№ 57
гр. гр.Н., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100703
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост
на сграда с идентификатор 51500.510.56.1, с адрес: гр. Н., местност „А.“,
представлявана от П. П., против П.Л.Ф.Р. роден на ............. г., поданик на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, БУЛСТАТ .............., с адрес: гр. Н.,
местност „А.“, вак.к-с „...............“, вх. 1, ет. 4, ап. ..., с идентификатор 51500.510.56.1.13.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на два броя самостоятелни
обекти в етажната собственост, а именно: самостоятелен обект с идентификатор
51500.510.56.1.13, находящ се във вх. 1, ет. 4, ап. ..., и самостоятелен обект с
идентификатор 51500.510.56.1.14, находящ се във вход 1, ет. 4, ап. ..., придобити по
силата на Нотариален акт № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../22.06.2005 г. на нотариус
................ с рег. № ... на НК и на Нотариален акт № ..., том IX, рег. № ...., дело №
..../22.06.2005 г. на нотариус ................ с рег. № ... на НК. На 25.04.2011 г. било
проведено общо събрание на етажната собственост, което избрало Управителен съвет в
състав П. С. С., Надежда П. Н. и Н.А.О. с мандат от 5 години и приело решение
размерът на годишната такса за поддръжка на общите части, дължима от
собствениците на всеки самостоятелен обект в сградата, да бъде в размер на 350 евро,
както и 100 евро за Фонд „Ремонт и обновление“, платими еднократно най-късно до
текущата година. Сочи се, че видно от протокол от общо събрание от 07.07.2016г.,
ответникът присъствал и гласувал „за“ по всички въпроси от дневния ред. По т. 3 от
дневния ред общото събрание взело решение годишната такса поддръжка да остане
350 евро и 100 евро за Фонд „Ремонт и обновяване“. По т. 4 от дневния ред бил
определен срок за внасянето им- до 30.06. всяка година за текущата година. Това
решение било валидно до провеждане на следващо общо събрание и евентуална
промяна в размера на вноската, като се твърди, че друго последващо събрание не е
било провеждано. Навежда се, че на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не е била
поискана отмяна на взетите решения на проведеното общо събрание, поради което
1
същите са влезли в сила и представляват валидно основание за търсене на приетите с
решения на общото събрание суми от неплатилите собственици. Претендира се
ответника да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 7040.96 лева, от
които 5476.32 лева, представляваща неплатена годишна такса поддръжка на общите
части, и 1564.64 лева, представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновление“
за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на настоящото производство до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху общата главница в
размер общо на 1071,38 лева за процесните периоди до 30.06.2022г.
В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител
на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорват се изцяло исковете по основание и
размер. Навеждат се доводи за липса на взети решения на процесното общо събрание
на етажната собственост, като се посочва, че общо събрание изобщо не е било
провеждано. Развиват се съображения в тази насока. Твърди се, че в решението на
общото събрание на етажната собственост не е определен период, за който следва да се
дължи годишна поддръжка. Излагат се доводи за неоснователност на претендираните
суми за Фонд „Ремонт и обновяване“. Навежда се възражение за неизпълнение на
насрещното задължение на етажната собственост за осъществяване на поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост. Прави се възражение за
недължимост на претендираните такси за управление и поддръжка на основание чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС. Оспорва се предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираните суми за
мораторна лихва, като се считат същите за недължими по основание и размер. С тези
доводи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../2005 г., и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../2005 г. на
нотариус ................, вписан под № ... на НК, с район на действие Районен съд- Н., се
установява, че на 22.06.2005 г. ответника е придобил собствеността върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.56.1.13, представляващ
апартамент № ..., находящ се в гр. Н., местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ет. 4, с площ от
50.20 кв.м., ведно с полагащите се общи части от жилищната сграда и съответните
части от правото на строеж върху мястото, както и върху самостоятелен обект с
идентификатор 51500.510.56.1.14, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. Н.,
местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ет. 4, с площ от 56.30 кв.м., ведно с полагащите се
общи части от жилищната сграда и съответните части от правото на строеж.
По делото е представено удостоверение с изх. № 94-00-1176#1 от 08.07.2011 г.,
издадено от Община Н., видно от което процесната етажна собственост е вписана в
регистъра на сградите в режим на етажна собственост, с форма на управление Общо
събрание, проведено на 25.04.2011 г. с избрани Председател на Управителния съвет П.
С. П. и членове Надежда П. Н., Н.О., с мандат от пет години. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от представеното Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
Ищецът основава претенцията си на взети решения на проведено Общо
събрание на ЕС, като в подкрепа на твърденията си представя изписан на ръка
документ, носещ заглавието „Общо събрание на собствениците на апартаменти на
комплекс Бял дом- Н., А., идентификатор на сграда № 51500.510.56.1“. Така
представеният документ съдът намира, че не може да се приеме, че съставлява
протокол от проведено общо събрание, още по- малко че обективира взети решения.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗУЕС, за провеждането на общото събрание
се води протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение
на председателстващия. Протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на
общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис,
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Ал.6
предвижда, че протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и
се подписва от председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише
протоколът се отбелязва в него.
В така представеният ръчно изписан документ липсват основни реквизити, за да
се приеме, че същия съставлява протокол от проведено събрание. В него не е посочено
къде се намира въпросната ЕС, къде е проведено събранието, кой е водил събранието,
кой е присъствал на него и как е гласувал, кой е избран за председател и протоколчик,
какъв е бил дневния ред на събранието, имало ли необходимия кворум, в колко часа е
проведено, имало ли е покана за свикването му. Липсват подписи на председател на
събранието и протоколчик. Накрая на втората страница са положени 12 подписа, като
не става ясно нито на кого са, нито в каква връзка и в какво качество са положени.
Нормите на чл.16, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС са императивни, като изискуемите
реквизити на протокола са заложени в закона с оглед неговата доказателствена сила.
Само при наличието на соченото съдържание протокола съставлява свидетелствуващ
документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения.
В случая, както бе посочено по- горе, така представеният документ съдът
намира, че не следва да се приема, като годно доказателство, обосноваващо извода за
валидно взети решения на общо събрание на етажната собственост. По изложените по-
горе причини се въвежда съмнение, че въобще е провеждано такова събрание, в
какъвто смисъл са направените от страна на ответника оспорвания. Действително по
делото няма данни решенията /ако се приеме, че такива са взети/ да са били оспорени
по реда на чл.40 ЗУЕС, но следва да се отбележи, че от страна на ищеца не са
представени дори доказателства, че въобще е съобщено по предвидения в ЗУЕС ред на
собствениците, че протокола е бил изготвен, съответно не може да се приеме с
категоричност, че е започнал да тече както срока по чл.16, ал.7 ЗУЕС, така и този по
чл.40 от същия закон. В този смисъл не следва да бъде споделено становището на
ищеца, че са налице влезли в сила решения на общо събрание.
3
Независимо от горното, дори и да се приеме, че все пак въпросният документ
съставлява протокол от проведено общо събрание, то същият е неясен. Липсват
отразени в него данни относно това кой е взел въпросните решения, в какво се изразява
сочената „годишна поддръжка“- на какво и от кого е дължима, сумата от 100 евро за
обновление и реконструкция на какво е и от кого е дължима. По този начин не става
ясно и защо ищеца приема, че именно едно такова решение по т.3 вменява задължение
на ответника да заплаща сочените суми.
С оглед на така изложеното и предвид липсата на годни доказателства,
обосноваващи тезата на ищеца за дължимост от ответника на търсените суми,
претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажна собственост на сграда с идентификатор
51500.510.56.1, с адрес: гр. Н., местност „А.“, представлявана от П. П., за осъждане на
П.Л.Ф.Р. роден на ............. г., поданик на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, БУЛСТАТ .............., с адрес: гр. Н., местност „А.“, вак.к-с
„...............“, вх. 1, ет. 4, ап. ..., с идентификатор 51500.510.56.1.13, да заплати сумата
общо в размер на 7040.96 лв., представляваща сбор от дължими вноски към етажната
собственост за периода от 2019 г. до 2022 г., както следва: 5476.32 лв.- годишни
разходи за управление и поддръжка на общите части, и 1564.64 лв.- годишни вноски за
фонд „Ремонт и обновление“, дължими за апартамент № ... с идентификатор
51500.510.56.1.13 и за апартамент № ... с идентификатор 51500.510.56.1.14, находящи
се в гр. Н., местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху общата главница в размер общо на 1071,38
лева за процесните периоди до 30.06.2022г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4