Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във вр. с ал.6 от НПК и е образувано по жалба на Юксел Раифов Тахиров от гр. Кърджали против Определение № 198/16.07.2007 година по ч.н.д. № 788/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено постановление от 19.06.2007 година за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Кърджали по досъдебно производство № 129/2007 година по описа на ОДП Кърджали срещу Екатерина Христовна Андонова от гр. Пловдив за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Определението се обжалва като незаконосъобразно. Досъдебното производство не било проведено всестранно и обективно, не били съобразени фактите, изложени в обясненията на жалбодателя. Не били разпитани важни и съществени свидетели по делото, а именно Събрутев. Не била изследвана причината, поради която Андонова не можела да изпълни договорните си отношения. Нямало доказателства, че същата била в невъзможност да изплати цената по гражданското правоотношение. Напротив, действията на обвиняемата от самото им начало сочели за измамливото й поведение и намерението й да заблуди жалбодателя, че ще плати. Във връзка с изложеното в жалбата, жалбодателят моли обжалваното определение на Районен съд Кърджали да бъде отменено. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение, приема за установено: Въззивната жалба е неоснователно. Обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не е допусната необоснованост или нарушение на закона. Прието от фактическа страна е, че на 15.08.2006 година обв. Андонова посетила цеха за изработка на пластмасови изделия, собственост на „Интерпластик” ООД гр. Кърджали с управител жалбодателя Тахиров, и в качеството си на ЕТ „Кати бор- Екатерина Андонова” постигнала устно споразумение със същия да получи продукция, която да заплати по банков път. От служители в дружеството й била предадена продукция за 1 143 лева срещу стокова разписка, подписана от обвиняемата като получател. На 16.08.2006 година обвиняемата отново посетила цеха и по същия начин, след разговор с Тахиров получила стока срещу складова разписка от 1752 лева. На 18.08.2006 година обвиняемата отново след среща с Тахиров получила стока за сумата от 4 890.45 лева, срещу складова разписка, която подписала. На 20.08.2006 година обвиняемата получила от цеха продукция за сумата от 1564.90 лева, като уверила управителя, че ще заплати цялата стойност наведнъж. Съставена била складова разписка, която обвиняемата подписала. Няколко дни по-късно обвиняемата се свързала по телефона с управителя и поискала да вземе още стока, но същият отказал да й предостави такава докато не изплати получената вече продукция. Така, за периода 15.08.2006 година- 21.08.2006 година обвиняемата получила от дружеството пластмасова продукция на стойност 8 966.55 лева, като за всяко едно получаване на стока била съставяна складова разписка, оформяна на името на едноличния търговец с управител обвиняемата и подписана от същата като получател на стоката. При така изяснените безспорни и непротиворечиви обстоятелства по делото, които се съдържат включително и в обясненията на пострадалия, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че действията на обвиняемата не представляват престъпление по смисъла на чл. 9 от НК, и в частност са несъставомерни от обективна и субективна страна по чл. 209 от НК. Фактическите обстоятелства по делото сочат за неизпълнение на договорни задължения, като липсват доказателства, които да обосноват извода, че обвиняемата е действала с умисъл да въведе жалбодателя в заблуждение по отношение на заплащане стойността на получената пластмасова продукция. Липсата на престъпно намерение за измама от страна на обвиняемата е видна от доказателствата по делото-обвиняемата се е представила като едноличен търговец, като какъвто е установено, че е регистрирана в търговските регистри при Пловдивския окръжен съд; подписала е необходимите счетоводни документи за получената пластмасова продукция, с плащане по които се е задължила. Т.е. нито от първоначалните действия на обвиняемата, нито от последващите й такива, се установява същата да е целяла да измами управителя Тахиров. Между обвиняемата и жалбодателя са възникнали договорни отношения в качеството им на търговци, при които е постигнато съгласие за всеки един елемент от сключената между тях търговска сделка- предоставена стока, определен виõ и количество, място на предаване, цена, време и начин на заплащане. От страна на получателя на стоката- обвиняемата е налице неизпълнение относно плащането на цената на стоката. Най-пълна защита на пострадалите си имуществени интереси, жалбодателят би получил по гражданско-правен – исков ред, а не по реда на наказателно преследване. Ето защо и с оглед на изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Разследването по досъдебното производство е проведено всестранно, пълно и обективно, като не се налага събирането на други доказателства във връзка с повдигнатото обвинение на обвиняемата. Липсват доказателства за извършено от страна на обвиняемата престъпление по чл. 209 от НК. С обжалваното определение са обсъдени всички доводи на жалбодателя срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като нови и различни доводи от обсъдените от районния съд, не са направени в настоящата въззивна жалба. Определението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/16.07.2007 година по ч.н.д. № 788/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|