ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. К., 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600256 по описа за 2022 година
Производството е по чл.345 във вр. с чл.249 ал.3 НПК.
С Разпореждане от 26.10.2022г., постановено в закрито заседание по а.н.
дело №929/2022г. , К. районен съд е приел, че на досъдебното производство
са допуснати отстраними съществeни нарушения на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, прекратил е
съдебното призводство и е върнал делото на РП-К. за отстраняване на
допуснатите нарушения.
Недоволен от така посоченото определение е останал прокурор в РП-К.,
който го протестира с искане да бъде отменено и съда да наложи
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното разпореждане, в изпълнение на правомощията си по чл.345 във
връзка с чл. 249 ал.3 от НПК, съобрази следното:
Частния протест е неоснователен.
ДП №78/21г. по описа на РП-А. е водено срещу Н. М. Ж. с
ЕГН**********, за това, че на 28.09.2019 г., в гр. К., в качеството си на
управител и представляващ търговско дружество „А.-****“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Б.Б.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. *, общ. А., в 30-дН. срок, считано от 28.08.2019г., от спиране на
плащанията към ТД на НАП- П., в размер на 44 883.58 лева, не е поискал от
1
Окръжен съд-К. да открие производство по несъстоятелност - престъпление
по чл. 2276 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В резултат на разследването прокурорът приема, че случая се
установявало по безспорен и категоричен начин, че обв.Ж. е управител и
представител на търговско дружество „А.-****“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Б.Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, общ.
А., дружеството имало задължения, но спряло да ги изплаща, като същото
изпаднало в неплатежоспособност и последното плащане било извършено на
28.08.2019г.Съгласно чл.227б ал.1 от НК, търговец, който изпадне в
неплатежоспособност и в 30-дН. срок от спиране на плащанията не заяви това
пред съда се наказва.
От субективна страна деянието било извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като обвиняемият бездействал и не е изпълнил вмененото му
задължение, като съзнавал обществено опасния характер на инкриминираното
деяние, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в
страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност,
предвиждал е обществено опасните последици от деянието и е искал
настъпването им. За това свидетелствало влошеното финансово състояние на
„А.-****“ ЕООД, като за промяна в същото не били положени необходимите
и достатъчни усилия.Чрез бездействията си, обвиняемият осъществил състава
на престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Съобразявайки, че за извършеното деяние по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или глоба
до пет хиляди лева е приел, че целите на наказанието могат да се постигнат
чрез освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Взел е предвид, че обвиняемия не представлява
голяма обществена опасност, и към момента на извършване на деянието не е
осъждан, и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от
престъплението не били причинени имуществени вреди. Налице били
предпоставки обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание от Районен съд-К., съгласно
разпоредбата на чл.78а от НК.
От Районна прокуратура К. на 21.10.2022г. е внесено в РС-К.,
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
2
административно наказание, срещу Н. М. Ж. от гр.К.,с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл.227б ал. 2 във вр.с ал. 1от
НК.Съдията-докладчик с атакуваното разпореждане е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на РП.
Решаващия съд е приел, че постановлението на прокурора не отговаря
на изискванията на закона, тъй като в него липсвали всички съставомерни
признаци от обективната страна на деянието, с което обвиняемият е
осъществил престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В постановлението на прокурора било описано, че към 12.05.2021 г.
/което следва инкриминираната дата/ „А.-****“ ЕООД имало непогасени
публични задължения в общ размер на 115 169.58 лв., в т.ч. главница 97
962.86 лв. и лихви 17 206.72 лв. На 14.02.2017 г. в ТД на НАП-П. било
образувано изпълнително дело за задълженията на дружеството. Последното
плащане по изпълнителното дело било на 02.11.2017 г. Производството по
принудителното изпълнение било прекратено на 08.06.2021 г. Според
съдебно-счетоводната експертиза дружеството не генерирало доходи и
влошеното му финансово състояние имало траен характер, имало изискуеми и
установени по размер публични неизпълнени парични задължения. От
експертизата било видно също, че началната дата на неплатежоспособността
на дружеството е 28.08.2019 г., а задълженията му възлизали на 52 179.91 лв.,
от които 44 883.58 лв. главници и 7 296.33 лв. лихви. Това била фактическата
обстановка, приета от прокурора, в която се сочи, че обвиняемият Ж. е
осъществил престъплението по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Според Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д.
№ 5/2014 г., ОСНК, изпълнителното деяние на престъплението по чл.227б,
ал.2 от НК се изразява в това, че търговецът не заявява пред съда за
изпадането си в неплатежоспособност в 30-дН. срок от спиране на
плащанията, т.е. деянието се осъществява чрез бездействие. Нормата на
чл.227б от НК е специфична и с бланкетен характер, като препраща към
съдържанието на понятия от търговското право, които имат своята уредба в
ТЗ. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ, неплатежоспособността е обективно реално
състояние на търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо,
безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, породено
или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение,
3
свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно
вземане. Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността
и се предполага както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил
или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни
кредитори. Имайки предвид изложените особености на престъплението по
чл.227б, ал.2 от НК, съдът правилно е намерил, че в постановлението на
прокурора следва да бъдат посочени факти за наличие на ликвидно и
изискуемо парично задължение, както и за неплатежоспособност, поради
спиране на плащанията, а това в случая не било сторено.
Липсвало изложение на обстоятелства относно датата, на която
задължението е станало изискуемо, имало ли е плащания по това задължение,
кога е последното такова плащане. Не било посочено дали съответното
задължение е свързано с търговската дейност на дружеството и от какво
произтича то. Цитираните се писма на ТД на НАП-П. и заключения по
експертизи, сочещи различни дати и суми, но не било ясно какви факти
прокурорът приема за установени, от какво точно произтича задължението по
обвинението в размер на 44 883.58 лв., кога е последното плащане по
задължението, кога е станало изискуемо, нито пък свързано ли е то с
търговската дейност на дружеството „А.-****“ ЕООД. В постановлението на
РП-К. липсват и обстоятелства относно съставомерното бездействие на
обвиняемия - поради каква причина, в какъв срок и до кога е следвало да
поиска откриване на производство по несъстоятелност, и пред кой
компетентен съд е следвало да направи това. Последното е необходимо, за да
се обоснове датата и мястото на извършване на престъплението.
Настоящата инстанция намира, че действително на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, във фазата на изготвянето на постановлението за освобождаване
от наказателна отговорност, налагащо прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им.
Констатираните по-горе непълноти, отнасящи се до съставомерните признаци
на деянието са нарушили правото на защита на обвиняемия, защото той е бил
лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана наказателната му
отговорност.В производството по чл.375 и сл. от НПК съдът разглежда
делото в рамките на фактическите положения, които са посочени във
4
внесеното от прокурора постановление. Затова тези фактически положения
следва да съдържат всички съставомерни елементи на конкретното
престъпление, за което обвиняемият е привлечен да отговаря. Описаните
нарушения при изготвянето на постановлението, касаещи правата на
обвиняемия са описани точно от решаващия съд и следва да се сподели
напълно становището му, че липсата на факти относно извършеното
престъпление, правят обвинението неясно формулирано от фактическа и
права страна, като представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия.
Що се отнася до изложените от прокурора съображения, че понеже в
заключението на експертизата били посочени дължимите и непогасени
публични задължения, то същите не били описани по размер в
обстоятелствената част на постановлението, което не представлявало
съществен пропуск, то настоящата инстанция е на обратното мнение. И това е
така, защото обвиняемият следва да може да узнае всички обстоятелства,
свързани с време, място и начин на извършване на вмененото му
престъпление, за да бъде в състояние да организира пълноценно защитата си
срещу повдигнатото му обвинение.
С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила от категорията на тези, изрично и изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, нарушаващи
процесуалните права на подсъдимия, което е наложило прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването
им, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен, краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че
протестираното разпореждане, като правилно, обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на осн.чл.345 във вр. с чл.249 ал.3 НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.10.2022г. по а.н. дело
№929/2022г., по описа на К. районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6