Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 14.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1354 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен частичен
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, с правно основание чл.82
от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че през
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва
предявеният иск като неоснователен, по съображения изложени в отговора. Не
оспорва, че между страните е имало сключен договор за текущо счетоводно
обслужване от 01.11.2015 г., който договор е прекратен едностранно от ищеца. Не
оспорва фактите относно сключен договор за наем на движими вещи от 23.10.2015
г. между ищеца и „****“, както
и не оспорва финансовия резултат в посочения ревизионен акт. Ответникът оспорва
твърденията на ищеца, че е претърпял вреди вследствие на некачествено извършена
работа - предоставяне на счетоводни услуги, както и че счетоводителят на
дружеството Р Б със своите действия е причинила вредоносен резултат като е
подавала неправилна информация и не е осчетоводявала надлежно фактурите.
Оспорва и твърденията на ищеца, че сочените от него вреди се дължат поради
неправилно деклариране от страна на ответника. Ответникът заявява, че ищецът
сам твърди, че е сключил договор за наем на движими вещи с трето лице, който
бил прекратен, както и че издаваните фактури били изготвени от ищеца като
освободена доставка на основание чл.39, ал.1 от ЗДДС. Ответникът счита, че това
е признание от ищеца на неизгоден за него факт, за причината за възникване на
задълженията към фиска и издаване на ревизионния акт. Ответникът заявява, че от
представените доказателства се установява, че ищецът и трето лице „****“ са договорили крайна цена за
фактуриране, както и че така изготвените и подписани от представляващите
ищцовото дружество фактури са изготвени като освободена доставка и съответстват
на крайната договорена цена. Ответникът заявява, че фактурите са подписани от
управителя на дружеството ищец и в този вид са приети от ответника, респ.
осчетоводени и предадени към ТД на НАП съобразно счетоводната нормативна уредба
и условията на договора за годишно счетоводно обслужване. Прави възражение, че
съгласно чл.9 от договора за текущо счетоводно обслужване от 01.11.2015 г. изпълнителят
не носи отговорност за небрежно или умишлено предоставени с невярно съдържани
първични счетоводни документи и закъснения по вина на възложителя, с което
счита, че се изключва наличието на виновно поведение от страна на ответника.
Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от
представения по делото в заверен препис договор се установява, че на
01.11.2015г. между ищцовото дружество в качеството възложител и „*****”ЕООД, представлявано от Р В Б в
качеството изпълнител е сключен договор за текущо счетоводно обслужване, по
силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва текущо
счетоводно отразяване на първичните счетоводни документи на дружеството-възложител,
текущо изготвяне на разчетно-платежните ведомости, оборотна ведомост, междинни
и годишни счетоводни отчети, годишна данъчна декларация и др.срещу месечно
възнаграждение за счетоводно обслужване в размер на 180лв. Договорът е сключен
за неопределен период, съгласно чл.2 от договора.
По делото е представен заверен препис
от договор за наем на движими вещи, сключен между „*****” ООД в качеството наемодател и „*****” ЕООД в качеството наемател
относно временно и възмездно ползване на движима вещ РЕТ/СТ скенер, като
наемателят се задължил да заплаща наемна цена на брой сканирани пациенти, по
реда и условията, уговорени в договора, като е посочено, че наемната цена се
определя с анекс. На 28.04.2016г. е сключен анекс към договора за наем,
съгласно който наемната цена е 958лв. за един брой сканиран пациент на
тримесечен период.
По делото са представени фактури, издадени
през 2016г. във връзка със сключения договор за наем, както и кредитни известия
към тях.
По делото е представен доклад за
установени факти и обстоятелства от извършена от НАП проверка, видно от който е
установено, че за проверявания в хода на проверката период
01.08.2016г.-31.10.2016г. проверяваното лице „******” отразява фактурите към *****като такива с освободена
доставка, на основание чл.39 ал.1 от ЗДДС като лечебно заведение за болнична
помощ, без да са регистрирани като такова лечебно заведение.
По делото е представен ревизионен акт
№******. като след извършена ревизия е
установено, че дължимото за внасяне ДДС е в размер на 45 460,41лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Х А Т, която разпитана каза, че е
заемала длъжността „управител” в ищцовото дружество, заедно с управителя А. Й,
с когото заедно представлявали дружеството. Свидетелката каза, че при
сключването на договора за наем с ****договорената цена била цена без включен ДДС.
Счетоводителката Р Б ги уведомила, че за услугата за наема се заплаща ДДС, но
управителят Й решил еднолично, че няма да начислява ДДС.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че за периода м.януари 2016г.-м.декември 2016г. счетоводната
отчетност в дружеството „****”ООД е водена редовно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството
и Националните счетоводни стандарти. Издадените от ищцовото дружество фактури с
получател „*****” ЕООД
са декларирани в дневниците за продажби към подаваните справки-декларации по
ЗДДС за съответните данъчни периоди. Вещото лице е посочило, че първоначално
издадените фактури, с които от ищцовото дружество е документирана извършена
освободена доставка към *****ЕООД впоследствие са коригирани с издаването и осчетоводяването на кредитни
известия към тях.
От приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан по следните
съображения:
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите на
фактическият състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор
по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл.82 от ЗЗД е обусловена от настъпване на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите за неизпълението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнеието и които са предвидими. Липсата на един от тези
елементи е основание за отпадане на отговорността за обезщетение.
От събраните по делото
доказателства се установи, че страните са били в договорно правоотношение,
възникнало на основание договор за счетоводно обслужване от 2015г., по силата
на който от страна на ответното дружество е осъществявано текущо счетоводно обслужване
на ищцовото дружество, като в представения по делото писмен договор от
01.11.2015г. е посочен предмета на договора, включващ текущо счетоводно
отразяване на първичните счетоводни документи на дружеството, оказване на
съдействие и защита на интересите на дружеството-възложител при извършване на
проверки и ревизии от страна на органите на ТД на НАП, текущо изготвяне на
декларации, ведомости и др., посочени в
предмета на договора.
Не е спорно и от представените
писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е било и в
правоотношение по договор за наем от 23.10.2015г., сключен от него в качеството
наемодател и трето неучастващо в настоящото производство лице-«*****» ЕООД в качеството
наемател относно отдаване под наем на движими вещи, който договор е прекратен
през 2017г. По делото са представени фактури, издадени от ищцовото дружество за
начисления наем, който наемателят е следвало да заплаща, като сумата за наем е
начислявана без ДДС, като освободена доставка на основание чл.39 ал.1 от ЗДДС в
хипотезата на лечебно заведение за болнична помощ, без ищецът да има такъв
статут, което обстоятелство се признава от него в исковата молба. Не е спорно и че е била извършена проверка на
ищцовото дружество от страна на ТД на НАП-***, по прихващане и възстановяване на ДДС и след извършена цялостна ревизия на
ищеца, с ревизионен акт е установено като дължимо за внасяне ДДС в размер на****.
Твърденията на ищеца са, че тази
сума представялява претърпени от него вреди, установени с ревизионен акт, които
се дължат на неправилно деклариране от страна на ответното дружество,
представлявано от счетоводителя Р Б, извършващо текущо счетоводно обслужване на
ищцовото дружество, по сключен между страните договор.
За да е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на ответника, следва на първо място да се
установи дали е налице неизпълнение на задължение на ответната страна по
договора за счетоводно обслужване, сключен с ищеца. Съдът намира, че събраните
по делото доказателства не водят до извод, че ответното дружество е неизправна
страна по договора с ищеца. От заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че през
периода м.януари 2016г.-м.декември 2016г., счетоводната отчетност на ищцовото
дружество, осъществявана от ответното дружество е водена редовно и съобразно
изискванията на ЗСч и Националните счетоводни стандарти. Посочено е, че от
страна на ищцовото дружество са били издадени 7бр. Фактури за периода
16.05.2016г.-31.10.2016г., които документират извършена към ****освободена доставка/без
начислен ДДС/ на услуга с предмет «сканирани пациенти с РЕТ/СТ». В заключението
е посочено, че с оглед обстоятелството, че сделката по договора за наем извършена
между дружествата «********»ООД и «*****» попада в обхвата на облагаемите доставки, от страна на ищцовото дружество
към издадените фактури без начислено ДДС са издадени кредитни известия, които
сторнират първоначално издадените фактури и които кредитни известия са коректно
отразени в дневниците за продажби към подадените справки-декларации по ЗДДС за
съответните данъчни периоди. По делото се установи, че са издадени други
фактури, с дати 30.11.2016г., 15.12.2016г и 30.12.2016г.-общо 8бр., които
документират извършената към *****доставка като облагаема, с начислен ДДС-20%, които
фактури са намерили отражение в счетоводството на ищцовото дружество и вещото
лице е констатирало, че към 31.12.2016г. счетоводната сметка 411/Клиенти ****е с дебитно салдо на
стойност****., т.е. счетоводно
отразено вземане на ищеца към *****на стойност*****. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, като същото не противоречи на останалите събрани по делото
доказателства. Съдът кредитира и показанията на разпитаната свидетелка Х Т,
която е била управител в ищцовото дружество за процесния период, заедно с
управител А. Й, като Т заяви, че счетоводителката Р Б, която е представляващ
ответното дружество, извършвало счетоводното обслужване на ищцовото дружество
изрично е заявила, че доставките по договора за наем са облагаеми с ДДС, като и
че настоявала да се начисли ДДС по доставките, оформени с фактурите.
Показанията на свидетелката коресондират с изложеното в заключението на вещото
лице относно издадените след кредитните известия фактури, по които е начислено
ДДС като облагаеми доставки.
Съдът намира, че по делото не се
установи неизпълнение на договорно задължение, както и твърдяното от ищеца неправилно
деклариране от страна на счетоводното дружество. Напротив, заключението на
експертизата е категорично, че счетоводството на ищеца е водено редовно и
издадените фактури са декларирани в дневниците за продажби към подаваните
справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
На следващо място ищецът не
доказа, че са му причинени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба или
пропусната полза, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнение
на договорно задължение на другата страна по договора. Начисленият за внасяне
ДДС, включен в ревизионния акт не представлява загуба или пропусната полза за
ищеца, а е негово фискално задължение, което не се оспорва, доколкото не се
твърди, че доставките са необлагаеми с ДДС.
С оглед изложеното съдът намира,
че ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи по безспорен начин
твърденията си, че са му причинени имуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от неизпълнение или некачествено изпълнение на
задължение на ответника по договора за счетоводно обслужване, поради което
предявеният иск като частичен за сумата 1000лв. от 45 460,41лв. е
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на
спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски по делото и с
оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени направените такива в размер на 150лв. за разноски за възнаграждение
за вещо лице и 300лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х В Д”ООД, ЕИК*****, със седалище******, срещу „А-****”ЕООД, ЕИК****, със седалище****, представлявано от Р В Б
частичен иск за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата 1000лв./хиляда
лева/, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца от ответника имуществени вреди в резултат от неизпълнение/некачествено
изпълнение на договорно задължение по договор за текущо счетоводно обслужване
от 01.11.2015г., претендирани като част от****., за която сума е
издаден ревизионен акт №*******, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Х В Д”ООД, ЕИК ******, със седалище гр.****** ДА ЗАПЛАТИ на
„А-****”ЕООД, ЕИК*****, със
седалище********, представлявано от Р В Б сумата общо 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: