РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419
ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по депозирано от осъдения Х. М. О. искане за
възобновяване на НОХД № 442/2021г. по описа на Районен съд – Харманли. В
искането се навеждат доводи за наличието на касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че съдът е игнорирал трайната европейска
практика, обективирана в множество решения на СЕС, според която е
недопустимо отнемането на вещ, послужила за извършване на престъпление,
ако тя не принадлежи на извършителя, а на трето добросъвестно лице и на
последното не е дадена възможност да защити правата си. И като не е
приложил тази практика и е одобрил споразумението, с което товарният
автомобил е бил отнет в полза на Държавата, съдът е допуснал съществено
нарушение и на процесуалните, и на относимите към казуса материално –
1
правни норми. С тези съображения се отправя искане към апелативния съд да
възобнови делото и да отмени определението за одобряване на споразумение,
постигнато между Х. М. О. и РП – Харманли, в частта му относно
приложението на чл.281, ал.3 от НК – отнемане на т.а., марка „ *“, модел „ *“
с рег. № *
В съдебно заседание не се явяват осъденият и защитника му, от които е
постъпила молба, че поддържат искането за възобновяване по изложените в
него съображения и молят да се уважи.
Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив излага мотивирано
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и моли да се
остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна,
отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се
съдържат необходимия обем от доводи в подкрепа на заявените основания по
чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е
съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е. акт от кръга на
визираните в чл.419, ал.1, изр. 2 – во от НПК. Поради казаното, искането е
процесуално ДОПУСТИМО, но разгледано по същество, в контекста на
очертаната в него аргументации, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Определение от 01.11.2021г., постановено по НОХД №442/2021г. по
описа на РС – Харманли, е било одобрено споразумение между прокурор от
РП - Харманли и Х. М. О., представляван в производството и от
упълномощен защитник. С него О. се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5 от НК, съгласил се е и с
наложеното, на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца с изпитателен срок от три години и
„Глоба“ в размер на 2 500лв. О. и защитника му са се съгласили и с
отнемането в полза на Държавата на МПС - во, послужило за извършване на
престъплението на основание чл.281, ал.3 от НК, тъй като принадлежи на
дееца.
2
На първо място, основателността на наведените с искането доводи следва
да се преценяват в контекста на особеността на процедурата, по която е
протекло съдебното производство - глава 29 от НПК. Целта на приложението
на института на споразумението - бързина и ниска цена на наказателното
производство в съдебната фаза, предполага благоприятни последици за
подсъдимия, който следва да бъде компенсиран за това, че се е отказал от
свои основни права като страна в процеса, съответно – прокуратурата се
освобождава от задължението да докаже виновността на същия в едно
състезателно производство. За споразумението, като строго формално
производство, НПК предвижда изчерпателно по кои въпроси страните следва
да постигнат съгласие, каква да бъде формата и от кои свои права се отказва
обвиняемият/подсъдимият – например, отказ от разглеждане на делото в
съдебната фаза, отказ от правото му да представя доказателства, да оборва
наличието на елементите от състава на престъплението и правната
квалификация на деянието, и т.н., и т.н. Неизменен и задължителен елемент
от съдържанието на споразумението, съобразно чл.381, ал.5, т.6 от НПК, е
договореното между страните какво да се случи с приложените по делото
веществени доказателства.
В контекста на така изложените общи положения, в конкретния казус е
видно, че на вниманието на РС е било представено споразумение, подписано
от осъдения О. след консултация със защитника му и от самия защитник,
няма данни / такива доводи не се и навеждат в искането/ за упражнен
неправомерен натиск върху тях за сключването му, не се твърди и О. да не е
разбирал значението и последиците от подписване на споразумението. В
текста на споразумението, в изпълнение на цитираната по – горе законова
норма, ясно и непротиворечиво е записано договореното между страните по
отношение на приложените по делото веществени доказателства и в частност
т.а., марка „*“, модел „*“ с рег. №*. Освен, че е подписал доброволно,
собственоръчно и без възражение споразумението, с което е постигнато
съгласие този автомобил да се отнеме в полза на Държавата, защото е негова
собственост, Х.О. лично и чрез защитника си пред съда е заявил, че няма
основания за промяна в представеното споразумение и искания за такава
промяна не е направил. Тоест, подписвайки по своя воля, информирано и след
консултация с адвокат споразумението, в което е отразено, че автомобилът е
негова собственост, О. се е отказал от правото си да оспорва тази констатация
3
и да ангажира доказателства за обратното, като следва да се отбележи, че към
датата на подписване, респективно, на одобряване на споразумението вече са
били факт решенията на СЕС, на които осъденото лице едва сега се позовава.
На следващо място, възобновяване на делото е оправдано, ако съдът бе
допуснал нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Вярно е, че преди да одобри споразумението съдът дължи проверка за
съответствие на неговите параметри със закона и морала, съответно, ако им
противоречи е длъжен да предложи промени в текста на споразумението или
да откаже да го одобри. Без съмнение РС е следвало да съобрази и практиката
на СЕС, обективирана в цитираните в искането за възобновяване решения.
Според посоченото в тях недопустимо е да се отнема имущество, което
принадлежи на трето добросъвестно лице, без последното да е имало
възможност да защити правата си, т.е., без да му се даде възможност да
докаже, че не е съпричастен към деянието и да поиска вещта да му се върне,
тъй като е негова собственост.
Прочитът на материалите по делото показва, че изискването на НПК – за
съответност на споразумението със закона и морала, както и изискванията по
европейската практика са спазени от РС – Харманли и като е одобрил
споразумението във всичките му части, съдът не е допуснал нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Защото, на вниманието на РС
– Харманли е било представено досъдебно производство №307/2021г. по
описа на РУ – *, в рамките на което разследващите са изпълнили
изискванията по цитираните от осъдения решения на СЕС и са изследвали
въпросът за собственика на товарния автомобил. След извършване на
надлежни процесуални действия е било установено лицето, което по
документи се води собственик на превозното средство,разпитан е, дадена му е
възможност да защити правото си на собственост върху товарния автомобил и
да предяви претенции за връщането му като трето добросъвестно лице, което
не е съпричастно към деянието. Г. К. е бил категоричен в разпита си, че не е
собственик и ползвател на товарния автомобил и не е заявил претенции за
връщането му, защото отдавна е продал товарния автомобил на осъдения Х.
М. О.. А последният, въпреки молбите на К., не се е явил за документалното
отразяване на тази продажба и само това е причината товарният автомобил
още да се води на името на К.. Идентични сведения пред разследващите е
съобщил и самият О.. При така наличните данни и представено споразумение,
4
в което сам О. е посочил и удостоверил с подписа си, че товарният автомобил
е негов, РС – Харманли не е имал основание да счете, че споразумението, с
което се прилага чл.281, ал.3 от НК противоречи на закона, на морала или на
практиката на СЕС и да предложи промени в него или да не го одобри.
Реално, посредством искането за възобновяване, практиката на СЕС по
коментираният въпрос се използва превратно и не според предназначението
й, което е да се гарантират правата на трети лица, които права в случая са
били напълно охранени още във фазата на разследването. А осъденият,
въпреки, че знае, че е придобил автомобила и това е декларирал при
подписване на споразумението, както и че предходният му собственик Г. К.
няма претенции за връщането му, сега неправомерно претендира да са
нарушени правата на трето добросъвестно лице, макар самото то да не твърди
това.
И накрая, доколкото делото е приключило със споразумение, то отразява
съгласието на страните по всички въпроси, отразени в ал.5 на чл. 381 от НПК.
Ето защо, спорно е доколко е възможна намеса по реда на извънредния
способ за проверка на влезлия в сила акт само по отношение на част от
въпросите, за които са се споразумели страните, защото това би влязло в
противоречие с постигнатото съгласие, което не е фрагментарно, а
комплексно и обхваща всички параметри на споразумението. Предвид
коментираната специфика на споразумението, на съда не може да бъде
известно по какви вътрешни съображения и при какви взаимни отстъпки
страните са договорили позициите си. Поради това не е ясно дали РП -
Харманли щеше да се съгласи с налагане на наказание по реда на чл.55 от НК
на О., ако осъденото лице не бе изразило съгласие ползваният за извършване
на престъплението негов автомобил да се отнеме в полза на Държавата.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Х. М. О. за частично
възобновяване на НОХД № 442/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6