ал.2 от ЗУТ, допустимо е да се придобива по давностно владение реално определена част от имот в регулация, дори когато не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за самостоятелен УПИ, щом като се присъединява към съседен имот /на владелеца/, а останалата част отговоря на изискванията на чл.19 от ЗУТ.
Конкретният случай е именно такъв - ищците са владяли и. така са присъединили към своя имот процесните части /34 кв.м./ от имота на ответниците, като остатъкът с оглед изискванията за площ и. лице отговаря на чл.19 от ЗУТ. Остатъкът от имота на ответниците отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Лицето на имот № 808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66, който има лице към две улици - от изток и. от север, като лицето към изток не се променя и. остава около 60 линейни метра, при изискуеми по закон 14 метра. Площта на имота на ответниците, която остава след като се приспаднат процесните 34 кв.м., е в размер 886 кв.м. /от 920 кв.м. по скица се изваждат 34 кв.м./, и. тази площ надвишава предвидения минимум по закон от 300 кв.м.
Ищците не претендират да са придобили двете стаи отделно от другата част на жилището, тоест ако двете стаи се претендираха като самостоятелен обект. Само тогава те не биха могли да се придобият по давност, тъй като двете стаи самостоятелно не представляват отделно жилище. Но в случая стаите са съединени с другите помещения и. представляват едно цяло - жилище, което е самостоятелен обект. Свидетелят на П. К. Василев установи, че жилището на ищците е образувано като част от него е получена чрез подялба, и. след това тази част е била пристроявана и. по този начин е възникнало жилището в настоящия си вид и. така е владяно непрекъснато до момента - като едно цяло. По един и. същи начин е владяна както безспорната част, така и. спорната част, при което двете части следва да имат еднакъв режим на собственост. Съгласно Решение № 707 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр.Д.№ 48/2010 г. І г.о., когато към една сграда е изградена пристройка, тази пристройка не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежи на жилището, което обслужва. По тази причина двете стаи се считат елементи към жилището на ищците и. като такива са придобити наред с другата част по давностно владение.
Освен това вещото лице в заключението си е посочило, че ищците владеят и. площта от 19 кв.м., която попада под процесните две стаи и. която е включена в площта от 34 кв.м. Това обстоятелство налага извода, че след като ищците са придобили по давностно владение тази площ, то те са придобили, включително при условията на чл.92 от ЗС и. построените върху нея две стаи.
Това обуславя извода, че предявеният иск е основателен и. доказан и. следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ответниците са и. направените в хода на производството разноски от ищците, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. Д.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че И..Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx; Б.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, и. Б.Б.И.. xxx, същия адрес, ЕГН xxxxxxxxxx СА СОБСТВЕНИЦИ на:
- две стаи на обща площ от 19 кв.м., заедно с площта под тях, заключена между букви А,Б,В,Г,Д и. т.А, и. оцветени в жълто върху приложение № 1 и. 2 към експертното заключение на вещото лице Л.П., което е част от решението, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г.и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1., които две стаи са функционално свързани с тяхната жилищна сграда, попадаща в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана нас. М. и. представляват неразделна част от същата;
- триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 Кг., заключена в контура между точки 3,4,5,6,7,8,23 и. 3, а също в контура между точки 9,10,11 и. 9 по приложение 1 и. 2 на експертното заключение на вещото лице Л.П., което е неразделна част от решението, която площ заедно с площта под двете стаи възлиза общо на 34 кв.м. и. е присъединена към собственото им дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. и. представлява неразделна част от него.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. Д.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на И..Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx; Б.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, и. Б.Б.И.. xxx, същия адрес, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 1 446.67 лв. за направените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. Д.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 60.00 лв., изплатени като част от възнаграждението на вещото лице и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: