Решение по дело №457/2024 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27а, ал.1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет).

Делото е образувано по жалба от К. Т. М. от [населено място], [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Б. Е., срещу Заповед № ЗД/Д-0В-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] (ДСП Ловеч), с която е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., [ЕГН] в семейството на Д. И. Я. и е постановено временно настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М., за срок до приключване на гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

В жалбата е наведено възражение за нищожност на оспорената заповед, предвид на това, че е издадена от некомпетентен орган. Алтернативно са изложени подробни доводи за незаконосъобразност – издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателката К. М., лично и чрез адв. Е. твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована и неотговаряща на изискването за "осигуряване на най-добрия интерес на детето". Изразява съмнения относно родителския капацитет на бабата и дядото на детето, на чиито грижи то е поверено с оспорената заповед. Моли заповедта да бъде отменена по изложените доводи и тези в жалбата. Процесуалният ѝ представител представя писмена защита в които доразвива аргументите си в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чрез процесуален представител юрконсулт В. излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед. Обръща внимание, че целта на заповедта е била да се обезпечи интереса на детето и да не бъде въвличано в конфликта между родителите, докато не бъде разрешен.

Заинтересованите страни Ж. В. М., Д. А. М. и А. Д. М., чрез процесуалния си представител адвокат Р. поддържа становището на ответника и счита заповедта за законосъобразно издадена. Излагат аргументи в този смисъл, като оспорват доводите на жалбопадателя за нищожност на заповедта. Процесуалният представител адвокат Р. представя писмена защита, в която доразвива изложените в хода по същество аргументи.

Заинтересована страна Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село - [населено място], редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна Д. И. Я., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с активна процесуална легитимация по смисъла на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет – родител на детето. Същата е постъпила в 14-дневен срок от връчване на заповедта. Съобщена е на К. М. на 22.08.2024 г. /л.58-гръб от а.д.№ 418/24 г./, а жалбата срещу нея е подадена на 23.08.2024 г. и заведена с вх.№ 2626 при АдмС Ловеч.

Към постановяване на решението няма данни за наличието на влязло в сила решение по чл.28, ал.4 от ЗЗДет. Т. има образувано пред Районен съд гр.Ловеч – гр.дело № 1597/2024 г. и видно от писмо изх.№ 4988/23.12.2024 г. на РС Ловеч, последното заседание по делото е било на 20.12.2024 г., на което съдията-доскладчик се е отвел и на 23.12.2024 г. делото е било преразпределено на друг докладчик. От справка от общодостъпния сайт на РС Ловеч се установява, че към датата на постановяване на настоящето решение делото на районния съд не е насрочено в съдебно заседание. Поради това, няма основание за прекратяване на настоящето административно дело.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че между жалбоподателката К. Т. М. и заинтересованата страна А. Д. М. е налице висящ бракоразводен процес пред Софийски районен съд – гр.дело № 12820/2020 г. по описа на съда. Не е спорен и факта, че до 10.04.2024 г. детето Ж. А. М., заедно със сестра си А. А. М. е живеело в [населено място] при майката К. М., което се установява и от представените от жалбоподателката писмени доказателства. След тази дата детето Ж. М. е било отведено от бащата А. М. в [населено място]. Във връзка със случая от 10.04.2024 г. жалбоподателката К. М. подала сигнал в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Красно село [населено място]. Същевременно била издадена Заповед за незабавна защита № 111/10.04.2024 г. по гр.дело № 20110/2024 г. на СРС, съгласно която К. М. е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие, като ѝ е било забранено да приближава детето Ж. М.. Била е издадена Заповед № ЗД/Д-С-КС-037/16.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, с която детето Ж. М. е била настанена временно в семейството на роднина – Д. И. Я., до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата. Последвало и Определение № 20121670 от 29.04.2024 г. по гр.дело № 12820/2020 г. на СРС (бракоразводното дело между родителите на детето), с което, в производство по реда на чл.323 от ГПК е определено местоживеенето на детето Ж. М. и нейната сестра А. М. в семейството на техен роднина – Д. И. Я., на адреса му в [населено място]. Въз основа на това определение бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу бащата А. М. при ЧСИ В. П., с район на действие Окръжен съд гр.Ловеч, с взискател Д. Я.. Видно от протоколи за принудително отнемане и предаване на деца /л.11-22 от а.д.№ 418/24 г./, на датите 07.06.2024 г., 14.06.2024 г. и 18.07.2024 г. са били проведени процедури по принудително отнемане на деца по чл.528, ал.5 от ГПК, но децата не са били открити на адреса на бащата А. М., въпреки, че били отглеждани от него.

На 10.07.2024 г. в ДСП Ловеч е постъпило Определение № 671 от 10.07.2024 г., издадено по гр.дело № 1008/2024 г. на РС Ловеч, с приложена Заповед за незабавна защита № 16/10.07.2024 г, с която се задължава А. М. да да се въздържа от извършването на домашно насилие над К. Т. М. и децата Ж. М. и А. М..

На 07.08.2024 г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Ловеч е постъпило Определение № 752/2024 г., издадено по гр.дело № 1321/2024 г. по описа на РС Ловеч, с приложена Заповед за незабавна защита № 20 от 06.08.2024 г., с която на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН майката (жалбоподател) К. Т. М. е задължена да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо децата Ж. и А. М., като ѝ е било забранено да ги доближава.

Със заявление от 08.08.2024 г. до ДСП Ловеч, заинтересованата страна Ж. В. М. (баба на детето по бащина линия) е поискала децата Ж. и А. М. да бъдат настанени за отглеждане при нея и съпруга ѝ – Д. А. М.. От двамата били депозирани и декларации за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет. Същият ден – 08.08.2024 г. в ОЗД при ДСП Ловеч бил проведен разговор с малолетната Ж. А. М. (както и със сестра ѝ А.), в който разговор детето споделило, че не желае да живее при Д. Я., тъй като го е виждала рядко и само един път е ходила в дома му, както и че се притеснява да ги къпе той и че ще ги вижда голи. Споделила е, че желае да живее при баба си Ж. и дядо си Д.. В хода на проведеното социално проучване е било установено, че между детето и бабата и дядото е налице емоционална връзка, както и че същите разполагат с необходимите условия и достатъчно средства за отглеждането на детето.

С оглед на така установеното, административния орган (директора на ДСП Ловеч) приел, че предвид издадените заповеди за незабавна защита срещу двамата родители на детето и факта, че същото се намира на територията обслужвана от ДСП Ловеч, е налице промяна на обстоятелствата, а и на база също така и на извършеното социално проучване, издал оспорената в настоящето производство Заповед № 3Д/Д-ОВ-047/13.08.2024 година. В заповедта е прието, че са налице обстоятелствата по чл.30, ал.2, във връзка с чл.29, т.9 от ЗЗДет и е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., [ЕГН], в семейството на Д. И. Я., като е постановено временно настаняване на детето Ж. А. М. в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М., на адрес в [населено място], местност „С. тепе“ (координати на имота 43.152.056/24.728220), за срок до приключване на гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Към установената по случая фактическа обстановка следва да се допълни и че съдът не е приложил възможността, която дава разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДет да изслуша детето Ж. А. М., тъй като детето не е навършило 10 години и най-вече с оглед установените обстоятелствата за изключително влошените отношения между родителите, а и с близките им роднини, наличието на многобройни съдебни дела между, от и срещу всеки от тях. Ето защо, едно изслушване на детото в настоящето производство с нищо не би допринесло за по-пълно изясняване на обстоятелствата около законосъобразността на обжалваната заповед, а единствено би допълнително стресирало и травмирало детето.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, който в случая, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, във връзка с чл.30а, от ЗЗДет е Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Ловеч, по настоящия адрес на детето към момента на постановяване на акта. Съгласно дадената в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет дефиниция, „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава. Именно фактическото пребиваване на детето към момента на издаване на заповедта определя местно компетентната ДСП и в този смисъл не може да се сподели наведеното с жалбата и в хода по същество възражение от жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед. Обстоятелството дали детето е било правомерно отведено от бащата А. М. в [населено място] е ирелевантно от позицията на административния орган издал заповедта. ДСП няма задължението и правомощията да изследва правомерността на действията на родителя при определяне местоживеенето на детето. От значение при формиране волята на административния орган, с оглед вменените му от закона задължения и правомощия е бил фактът, че в обхвата на териториалната му компетентност се намира дете в риск, за което той е бил надлежно сезиран. Ето защо, съдът намира, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е материално и териториално компетентен да издаде заповед за настаняване на детето извън семейството, тъй като към момента на издаване на заповедта местопребиваването на детето Ж. А. М. е било в [населено място].

Заповедта е издадена в писмена форма, като са спазени изискванията на чл.59 от АПК за форма, мотивираност и изискуеми реквизити на административния акт.

Предвид на така изложеното, не са налице основания за отмяна или обявяване на нищожност на заповедта на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

При преглед на административната преписка и приложените по делото доказателства, съдът счита, че не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК.

В случая настаняването по административен ред е временно и трае до произнасяне с решение на съответния районен съд по реда на чл.28 от ЗЗДет или до приключване с влязло в сила решение по бракоразводния процес между родителите на детето. Следователно характерът на настоящото производство цели да установи единствено дали административният акт е законосъобразен.

Преди издаване на заповедта е изготвен подробен Социален доклад за оценка на случай и предприемане на мярката за закрила спрямо дете от 13.08.2024 г. от социален работник С. И.. Този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Предвид това съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в него.

Изготвено е и становище от директора на ДСП Ловеч на основание чл.24, ал.2 от ППЗЗДет до Агенцията за социално подпомагане.

Спазени са изискванията на чл.27, ал.3 от ЗЗДет, като са взети съгласието на лицата, при които ще бъде настанено детето, изразено в представени от тях декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет и е проучена тяхната годност, вкл. и наличието на емоционална връзка между тях и детето Ж. М., както и на способности от материален характер за отглеждането му.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на същия, с оглед на което не подлежи на отмяна и съгласно чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

С така оспорената Заповед № 3Д/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на директора на ДСП Ловеч административният орган е упражнил своето правомощие по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДет, която разпоредба предвижда, че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Според разпоредбата на чл.33, ал.4 от ППЗЗДет при необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.

Процесната заповед е издадена при наличието на Заповед № 3Д/Д-С-КС-037/16.04.2024 г. на Директора на ДСП – Красно село, с която на основание чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 от ЗЗДет, във връзка с чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет е била предприета спешна мярка за закрила спрямо детето Ж. А. М., като същата е настанена извън семейството в семейството на роднина – Д. И. Я., до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелства. На практика тази заповед не е била изпълнена фактически, тъй като детето още преди това е било отведено в [населено място] и въпреки образуванато изпълнително производство при ЧСИ не се е стигнало до предаването му на Д. Я..

Според настоящия съдебен състав, правните последици от оспорената в настоящото производството Заповед № ЗД/Д-ОВ-047 от 13.08.2024 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], не е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет., с оглед новонастъпилите обстоятелства. Съгласно посоченото в съдържанието на процесната заповед основание, същата е издадена в изпълнение на изискванията на чл.30, ал.2, във връзка с чл.29, т.9 от ЗЗДет и на основание чл.25, ал.1, т.2 и т.4, чл.4, ал.1, т.2 и чл.5, ал.1 от ЗЗДет. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЗДет определя, че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. В нормата на чл.29 от ЗЗДет изчерпателно са предвидени предпоставките, при наличието на които настаняването извън семейството се прекратява, като тази по т. 9 посочва, че до промяна на мярката за закрила може да се пристъпи при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Така § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет определя, че понятието "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В конкретният случай несъмнено е била налице промяна на обстоятелствата, тъй като на първо място, както се посочи и по-горе в изложението, от 10.04.2024 г. местопребиваването на малолетната Ж. А. М. е било в [населено място], на второ място налице са били издадени заповеди за незабавна защита срещу майката на детето - К. М. и бащата на детето - А. М., с които са постановени мерки за защита спрямо малолетната Ж. и нейната сестра А., като е забранено на майката и бащата на децата да ги приближават. На следващо място, местопребиваването на детето към момента на издаване на заповедта фактически е било в дома на бабата и дядото по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М. в [населено място], като същите са изразили желание с нарочно заявление от 08.08.2024 г. до Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], да полагат грижи за внучките си.

При установените в хода на производството факти, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, категорично се доказва, че промяната на мястото на осъществяване на предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, към момента на постановяване на заповедта е било в най-добър интерес за детето Ж. А. М. и в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в нормата на чл.3 от ЗЗДет – да се осигури най-добрия интерес на детето, да се осигури специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки. Установило се е, че детето е привързано към баба си и дядо си по бащина линия и има изградена емоционална връзка с тях. Същевременно бабата и дядото имат възможност и желание и полагат адекватни грижи за детето. Именно най-добрият интерес на детето е бил ръководещ при постановяване на процесната заповед. Важно в случая е да се съхрани физическото и психично здраве на детето и целта на наложената временна мярка е именно тази - да съхрани живота, здравето и обществената пълноценност на малолетната Ж. М. и да елиминира във възможно най-голяма степен съществуващият риск от нарушаване на нейните физически, психически и емоционални потребности, съобразени с възрастта, пола, миналото и всички други характеристики на детето. С оглед на това, основанията по чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет са били налице към датата на издаване на процесната заповед. Ето защо и наложената със заповедта мярка за закрила, макар и временна, е съобразена в пълна степен с целите за закрила на дете в риск. Същевременно в друго производство по чл.28 от ЗЗДет, което е в правомощията на компетентния районен съд (и е налице висящо производство пред него), ще се извърши именно преценка налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.

В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет, настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за промяна на настаняване в семейството на роднини – от първи братовечед на майката на детето към бабата и дядото по бащина линия са били налице към датата на издаване на заповедта, поради наличието на промяна на обстоятелствата и безспорни доказателства за необходимостта от това. Посредством предприетата мярка в най-пълна и съответна на интересите на детето степен е постигната и целта на закона да бъдат защитени неговите интереси, неговото физическо и психическо здраве, като правилна и целесъобразна е преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основанията по чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. В тази връзка, следва да се посочи, че понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, но то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10, ал.1 от ЗДДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Ето защо, по изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК, при което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Отделно, следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна.

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответникът има право на разноски, но искане в тази насока не е направено, поради което такива не следва да се присъждат. На основание чл.143, ал.4 от АПК право на разноски имат и заинтересованите страни, за които оспорения акт е благоприятен, но предвид изрично заявеното от процесуалния им представител, че не претендират такива, то не следва да бъдат присъждани.

Предвид изхода на делото следва да бъде отхвърлена претенцията на процесуалния представител на жалбопадателката адвокат Б.Е. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.27а, ал.5 от ЗЗДет, Ловешки административен съд, втори административен състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Т. М. от [населено място], [ЕГН], чрез пълномощника адв. Б. Е. от САК, срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място].

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на адв. Б. Е. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд гр.Ловеч пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 от АПК.