Решение по дело №801/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 201
Дата: 14 октомври 2022 г. (в сила от 14 октомври 2022 г.)
Съдия: Яна Панева
Дело: 20223100600801
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Теодора Св. И.
в присъствието на прокурора Д. Ив. И.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело
№ 20223100600801 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по протест на прокурор от ВРП-ТО-
Провадия срещу протоколно определение по ЧНД № 222/2022г. по описа на РС-Провадия, І
състав, с което първоинстанционният съд е приложил чл. 25, ал.1 от НК, като е групирал
наказанията на ос. л. Б. В. А. по присъдите предложени от прокурора, но е отхвърлил
искането за приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура поддържа
протеста. Изразява становище, че целта на разпоредбата на чл. 24 от НК е да бъде прилагана
в случаите, когато е налице една упорита престъпна дейност с извършени множество
престъпления, в настоящия случай от ос.л. А.. Само така биха се постигнали целите на
индивидуалната и генерална превенция на закона.
Защитникът на осъденото лице моли съда да потвърди атакуваното определение, като
счита, че групирането е правилно. Моли въззивната инстанция да отхвърли протеста на
прокурора.
В съдебно заседание пред състава на ВОС ос.л. А. се явява и моли съда да не му
увеличава наказанието. Има малко дете, като в същото време в затвора работи на външен
обект. Иска да работи и да си гледа детето.

След преценка на становището на представителя на ВОП, становището на
защитника на ос.л. А. и на осъденото лице, както и след цялостна служебна проверка
на определението, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският
окръжен съд констатира, следното:

1
Протеста е процесуално допустим, като разгледан по същество е основателен.
Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл.306 от НПК.
Съставът на първоинстанционния съд е приел за установено, че Б. В. А. има влезли в
сила присъди, както следва:

1.с присъда по НОХД № 3657/2020г. на PC - Варна, влязла в сила на 04.02.2021г. за
престъпление извършено на 03.08.2018 г. по чл.150 ал.1 от НК, като му е наложено наказание:
"Лишаване от свобода", за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим;
2. с присъда по НОХД № 1353/2019г. на ОС - Варна, влязла в сила на 11.02.2021 г. за
престъпления извършени на 31.01.2019 г. по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по
чл.150 ал.З, вр.ал.1 от НК, като му е наложено наказание: "Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
3. с присъда по НОХД № 950/2020г. на ОС - Варна, влязла в сила на 05.08.2021 г. за
престъпление извършено на 14.12.2019 г. по чл.199 ал.1 т.З и т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от
НК, като му е наложено наказание: "Лишаване от свобода", за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
4.по споразумение НОХД № 691/2021г. на ОС - Варна, влязло в сила на 29.10.2021 г. за
следните престъпления, както следва:
-по чл.213а ал.З т.7 и т.2, вр.ал.2 т.З и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК
извършени в периода от 28.03.2019 г. до 03.04.2019 г. , за които му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг
режим и наказание „Глоба“ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.
-по чл.206 ал.З пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК извършено на 03.04.2019г. , като му е
наложено наказание "Лишаване от свобода", за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
На основание чл. 23 от НК на А. е било наложено най-тежкото от така определените му
наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да
изтърпи при първоначален строг режим. На осснование чл. 23 ал.3 от НК съдът е присъединил
изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.
5. по споразумение НОХД № 147/2021г. на PC - Провадия, влязло в сила на 31.05.2022 г. за
престъпление по чл.144 ал.З пр.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК извършено в периода от 27.09.2019 г.
до 15.03.2020 г., като му е наложено наказание "Лишаване от свобода", за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е
приложил разпоредбата на чл. 25 ал.1 от НК, като е групирал наказанията на ос.л. А. по
горепосочените присъди и е определил едно общо наказание, а именно "Лишаване от
свобода", за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Правилно районният съд е присъединил към наказанието „Лишаване от свобода“ и
наказанието „Глоба“ в размер на 6000 /шест хиляди/ лева.
Правилно на основание чл. 59 ал.1 т.1 и т.2 от НК първоинстанционният съд е
приспаднал времето, през което ос.л. А. е бил с МНО „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“, както и на основание чл. 25 ал.2 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяната част
от определеното общо наказание „Лишаване от свобода“.
Въззивната инстанция намира, че неправилно и необосновано първоинстанционният
съд е отхвърлил искането на прокурора, на ос.л. А. да бъде увеличено общото наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на осем години с три години, като общото наказание което
следва да търпи ос.л. да бъде единадесет години при първоначален строг режим.
2
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на районния съд, че доводите на
прокурора за криминалната проявеност на ос.л. А. и извършените от последния
престъпления с голям интензитет не могат да обосноват приложението на чл. 24 от НК.
Районният съдия счита, прокурорът не е обосновал искането си с какво ще допринесе
увеличаването на общото наказание с три години за поправянето и ресоциализацията на
ос.л. А., който имал и малко дете.
Въззивната инстанция не споделяйки изводите на първоинстанционния съд счита, че
са налице условията за приложението на чл. 24 от НК. Съгласно Постановление № 4/65г. на
Пленума на ВС, при решаване на въпроса дали да бъде увеличено общото наказание
съгласно чл. 24 от НК, съдът преценява броя на престъпленията влизащи в съвкупността,
тяхната последователност и тежест, както и степента на обществена опасност на личността
на ос.л.
Така по отношение на ос.л. А. приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК е
абсолютно необходимо предвид завишената степен на обществена опасност на дееца,
многократните му предходни осъждания,които са били изтърпени и не са били включени в
настоящото групиране, но които не са довели до нужния положителен резултат, а и за да се
постигне справедливост и баланс между престъпление и наказание. За да се прецени
приложението на чл. 24 от НК като нужно за постигане целите на наказанието, и за да
изгради представа за личността на дееца, съдът не е ограничен да съобразява само фактите
на престъпленията включени в съвкупността, а доказателствата за степента на опасност на
личността изобщо, включително и съдебното му минало по процесната съвкупност. Видно
от справката за съдимост ос.л. А. е започнало своята пристъпна дейност от 1998г., като до
настоящият момент са налице 20 бр. осъждания. Видно от периодите на инкриминираните
му деяния и наказанията, които са му били налагани в годините, същият не е извършвал
престъпления единствено във времето, когато е изтърпявал наказанията „Лишаване от
свобода“ по съответните присъди. При един задълбочен прочит на деянията и наказанията
по последните пет присъди, включени в протоколното определение за групирането им, и
което определение е предмет на въззивна проверка се установява, че ос.л. А. е извършител
на тежки умишлени престъпления свързани с половата неприкосновеност на гражданите, и с
техните имуществени отношения, като деянията са извършени в условията на опасен
рецидив. Проследявайки хронологически неговата съдимост от 1998г. до настоящият
момент може да се направи извод, че А. не само, че не се е поправил, но и е задълбочил
своята престъпна дейност, като престъпленията са изключително тежки, което говори вече
за наличието на една личност с особено висока степен на обществена опасност.
Изтърпяваните от осъденото лице различни по размер наказания „Лишаване от свобода“ не
са довели до неговото поправяне и възпиране от престъпна дейност. Логично от това, следва
засилване на наказателната репресия, така че целите на наказанието да се постигнат по по-
дефинитивен начин и така да се спомогне за желаното завръщане на осъдения към
общественополезен и примерен живот. Ето защо, неоснователен се явява аргументът на
първоинстанционния съд, че не ставало ясно, как увеличеното общо наказание с три години
ще превъзпита осъдения, като районният съд е приел, че един по-дълъг период на лишаване
от свобода би го отдалечил от детето му. Първостепенният съд е следвало да се отнесе по-
3
критично към степента на обществена опасност на деянията и дееца и да прецени, че
наказанията налагани до този момент не са довели до поправянето и ресоциализацията на
осъдения А.. Само с наложените наказания не биха се постигнали целите на чл. 36 от НК. В
тази връзка настоящата въззивна инстанция съобрази и богатата съдебна практика на ВКС,
като цитира само част от решенията, а именно : Решение № 1 от 5.02.2021 г. на ВКС по н. д.
№ 951/2020 г., III н. о., Решение № 102/19.03.1990г., II н. о. на ВС, Решение №
126/19.07.1990 г., I н. о. на ВС и други.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че определението на районния съд за
групиране на наказанията на ос.л. А. следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта,
в която се отхвърля искането на прокурора за приложението на чл. 24 от НК относно
увеличаване на общото наказание „Лишаване от свобода“ с три години , поради което и на
основание чл. 337 ал. 1 и ал.2 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ частично определението по ЧНД № 222/22г. по описа на РС-
Провадия, І състав, постановено на 24.06.2022г, като ОТМЕНЯ определението в частта, с
която се отхвърля искането за прилагане на чл. 24 от НК.
На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, с „Лишаване от свобода“ за срок от
ТРИ ГОДИНИ, като ос.л. Б. В. А. следва да изтърпи общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.
Потвърждава изцяло определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4