Р Е Ш Е Н И Е
№1636/18.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15505
по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба от Н.С.Й.,
ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, В.В.А.,
ЕГН: ***********, с адрес:
*** * и М.Д.А., ЕГН **********, с
адрес:
***, иск за
прогласяване нищожността на Договор за ипотека от 21.05.2009 г., сключен между „У.Б.“ АД, ЕИК *, като ипотекарен кредитор, и В.В.А., ЕГН: ***********, с
адрес *** * и М.Д.А., ЕГН **********, като ипотекарни длъжници, обективиран
в НА * на нотариус В. Д. с район на действие – районът на Районен съд - гр. Варна, вписан в
СВп - Варна като Акт № *, поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
В
исковата молба се излага, че през м. май 2009 год. ищцата, чрез пълномощник продава на ответниците А. недвижим
имот – апартамент № *, находящ се в *, със застроена площ от 55.06 кв. м. С
влязло в сила решение по гр. д. № 6337/2010 год. на
ВРС договорът за продажба е развален по реда на чл. 87, ал.
3 ЗЗД. Междувременно А. учредяват в полза на „У.Б.“ АД договорна ипотека върху този имот.
След влизане в сила на решението, собствеността се е върнала
в патримониума на ищцата. В предвид обратното действие
на развалянето, ипотеката се явява учредена от лица, които не са собственици на
имота, което е в противоречие с правилото на чл. 167,
ал. 1 ЗЗД.
Ответникът – „У.Б.“ АД, депозира писмен отговор,
в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за недопустимост и неоснователността на иска.
Възразява, че банката не се намира в облигационни отношения с
ищцата, а с другите двама ответници, по които е изправна страна. Намира, че развалянето на договори, подлежащи на вписване, не
засяга правата, придобити от трети добросъвестни лица. Релевира възражение за погасяване на иска по давност. Отправя искане за прекратяване на производството, евентуално – за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Ответниците
– В.В.А.
и М.Д.А., чрез назначения им особен представител,
депозират писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за допустимост и неоснователността на иска.
Намират, че нормата на чл. 167, ал.
3 ГПК изисква съгласие на лицето, което към датата на
учредяване на ипотеката, се легитимира като собственик на имота. Сочат, че развалянето на придобивната сделка, не се отразява върху
действителността на ипотеката, поради вписването и, преди вписване на исковата
молба за разваляне на договора. От друга страна,
банката не е страна по договора за продажба, поради което и развалянето няма
действие спрямо ипотекарния кредитор, до колкото същият не е участвал в
производството по разваляне на сделката. Отправят
искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалицикация на
иска се дава от съда въз основа на наведените в исковата молба фактически
твърдения и формулирания петитум. В настоящата хипотеза, ищцата
основава претенцията си за нищожност на договора, поради учредяване на ипотека
от лице, което не е собственик върху имота, предмет на обезпечението, като
сделката е сключена в противоречие със специално изискване на чл. 167, ал. 3 ЗЗД относно действието на
обезпечение. Ето защо следва да се приеме, че съдът е
сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договор, поради противоречие със
закона – основание по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилата на
чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
сключен договор за учредяване на ипотека между ответниците; начилие на твърдяния
порок на сделката.
В настоящата хипотеза, липсва спор по
фактите, а именно:
На 21.05.2009 год.,
между Н.С.Й., в качеството на собственик въз основа на договор за покупко –
продажба по НА №* г., действаща чрез пълномощник - адв. М. и
В.В.А. и М.Д.А. - купувачи, е сключен договор за продажба на недвижим имот,
находящ се в *, представляващ апартамент №*, с идентификатор №*, целият с площ
от 55.06, ведно с избено помещение №*, с площ от 2.64кв.м. и
1.4722% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху земята за сумата от 22000 евро, която сума ще бъде заплатена
чрез средства от банков кредит след вписване на договора в Агенция по
вписванията.
На 21.05.2010 г., от страна на купувачите
- В. и М. А., в полза на „У.Б.” АД е учредена договорна
ипотека върху закупуния недвижим имот (с ид. № *), за
обезпечаване на договор за кредит в размер на 22000 евро, като договорът е
обективиран в НА №* г. Видно от
направеното върху акта отбелязване, на същата дата договорът е вписан в СВп. –
Варна.
С влязло в сила решение
по гр. д. № 6337 по
описа на ВРС за 2010 год., е развален сключеният договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт № * година на нотариус В. Д.,
по силата, на който Н.С.Й., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. М. продава на В.В.А., ЕГН
**********,*** и М.Д.А., ЕГН **********,*** недвижим имот, находящ се в *,
представляващ апартамент №*, с идентификатор №*, целият с площ от 55.06кв.м.,
ведно с избено помещение №*, с площ от 2.64кв.м. и
1.4722% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху земята за сумата от 22000 евро, по предявения от Н.С.Й. срещу В.В.А.
и М.Д.А. иск, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Исковата молба, по която
е постановено горецитираното решение е вписана в Служба по вписвания – гр. Варна на 29.11.2010 год.
Правилото на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, урежда възможността за учредяване на ипотека само върху
имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява.
В настоящата хипотеза, че
към датата на учредяване на ипотеката - 29.11.2010 г. ипотекарните длъжници надлежно са се легитимирали
като собственици имота, предмет на обезпечението.
От друга страна, ипотекарният кредитор не е
страна по делото, образувано по иска на ищцата за разваляне на придобивната
сделка, легитимираща ипотекарните длъжници като собственици на предоставения за
обезпечение имот, поради което и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното
по този иск решение. Този извод се налага с оглед субективните предели на
силата на присъдено нещо, очертаващи кръга на лицата, които не могат да
оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно
отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с
установеното от съда правно положение. По общо правило
адресати на силата на присъдено нещо са страните по делото, тъй като само те са
имали възможност да въздействат със своите процесуални усилия върху
съдържанието на решението универсални и частни правоприемници (чл. 298, ал. 2 ГПК), но не и третите лица. В случая, ответникът „ У.Б.”
АД не е страна в производството по гр. д. № 6337/ 2010
г. по описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, не попада и сред кръга
на лицата, адресати на силата на присъдено нещо, равнопоставени на самата
страна – универсални и частни правоприемници в хода на производството по делото
и след това.
В случая, досежно основанието, обуславящо
разпростирането на силата на присъдено нещо, ипотекарният кредитори и страните
по делото се намират в различно положение, тъй като при учредяване на валидна
ипотека от собственик на вещта, правото на банката да се удовлетвори от
ипотекирания имот към момента на проявление на силата на присъдено нещо не е
обусловено от принадлежността на обекта към имуществото на лицето, учредило
ипотечното право, а от противопоставимостта на ипотеката на лицето,
легитимиращо се като собственик към момента на предприемане на принудително
изпълнение.
В настоящата хипотеза, договорът
за ипотека е вписан в имотния регистър преди предявяване на иска за разваляне на
продажбата, респ. вписване на исковата молба, правата на ипотекарния кредитор са
противопоставими на ищеца по този иск. Този извод се налага в
предвид реда на впиване и правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, според което правата на третите лица не се засягат от обратното
действие на развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот, ако са
придобити преди вписване на исковата молба за разваляне. Под приложното поле на цитираната норма попадат не само вещните
права, а изобщо всички права, придобити въз основа договор, подлежащ на
вписване. Вписването на ипотеката е елемент от
фактическия състав на сделката, за да породи действие, като по този начин се
гарантира правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически
промени с веща. На ипотекарния кредитор са
непротивопоставими всички следващи прехвърляния и учредяване на тежести върху
имота след вписване на ипотеката- арг. от чл. 173, ал. 1 ЗЗД (така и Решение
№ 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 222/ 2012 г.,
I г. о., ГК).
По изложените съображения
се налага извода, че ипотеката е учредена от лица, към датата на сключване на
договора са се легитимирали пред кредитора като собственици на имота, с което
изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД е изпълнено. Предявеният установителен иск за прогласяване нищожност на договора
за ипотеката поради противоречие със закона – чл. 26,
ал. 1, предл. първо
във вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответникът „У.Б.“ АД сумата от 2180.40 лв., представляваща извършени разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ Н.С.Й.,
ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „У.Б.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
*, В.В.А., ЕГН: ***********, с адрес: *** * и М.Д.А., ЕГН **********, с
адрес:
***, иск за
прогласяване нищожността на Договор за ипотека от 21.05.2009 г., сключен между „У.Б.“
АД, ЕИК *, като ипотекарен кредитор, и В.В.А.,
ЕГН: ***********, с адрес *** * и М.Д.А., ЕГН **********, като ипотекарни длъжници, обективиран
в НА *на нотариус В. Д. с район на действие – районът на Районен съд - гр. Варна, вписан в
СВп - Варна като Акт № *, поради противоречие със закона – нарушение разпоредбата
на чл.
167, ал. 3 ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумата от 2180.40 лв. (две хиляди
сто и осемдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща извършени
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: