Р Е Ш Е
Н И Е
С., 15.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9054 по
описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са субективно
съединени искове от Ц.Н.Н., ЕГН ********** и С.С.Х., ЕГН ********** против П.НА
Р.Б.с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което са оправдани изцяло с влязла в сила на 14.07.2010 г. оправдателна
присъда за суми от по 70 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законна
лихва върху всяка една от главниците считано от 14.07.2010 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба ищците твърдят,
че срещу тях е било образувано наказателно производство от СГП, в хода на което
с постановление от 10.05.2005 г. на следовател на ССлС са били привлечени като
обвиняеми за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 14.07.2003 г. в съучастие като
съизвършители с користна цел умишлено са умъртвили едно лице. На всеки от тях
била определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лв., за
което се наложило да вземат заем, за да заплатят. По внесения обвинителен акт
било образувано н.о.х.д. № 5199/2005 г. по описа на СГС, НО, 18 с-в, по което с
Присъда № 40 от 19.09.2007 г. двамата били признати за невиновни и оправдани
изцяло от съда. Срещу присъдата бил подаден протест от СГП и жалба от частния
обвинител, по повод на което било оразувано в.н.о.х.д. № 1143/2008 г. на САС, 6
с-в. С решение от 13.07.2009 г. на САС, по това дело било потвърдена изцяло
първоинстанционната присъда. По подаден протест от САП и жалба от частния
обвинител било образувано н.д. № 524/2010 г. на ВКС, ІІ н.о., по което с
решение от 14.07.2010 г. въззивното решение било потвърдено, с което оправдателната
присъда по отношение на тях влязла в сила на 14.07.2010 г..
Ищците твърдят, че в резултат
на незаконните обвинения срещу тях и воденото в продължение на пет години и два
месеца незаконосъобразно наказателно производство се претърпели редица
неимуществени вреди. На първо място обвинението срещу тях се отразило
изключително негативно на психическото им състояние, в резултат на което
преживяли голям стрес и унижение, силно напражение и притеснения. Воденото
наказателно производство срещу тях променило целия им живот, накърнило доброто
им име и авторитет в обществото, мнозина техни близки, познати и колеги се
отдръпнали от тях. Наказателното производство срещу тях се отразило много
негативно и на професионалната им репутация, като им създало значителни
затруднения, свързани с професионалното развитие. Ищцата Ц.Н. не е могла да
упражнява професията си на юрист в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство. По една от телевизиите бил излъчен репортаж за случая, скрепен
със снимки пред дома и работата на ищците. Наказателното преследване срещу тях
се отразило много негативно и на семейните им отношения, поради което били
принудени непрекъснато да полагат грижи за съхраняване на спокойствието на
близките си. Ищците твърдят, че в резултат на всичко това станали нервни, между
тях се появили проблеми и в крайна сметка семейните им отношения се разстроили
до такава степен, че се наложило да прекратят брака между тях, а негативните
последици от всичко това не са отшумели и до настоящия момент.
Поради изложеното считат, че е
налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата в лицето на П.НА Р.Б., предявила и внесла в съда обвинение срещу тях,
за което те били оправдани изцяло с влязла в сила присъда.
Ищците поддържат предявените
искове, чрез своя пълномощник и претендират присъждане на разноски.
Ответникът - П.НА Р.Б.оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че не са представени доказателства посочените
от ищците вреди да са в причинно-следствена връзка с воденото срещу тях
наказателно производство. Недоказани са и твърденията на ищците за накърненото
им име, авторитет в обществото и професионална репутация. Излага се, че не са
налице доказателства за това, че ищците не са могли да работят по причина на
обвинението срещу тях, както и че ищцата Ц.Н. не е могла да упражнява
професията си на юрист в резултат на осъщественото наказателно преследване
срещу нея. Излага се, че Прокуратурата не е разпространявала информация за
разследването и не следва да носи отговорност за вредите от медийното му
отразяване. Алтернативно, оспорва исковете по размер, като счита, че са
прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД и
с оглед липсата на изпълнявани по-тежки мерки за неотклонение или други
процесуални ограничения, в т.ч. и за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ. Прави възражение
за изтекла давност по отношение за претенцията за лихви, с твърдение, че са
погасени за минал до исковата молба период над 3 години.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от
10.05.2005 г. на следовател при ССлС, по сл.д. № 503/2004 г. по описа на ССлС ищците
по делото – Ц.Н. Х. и С.С.Х. са привлечени като обвиняеми за престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по отношение на тях е
била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на по 2000 лв. за
всеки от тях.
С Постановление от 01.06.2005
г. на прокурор при СГП, по повод на постъпила жалба от адв. Х. – защитник на
обвиняемите е потвърдено постановлението на водещия разследването следовател от
10.05.2005 г. на ССлС относно мярката за неотклонение като правилно и
законосъобразно.
С обвинителен акт на СГП по
сл.д. № 503/2004 г. по описа на ССлС, пр. пр. вх. № 3478/2003 г. по описа на
СГП, ищците по делото – Ц.Н. Х. и С.С.Х. са обвинени за престъпления по чл.
116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 14.07.2003г.
в гр. С., жк. „********ап. ** С.С.Х., в съучастие като извършител с Ц.Н. Х., респ.
Ц.Н. Х., в съучастие като извършител със С.С.Х. с користна цел /на 14.07.2.003г.
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №
195/14.07.2003г. придобили апартамент № 11, в гр. С., ул. „********№86/ умишлено
умъртвили А.М.К., роден на ***г. и делото било внесено за разглеждане в СГС, по
повод на което било образувано Н.О.Х.Д. № 5199/2005 г. на СГС, 18 с-в.
С Присъда № 40 от 19.09.2007 г.
на СГС, НО, 18 с-в по н.о.х.д. № 5199/2005 г. съдът е признал подсъдимите С.С.Х.
и Ц.Н. Х. за невиновни по повдигнатите им обвинения за извършване на
престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и на основание чл. 304, пр. 1 НПК ги е оправдал изцяло по тези обвинения
и е отхвърлил предявения в това дело от частния обвинител Е.А.К.граждански иск в
размер на 50 000 лв. По делото са приложени и мотивите към присъдата.
По внесен протест от прокурор
при СГП срещу така постановената присъда от 19.09.2007 г. е било образувано
в.н.о.х.д. № 1143/2008 г. на САС, НО, 6 с-в. С Решение № 273/2009 г. от
13.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 1143/2008 г. на САС, НО, 6 с-в е потвърдена
присъдата от 19.09.2007 г. по н.о.х.д. № 5199/2005 г. на СГС, НО, 18 с-в.
По внесен протест от прокурор
от Софийска апелативна прокуратура е образувано н.д. № 524/2010 г. на ВКС, ІІ
н.о., по което с Решение № 70 от 14.07.2010 г. на ВКС е оставено в сила
въззивно решение № 273/13.07.2009 г. на САС. Присъдата е влязла в законна сила
на 14.07.2010 г.
По делото е представено и
Решение от 19.04.2012 г. на СРС, ІІІ ГО, по гр.д. № 7348/2011 г., с което е
прекратен гражданския брак на ищците по делото и е предоставено упражняването
на родителските права спрямо родените от брака им деца на майката Ц. Х. и на основание
чл. 53 СК е постановено Ц. Х. да носи предбрачното си име Н..
Представени са и 3 броя удостоверения
за раждане, видно от които С.Х. и Ц.Н. имат три деца – Б.С.Х., роден на *** г.,
Т.С.Х., роден на *** г. и М.С.Х., родена на *** г.
Представена е и справка за водени
наказателни производства, видно от която на 23.12.2008 г. срещу ищцата Ц.Н. е
образувано ДП № 5694/2008 г. по описа на СДВР – С., пр. пр. № 65811/2008 г. по
описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т.
5 НК.
В производството по делото са
събрани и гласни доказателствени средства – чрез разпит на свидетелите К.Б.Е.-Т.и
С.И.Х.. От показанията на свидетелката К. Е.-Т.– приятелка и колежка на ищцата Ц.Н.
се установява, че се познават с ищцата от 25 години, тъй като са работили
заедно в онкологията. Твърди, че ищцата е много контактен и вежлив човек, но обвинението
срещу нея я е съсипало като човек. Свидетелката посочва, че това много я е
променило, станала е асоциална, плачела е и е била притеснена от това как ще
реагират роднините й, колегите и децата й. Тя е имала малко дете и е ходела да го
кърми, докато се е водело делото срещу нея. Твърди, че всичко това е попречило
на ищцата и в работата й и се е наложило да я напусне и да вземе децата си и да
отиде да живее в Ботевград, където са били известно време. Свидетелката твърди,
че ищцата е търсила от нея съвет дали да се обърне към психиатър, тъй като се е
чувствала изключително затормозена. Притеснявала се е много да не бъде лишена
от децата си и да влезе в затвора. Твърди, че познава и съпруга на ищцата, тъй
като той също е работел в болницата и е виждала как го притесняват по телефона.
Посочва, че и до момента ищцата не е жената, която познава, тя се е променила
много като човек, сега е жена с много дълбоки травми и доста накърнен
авторитет. Твърди, че в болницата се е усещало шушукане по коридорите, когато
тя минава, което я е травмирало много. Свидетелката сочи, че и отношенията със
съпруга й са се влошили много, вследствие на което се е стигнало до разтрогване
на брака им, тъй като и на двамата всичко, което се е случило им е дошло в
повече. Изнервили са се, отчуждили са се, всеки е изпаднал в криза и е тръгнал
в различна посока. Стигнало се е до неприятен развод, което е било травмиращо,
както за нея, така и за трите й деца. Твърди, че ищцата е завършила право в
университета, но се е върнала да работи като лаборант и е казала, че няма право
да практикува тази професия, тъй като срещу нея се водят дела. Не знае дали след
2010 г. ищцата е кандидатствала да търси работа като юрист, но тя е имала доста
финансови проблеми и е потърсила отново работа като лаборант, тъй като е искала
да работи нещо, а като юрист е щяло да й е по трудно. Когато се е върнала след
около 2-3 години, пак се е появило шушукане и негативно отношение към нея.
От показанията на свидетеля С.Х.се
установява, че познава ищците С. и Ц. от средата на 2003г., когато са се обърнали
към него като адвокат, за да ги консултира във връзка с имот. Малко след като са
се запознали е починало лицето, което е бил собственик на този апартамент и е
започнало производство срещу тях. Свидетелят сочи, че той е бил ангажиран като
адвокат от тях, вследствие на което през цялото време е имал ежедневен контакт
с ищците. След 2005 г. ги е поканил да му станат кумове и са се виждали по
често. Свидетелят посочва, че още в началото на производството те са се сринали
емоционално и психически, постоянно са изпитвали страх да не бъдат осъдени
въпреки, че са осъзнавали, че са невинни. Ежедневно му са се обаждали, тъй като
са имали много притеснения. Ищецът е трябвало да издържа 2 деца, а към 2004г.
им се е родило и третото дете. Искал е да работи на още едно място, но е бил възпрепятстван
от наказателното производство. Ищцата е била завършила право, идвала е при него
на стаж и е искала да бъде вписана като адвокат през 2003-2004г., когато е започнало
производството, но след като са й предявили обвинение е нямало как да я впишат
в АК и е продължила да работи като лаборантка. Последно се е стигнало и до
техния развод като заявява, че от техни приятели и от ищеца С. знае, че след
като са били обвинени в убийство са се отдръпнали са се изолирали един от друг,
а след 2010 г. ищецът е заминал в и Германия, за да търси по доходна работа.
Вследствие на всичко това, те са стигнали до развод.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.
1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно основтелността на иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищците да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу тях да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/ да са претърпели вреди и
4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици да е налице причинно-следствена връзка. Доказването на елементите от
фактическия състав е в доказателствена тежест на ищците съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща
всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредсвена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, т.е. отговорността на държавата е обективна.
Съдът намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установи, че срещу ищците по
делото Ц.Н.Н. и С.С.Х. са били повдигнти и поддържани обвинения от страна на
представители на Прокуратурата за извършване на престъпления от общ характер –
по чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и че по така
повдигнатите им обвинения на основание чл. 304 от НПК същите са били оправдани
изцяло от съда с влязла в сила на 14.07.2010 г. присъда № 40 от 19.09.2007 г.
по н.о.х.д. № 5199/2005 г. на СГС, НО, 18 с-в. Безспорно е установено по делото
също така, че за периода от повдигане на обвинението срещу тях до датата на
постановяване на крайния съдебен акт на ВКС за период от около 5 години и 2
месеца същите са имали качеството на обвиняеми и подсъдими за умишлени
пресъпления от общ характер, заедно със свързаната с това възможност за
налагане на наказание лишаване от свобода. По делото е установено също така, че
в резултат от тези действия на длъжностните лица – Прокуратурата на ищците са
били причинени неимуществени вреди, както и че тези факти са достатъчни да
ангажират отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищците,
срещу които наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. В
този смисъл, съдът намира, че предявените от тях искове по чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ са основателни.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Това означава, че то следва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат пред вид конректните
обстоятелства по делото. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете
характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, последици,
тежест на обвинението и
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви мерки за
процесуална принуда са били упражнени, ефектът на тези действия върху ищците, продължителност
и интензитет, възраст на увредените и обществено и социално положение.
При съобразяване на всички тези
обстоятелства съдът взема предвид възрастта на ищците в периода на наказателното
преследване срещу тях – същите са били на около 34 -35 годишна възраст, т.е. в
сравнително млада и изцяло работоспособна възраст, както и обстоятелството, че производството
срещу тях е продължило в един относително дълъг период от време – повече от 5
години. Съдът отчита и факта, че въпреки тази продължителност на наказателното
производство, обаче, по отношение на тях не са били взети по-тежки мерки за
неотклонение или други процесуални ограничения – като напр. „задържане под
стража“ или „домашен арест“, които да ограничат правата на ищците. По отношение
на тях е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на по
2000 лв. и която въпреки твърденията им, че е довела до необходимостта за
теглят паричен заем, за да бъде платена, не е ограничила правата им да се
придвижват свободно в пространството и да водят обичаен начин на живот. Съдът
съобразява също така и броя, вида и тежестта на повдигнатите обвинения,
включително и факта, че същите са за извършването на тежко умишлено престъпление
от общ характер /квалифициран състав на убийство – извършено с користна цел/,
за което се предвиждат най-тежките по
закон наказания, което обстоятелство безспорно е повлияло върху психиката им,
формирайки в тях силни страхови изживявания от възможното налагане на тези изключително
тежки наказания. Съдът съобразява също така, начинът, по който тези обвинения
са се отразили върху тяхната психика, доброто им име в обществото и
професионалната им репутация – факти, установени посредством свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира техните
показания, тъй като същите като близки приятели и колеги на ищците по делото имат
преки впечатления от тяхната лична и професионална сфера като цяло. От същите
се установи, че наказателното преследване е унищожило авторитета на ищците пред
техните познати, в резултат на което е имало отдръпване в контактите им, същите
са спрели да контактуват и са се затворили в себе си, станали са угрижени, тъй
като са се притеснявали да не попаднат в
затвора.От показанията на свидетелката К. Е.-Т.се установи, че ищцата се е
притеснявала много да не бъде лишена от децата си и да влезе в затвора, търсела
е съвет от нея за посещение при психолог, както и че воденото наказателно
производство срещу нея я е променило много като човек, към момента е тя е жена
с много дълбоки травми и доста накърнен авторитет. От показанията на свидетеля Х.
се установи, че притесненията и психическият тормоз на ищците е бил непрестанен
и ежедневен, както и че воденото наказателно преследване срещу тях се е
отразило много негативно и на професионалната им сфера.
При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да отчете и факта, който се установи посредством
показанията и на двамата свидетели по делото, че ищцата Ц.Н. е завършила право
и е искала да бъде вписана като адвокат, но след като й е било предявено обвинение е нямало как да я
впишат в АК и е продължила да работи като лаборантка. В този смисъл съдът
намира за доказано по делото, че воденото наказателно производство срещу нея е
попречило значително на възможностите й да работи като юрист и да се реализира
в сферата, в която се е дипломирала. Нещо повече, посредство свидетелските
показания по делото се установи, че случилото се е отразило негативно и в
работата й в болницата и впоследствие се е наложило тя да напусне, тъй като колегите
й са започнали да проявяват неразбиране, което й е създало голям конфликт, а
когато се е върнала след 2-3 години отново е продължило негативното отношение
спрямо нея.
Съдът намира, че макар и по
делото да не е установено по категоричен начин, че настъпилия развод между
ищците е пряко следствие от воденото срещу тях наказателно производство и в
този смисъл, че същото е причина за разтрогването на брака им, то неминуемо е
допринесло по някакъв начин за пастъпването му. Този факт се потвърждава от показанията
и на двамата свидетели по делото, които твърдят, че в резултат на обвинението
срещу тях, както и на силния стрес и напрежение, ищците са се изнервили,
отчуждили и изолирали един от друг, което е довело до разтрогване на брака им и
до травма в отношенията, както помежду им, така и в отношенията с трите им
деца. Съдът намира, че по делото от ищците не беше доказано, че са претърпели
вреди в резултат от медийно огласяване на случая, по повод на което същият е
станал известен на широката общественост. Съдът намира за неоснователно и възражението
на ответната страна за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ при определяне размера на
обезщетението, тъй като от страна на ответника, който носи доказателствената
тежест за това, не бяха представени доказателства по делото, които да
установят, че поведението на пострадалите е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, респ. че същите са допринесли за настъпването
му.
Като взе всички тези факти пред
вид, както и установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът намира,
че предявените искове за неимуществените вреди са основателни за сумата от 6000
лв. за ищеца С.Х. и сумата от 15 000 лв. за ищцата Ц.Н.Н.. Над уважените
размери до претендираните от по 70 000 лв. за всеки от тях, исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед основателността на
главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва върху главниците, която се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 14.07.2010 г. /Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г.
на ВКС на РБ/ до окончателното изплащане на сумите. По делото е направено
възражение от ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва за забава на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което съдът
намира за основателно. Съгласно тази разпоредба с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания, а съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск. Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на 10.07.2015
г., съответно лихвите са погасени за периода отпреди 3 години от завеждане на
исковата молба, т.е. погасени са за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 14.07.2010 г. до 09.07.2012 г. Следователно съдът
намира, че законна лихва върху всяка една от главниците се дължи от 10.07.2012
г. до окончателното изплащане на вземанията.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищците разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в размер на 20 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ П.НА Р.Б., гр. С., бул. ”********да заплати на Ц.Н.Н., ЕГН **********
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, както и на С.С.Х., ЕГН ********** сумата от 6000 /шест
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение, по което са оправдани с влязла в сила на 14.07.2010 г. Присъда № 40 от
19.09.2007 г. по нохд № 5199/2005 г. на СГС, НО, 18 с-в, ведно със законна
лихва върху тези суми, считано от 10.07.2012 г. до окончателното им изплащане
на вземанията като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над уважените размери до претендираните такива от по 70 000
лв. за всеки един от тях като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на законна лихва за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 14.07.2010 г. до 09.07.2012 г. като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Ц.Н.Н.,
ЕГН ********** и С.С.Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: