P Е Ш Е Н И Е

 

              № ………

 

     Гр. София, 16.07.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА  като разгледа т.д. № 2784 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът “С.“, търговец съществуващ съгласно законите на Държавата Израел, с регистрационен №********и седалище и адрес на управление: Израел, гр. Рамат Ган, твърди, че в края на 2017 г. между него и ответника „Б.Б.Г.“ ООД било уговорено предоставянето на услуги по настаняване на футболни отбори от Израел в наетия и управляван от „Б.Б.Г.“ ООД „Парк Хотел & БРА Бояна“ във връзка с провеждането на лятната подготовка на отборите. Сочи, че хотелът е част от новоизградената до резиденция „Бояна“ спортна база на Българския футболен съюз. След продължителна кореспонденция по електронна поща и телефон, уговорените условия са уточнени между страните и подробно описани в оферта от 20.10.2017, която е изпратена им от служителя на „Б.Б.Г.“ ООД Г.Ф.. Твърди, че на база офертата направил следните резервации за следните дати през 2018: 1/ Подготвителен лагер от 25.06. до 30.06.;2/ Подготвителен лагер от 16.07. до 23.07.; 3/  Подготвителен лагер от 14.08. до 19.08.; 4/ Подготвителен лагер от 20.08. до 26.08.;5/  Подготвителен лагер от 21.08. до 27.08.; 6/ Подготвителен лагер от 26.08. до 30.08.2018г. Във връзка с направените резервации „Б.Б.Г.“ ООД му издал данъчна фактура № ********** / 28.02.2018 г. 83 200.00 лв. (осемдесет и три хиляди и двеста лева) с ДДС, която е заплатена изцяло по посочената във фактурата банкова сметка *** „Б.Б.Г.“ ООД, като получаване на плащането, е потвърдено от служителя Г.Ф..  След проведени разговори в началото на месец май 2018 г., станало ясно, че договорът за наем на „Б.Б.Г.“ ООД за „Парк Хотел & 8РА Бояна“ е прекратен и дружеството не може да изпълни поетите по резервациите ангажименти. Нещо повече, новият наемател на „Парк Хотел & 8РА Бояна“ изобщо не е уведомен за потвърдените месеци по-рано резервации и отказва да поеме ангажименти по тях, тъй като за посочените дати вече са приети резервации от трети лица. Сочи, че изпратил до дружеството покана за плащане, която била получена от управителя на „Б.Б.Г.“ ООД на 27.06.2018г. и с която всички постигнати договорености във връзка с описаната по-горе фактическа обстановка за развалени поради неизпълнение на поетите от „Б.Б.Г.“ ООД ангажименти. Сочи, че на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД не е дал на длъжника допълнителен срок за изпълнение, доколкото поради прекратяване на договорът за наем на „Б.Б.Г.“ ООД за „Парк Хотел & 8РА Бояна“, изпълнението е станало невъзможно, а и поради особеностите на услугата не е имал интерес от изпълнение в друго време и/или на друго място. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати и върне сумата от 83 200 лева, с еврова равностойност от 42 539,48 евро, получени на отпаднало правно основание, както и да му заплати лихва в размер на 12 595,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.06.2018г. до датата на исковата молба – 23.12.2019г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски, включително тези по обезпечителното производство, а именно 3520,49 лв. – адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса. В хода на съдебното производство поддържа претенциите си чрез процесуалния си представител – адв. М. като претендира постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноски по списък.

Ответникът „Б.Б.Г.“ ООД, призован при условията на чл. 50 ал.2 от ГПК, тъй като призовката му е върната в цялост с отбелязване, че напуснал адреса от 01.09.2019г. и новият е неизвестен, а промяна в ТР не е вписана, не е подал писмен отговор в законоустановения срок, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото или искане да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 239 от ГПК, а именно предвид изричното искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на които е връчен препис от исковата молба и приложенията при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, не е подал писмен отговор, а и с определението при изпращане на исковата молба за отговор са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в съдебно заседание, не е заявил искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства. По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че на 23.02.2018г. е получен валутен превод с  референция № 800a5yr180540001 съгласно предоставеното от УниКредит Булбанк АД  извлечение за движението по сметка ********, с титуляр "Б.Б.Г." ООД, ЕИК ********за периода от 20.02.2018г. до 30.04.2018г., като сметката на ответника е заверена със сумата от 82953,00лв., която е равна на левовата равностойност на 42 540,00 евро по курс 1,95 лв. за евро. Експертът е установил и че Фактура № **********/28.02.2018г. с общ размер на данъчната основа 76330,28 лв. и начислен ДДС в размер на 6869,73лв. и получател С. е включена в дневника за продажбите на ответното дружество, съответно в СД по ЗДДС  за м.02.2018 година, както и какъв е размера на лихвата за процесния период. Ответникът не опроверга твърденията за прекратяване на договора за описания хотел, с оглед което точното изпълнение на договорните ангажименти е станало невъзможно, като е безспорно, че договорът е развален с представената покана за плащане, получена на 27.06.2018г. С оглед прекратяване на договора, платената сума се явява получена на отпаднало правно основание и подлежи на връщане, ведно с лихвата от датата на поканата. Предвид горното съдът намира, че предявената искова претенция е вероятно основателна по смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи по същество на спора.

С оглед изхода на спора на ищеца се следва и присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, като по представения списък същите възлизат на сумата 12 729,48лв., включващи и разноските за производството по обезпечаване на иска като бъдещ в размер на 3560,49 лв.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Б.Б.Г.“ ООД,  ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.” търговец, съществуващ по законите на Държавата Израел с рег. №********в държавата Израел, със седалище и адрес на управление:***,представляван от Е.Л., и със съдебен адрес *** – адв. Дружество М.и партньори, чрез адв. Ал. М., на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 83 200 лв. / осемдесет и три хиляди и двеста лева/, представляваща главница с еврова равностойност от 42 539,48 евро, получени на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати лихва в размер на 12 595,55 лв. / дванадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.06.2018г. до датата на исковата молба – 23.12.2019г., както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 12 729,48лв. / дванадесет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи и разноските за производството по обезпечаване на иска като бъдещ в размер на 3560,49 лв.

Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните.

                                                          

 

                                                                       СЪДИЯ: