Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.11...19г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ЖЕКОВА
при участието на секретаря Теодора С., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№... по описа
за ..16
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в
сила съдебно решение №.../26.10...18г., постановено по гр.д. №... по описа за ..16г.
на на ВРС, 8 състав, е допусната да бъде извършена съдебна делба между А.У., ЕГН
**********, с адрес: ***, и К.У., с
ЛНЧ
**********, роден на ***г., гражданин на в., с постоянен
адрес:***, на недвижим имот, представляващ
двуетажна жилищна сграда №2, с идентификатор №..., находяща се в гр.Варна, в землището на кв.”г.”,
ул.”И.В.” №15 А, със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11 кв.м.,
състояща се на първия етаж от: антре, дневна с кухненски бокс и трапезария,
баня-тоалет и на втория етаж от: антре, три спални, баня-тоалет, изградена във
вътрешната част на поземлен имот с идентификатор №.../стар ид.№ХV-275/,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м./ целият с
площ от 471 кв.м., съгласно скица, а по предходни актове за собственост-с площ
от 550 кв.м., при съседи на имота: имоти с ид.№№ ..., при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.
В първото заседание по извършване на делбата страните
предявяват следните претенции, приети за съвместно разглеждане:
1/ Претенция
от К.У. срещу А.У. по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, за осъждане на А.У. да заплаща на К.У. до приключване на
производството до извършване на делбата, обезщетение за ползване на ½
идеална част от имота в размер на 500 лева месечно, считано от влизане в сила
на определението по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. В последно съдебно заседание размерът на
претенцията е увеличен на 600лв. месечно.
Твърди се от К.У., че А.У. еднолично ползва целия
процесен имот. Ответницата по претенцията я оспорва по основание и размер.
Заявява, че е напуснала къщата. Единствените й посещения в нея са свързани с
това, че трябва да нахрани куче, което продължава да живее там, също така ходи
да коси тревата и да почиства бурените.
2/ Претенция от А.У.
срещу К.У. с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за
заплащане на сумата от 869 лв., представляваща половината от
направените необходими разноски за извършване на следните дейности: демонтаж теракотни плочи, махане плоскост, демонтаж моноблок, демонтаж
вана, демонтаж мивка и шкаф под мивка, демонтаж сифон и стъкло на вана, подмяна 2 броя греди на под, монтаж на водоустойчива
плоскост на под, монтаж 2 броя сифони, полагане на хидроизолация, монтаж на
гранитогрес, зидане на стена преградна и праг, монтаж стъкло преградно, монтаж
моноблок, монтаж мивка и шкаф,
боядисване на спалня и таван на хол, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията по
сметки-25.04...19г., до окончателното изплащане.
Твърди се, че
разходите са сторени, както следва: за къртене, демонтаж и сметоизвозване на
материали в банята- 350лв., платени на 25.03...17г.; За лепене на теракотни
плочи в банята, зидария, монтаж на водоустойчива плоскост върху подменените
греди в банята, поставяне на 2 бр. сифони и хидроизолация- 470 лв., платени на
30.03...17г.; за монтаж на моноблок, мивка, шкаф, преградно стъкло в банята и
боядисване на спалня и таван на хол е заплатила 570 лв. на 3 април ..17г., както и
заплатена стойност на материали
по предоставени от изпълнителя два касови бона за закупени от него стоки както следва:
Кофражен шперплат - 89.24 лв. СМ 16
Гъвкаво лепило - 19.99 лв. Хидрозол сух А 10 кг.-11.99 лв. Хидрозол теч. Комп.Б
3 кг. -19.99 лв. Теракот Диана 33,3 бордо - 99.12 лв. Сифон подов прав 90x90 -
12.98 лв. Транспорт в рамките на града - 14.00 лв. Общо 267,31 лв.- касов бон
от 22.03...17 г. и Лайсна крема 10 мм. външ. - 3.99 лв. Лайсна крема 10 мм.
външ.- 3.99 лв. СЕ 40 Фуг. смес 2 кг. клинк-13.99 лв. Теракот Диана бордо -
24.78 лв. Блокчета газобетон -13.93 лв. Рулетка - 2.99 лв. Поставка за баня, 2
рафта 16.99 лв. Общо 80,66- касов бон от
28.03...17г. за извършените дейности. Твърди се, че
разходите са извършени в периода .. март – .. април ..17г. Ищцата не е искала
съгласието на ответника за извършване на разходите, тъй като в този период
бракът е бил прекратен, семейното жилище напуснато от ответника и страните не
са контактували. Ремонтът е бил спешен, тъй като конструкцията на къщата е
гредоред, гредите под пода на банята, която се намира на втория етаж, са били
прогнили, в резултат на което се е образувала дупка, започнало е пропадане.
Ответникът по претенцията К.У., чрез процесуалния си
представител, я оспорва, заявявайки че не е давал съгласие за извършване на
ремонтни дейности. Оспорва и необходимостта на разноските.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно депозираното от вещото
лице заключение по назначената съдебно-техническа експертиза /л.368-376/, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, процесната
двуетажна жилищна сграда е реално неподеляема при определените за съделителите
квоти в съсобствеността. Пазарната цена на делбения имот възлиза на 214 000лв.
Разходите за извършените ремонтни работи – труд и материали по баня-тоалет на
втория етаж в сградата, вещото лице определя в общ размер от 1619лв., по пера,
описани в табличен вид съобразно претенцията на л.375. Средният месечен наем
към датата на заключението за двуетажната жилищна сграда вещото лице определя в
размер на 600лв.
Приети са по искане на съделителката
А.У. писмени доказателства – фактури, квитанции и фискални бонове за заплатени
през м. март и април ..17г. материали и труд /л.339 и 340/. Представен е и
снимков материал за извършените ремонтни дейности /л.347/.
Ангажирани са от съделителката А.У.
и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Любен Илиев Иванов, който
излага, че е стопанисвал къщата и я е наглеждал докато госпожа У. е била извън
страната. Към края на февруари ..17г. видял на долния етаж, че са мокри
стените, качил се на втория етаж и видял, че плочките са надигнати. Съобщил й
по най-бързия начин и тя наела хора да сменят плочките, ВиК. Подменени са
гредите и гипсокартона, който също се е намокрил. Госпожа У. от м. май тази
година не живее в къщата, живее на съседна улица.
В открито съдебно
заседание на 30.05...19г. А.У. носи 2 броя ключове за имота и изразява
готовност да ги предостави на съделителя К.У.. В открито съдебно заседание на
10.07...19г. изразява готовност да предаде ключовете, а процесуалният
представител на К.У. изразява готовност да ги получи. С писмо по електронна
поща от 15.07...19г. /л.367/, процесуалният представител на А.У. уведомява
процесуалния представител на К.У., че ключовете за имота са на разположение в
кантората на адв. д. за получаване. В открито съдебно заседание на 10.10...19г.
ключовете се предават от адв. Дажмбазова на адв. Ч..
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор
на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип,
въведен от чл.34, ал.1 и 2 ЗС, вр. с чл.69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на
квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се
изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на
страните за начина, по който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях
доказателства.
В случая относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, според което сградата, предмет на делбата, е реално неподеляема с оглед
квотите на съделителите в съсобствеността, т.е. не е възможно обособяването на
реален дял за всеки от съделителите.
Съгласно чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан.
В конкретния случай от заключението на вещото лице се изяснява, че имотът
е неподеляем с оглед квотите в съсобствеността, съответно не е налице
възможност всеки съделител да получи реален дял. Не са направени възлагателни
претенции, като с оглед характера на делбеното имущество не е налице и възможност
делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, или разпределение. Поради
това, са налице визираните от закона предпоставки и делбата следва да бъде
извършена, като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
На основание чл.355 ГПК,
вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността,
определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на делбения имот: А.У. – 4280лв. и К.У. – 4280лв.
По претенцията по чл.344, ал.2 ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в решението по допускане на делбата, или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата, или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Касае се за привременна
мярка, като произнасянето на съда по този ред е допустимо само занапред,
считано от произнасяне на съда до окончателното извършване на делбата.
Успешното провеждане на тази претенция е обусловено от установяване по
делото на неравностойно ползване на делбения имот от съделителите съобразно
правата им в съсобствеността.
Анализирайки
събраните писмени и гласни доказателства, както и изявленията и твърденията на
страните в хода на процеса, настоящият съдебен състав намира, че съделителят К.У.
не е лишен от ползване на делбеното жилище. За да достигне до този извод, съдът
съобразява описаните по-горе факти, че веднага след заявяването на претенцията
от К.У., в хода на процеса А.У. многократно е осигурила на другия съсобственик възможност
за получаване на ключове от имота. Установи се и от показанията на свидетеля
Любен Иванов, които съдът кредитира като базирани на непосредствени
впечатления, че считано от м. май ..19г. А.У. е напуснала делбения имот и живее
другаде. Същевременно, съделителят К.У. не е ангажирал по делото допуснатите му
гласни доказателства за установяване на твърдението му, че А.У. еднолично
ползва имота, респективно не е провел доказване на тови факт. Т.е., на
съделителя К.У. е осигурена възможност да пребивава в делбения имот и да го
ползва съобразно предназначението му.
Съдът
съобразява и мотивите на ТР №7/..12г. на ОСГК досежно претенциите по чл.31,
ал.2 ЗС, които имат идентичен характер, като в тълкувателния акт изрично е
посочено, че правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела
му,
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него. В конкретния случай се установява именно такава дадена възможност за ползване,
както и че в хода производството едва при приключване на съдебното дирене К.У.,
чрез процесуалния си представител, изрази съгласие и реално получи ключовете за
сградата. С оглед на това, не
може да се възприеме, че съделителката А.У. е имала поведение след поканата,
което да пречи на другия съсобственик да ползва имота. Напротив, предоставила е
реална възможност за ползване на вещта.
Горното мотивира съда да възприеме, че липсва положителна предпоставка за
уважаване на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, поради което същата подлежи на
отхвърляне. За пълнота следва да се отбележи и че дори да се възприеме извод,
различен от формирания от настоящия съдебен състав по същество на претенцията,
то на съделителя К.У. не се дължи обезщетение в размер от 600лв. доколкото
съобразно заключението на вещото лице това е стойност на пазарния наем за целия
имот, а съделителят би имал право само на стойност съобразно размера на правата
му в процесния имот, т.е. ½ част от наема за целия имот.
По претенцията по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС:
Заявените по реда на чл.346 ГПК
претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на
делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между
съсобствениците по повод съсобствената вещ, предмет на делбата. Те следва да
бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени и съобразно фактическите
твърдения на претендиращата страна. В конкретния случай е заявено да бъдат
заплатени извършени необходими разноски, като се претендира стойността на
действително направени разходи, в който случай предявената претенция намира
правното си основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС.
За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да установи, че са
извършени посочените разходи по видове и размер, както и че са били необходими
за запазване на имота.
Съдът намира, че от
ангажираните от съделителката А.У. писмени и гласни доказателства по
категоричен начин се установиха визираните предпоставки. От показанията на
свидетеля Любен Иванов се установи, че в твърдяния момент от ищцата през ..17г.
в резултат на възникнал ВиК проблем в баня на втория етаж, се е достигнало до
намокряне на стените на долния етаж, а в самата баня и до надигане на плочки,
което обуславя извод, че ремонтът е бил належащ. От неоспорения снимков
материал и представените разходни документи, ведно с показанията на свидетеля
Любен Иванов, се доказа и реалното осъществяване на ремонтните дейности,
респективно извършване на разхода от А.У.. Поради това, претенцията се явява
доказана по основание.
Досежно размера на
претенцията съдът кредитира изцяло неоспореното заключение на вещото лице, като
следва да се приеме, че стойността на общия необходим разход съобразно
заявените от ищеца пера, е била 1619лв., респективно съсобственикът К.У. дължи
на съсобственика А.У. съобразно размера права в съсобствеността ½ част
от тази сума, а именно 809.50лв.
Така мотивиран,
съдът намира, че претенцията с правно основание чл.30, ал.3 ЗС следва да бъде
уважена за сумата от 809.50лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията – 25.04...19г., до окончателното изплащане. За
разликата над 809.50лв. до предявения размер от 869лв. претенцията подлежи на
отхвърляне като недоказана по размер.
С оглед изхода на спора по
претенцията по сметки и на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, К.У. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху уважения размер от претенцията в размер от 46.58лв. Ищцата
А.У. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената част в
размер от 3.42лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следния
допуснат до съдебна делба недвижим имот: двуетажна жилищна сграда №2, с идентификатор №..., находяща се в гр.Варна, в землището на кв.”г.”,
ул.”И.В.” №15 А, със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11 кв.м.,
състояща се на първия етаж от: антре, дневна с кухненски бокс и трапезария,
баня-тоалет и на втория етаж от: антре, три спални, баня-тоалет, изградена във
вътрешната част на поземлен имот с идентификатор №.../стар ид.№ХV-275/,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м./ целият с
площ от 471 кв.м., съгласно скица, а по предходни актове за собственост-с площ
от 550 кв.м., при съседи на имота: имоти с ид.№№ ...,
между
съделителите и при квоти:
-1/2 ид.ч. за А.У., ЕГН **********, с адрес: ***/2 ид.ч. за К.У., с ЛНЧ **********, роден на ***г.,
гражданин на в., с постоянен адрес:***.
ПОСТАНОВЯВА получената от
проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители
и при посочените квоти.
ОТХВЪРЛЯ предявената от К.У., с ЛНЧ **********,
роден на ***г., гражданин на в., с постоянен адрес:*** срещу А.У., ЕГН **********,
с адрес: *** претенция с правно основание чл.344,
ал.2 ГПК за
заплащане на сумата от 600лв. /шестстотин лева/ месечно, представляваща
обезщетение за ползване на двуетажна
жилищна сграда №2, с идентификатор №...,
находяща се в гр.Варна, в землището на кв.”г.”, ул.”И.В.” №15 А, със застроена
площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11 кв.м., състояща се на първия етаж от:
антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, баня-тоалет и на втория етаж от:
антре, три спални, баня-тоалет, изградена във вътрешната част на поземлен имот
с идентификатор №.../стар ид.№ХV-275/ трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./
целият с площ от 471 кв.м., съгласно скица, а по предходни актове за
собственост-с площ от 550 кв.м., при съседи на имота: имоти с ид.№№ ..., считано от влизане в
сила на определението по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА К.У., с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на в., с постоянен
адрес:*** да
заплати на А.У., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 809.50лв. /осемстотин и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща ½ част от стойността на необходими разноски, направени
през м. март и м. април ..17г. за извършване на следните ремонтни дейности в двуетажна жилищна сграда №2, с идентификатор №..., находяща се в
гр.Варна, в землището на кв.”г.”, ул.”И.В.” №15 А: демонтаж
теракотни плочи, махане плоскост,
демонтаж моноблок, демонтаж вана, демонтаж мивка и шкаф под мивка, демонтаж
сифон и стъкло на вана, подмяна 2 броя греди на под,
монтаж на водоустойчива плоскост на под, монтаж 2 броя сифони, полагане на
хидроизолация, монтаж на гранитогрес, зидане на стена преградна и праг, монтаж
стъкло преградно, монтаж моноблок, монтаж мивка и шкаф, боядисване на спалня и таван на хол, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията по сметки - 25.04...19г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над
присъдената сума от 809.50лв.
/осемстотин и девет лева и петдесет стотинки/ до предявения размер от 869лв. /осемстотин шестдесет и девет лева/,
на основание чл.30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА А.У., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна държавна
такса в размер на 4280лв. /четири хиляди двеста и осемдесет лева/, на основание
чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и държавна такса в размер
от 3.42лв. /три лева и четиридесет и две стотинки/ на основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.У., с ЛНЧ **********, роден на ***г.,
гражданин на в., с постоянен адрес:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 4280лв. /четири хиляди
двеста и осемдесет лева/,
на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както
и държавна такса в размер от 46.58лв. /четиридесет и шест лева и
петдесет и осем стотинки/ на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: