Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.10.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5722 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №281868 от 30.11.2017г., постановено
по гр.д.№23833/2015г. по описа на СРС, 59 с-в, ответникът А.Ц.Д. е осъден да заплати на „Ф.д.“ЕООД сумата от 696 лева
– обезщетение за неспазено предизвестие в размер на двукратното основно месечно
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба 30.04.2015г. до окончателното изплащане, както и 410 лева разноски по
делото.
Срещу решението на СРС и в срока
по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ответника А.Ц.Д.. Жалбоподателят твърди,
че трудовото правоотношение между страните не може да бъде определено като
срочно, въпреки изричното посочване в договора на съответните разпоредби от КТ,
тъй като срокът не бил нито определен, нито определяем. Поради това
законосъобразно упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с
едномесечно предизвестие по чл.326, ал.2, изр.1 КТ. Претендира отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в производството „Ф.д.“ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че към процесното
трудово правоотношение са неприложими нормите на чл.326, ал.2, изр.1 и 3 КТ,
тъй като в случая същото е възникнало по реда на чл.107р и следващи от КТ, до
завършване на определена работа (чл.107р, ал.4, т.1 КТ) и може да бъде само
срочно. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата
се явява и основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
правилността на решението настоящият състав намира следното:
Между
страните спорен е въпросът дали процесното трудово правоотношение
е срочно или безсрочно, което е от значение за определяне срока на дължимото
предизвестие при прекратяване на договора от страна на работника.
Видно от
представения с исковата молба трудов договор №82/13.10.2014г. между страните, същият се сключва „за определен срок на основание
чл.67, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.68, ал.1, т.2 от
КТ (до завършване на определената работа, а именно: приключване на проект
по монтиране на метални съоръжения) и
чл.70, ал.1 от КТ, по проект, свързан с обезпечаване на персонал за
"Б."ООД ("приемащо предприетие"),
съгласно договор между работодателя и приемащото предприятие от септември 2014г.“.
Настоящият
състав намира, че от така формулираната клауза в процесния
договор относно срока му, не става ясно кога точно ще бъде завършена определената работа „монтиране на метални съоръжения“. Не е посочен нито
конкретен времеви период, нито количество или качество на работата, което да
даде възможност за определяне на срока. Съгласно
константната съдебна практика, когато в трудов договор сключен на основание
чл.68, ал.2 КТ (до завършване
на определена работа)
липсва конкретизация на работата, за
извършването на която и до завършването
на която се наема съответният
работник или служител, договорът следва да се смята сключен
за неопределено време, а породеното от същия трудово
правоотношение- за безсрочно. Липсата на такава конкретизация в случая е очевидна и
правоотношението между страните не може да бъде характеризирано като срочно, а
следва да се счита за безсрочно.
Съгласно
чл.326, ал.2, изр.1 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили
по-дълъг срок. В случая ответникът законосъобразно е отправил до ищеца- работодател едномесечно
предизвестие, което е и отработил.
Доколкото
дължимото предизвестие не е тримесечно, а едномесечно, ответникът не дължи
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за два месеца, както твърди
ищецът.
По така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а искът- отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По разноските:
Предвид
изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта за присъдените
на ищеца разноски.
Въззивникът- ответник не претендира разноски във въззивната
инстанция, поради което следва да му бъдат присъдени само разноските за
адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 680 лева.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №281868 от
30.11.2017г., постановено по гр.д.№23833/2015г. по
описа на СРС, 59 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Ф.д.“ЕООД ЕИК******* срещу А.Ц.Д. ЕГН********** иск с правно основание чл.220 вр.чл.326,
ал.2, пр.2 КТ за сумата от 696,00 лева-
обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов
договор №82/13.10.2014г. между страните, в размер на двукратното основно месечно възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.д.“ЕООД ЕИК******* да заплати
на А.Ц.Д. ЕГН********** сумата
от 680
лв. (шестстотин и осемдесет лева)- разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/