Р Е Ш Е Н И Е №96
08.04.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дeвети март през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря
Албена Ангелова
и в присъствието на
прокурора Петя
Драганова
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №46 по описа на съда
за 2022 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение №336 от 09.12.2021г., постановено по анд №2246/21г., РС Стара Загора отменил наказателно
постановление НП № 000199
от 26.05.21г.
на Началник отд. „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управелние
към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр. София, с което на Т.И.Б. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.139, ал.6, от ЗДвП и на осн. чл.179 ал.3 от ЗДвП била
наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 300 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволeн от решението останал
административно наказващият орган /АНО/, който
го обжалва в срок с довод за нарушение на закона, касационно
основание по см. на чл.348, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от
НПК.
Според касаторът, безспорно
било налице управление на МПС без заплатена винетна
такса, което било надлежно доказано с изготвен доклад, фотоси, справка за липса
на винетна такса от Електронната система по чл.10,
ал.1 от ЗП. Тези доказателства се полцвали с особена
доказателствена сила, съгласно ЗП. Лишено било от логика и незаконосъобразно
било да се постанови съдебно решение, отменящо ЕФ при наличието на тези
доказателства.
Касаторът, чрез
процесуалния се представител, не е доволен от довода на РС, че липсвало
описание на нарушението, т.е. задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като по свой си начин аргументира доводи в тази насока. В заключение
обаче на тези доводи се обобщава, че се доказва извършване на вмененото от
обективна страна нарушение, като извършено от наказаната на 28.12.2020г.
На следващо място според подателят на касационната жалба,
било недопустимо с едно и също решение да се отменя НП, след разглеждане по
същество и приет извод за липса на нарушение, а едновременно с това и да
окачествявал случая като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН. Обобщава се, че
така съдът не изпълнил задължението си да се произнесе ясно, еднозначно и без алтернативности относно въпроса – има ли извършено
нарушение или няма. Липсвали мотиви кои факти се приемали за установени, въз
основа на кои доказателства и какви правни изводи се следвали от тях.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът, редовно
призован, се представлява от юрк. В., който поддържа
жалбата на доверителя си и моли Съдът да я уважи. Излагат се подробни доводи по
същество на спора, като основно чрез тях се претендира липса на субективен
елемент от фактическия състав на деянието – вина.
Ответникът по касация, редовно призован, се представлява
от адв. Ж., който оспорва касационната жалба и моли съда да остави въззивното
решение в сила.
Представителят на ОП Стара Загора представя становище за
правилност и законосъобразност на решението на РС и поради това същото следва
да се остави в сила.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата
са явява неоснователна.
За да отмени процесното пред него НП, състав на РС Стара
Загора посочил каква фактическа обстановка се установявала пред него, а именно,
че при извършена проверка на 30.12.2020г. на посоченото място, било установено,
че на 28.12.2020г. в 10:51:55 часа, управляваното от наказаното лице МПС от
посочената марка, модел и регистрационен номер, попадащо в кръга от превозни
средства, за които се дължала винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, без обаче такава да
била заплатена. Приел, че въпросният път, по който се движело МПС, попадал в
списъка към приложение №2, към т.2 от Решение №959 на МС. Установил, че имало
издаден доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, приложени били
статични изображения във вид на снимков материал и динамични изображения, чрез
които се удостоверявало движението на МПС по пътя, ведно с неговия
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по пътния участък и
местонахождението на контролното устройство с идент.
№20811.
Пред РС се установило, че за горните факти на жалбоподателката бил съставен АУАН на 30.12.2020г., като и
била предоставена възможност за възражения, но такива не били вписани. Била
предоставена и възможност за възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на акта било издадено и процесното НП, в кото
се описвала същата фактическа обстановка, като деянието било квалифицирано като
нарушение на чл.139, ал.3 от ЗДвП.
РС установил още, че наказаната оспорвала факта на
извършено от нея нарушение, така както се претендирало от АНП, тъй като
закупила на 16.01.2020г. винетен стикер от офис на „Беч“ ЕООД, гр. Казанлък и тъй като неколкократно била
спирана за проверка от НТУ подала жалба на 24.06.2020г. и при проверката било
установено, че при закупуването на винетката била сбъркана категорията на ППС,
като електронната винетка с № 20011629947527 била купена за ремарке на лек
автомобил с рег. ХХХХ
Въз основа на горното, въззивният съд приел жалбата за
основателна.
Мотивирал довод за допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като според него в НП не било описано и не било посочено какво
точно извършила лично жалбоподателката на
28.12.2020г. Това, че същата била спряна за проверка на 30.12.2020 не
означавало, че несъмнено следвало да се приема, че именно тя управлявала
автомобила и на 28.12.2020г. това водело до неяснота на обвинителна теза и до
невъзможност да се узнаело обвинението в цялост. Според РС дори не ставало ясно
на коя от двете визирани в НП дати органът приемал, че си извършило
нарушението.
В алтернативност, РС приел, че
дори и да се мотивирало извършено нарушение от наказаното лице на чл.139, ал.6
от ЗДвП, то деянието било типичен случай на чл.28 от ЗАНН, за което мотивирал и
конкретни съображения и доводи. В
заключение обобщил, че органът следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй
като били налице педпоставките за това, а преценката
в този смисъл подлежала на контрол по законосъобразност, съгласно ТР № 1/2007г.
на ВКС, като при извършената такава РС установил незаконосъобразност на НП,
като издадено при наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция приема за правилен крайният правен
извод на РС за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно, но по следните
коригиращи мотиви:
Не се споделят
доводите на РС, че НП е издадено при допуснато нарушение на императива на чл.57
от ЗАНН и в частност на чл.1, т.5 от него. Не е налице претендираната неяснота
в обвинителната теза на органа, който много ясно заявява, чрез обективираните в
АУАН и в НП факти, че претендира извършено от накацаното лице нарушение на
чл.139, ал.6 от ЗДвП, тъй като същата като водач управлява на 28.12.2020г. лек
автомобил, марка Фиат, модел Стила, с рег. № ХХХХ по път, част от
републиканската пътна мрежа, но без да е заплатила задължителната за този пътен
участък винетна такса.
Много ясно, при така даденото описание на фактите от
обективната действителност, е обстоятелството коя е датата на извършване на
претендираното нарушение, от кого и при какви обстоятелства. Втората сочена
дата в НП е по установяване на конкретно описаното нарушение, но не се въздига
по никакъв начин като датата на извършване на нарушението. Яснотата и липсата
на противоречие в описанието на обективните белези на противоправното деяние,
не създава никаква пречка то да бъде разбрано, както от наказаното лице, така и
от съда, който извършва контрола по законосъобразността на акта на АНО. Това се
вижда много отчетливо от съдържанието на жалбата до РС и от процесуалното
поведение на наказаното лице пред съда, с ясното съзнание на факта, че се
ангажира административно-наказателната му отговорност за деяние, като извършено
от него на 28.12.2020г. Спорът е на напълно друга плоскост.
Основното защитно средство на наказаното лице е, че тя в
действителност има заплатена винетна такса за ППС,
категория К3 /с рег. № ХХХХ/ на цена 97,00 лева, на 16.01.2020г. със срок на
валидност от 1 година, с идент. № 20011629947527 и за
това прилага съотв. писмени доказателства, които РС
приема без оспорване /л.15 и л. 69/.
Така обосновава и довода си, че не е налице нарушение на визирания правен
текст, както от обективна, така и от субективна страна. От органа се мотивира в
НП, че въпросната електронна винетка касае ППС – ремарке на лек автомобил с
рег. №ХХХХ /и прилага по делото разписка на л. 37 за това обстоятелство/, като
едновременно и се позовава на текста на чл.5, ал.3 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждането и функционирането на смесена система за
таксуване на различните категории ПП на база време и на база изминато
разстояние, за да обосновава наличието и на субективния елемент на деянието. По
делото се удостоверява чрез заверено копие на писмото на л. 19, че при
извършена служебна проверка в АПИ, се установява издадена годишна винетка с №
20011629947527 за категория „ремарке на лек автомобил“ с рег. №ХХХХ, за времето
от 17.01.2020г. до 16.01.2021г., както и че била въведена погрешно категорията
на превозното средство. По делото също така РС приема и като писмено
доказателство заверено копие от удостоверението за регистрация на ППС /по
образец/, видно от което ППС с рег. № ХХХХ представлява лек автомобил марка
Фиат, модел Стило, светло сив металик, собствен на Т.И. ***.
Така сочените доказателства удостоверяват следните
обстоятелства: първо, че наказаното лице притежава в собственост ППС с
посочения регистрационен номер, което представлява лек автомобил /не ремарке/,
второ, въпросното ППС от посочената категория има регистрация по закон за
движение по пътищата на страната и притежава рег. № ХХХХРА, трето – не се
доказва /още по-малко се удостоверява/ наказаната да притежава в собственост
ППС – ремарке /нито такова с посочен рег. номер № ХХХХРА. За такова
обстоятелство липсват каквито и да е надлежни доказателства, ето защо се следва
извода, че наказаното лице в
действителност не притежава такова ППС, нито такова има регистрирано за
движение по пътищата на страната. На четвърто място се удостоверява пред РС, че
за притежаваното от Т.Б. единствено ППС /лек автомобил/ има заплатена от нея годишна винетна такса в размер на 97,00 лева на дата 16.01.2020г., която й дава правото да ползва наличните републикански
пътища, определени в нарочен акт на МС, за времето от 16.01.2020г. до
16.01.2021г. Същественото е, че в неоспорените
доказателства на л. 15 и л. 69 ясно фигурират данни от коя категория е
въпросното ППС с така посочения рег. номер и че тя е К3, т.е. лек автомобил.
Ето защо не основателно наказващият орган претендира, че има неправилно
декларирани от собственика данни за ППС. Това, че някой друг допуска грешка,
която да засяга вида на ППС, не следва да се възлага във вина на засегнатото
лице.
Горното в обобщение обаче сочи по безсъмнен начин, че
през целият период на валидност на издадената винетка с идент.
№ 20011629947527 и за срок от една година, за времето от 16.01.2020г. до
16.01.2021г. и за ППС с рег. № ХХХХРА, категория К 3, ПС за което е заплатена
тя може да ползва определената републиканска мрежа, за която такава такса се
дължи. Т.е., на 28.12.2020г. наказаната не извършва нито от обективна, нито от
субективна страна нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и съотв.
не следва да носи административно наказателна отговорност. Издаденото НП се
явява незаконосъобразно, не защото при неговото издаване има допуснати
съществени процесуални нарушения или пък случая представлява маловажен по см.
на чл.28 от ЗАНН, а защото не се доказва да има извършено от Т.Б.
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗдвП, което да бъде
санкционирано на осн. чл.179, ал.3 от ЗДвП.
По тези съображения, касационната инстанция приема за
неоснователна подадена чрез пълномощник касационна жалба, тъй като не се
установява претендираното от нея касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а въззивното решение е правилно, валидно и допустимо и като такова следва
да се остави в законна сила.
При този изход на спора, основателно се явява претенцията
на ответника по касация да бъдат присъдени в негова полза направените пред тази
инстанция разноски за един адвокат в размер на 300 лева, които се удостоверява
да са уговорени и заплатени в брой.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№336 от 09.12.2021г., постановено по анд №2246/21г., по описа на РС
Стара Загора.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на Т.И.Б.,***,
ЕГН ********** разноски пред касационна инстанция в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.