№ 581
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501400 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на процесуалния представител на Т. Д. К. с ЕГН **********, ответник
по гр.д.№ 730/2021г. по описа на БРС, против Решение № 260728/17.05.2021г.
, постановено по същото дело, с което е признато за установено по
отношение на ищеца ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД парично вземане спрямо ответника
К. , за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№6557/2020г. по описа на БРС; присъдени са разноски в полза на ищцовото
дружество.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение на БРС е
неправилно, поради което се моли отмяната му и постановяване на решение
за отхвърляне на иска.Излага се фактическата обстановка по делото, като се
намира, че БРС неправилно тълкувал и приложил чл. 274,ал.2 КЗ/отм./
предвид временното отнемане от ответника на СУМПС на осн. чл.
171,т.1,б.“Е“ ЗДвП. Сочи решение № 80/16.09.2014 г. по търг.дело № 897 по
описа за 2012 г. на ВКС, II Т.О., с което било прието, че „без свидетелство за
управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ означава, че водачът въобще няма
издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото
свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171. т.4 от
ЗДвП.Извършва систематичен анализ на чл.171,т.4 ЗДвП, като твърди, че
буква „Е“/ управление без сключена полица “ГО”/, означава изначално да
липсва сключена такава застраховка, в който смисъл било РЕШЕНИЕ № 1353
ОТ 15.07.2014 Г. по адм.д. № 222/2014г. на АС-Бургас.Изтъква, че било
1
логично при липса на полица да няма каквито и да е претенции от
застрахователя, тъй като няма застраховател.По тези съображения намира, че
законодателят е изключил от понятието в чл.274, ал.2 КЗ/отм./ “без
свидетелство за управление” по см. на чл. 171, т.1, б. “Е” ЗДвП, именно
защото не би имало кой да го претендира.Така изтъкнатото становище
намира, че се подкрепя и от цитираното решение № 80/16.09.2014 г. по
търг.дело № 897 по описа за 2012 г. на ВКС, И Т.О, в което става въпрос за
изтекла валидност на СУМПС.На второ място се изтъква твърдение и
съображения за липса на основания за временно отнемане на СУМПС, като
се заявява, че след като заповедта била незаконна,но необжалвана,
първоинстанционният съд следвало да провери законността й. В случай, че
тези съображения не бъдат приети от БОС, счита, че заповедта за налагане на
ПАМ не влияе върху гражданските отношения между застрахован и
застраховател.На трето място се изтъкват съображения относно оспорване
на протокола за ПТП, като се заявява, че не е могло провеждането на по-
пълно и главно доказване на правоспособността на ответника от това да се
представи по делото въпросната заповед за временно отнемане на СУМПС, за
да може съдът да извърши косвеният съдебен контрол върху същата.Моли
отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което
предявеният иск бъде отхвърлен; моли за присъждане на съдебно-
деловодните разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
процесуалния представител на въззивника поддържа въззивната жалба, моли
уважаването й и присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
“ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. Симеоновско шосе
№ 67А, , представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев
Димитров - изпълнителни директори, чрез процесуален представител Калоян
Захариев,който заявява становище за законосъобразност, правилност и
обоснованост на първоинстанционното решение.Заявява, че не било спорно
между страните,че ответникът към момента на ПТП бил с отнето
свидетелство за управление на МПС. В хода на първоинстанционното
производство по безспорен начин се установили фактите: сключени валидни
застрахователни договори, настъпилото събитие, механизмът на ПТП,
виновността на ответника за настъпването му, причинно-следствената връзка,
размерът на щетите и заплатеното от ЗК“Лев Инс“ АД застрахователно
обезщетение.Заявява, че цитираното от въззивника решение №80/16.09.2014
по т.д.№897/2012 на II Т.О. ВКС било постановено при съществено
различаваща се фактическа обстановка/ изтекло СУМПС/, а не както в случая
- отнето такова. От друга страна това съдебно решение,дори и постановено
от ВКС, не представлявало задължителна съдебна практика. Намира, че БРС
2
правилно се позовал на удостоверителна сила на протокола за ПТП относно
констатираното от служителите на МВР в изпълнение на длъжностните им
задължения: че СУМПС на ответника е било отнето към датата на ПТП.Били
неверни твърденията на ответника-въззивник: че провел пълно и главно
доказване във връзка с оспорване на официалния документ-Протокола за
ПТП.Ако ответникът искал първоинстанционният съд да извърши
инцидентен косвен съдебен контрол на административен акт, следвало да го
заяви изрично и да формулира такова искане към първоинстанционния съд,
което не било направено по делото.Заявява, че въззивникът следвало в
жалбата си да посочи относими и конкретни фактически доводи на първата
инстанция, които смята за неправилни, както и основанията за това:
конкретни процесуални нарушения, доказателствена и/или фактическа
непълнота, или пък необоснованост, но това не било направено с
жалбата.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия не се явява, с
нарочна молба поддържа писмения отговор по жалбата и моли присъждане на
разноските.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно-постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, както
и е допустимо–съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран/ по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум/. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението от
районния съд.
Въззивната проверка за правилност се извършва само на
поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да отстрани и без да има изрично направено оплакване в тази насока,
съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно
3
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата
молба на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД срещу Т. Д. К., с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3 148.65 лв. ,от
които 3 133.65 лв. - главница, представляваща регресно вземане срещу
виновния водач, управлявал лек автомобил БМВ 320 ДКН А6081 МК и на
09.10.2015 г. в гр.Бургас, около 17 ч., виновно предизвикал ПТП с лек
автомобил марка "Форд Фиеста", с per. № В 8349 РН. В издадения Протокол
за ПТП № 1342050/09.10.2015г. било отразено, че виновният водач /ответника
К./ бил неправоспособен поради отнето свидетелство за управление на МПС.
Отговорността на водача на виновния лек автомобил /марка БМВ/ била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД,
обективирана в застрахователна полица № 22114002633131, със срок на
валидност от 24.10.2014 г. до 24.10.2015 г.Към датата на ПТП-то увредения
автомобил марка "Форд Фиеста" бил застрахован по имуществена застраховка
"Каско", обективирана в застрахователна полица № 440215031000128 на ДЗИ
„Общо застраховане“ ЕАД, за което на собственика на увредения автомобил
ДЗИ изплатило застрахователно обезщетение в размер на 3133,65 лева. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие в ЗК“Лев Инс“ ЕАД била
заведена щета № 0000-5106-16-5-03506.За удовлетворяване на претенцията
на ДЗИ“Общо застраховане“ ЕАД, ЗК“Лев Инс“ АД изплатило обезщетение
в размер на 3148,65 лева.За това парично вземане ЗК“Лев Инс“ АД
предявило заявление по чл.410 ГПК срещу К. , за което била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 6557/2020г. на БРС, паричното вземане по която
била оспорена от длъжника К..Моли се установяване на паричното
задължение по оспорената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, присъждане
на разноските по исковото и заповедно производство, представят се
доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника К. е депозиран
писмен отговор, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Твърди, че към датата на процесното ПТП ответникът не е бил
неправоспособен водач, както се сочи от ищеца. СУМПС на ответника К.
било отнето временно- поради непредставяне на компетентните органи на
доказателства за валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че
4
не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на водача-
ответник К., тъй като не попада в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, респ. не е
загубил правоспособността си. Не се оспорват механизма на настъпване на
вредите и техния размер. Направени са доказателствени искания. Оспорват се
констатациите в издадения АУАН.
Районният съд е намерил за основателен и доказан предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, като
е счел, че към датата на настъпване на произшествието ответникът К. е бил с
отнето СУМПС,което обосновавало отговорността му към застрахователя на
основание чл. 274,ал.2 КЗ/отменен/.
Страните не спорят по фактите, които са категорично установени по
делото, а именно:
От представената по делото застрахователна полица №
22114002633131 се установява, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по повод сключена сключената застраховка
"Гражданска отговорност" на собствения на ответника Т.К. лек автомобил
марка БМВ 320 с рег. № А 6081 МК, със срок на валидност на полицата от
24.10.2014 г. до 24.10.2015 г.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 09.10.2015 г.,
около 17: 00 часа в гр. Бургас, на ул.“Стефан Стамболов“, на 100 метра след
№ 77, е било осъществено ПТП от ответника К., който предприел забранена
маневра при управлението на лекия си автомобил БМВ 320 и е станал
причина за ПТП с движещия се автомобил марка "Форд Фиеста“ с ДКН В
8349РН, за което е съставен протокол за ПТП № 1343050 /09.10.2015 г. Видно
от отбелязването, направено в съставения протокол за ПТП, както и от
изисканата от БРС справка от сектор "Пътна полиция" – ОДМВР гр. Бургас,
към датата на инцидента ответникът е бил с иззето свидетелство за
управление на МПС.
От представената от ОДМВР-Бургас информация и приложена
Заповед № 15-0769-000864 от 06.07.2015г. за прилагане на ПАМ се
установява, че на 04.07.2015 г. на ответника К. е бил издаден АУАН за това,
че управлява МПС без сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.Видно от същият АУАН, актът е подписан без възражения от
К., като са били иззети СУМПС,контролен талон и свидетелство за
5
регистрация-част ІІ. На 06.07.2015г. е била издадена цитираната Заповед №
15-0769-000864 за прилагане на ПАМ, с която на К. е наложена санкция по чл.
171, т. 1 ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до представяне на сключена
валидна застраховка.Върху Заповедта е отбелязано, че препис от тази Заповед
е получена от К. на 12.10.2015г., като на същата тази дата/12.10.2015г./ е
върнато и СУМПС на К..
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от Кодекса за
застраховането/отм./, застрахователят по застраховка "гражданска
отговорност" има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Ищецът-застраховател по делото обосновава регресното си право с
цитираната норма/ чл. 274, ал. 2 КЗ-отм./, а именно: че водачът К. е бил с
отнето свидетелство за управление към момента на настъпване на ПТП.Това
обстоятелство безспорно се установява от изпратените от ОДМВР-Бургас
писмени доказателства, от които категорично се установява, че на
09.10.2015г./ датата на причиненото от К. ПТП/ същият е управлявал своя
автомобил без СУМПС, иззето с АУАН от 04.07.2021г.Едва на 12.10.2015г.
свидетелството за правоуправление е било върнато на К., на която дата
същият е получил и препис от Заповедта за ПАМ с възможност същата да
бъде обжалвана по съдебен ред.
С оглед на изложеното неоснователни са въведените от въззивника
доводи за това, че употребеният с разпоредбата на чл.274,ал.2 КЗ/отм./
термин „без свидетелство за правоуправление“ означавал водачът на
превозното средство въобще да няма такова свидетелство за управление на
МПС.Цитираното от въззивника Решение № 80/16.09.2014г. по д.№
897/2012г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., касае случай на управление на МПС след
изтичане срока на СУМПС, докато разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от Кодекса
за застраховането/отм./ касае случаите, при които водачът на МПС управлява
автомобила си при наложена санкция от съответната служба на МВР- когато
по съдебен или административен ред е лишен от правото да управлява
МПС,както и при наличие хипотезата на чл.157,ал.4 ЗДвП-когато поради
отнемане на всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне СУМВР в съответното МВР, като в противен случай се
пристъпва към изземването му.
Неоснователни са изложените от въззивника доводи за това, че тъй
като Заповедта за налагане на принудителна административна мярка не била
оспорена пред съда, първоинстанционният съд на основание чл. 17,ал.2 ГПК
следвало да провери законосъобразността й по реда на косвения съдебен
контрол. Разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК предвижда задължение за
инцидентно произнасяне от гражданския съд по валидността на
административни актове, засягащи права или законни интереси на страна по
гражданско дело и издадени в административно производство, в което тази
6
страна не е участвала./вж. Решение № 136/03.08.2016г. по гр.д.№ 3967/2015г.,
ІV-то г.о. ВКС; Решение № 71/15.07.2015г. по г.д.№ 350/2015г.;ІІ г.о. ВКС/.
Т.е.- произнасяне по законосъобразността на административни актове
гражданският съд дължи само когато те се противопоставят на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по
издаването и обжалването им.
В случая обаче ответникът К. е бил запознат със заповедта на
административния орган,която му е била връчена на 12.10.2015г. и е могъл
да я обжалва по съдебен ред.Следователно, доколкото ответникът К. е бил
страна в производството по издаване на Заповед № 15-0769-
000864/06.07.2015г. за прилагане на ПАМ, то по реда на косвения съдебен
контрол настоящия съдебен състав би могъл да извърши проверка единствено
и само на валидността на тази заповед, тоест : дали има основание да се
приеме, че тя е нищожна, но не може да се изследват други пороци на
заповедта, които биха обосновали извод за незаконосъобразност на
същата.Следователно,защитата срещу незаконосъобразност на
административен акт с адресат ответника К.,е следвало да се организира по
реда на обжалване на този административен акт, а не по реда на косвения
съдебен контрол.
При така възприето и като съобрази, че Заповед № 15-0769-
000864/06.07.2015г. за прилагане на ПАМ е издадена в преписана от закона
форма, от компетентно лице в рамките на правомощията му, то съдът приема,
че заповедта за ПАМ е валидна, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства затова , че в периода от 04.07.2015г./изземване на
СУМПС/ до 09.10.2015г. /датата на ПТП/ ответникът К. е имал
правоспособността да управлява МПС, то съдът приема, че към дата на ПТП
ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление на същото.
По изложените съображения съдът приема, че за застрахователя е
възникнало правото да претендира от прекия причинител на вредите
изплатеното на увредения обезщетение съгласно чл.274,ал.2 ЗК/отм./,тъй
като към датата на настъпване на произшествието ответникът К. е бил с
отнето СУМПС съобразно влязла в сила Заповед за ПАМ за временно
отнемане на СУМПС.До този правилен и законосъобразен краен извод е
достигнал и първоинстанционния съд, което налага потвърждаване на
обжалваното решение.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да се
възложат разноските на въззиваемия,претендирани по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК/възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт/.
Такова съдът му определя по правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за
правната помощ, в размера от 100 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260728/17.05.2021г., постановено по
гр.д.№ 730/2021г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Т. Д. К. с ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** ет.**
ап.**, да заплати на ЗК“Лев Инс“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№67 А, сумата от 100/сто/
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8