РЕШЕНИЕ2392/23.12.2019г.
Номер................. Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и първи октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2373 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Е.А.“ЕАД, представлявано от Изпълнителния Директор Т.И.А.
против НП №
68/08.05.2019 г. на Директора на БДЧР – гр. Варна, с което на основание
чл. 200 ал.1 т. 31 от Закона за водите на дружеството е наложено административнио наказания „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите.
В подадената до
съда жалба се излагат твърдения, че НП е необосновано, доколкото
дружеството-жалбоподател не се явява задължен субект по смисъла на Закона за
водите. Твърди се, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че с документ с изх. № 05-10-23/20.10.2018 г.
Директорът на БДРЧ е издал две отделни предписания към „Е.А.“ ЕАД, като се твърди, че с оглед
съдържанието на НП не е ясно за неизпълнение на кое от двете предписания е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Сочи се, че
съгласно НП отговорността на въззивника е ангажирана в качеството му на
оператор , но не е доказано това негово качество, като същото се оспорва.
Твърди се, че с НП се въвеждат нови факти, различни от посочените в АУАН, с
което е ограничено правото на защита на наказаното юридическо лице. Твърди се,
че обжалваното НП и издаденото НП № 197/26.10.2018 г. санкционират едно и същи
деяние. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, изпраща представител – адв. Е.А. ***, който
поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага
допълнителен довод за незаконосъобразност на издаденото НП, свързан с липса на
материална компетентност на АНО за издаване на обжалваното НП, доколкото
процесният обект е предаден в материалната компетентност на РИОСВ – Бургас.
Въззиваемата страна, редовно призована,
изпраща представител – юк Петков, който в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Твърди, че в хода на
съдебното производство са установени
безспорно фактите, посочени в НП. Иска се НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел И.Д.
– свидетел по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
както и заверено копие на решение по кнахд № 1207/2019 г. по описа на
Административен съд – Бургас.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 24.01.2019 г. е извършена документална проверка по досието на обект
„Хвостохранилище Росен“, гр.Черноморец, обл. Бургас от служители на БДЧР . В хода на проверката е установено, че
на основание чл.155 ал.1 т.22 от Закона за водите директорът на БДЧР е издал
предписание с писмо с изх. № 05-10-23/30.04.2018 г. на „Е.А.“ЕАД , в качеството му на оператор на
хвостохранилището да подаде заявление с документи за издаване на разрешително
за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, със срок за
изпълнение до 31.12.2018 г. Констатирано е, че до момента на изтичане на срока
на изпълнение и към момента на
извършване на документалната проверка по досието на обекта,
дружеството-жалбоподател не е подало в БДЧР заявление с документи за
издаване на разрешително за заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект., като е поискано и от директора на БДЧР удължаване на
срока.
С оглед на изложеното, св. С.И. – главен експерт в Дирекция „Контрол“ към
Басейнова Дирекция“Черноморски район“ е
съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 200 ал.1 т.31,
във вр. с чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите, в качеството му на оператор с дейност
Изпълнение на програма за изпълнение на екологичните последствия от
хвостохранилище „Росен“,съгласно ПМС № 140 от 23.07.1992 г. и §1 т.1 б.д на ПМС
№ 50 от 10.04.2018 г. за изменение и допълнение на МС. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Видно от материалите по АНП, с наказателно постановление № 197/26.10.2018
г. е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател на основание чл. 200
ал.1 т.2 от Закона за водите за нарушение на чл. 46 ал.1 т.2 от Закона за
водите, за това че на 03.04.2018 г. в качеството на оператор , с дейност
изпълнение на програма за ликвидация на екологичните последствия от
хвостохранилище „Росен“ е зауствало отпадъчни води от хвостохранилище „Росен“,
без издадено разрешително за това.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните
и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви
и кредитирани от съда изцяло.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателно
постановление НП № 68/08.05.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, съгласно чл. 201
ал.2 от ЗВ. Съдът намира за неоснователни твърденията, че НП е издадено в
нарушение на правилата за материална компетентност на АНО. В случая
отговорността на юридическото лице е ангажирана за неизпълнение на предписание
издадено от конкретен административен орган, а именно Директорът на БДЧР и
именно същият в качеството на издател на властническия акт, инкорпориращ
конкретното предписание е материално компетентен да ангажира отговорността на
адресата му за неизпълнение на същото.
Като разгледа жалбата досежно
процесуалната законосъобразност на проведеното административно-наказателно
производство съдът установи следното:
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Видно от съдържанието на НП и АУАН, в
обстоятелствената част на двата документа не се съдържат конкретни данни за времето на извършване на нарушението. АНО се е
ограничил единствено да посочи срокът, в който е било дължимо изпълнението на задължението.
В случая нарушението се явява осъществено на
дата извън определения срок за изпълнение, която не е указана от АНО. Коя е същата обаче, не е посочено и
извеждането й чрез предположение, включително при съобразяване на правилата за
изтичане на сроковете, ограничава правото на защита на наказаното лице.
Съгласно трайната съдебна практика, в съдържанието на АУАН и НП следва ясно и
недвусмислено да бъдат посочени всички факти, касаещи съставомерни признаци на
извършеното нарушение, в т.ч. и датата на осъществяването му.
По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, което
има право да узнае какво конкретно нарушение е извършило във всички фази на
административно-наказателното производство и в случая с липсата в АУАН и
неясното формулиране в НП на датата на извършване на процесните нарушения това
право е било дерогирано. Допуснатият пропуск представлява съществен процесуален
порок, който не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство.
Съдът не констатира обаче твърдяното от въззивника противоречие между
описанието на нарушението в АУАН и НП, съотв. вътрешно противоречие в
съдържанието на НП, поради което намери посочените доводи за процесуална
незаконосъобразност на НП за неоснователни.
Независимо от горното, съдът с
оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 155 ал.1 т.31 от
Закона за водите директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика
на басейново ниво, като издава предписания в рамките
на компетентностите си по този закон. В
изпълнение на компетентността си по чл. 155 ал.1 т.31 от ЗВ Директорът на БДЧР
–Варна е издал писмо-покана с изх.№ 05-10-23/30.04.2018 г., с предписание,
адресирано до „Е.А.“ЕАД в качеството му на „оператор“ на воден обект – хвостохранилище
„Росен“. В Закона за водите понятието „оператор“ на воден обект се съдържа в
нормите на §1 т.85, т.86 и т.95 от ДР на ЗВ, които сочат легалните дефиниции на
„регионален ВиК оператор“ и „оператор на язовирна стена“. В обжалваното НП обаче не се съдържа
твърдение, че отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана в
качеството му на оператор на водни обекти, част от съдържанието на двете
цитирани дефиниции, а в качеството на
оператор с дейност Изпълнение на програма за изпълнение на екологичните
последствия от хвостохранилище „Росен“,съгласно ПМС № 140 от 23.07.1992 г. и §1
т.1 б.д на ПМС № 50 от 10.04.2018 г. за изменение и допълнение на МС.
Съгласно чл. 1 ал. 7 от ПМС № 140/23.07.1992 г.
, на Е.А.“ЕАД е възложена организация по
проектирането, изпълнението и контрола
на дейностите по техническата ликвидация, консервация, техническа и биологична рекултивация, пречистване на
води и мониторинг на обекти от рудодобивните дружества по приложение № 1. В
изречение второ на посочената норма е
предвидено, че проектирането и изпълнението на цитираните дейности,
включително когато са обект на инженеринг, се възлагат по реда на Закона за
обществените поръчки , като дейностите
по пречистване на води и мониторинг могат да се изпълняват и самостоятелно
от „Е.А.“ЕАД.В приложение № 1 към ПМС №140/23.07.1992 г., хвостохранилище
„Росен“ действително е посочено като обект, подлежащ на рекултивация,
пречистване на водите и мониторинг. Същевременно обаче в чл. 1 ал.11 от ПМС №
140/23.07.1992 г. е посочено, че „Е.А.“ЕАД не изпълнява дейности по техническа
ликвидация, консервация , техническа и
биологична рекултивация за обекти на рудодобивните дружества по приложение № 1,
които са продадени от дружествата по ал.1
В случая хвостохранилище „Росен“ се явява такъв обект, т.е. попада извън
обхвата на обектите, за които „Е.А.“ЕАД следва да извършва дейности по
постановлението, защото същото е било продадено чрез публична продан от
съществувалата към 2005 г. Агенция за държавни вземания на лице, извън
изброените по чл. 1 ал.1 от МПС № 140/23.07.1992 г.
Доколкото дружеството-жалбоподател няма
качеството „оператор“ на конкретния воден обект, съотв. не дължи извършване на
дейностите, касаещи процесното разрешително, предмет на предписанието, деянието,
описано в НП, изразяващо се в неизпълнение на предписанието е формално нарушение на нормата на чл. 155 ал.1
т.22 от Закона за водите, доколкото същото не е обществено опасно. Касае се за
малозначителност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9
ал.2 от НК, поради което съдът намира, че НП е издадено в противоречие и с
материалния закон.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 68/08.05.2019
г. на Директора на БДЧР – гр. Варна, с
което на основание чл. 200 ал.1 т. 31 от Закона за водите на „Е.А.“ЕАД е
наложено административнио наказания
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: