Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 11947 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС-
М.С.К., с която се обжалва решение от 09.05.2019 г. по гр. д. № 13944/2017 г.
на СРС, I ГО, 47 състав, с което е уважен срещу ответника иска по чл. 227, ал. 1, т.
1 от КЗ /отм./
Във въззивната жалба
се сочи, че доказателствата по делото, вкл. двата протокола за ПТП, както и
заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-автотехническите
експертизи не установили механизма на ПТП. Съставени били два протокола за ПТП,
в които механизма на ПТП бил коренно различен. Последното се потвърдило и от
вещото лице Й.. Вещото лице Х.И.не бил взел предвид свидетелските показания на
свидетеля И.Б., който бил очевидец; показанията били депозирани по делегация
след депозиране на експертизата. От тези показания се установявало, че лекия
автомобил марка Рено Клио се бил ударил в оградата. Същевременно
вещото лице било взело предвид показанията на водача на единия от автомобилите
– И.К., който бил заинтересован от изхода на спора. Освен това показанията му
не били събрани по предвидения ред. Вещото лице И.не се бил отзовал на поканата
на пълномощника на въззивника да извърши оглед на МПС, управлявано от
ответника. Механизмът на ПТП не бил установен и от експертизата, изготвена от
вещото лице Й. поради липса на достатъчно данни по делото. Допълнителното
заключение било изготвено само на база на снимки. Не можело, обаче, да се
направи извод, че на снимките е процесното МПС марка Рено Клио.
Счита, че снимковия материал е негодно доказателство. Вещото лице Й. също не
бил извършил оглед на МПС. Следвало да се представи снимков материал и за
другото МПС – марка „Мицубиши Паджеро“.
СРС бил допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в допускане на
снимковия материал като доказателство след първото по делото съдебно заседание,
както и бил допуснал експертиза в отсъствието на ответника.
Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна /ищец в производството пред СРС/- З. „Е.“ АД в законоустановения срок
е депозирала отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения при допускане
и обсъждане на доказателствата и съответно постановяване на решение.
Фактическата обстановка била правилно установена, а изводите на съда - логични.
Сочи, че показанията на свидетеля И.Б. не отговаряли на истината- същият бил
посочен като лице, което е пътувало в МПС- марка „Мицубиши Паджеро“, управлявяно от
въззивника /ответник пред СРС/ поради което практически нямало как да види, че МПС марка Рено Клио се е било ударило преди пристигането им в ограда.
Следвало да се сравнят показанията на този свидетел при разпита и отразеното в
двата протокола за ПТП. Твърди, че в случая не била налице самокатастрофа.
Позовава се на посоченото в отговора по задача 4 от заключението на вещото лице
Й.. Тъй като бил извършен ремонт на МПС на ответника, то безпредметно било да
се извършва оглед на същото. Видимите щети по двата автомобила били описани в
протоколите за ПТП- тези на МПС марка Рено Клио били
почти изключително в лявата част, а тези на МПС, управлявано от ответника – в
дясната част. Счита, че по делото е установено умишленото нанасяне на
многократни удари върху автомобила, управляван от Ж.; налице било умишлено
причиняване на ПТП от водача на МПС- марка „Мицубиши Паджеро“. Сочи се, че Ж. не бил заинтересован от изхода на
спора, защото бил получил застрахователното си обезщетение 5 години преди да
бъде разпитан като свидетел. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 13.06.2019 г., обстоятелство, което се
установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната жалба
е подадена на 26.06.2019 г.
Следователно
същата е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното
решение, което се обжалва искове по чл.227, ал.1,т.1 КЗ,отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД
са били уважени.
Ето защо съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
Въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че към датата на ПТП – 03.01.2013 г. е
налице валидно сключен договор по застраховка ГО между страните по спора.
Относно
представените по делото протоколи за ПТП, съдът е приел, че същите имат
характер на частен документ по чл.180 ГПК в частта относно отразения механизъм
на ПТП и характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК в частта за
нанесените вреди върху МПС, участвали в ПТП. За установяване механизма на ПТП
съдът е обсъдил показанията на свидетелите Ж., управлявал МПС марка „Рено клио“ и на пътувалия в МПС марка „Мицубиши Паджеро“- Б.. Обсъдил е и заключенията на приетите по делото
съдебно-автотехнически експертизи. За решаващите си
изводи относно механизма на ПТП СРС се е позовал на протоколите за ПТП като е
приел, че отразеното в тях съответства на показанията и на двамата свидетели.
Показанията на свидетеля Б. не са били кредитирани в частта, в която свидетелят
сочел, че не е имало удари между автомобилите, защото противоречали на
останалите събрани по делото доказателства. Съдът не е кредитирал представения
снимков материал, както и депозираната допълнителна САТЕ, която била базирана
на този снимков материал. СРС не е кредитирал и заключението на вещото лице Й.,
в частта, в която последното сочело, че липсват достатъчно данни по делото за
установяване механизма на ПТП, защото протоколите за ПТП съдържали достатъчно
данни механизма на ПТП да бъде установен. С оглед датата на ПТП – 03.01.2013 г.
не можело вещото лице да извършва огледи на процесните МПС към настоящия
момент. СРС е приел, че механизма на ПТП е този, посочен в протоколите за ПТП,
а именно, че ответника умишлено бил ударил многократно МПС марка „Рено клио“. За това противоправно поведение били съставени и
АУАН. Относно вредите и причинно-следствената им връзка с ПТП съдът се е
позовал на заключението на вещото лице Х.И.. Стойността за възстановяване на
вредите възлизала на 2 845,80 лв. Ищецът бил заплатил сумата в размер на
1119 л. на основание чл.226, ал.3 КЗ, отм. като била приета тотална щета.
Налице били предпоставките на чл.227, ал.1 КЗ, отм. Лихвата е определена от
датата на поканата по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Съгласно чл.
227,ал.1, т.1 от КЗ,отм. застрахователят има право на регресен
иск срещу застрахования:
1. за всичко
платено на увредения - в случаите по чл. 226, ал. 3;
От ответникът
/пред СРС/ е бил подаден отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е изложено, че К.
не бил виновен за ПТП, както и не бил причинил умишлено вреди върху МПС марка
Рено клио. Оспорен е механизма на ПТП, както и
размера на вредите. Оспорено е съдържанието на протоколите за ПТП, както и
плащането на застрахователното обезщетение.
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника към датата
на настъпилото застрахователно събитие.
Решението
е правилно:
Настоящата
съдебна инстанция споделя мотивите на първата съдебна инстанция. Изводите на
съда съответстват на събраните по делото доказателства, които СРС е обсъдил и
анализирал в тяхната съвкупност. Не са допуснати сочените от въззивника
процесуални нарушения при допускането на доказателствата по делото:
Действително,
в първото по делото публично заседание, състояло се на 13.02.2018 г. СРС е
допуснал свидетелски показания /и то на страната на ответника, въззивник/,
както и съдебно-автотехническа експертиза.
Действително, в това заседание ответникът не е присъствал, както и не е бил
представляван, но ГПК не изисква такова присъствие. Видно от молбата на л.50 по
делото пред СРС, пълномощника на ответника е посочил, че не може да се яви в
заседанието поради служебни ангажименти. В тази молба са били поискани двете
доказателствени средства, които съдът в самото публично заседание е допуснал.
Видно
от показанията на свидетеля И.К., водач на МПС марка Рено клио,
събрани по делегация, допустим процесуален способ по ГПК- чл.25, МПС,
управлявано от ответника се е движело с висока скорост. Свидетелят е намалил
скоростта, за да го пропусне, но колата, управлявана от ответника е продължила
да ги приближава; последвал е удар отзад. В следващия момент колата,
управлявана от ответника застанала отляво и започнала да ги удря странично. В
паниката свидетелят набил спирачки. Колата, управлявана от ответника вече се
била обърнала и ги ударила челно отпред; завъртяла ги в оградата на един от
живущите там. Забили се в оградата. Тогава започнали да звънят на полицията,
която пристигнала много бързо. Докато чакали полиция се заключили в автомобила.
През това време ответника започнал да удря по стъклата на колата им и да ги
обижда. Слезли от автомобила, когато дошла полицията. Стояли на място докато
полицаите претърсвали колата, която управлявал свидетеля /същата била
собственост на баща му/, тъй като ответникът бил помислил, че Ж. и приятелите
му са отишли да крадат- отбивката, където били спрели водела към мотела в село
Рилци. Ж. и приятелите му са били задържани в участъка, където са им взети
отпечатъци, както и е било проверено на място в мотела дали има техни
отпечатъци. След това са били освободени. Колата им е била напълно смазана и
обявена от застрахователя за пълна щета.
Настоящата
инстанция не намира за основателен довода на въззивника, че показанията на
свидетеля Ж. не следва да се кредитират: по никакъв начин не се доказа неговата
заинтересованост. Не се спори, че пострадалото МПС марка Рено клио е собственост на неговия баща, който би получил
застрахователното обезщетение, а ответника твърди, че такова е платено 5 години
преди разпита на свидетеля.
От
разпита на свидетеля И.Б., също по делегация по реда на чл.25 ГПК/както и
свидетеля на страната на ищеца/, е видно, че той като пътник в автомобила,
управляван от ответника, са помислили/дори свидетеля е убеден в това/, че Ж. и
приятелите му са крадци и затова са ги преследвали с колата.
Действително,
както сочи въззивника, свидетеля, разпитан на негова страна – И.Б., сочи, че
МПС, управлявано от Ж. се било блъснало в оградата. Съдът счита, че това не
обяснява щетите по МПС, управлявано от ответника К., описани и в двата
протокола за ПТП- счупена предна броня, охлузен десен калник, дясна врата- 2
бр., дясна част на задна броня. Според свидетеля Б. поведението на К. било
правомерно, тъй като той искал да възпре крадците; затова и ги „опряхме от
другата страна да не бягат“. Негативното отношение на свидетеля Б. спрямо
пътуващите в МПС Рено клио е очевидно.
От
отразеното и в двата протокола за ПТП е видно, че вредите върху МПС,
управлявано от свидетеля Ж., са преди всичко в лявата част на автомобила –
преден ляв калник, две леви врати, заден ляв калник, както и счупена задна
броня, охлузена предна броня.
И
на двата протокола за ПТП вредите са идентично посочени; същите съдържат и
схема на ПТП.
Вината
за ПТП на ответника се установява и от отразеното в протокола за ПТП, съставен
от В.А.– автоконтрольор при ГПП, ОДП Благоевград,
където е посочено, че участник 1 /ответника/ навлиза в насрещната пътна лента и
блъска спрелия срещу дом № 23, участник 2. В другия протокол, съставен от
служителя С.М., също е отразено, че участник 1 е ударил отзад участник 2. И
двата протокола са съставени на мястото на ПТП.
Видно от писмото
на ОД на МВР-Благоевград /л.14 по делото пред СРС/ срещу виновния водач М. С.К.
са издадени два броя наказателни постановления, съответно с № № 24 и 165 и дата
на съставяне – 28.02.2013 г.
От заключението
на вещото лице Х.И./л.89 по делото пред СРС/ се установява, че механизма на ПТП
е този, посочен в протоколите за ПТП. Вещото лице е достигнало до извода, че
констатираните увреждания върху МПС марка Рено клио
са в причинно-следствена връзка с поредицата настъпили събития визирани в
протоколите за ПТП и отразените в тях, схеми.
Действително,
заключението на вещото лице Х.И.е изготвено без оглед на МПС, но ПТП е било
реализирано на 03.01.2013 г., а самото дело е образувано 4 години по-късно –
08.03.2017 г., т.е. един оглед би установил състоянието на МПС към датата на
извършването му, а не към датата на ПТП.
Правилно СРС не е
кредитирал заключението на вещото лице Й., което е посочило, че механизма на
ПТП не може да бъде установен. Противно на соченото от вещото лице Й. в двата
протокола за ПТП механизма на ПТП не е коренно противоположен; вредите по МПС
са идентични. Фактът на който се позовава вещото лице Й.- че ПТП е станало през
2013 г. и фактическата обстановка не може да се установи, е несериозен- по
всички дела, разглеждани от съда, фактите са се случили винаги преди
образуването на съдебното производство.
Действително, допълнителното
заключение е било изготвено от вещото лице Й. на база на снимки. СРС, обаче, не
е кредитирал това заключение, виж мотивите на обжалваното решение. Само за
пълнота на изложението ще посочим, че е неоснователен довода на въззивника, че
не може да се направи извод, че на снимките е процесното МПС марка Рено Клио. Самите снимки са направени по начин на който е виден
рег. № на МПС, а именно: *****, т.е. рег. № на пострадалия автомобил,
управляван от свидетеля Ж. /виж л.119 по делото пред СРС/, на една от снимките
е виден и № на рамата. На самите снимки се вижда датата на съставянето
им-04.01.2013 г. , а ПТП е било реализирано на 03.01.2013 г.,
От представените
платежни документи /л.20 по делото пред СРС/ се установява, че ищецът е
заплатил на собственика на увреденото МПС сумата в размер на 1119 лв.
Следователно,
налице са предпоставките на иска по чл.227, ал.1,т.1 КЗ, отм. и правилно същият
е бил уважен от СРС.
По
отношение претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивникът не излага доводи поради
което съдът не дължи излагане на мотиви.
В случая крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Ето защо първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този
изход на спора въззивникът няма право
на разноски за производството пред въззивната инстанция, а и такива не се претендират.
В полза на въззиваемата страна разноски се следват и такива се присъждат
в размера, в който са направени- 300 лв. за юриск.възнаграждение.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 09.05.2019 г. по гр. д. № 13944/2017 г. на СРС, I ГО, 47 състав, поправено
с решение от 25.07.2019 г.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 1-адв.К., да
заплати на
З. „Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер
на 300 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: