№ 7728
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Г.З.Л.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110157953 по
описа за 2023 година
Предмет на делото е образувано са обективно съединени искове от Н. В. Г. с ЕГН
********** срещу *** СУ „Г.И.“ – гр. София, както следва:
1.Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ****/29.08.2023г. на Директора на
училището Галина Тенева – Недева, с която е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност.
3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за посочения период, конкретно в размер на 6525,60 лева за периода
30.08.2023г. – 29.02.2024г.
Ищецът твърди, че изпълнявал длъжността „учител общообразователен предмет в
гимназиален етап“ по силата на Трудов договор № 1139/14.09.2022г., сключен за
неопределено време и на 4-часов работен ден. В същия имало клауза, че за следващата
учебна година /2023/2024/ служителят бил информиран, че ще бъде назначен на цял щат. В
чл. 8 от същия е уговорена е и неустойка в полза на работодателя при неизпълнение. На
30.06.2023г. ищецът получил писмо от работодателя, с което се искало в три-дневен срок да
представи доклад за намерението си по точката за преминаване на пълен щат, като в същото
време било отбелязано, че „настоящото да се счита за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор“. От следващия работен ден обаче /03.07.2023г./ служителят излязъл в
разрешен преди това отпуск и при завръщането му на 29.08.2023г. получил имейл от
1
директора на училището, че трудовият му договор ще бъде прекратен считано от
30.08.2023г. На 08.09.2023г. ищецът получил препис от заповедта за прекратяване и му била
оформена трудовата книжка. Иска отмяна на прекратяването и възстановяване на работа,
заплащането на обезщетение в посочения размер, претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Формулира теза, че е
основателно прекратено трудовото правоотношение въз основа на неизпълнение на чл. 8 от
Трудовия договор. Навежда още, че писмото, с което е поканен ищецът да изпълни
задължението си по трудовия договор да премине на пълно работно време следва да се
третира като уведомление по чл. 66, ал. 5 от КТ за бъдещо изменение на договора. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е
работил по Трудов договор № 1139/14.09.2022г. като учител общообразователен предмет в
гимназиален етап. Действително в същия фигурира чл. 8 със съдържание „Служителят е
информиран и не възразява, че за учебната 2023/2024 ще бъде назначен на цял щат. В случай
на неизпълнение на тази точка от договора същият дължи обезщетение от две брутни
работни заплати.“
Не се спори още, че на 30.06.2023г. ищецът получава писмо изх. № 397/30.069.2028г. /на л.
11 от делото/, вероятно издадено през 2023г., с което работодателят приканва в три-дневен
срок Н. Г. да изпълни задължението си по т. 8 от Трудовия договор и представи писмен
доклад относно намерението си. Сочи се още, че ако не изпълни задължението си по т. 8,
труовият му договор ще бъде прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ с предизвестие 2 месеца
и самото писмо да се счита за такова.
Видно от Заповед № ****/29.08.2023г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, като в графата „причини за прекратяване на трудовия
договор“ не е изписано нищо. Заповедта е връчена на 08.09.2023г.
В открито съдебно заседание на 26.03.2024г. ищецът предостави за констатация в
оригинал трудовата си книжка, като съдът констатира, че последният запис в нея е за
положеният при ответника трудов стаж по процесния трудов договор, като след това няма
други записвания.
Съгласно приетата по делото ССЕ размерът на брутното трудово възнаграждение
за 6 месеца е в размер на 6525,60 лева. Съдът кредитира заключението като компетентно и
безпристрастно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
2
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил
правото си едностранно да прекрати трудовия договор с предизвестие поради наличието на
основание то по т. 12 на чл. 328, ал. 1, а именно: „обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор“. Действително в сключения трудов договор има клауза с нетипично
съдържание, а именно: уговорка за бъдещ момент, която касае преминаването от непълно на
пълно работно време и че при неизпълнение се дължи неустойка. Според настоящия състав
между страните може да има такава уговорка по принцип, но същата следва са се третира
само като едно начално двустранно съгласие по определен въпрос. Останалите стъпки, за да
се стигне валидно до реална законосъобразно промяна на трудовото правоотношение, в
случая не са налице. Няма никакво уведомление по чл. 66, ал. 5 КТ. Изпратеното писмо с
характер и на предизвестие не може да се счита за уведомление. Дали неустойката е
недействителна съдът не дължи да обсъжда, тъй като не се претендира нейното заплащане,
нито същата е удържана от възнаграждението на работника. В случая се изследва правният
въпрос налице ли е основанието по т. 12 на цитираната норма. Според настоящия състав
отговорът е отрицатален. Няма доказано налично към прекратяването на трудовото
правоотношение обективно състояние, което може да се характеризира под нормата на
закона. Работодателят не доказа твърдението си за щатната необходимост или даденост за
бройките учители по този предмет и защо следва да са двама и на пълно работно време за
предстоящата учебна година. Образователният процес и стриктно регламентирана дейност,
детайлно надзиравана от държавни и общински органи. Не се представиха никакви
доказателства за това какво точно се е променило от сключването на трудовия договор през
м. септември 2022г. до момента на отправяне на покана учителят да мине на пълно работно
време, отправена през м. юни 2023г. Променени са бюджетните условия, или щатното
разписание, или има изрично указание от друг орган, дали има решение на училищно
настоятелство или друг колективен или едноличен орган – не стана ясно. За пълнота следва
да се отчете, че заповедта не отговаря на всички формални изисквания: няма посочено
именно какво е основанието за прекратяване, което се твърди да е с обективен характер.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателен е
иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът съобрази
следното. Както бе посочено по-горе, периодът, за който се претендира обезщетение, е от
30.08.2023г. до 29.02.2024г. Констатацията на трудовата книжка бе направена на
26.03.2023г. и се установи, че ищецът не е постъпвал на работа за работа до тази дата, която
е след крайната дата на исканото обезщетение. По размер съдът приема иска за основателен
за лева общо 6525,60, или по 1087,60 лева месечно брутно трудово възнаграждение, който и
ще бъде присъден.
3
По разноските
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцовата
страна. Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 936 лева. Съдът
констатира, че е представена Фактура с цитирано плащане по договор за правна защита и
съдействие от 07.09.2023г., но такъв по делото липсва. Посочено е, че ще бъде заплатено по
банков път. Така не става ясно какъв е обемът на договорената защита и съдействие и дали
касае една, две или три инстнации. Към исковата молба е приложено само пълномощно.
Представения документ /половината на чужд език/ от Уникредит Булбанк не дава конкретни
данни – сумите за зачертани и не става изобщо ясно какво е платено по банков път.
Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважения иск от 6525,60 лева, която е в размер на 261,00 лева, както и 100,00 лева общо по
другите два уважени иска, също така разноски за ССЕ – 200 лева, или общо дължими 561,00
лева по сметка на СРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
прекратяването на Трудов договор № 1139/14.09.2022г. между Н. В. Г. с ЕГН **********, и
адрес: гр. София, бул. „Ч. № 48, с *** СУ „Г.И.“ – София, извършено със Заповед №
****/29.08.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. В. Г. с ЕГН ********** на
заеманата преди това длъжност „учител общообразователен предмет в гимназиален
етап“.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ *** СУ „Г.И.“ – София, ДА ЗАПЛАТИ
на Н. В. Г. с ЕГН ********** сумата 6525,60 /шест хиляди двадесет и пет лв. и 60 стотинки/
лева, представляващи брутно обезщетение за оставане без работа за периода от 30.08.2023г.
до 29.02.2024г., ведно със законната лихва считано от 23.10.2023г. до окончателното им
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. В. Г. за присъждане на разноски като
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** СУ „Г.И.“ – София ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Софийския районен съд сумата 561,00/петстотин шестдесет и един/ лева дължими
4
разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5