Решение по дело №12/2017 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 46
Дата: 24 април 2017 г. (в сила от 18 май 2017 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20172170100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2017 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

                               / 24.04.2017 год., гр. Средец

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Средецкият районен съд                                                                 граждански  състав

на двадесет и седми март                                       две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:   

                                                                                   Районен съдия: Асен Радев

                                                           

                               при секретаря М.М., като изслуша докладваното от съдията Радев гр. дело № 12 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

                       Делото е образувано по исковата молба на Игнатов консултООД против И.Г.П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 18000 лв. – възнаграждение по договор за консултантски услуги от 16.04.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от 03.11.2016 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. 533 / 2016 год. на Районен съдгр.Средец е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на Игнатов консултООД, който моли за уважаването им и за присъждане на разноските по делото. Ангажират писмени и гласни доказателства.

                       Адвокатският пълномощник на ответника оспорва исковете, считайки ги за неоснователни, също ангажира писмени и гласни доказателства.

                       Предявените искове са с материалноправно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                       Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, намира за установено от фактическа страна следното:

                       На 16.04.2015 год. страните са сключили договор, по силата на който „Игнатов консулт“ ООД – изпълнител, се е задължило да изготви бизнес план „Закупуване на земеделска техника“ по наредба № 9 / 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на ПРСР 2014-2020 год., а И.Г.П. – възложител, се е задължил, в 30 – дневен срок от одобряване на проекта от ДФ „Земеделие“, да заплати възнаграждение в размер на 18 000 лв.

                       С приемо – предавателен протокол от 30.04.2015 год., представител на ищцовото дружество е предал на ответника изработения бизнес план.

                       Със заповед на  изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, заявлението на П. е одобрено за финансиране.

                       Впрочем, горните факти не са били спорни между страните.

                       По делото са приети и процесния бизнес план в неговата цялост, както и уведомление от П. до изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за прекратяване на договора за финансово подпомагане по посочената подмярка.

                       Разпитани са и свидетелите Яни П. и Пламен П., от чиито показания, допустими за конкретните обстоятелства (Р-546-2010-IV г.о.; Р-542-2011-IV г.о.; Р-115-2009-III г.о.), се установява, че братът на ответника (св.Яни П. – б.а.) и друг път е кандидатствал за финансиране, съответно е ползвал услугите на ищцовото дружество, той е водил преговорите за процесния бизнес план и е давал информация за имуществото, с което брат му и той разполагат, вкл. и че не разполагат със сумата за самоучастие.      

                        При така установената фактическа съвокупност, изводът на настоящия състав е за основателност на исковете.

                        Налице е валиден, обвързващ страните договор за изработка по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД, по който ищцовото дружество е изпълнило своето договорно задължение. Затова разполага с корелативното право да получи от ответния възложител договореното възнаграждение.

                        Безпочвени са възраженията на ответната страна за негодност на изработения бизнес план. Напротив – тъкмо той е причина, след одобряването му, П. да сключи с ДФ “Земеделие“ договор за финансова помощ. Негодността на бизнес плана, до степен на липса на отделна негова част, категорично би препятствало неговото одобряване и последващото сключване на договор.

                        Липсата / набавянето на средства за самоучастие, с оглед бъдещото финансиране, освен че не е част от задълженията на изпълнителя по договора, очевидно не е част от бизнес плана, без който той да не може да се реализира и каквото качество се домогва да му придаде ответната страна.

                        Прави впечатление, че преговорите с „Игнатов консулт“ ООД е водил братът на П. (последният само е сключил договор), а той, предвид налични предходни проекти, е бил запознат с процедурата, в т.ч. и самоучастието. Отделен е въпросът, че с нормативното откриване на прием по дадена подмярка, се обявява и размерът от общите разходи, до който ще се финансират проектите.

                        И накрая – обстоятелството, че банките не желаят да отпуснат на ответника искания кредит, категорично не може да се вмени във вина на „Игнатов консулт“ ООД, а по – скоро на самия ответник.

                        Поради това, главният иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД – за дължимост на договореното възнаграждение, се явява основателен, а оттам – основателен е и акцесорния иск – за дължимост на законната лихва.

                        Дължими са и разноските, сторени от „Игнатов консулт“ ООД в производството по ч.гр.д. № 533/2016 год. на РС – гр.Средец, възлизащи на 1 140 лв., както и в настоящото производство, чийто документално обоснован размер съдът определя на 1 430 лв.  

                        Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Средецкият районен съд

Р Е Ш И:

 

                        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.П. ***, ЕГН – **********, че дължи на „Игнатов консулт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мур“ № 17, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от Тихомир Игнатов, сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) възнаграждение по договор за консултантски услуги, сключен между страните на 16.04.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от 03.11.2016 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. 533 / 2016 год. на Районен съдгр.Средец е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                        ОСЪЖДА И.Г.П. ***, ЕГН – **********, да заплати на Игнатов консултООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мур“ № 17, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от Тихомир Игнатов, деловодни разноски в размер на 1 140 лв. (хиляда сто и четиридесет лева) за производството по ч.гр.д. № 533/2016 год. на РСгр.Средец, както и за настоящото производство, в размер на 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) .              

                        Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

                                                                                   Съдия:.........................