Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.12.2018г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 523
по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по подадена
чрез пълномощник жалба от Е.Е.Ю. с ЕГН ********** и Б.Н.М. с ЕГН **********,***,
срещу заповед № 842 / 24.07.2018 год. на кмета на Община Добрич, с която на
основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ на жалбоподателите е наредено да премахнат
незаконен строеж: “Санитарен възел“ със ЗП от 4, 65 кв. м., изграден в ателие
за творческа дейност с идентификатор 72624.624.1124.2.54 по КК на гр.Добрич,
попадащ в четириетажна жилищна сграда – многофамилна с идентификатор
72624.624.1124.2 по КК на гр.Добрич, УПИ І, кв.55 по действащия ПУП – ПРЗ на
ЦГЧ, с административен адрес ул. „Ген.Колев“ № 24, вх.Г, ет.4. В жалбата се
твърди, че осъщественото строителство, изразяващо се в изграждане на баня и
тоалетна, не представлява незаконен строеж по смисъла на закона. Сочи се, че
строежът е изграден през 2008г. и до настоящия момент не е създавал пречки на
живущите в сградата. Възразява се, че производството по премахване на незаконен
строеж е започнало по сигнал на Д.А.С., която не е заинтересовано лице, тъй
като не е нито собственик, нито ползвател на недвижим имот по ул. „Ген.Колев“ №
24, вх.Г. Твърди се, че още при закупуването на имота преди десет години той е
разполагал със санитарен възел, изграден въз основа на одобрен архитектурен
проект за обособяването на тоалетна и баня. След придобиването на ателието жалбоподателите
са изградили само една преградна стена от блокчета „Итонг“, която не натоварва
по никакъв начин конструкцията на блока. Твърди се, че не се касае за незаконен
строеж по смисъла на закона, а за несъществено преустройство, което води до
по-добро функциониране и ползване на имота. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът, кметът на
Община Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от
легитимирани лица, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, в
законоустановения 14-дневен срок, видно от приложената по делото разписка за
връчена заповед (л.49), поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
Не се спори между
страните, а това се установява и от приложения по делото нот. акт № 177, т.ІV,
рег.№ 6012, дело № 346 от 2008г. на нотариус с рег. № 158, че жалбоподателите Е.Е.Ю.
и Б.Н.М. са собственици на недвижим имот, съставляващ ателие за творческа
дейност, находящ се в гр.Добрич, ул. „Ген.Колев“ № 24, вх.Г, ет.4
На 30.01.2018г. е
подадена жалба от Д.А.С. от гр.Добрич до кмета на община Добрич с вх. № 94Д-00-79/
30.01.2018 год. за извършено незаконно строителство в ателието на
жалбоподателите, изразяващо се в изграждане на баня и тоалетна. В жалбата е
посочено, че през 2007г. е извършена промяна на 3 тавански стаи в ателие въз
основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Санитарният възел
на ателието се намира на същия етаж с влизане от стълбищната площадка и е
разположен над такъв от долния етаж. През 2008г. настоящите собственици Е.Е.Ю.
и Б.Н.М., без съгласието на живущите във входа, извършват преустройство с
промяна на предназначението на част от сградата, като изграждат баня и тоалетна
в една от стаите на ателието. Новият санитарен възел се намира над коридор и
част от спалня на долния етаж, в който живее жалбоподателката, като в
непосредствена близост е и основният захранващ кабел на целия вход. Отводният
канал на новата тоалетна влиза в сифона на старата канализация, като е пробита
носеща стена на стълбището. Към жалбата са приложени документите за собственост
на обектите на третия и четвъртия етаж в сградата, разрешение за строеж №
457/03.07.2007г. на главния архитект на община Добрич, както и удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж – четвърта категория № 114/21.09.2007г.,
издадено от главния архитект на община Добрич, от които се установява, че
жалбоподателката С.е предишният собственик на апартамента на третия етаж под
ателието.
На 13.02.2018г. е извършена
проверка на обекта от служители в дирекция „УТСК“ при община Добрич, в резултат
на която е издадено предписание № 8/13.02.2018г. на главен инспектор „Контрол
по строителството“ при община Добрич, с което собственичката на ателието Е.Е.Ю.
е задължена в срок до 30.03.2018г. до премахне банята и да възстанови обекта в
първоначалния му вид (по проект). В тази насока е и съобщение на кмета на
община Добрич до жалбоподателката С.с изх.№ 94Д-00-79/16.02.2018г., в което изрично
е посочено, че санитарният възел е изграден в отклонение от одобрен проект №
103/16.02.2007г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/21.09.2007г.,
като при неспазване на срока за премахване на незаконния строеж общината ще
предприеме последващи действия по чл.225а от ЗУТ.
С молба с вх.№
94Б-00-84/02.04.2018г. до община Добрич жалбоподателят Б.Н.М. е поискал
удължаване на срока за изпълнение на предписанието. В молбата е посочено, че до
момента е премахната канализацията и водопровода. С писмо с изх.№
94Б-00-84/12.04.2018г. кметът на община Добрич е уведомил М., че удължава срока
за изпълнение на предписанието до 30.04.2018г., като след изтичане на срока ще
бъде извършена нова проверка.
На 02.05.2018г. е
извършена проверка от инспектори в дирекция „УТСК“ при община Добрич, при която
е установено, че предписанието не е изпълнено, за което е съставен и
констативен протокол (л.26 от делото).
Със заповед № 664/15.06.2018г.
кметът на община Добрич е наредил на жалбоподателите Ю. и М. да осигурят
свободен достъп до ателието за извършване на оглед и замервания на строеж
„Санитарен възел“, изграден в нарушение на по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и
съставяне на констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Съобщение за изготвената
заповед е залепено на имота на жалбоподателите. Освен това копие на заповедта е
връчено лично на жалбоподателя М. съгласно разписка за връчена заповед на л.30
от делото.
На 03.07.2018г. длъжностни
лица при община Добрич са извършили проверка на място в присъствието на
жалбоподателя Б.Н.М. и процесуалния представител на двамата жалбоподатели –
адв. В.К.. За резултатите от проверката е съставен констативен акт № 2/ 03.07.2018
год., в който е описано, че е извършена проверка на строеж „Санитарен възел“
със ЗП от 4, 65 кв.м., изграден в ателие за творческа дейност № 3, попадащо в
четириетажна многофамилна жилищна сграда в гр.Добрич, по ул. „Ген.Колев“ №24,
вх.Г, ет.4. Строежът е изпълнен по стопански начин от Б.Н.М. през 2008г. и представлява
изграждане на баня и тоалетна върху югозападната част на ателието, собственост
на жалбоподателите. Строежът е изпълнен чрез преграждане на част от ателието с
две стени от бетонни блокчета „YTONG“, с дебелина 20 см, светла височина 2, 05 м,
и има размер в план 2,50м/1,86м. Западната и южната стена са съществуващи стени
на ателие № 3. Нивото на пода в обособения санитарен възел е променено с 25 см,
с което се променя натоварването на етажната плоча – носещ конструктивен
елемент. Санитарният възел попада над коридор на ап.5, трети етаж, вх.Г на
жилищната сграда. Разположението и размерите на строежа са дадени на окомерна
скица, съставляваща неразделна част от акта. В същия е посочено, че санитарният
възел е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е
изграден без строителни книжа. Ателието е въведено в експлоатация с
удостоверение № 144/21.09.2007г. и се използва за жилище, като няма издадени
строителни книжа за промяна на предназначението му. Направен е извод, че са
нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ и чл.178, ал.4 от ЗУТ, което е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ за премахване на незаконния строеж.
Екземпляр от
констативния акт е връчен на пълномощника на жалбоподателите на 11.07.2018г. В
срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ той е подал писмени възражения срещу акта,
излагайки основно доводи за това, че административното производство е започнало
по сигнал на лице, което няма никакви вещни или ограничени вещни права върху
обект в сградата, в която се намира строежът, предмет на проверката.
На 24.07.2018г. е издадена
обжалваната заповед за премахване на строежа, в която са възпроизведени фактическите
и правните мотиви в акта, че санитарният възел е изграден без издадени
строителни книжа за промяна на предназначението на обекта. Изразено е становище
за неоснователност на възражението срещу акта, тъй като съгласно чл.15, ал.2 от АПК за подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк
правен интерес. Заповедта е издадена срещу жалбоподателите в качеството им на
собственици на ателието, като на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ те са задължени
в едномесечен срок от връчване на заповедта да премахнат незаконния строеж.
Видно от приложения
по делото проект за промяна на предназначение на таван в ателие с възложител Д.А.С.
от 2007г., както и от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно – техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, ателието на жалбоподателите е изградено в резултат от
преустройството на съществуващ тавански етаж въз основа на виза за проектиране
№ 546 от 11.05.2006г., издадена от главния архитект на община Добрич, одобрен
архитектурен проект № 103/ 16.02.2007г. и разрешение за строеж №
457/03.07.2007г., издадено от главния архитект на община Добрич. Строителните
книжа са издадени на името на Д.А.С., която към онзи момент е била собственик
на тавана и апартамента под него. Според обяснителната записка и
конструктивното становище към този проект таванът се състои от три помещения,
свързани с едно общо антре, като санитарният възел, обслужващ само тези
помещения, се намира на същия етаж с влизане от стълбищната площадка, т.е.
извън самото ателие. Санитарният възел е разположен над такъв от долния етаж,
като ползва същият вертикален канализационен клон. Застроената площ на ателието
с принадлежащия санитарен възел е 71, 55 кв.м. Преустроеното ателие е въведено
в експлоатация на 21.09.2007г. съгласно удостоверение № 114 от същата дата на
главния архитект на община Добрич. След въвеждането му в експлоатация ателието
е продадено на Радостина Александрова Добрева, която пък го прехвърля на
жалбоподателите в настоящото производство въз основа на договор за
покупко-продажба от 12.05.2008г. В договора не са описани помещенията на
ателието, в т.ч. и дали в застроената площ от 71, 55 кв.м. има санитарен възел.
Понастоящем ателието е нанесено в КК на гр.Добрич като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.624.1224.1.54 (стар идентификатор
72624.624.1124.1.54). При огледа на място вещото лице е установило, че ателието
се ползва за жилище, като в помещение № 3 по одобрения проект от 2007г. с
преградна стена от газобетонни блокчета „Итонг“ е обособен санитарен възел
(баня- тоалетна) без изолационно преддверие, означен с „3а“ на приложение № 4,
съставляващо неразделна част от заключението. Подът е повдигнат с 25 см, като
пълнежът е с газобетонни блокчета. Останалата площ от помещението, означена с
„3б“ на приложение № 4, е обособена като кухня-трапезария. Подът и стените на
обособения санитарен възел са облицовани с фаянсови плочки, като водопроводната
инсталация до него е прокарана по стените, а канализационната – по пода на
стълбищната площадка и склада (вградена в допълнително стъпало) – до
вертикалния канализационен клон. В помещението има ел. инсталация. В
предвидения по проекта санитарен възел, достъпен от стълбищната площадка, няма
санитарни прибори. Ползва се като склад към ателието, като там се намира и
водомерът. Според заключението на вещото лице изграденият строеж, предмет на
обжалваната заповед, не съответства на предвиденото в проекта от 2007г. за
преустройство и промяна на предназначението на таван в ателие, като съгласно
чл.137, ал.1, т.4, б. „д“ от ЗУТ представлява четвърта категория строеж.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган, в рамките на правомощията му по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Заповедта съдържа необходимите
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, фактически и правно мотивирана е и при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Тя е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал.2 ЗУТ. Извършена е проверка от
длъжностни лица при община Добрич в присъствието на един от жалбоподателите и
техния пълномощник. Съставен е
констативен акт, с който е установено незаконното строителство. Актът е редовно връчен на жалбоподателите,
като в предвидения срок са подадени писмени възражения, които са разгледани и
отхвърлени като неоснователни от административния орган. Заповедта е издадена
при изяснена фактическа обстановка, след като са събрани и обсъдени всички
необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти
и обстоятелства по спора съгласно изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден за незаконен по
смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, съгласно който строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите към
заповедта е посочено, че извършеното строителство е осъществено в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.178, ал.4 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
предвижда, че строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон, а съгласно чл.178, ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от
тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за
въвеждане в експлоатация. Не се спори по делото, че процесният санитарен възел представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, даващ легално определение на
понятието “строеж”, поради което за него следва да бъде издадено строително
разрешение. В конкретния случай е установено от проверяващите органи, а това не
се оспорва и от жалбоподателите, че липсват издадени строителни книжа за
извършения строеж, поради което правилно същият е квалифициран като незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ с оглед на противоречието му с чл.148,
ал.1 от ЗУТ и е наредено неговото премахване. Действително при преустройството
на тавана в ателие е предвидено, че обектът ще се обслужва от санитарен възел,
но по проект този възел е разположен извън трите тавански помещения и е
достъпен от стълбищната площадка. В проекта за промяна на предназначението на
тавана не е предвидено обособяването на санитарен възел (баня и тоалетна) чрез
изграждането на преградни стени и водопроводна и канализационна инсталация
вътре в самите тавански помещения, които са обединени в процесното ателие, с
оглед на което следва да се приеме, че спорният строеж е изграден без издадени
строителни книжа за това. Липсата на съгласуван инвестиционен проект и на
строително разрешение е достатъчно основание за издаване на заповедта по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, тъй като хипотезите, визирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, при които
един строеж или част от него е незаконен, са дадени алтернативно съгласно
редакцията на текста, поради което без правно значение е посочената от
административния орган разпоредба на чл.178, ал.4 от ЗУТ, която е основание за
издаване на заповед по чл.178, ал.1 за забрана ползването на строеж, но не и за
издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Ирелевантни за спора
са възраженията на жалбоподателите, че санитарният възел не е изграден от тях,
като те само са издигнали допълнителна преградна стена. За
законосъобразността на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е без значение кой е
фактическият извършител на строежа на санитарния възел и кога същият е изпълнен,
тъй като тези обстоятелства не се съдържат в законовата хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заповедта по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се отнася до
незаконния обект и неин адресат е собственикът на строежа към датата на издаването й, върху когото
тежи и задължението
да премахне незаконния строеж. Установяването на фактическия извършител на строежа
има значение само в административнонаказателното производство по чл. 232, ал. 2 ЗУТ, като законосъобразността
на издаденото наказателно постановление се преценява по реда на ЗАНН.
Без правно значение е
и обстоятелството по чий сигнал е започнала проверката и се е развило
административното производство по чл.225а от ЗУТ. Фактът, че лицето, което е
подало жалбата за незаконно строителство, не е собственик или ползвател на
самостоятелен обект в сградата, в която е изграден незаконният строеж, не
рефлектира върху законосъобразността на обжалвания акт. Кметът на общината
упражнява служебно правомощията си за контрол върху незаконното строителство,
определени в чл.223 от ЗУТ, при наличие на фактическите основания за това, независимо от това кой е подал сигнала за
незаконно строителство. Ирелевантни са и възраженията в жалбата, че осъщественото строителство не
създава пречки на живущите в сградата, защото квалифицирането на един строеж
като незаконен не е поставено в зависимост от това дали той възпрепятства
нормалното ползване на съседните обекти в сградата.
Не може да се сподели
и възражението на жалбоподателите, че се касае за едно несъществено
преустройство, което води до по-добро функциониране и ползване на имота, защото
в случая незаконният строеж не се изразява само в изграждането на една преградна
стена, а в изграждането на един общ санитарен възел, състоящ се от баня и
тоалетна, който в никакъв случай не попада в изключенията на чл.151 и чл. 147
от ЗУТ, за които не се изисква издаването на разрешение за строеж или пък
одобряването на инвестиционен проект.
От всичко изложено дотук е видно, че
оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена при
законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и не страда
от твърдяните от жалбоподателите пороци. Данните по делото сочат наличието на
фактическите основания на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно -
липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Като е
установил тези правнозначими обстоятелства и доколкото не са налице
предпоставките за "търпимост" на извършеното строителство, нито пък
доказателства за узаконяването му, правилно административният орган е приел, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на
премахване. Действително
в заповедта погрешно е посочено, че незаконният строеж се намира в
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.1124.2.54 вместо 72624.624.1224.1.54 по КК на
гр.Добрич, който е настоящият идентификатор на ателието, видно от заключението
на вещото лице и приложената по делото схема № 15-744709/15.10.2018г., издадена
от СГКК- Добрич (л.64), но това не е съществен порок, влияещ върху
законосъобразността на акта, след като всички останали индивидуализиращи белези
на строежа, предмет на заповедта, са правилно описани.
Следователно оспорената заповед е правилна и законосъобразна и
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора на
жалбоподателите не им се следват разноски. Същите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37
от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Ответникът е сторил и разноски за вещо лице, но те не
могат да му бъдат присъдени, доколкото липсва изрично отправено искане за това
в хода на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.Ю. с ЕГН ********** и Б.Н.М. с ЕГН **********,***,
срещу заповед № 842 / 24.07.2018 год. на кмета на Община Добрич.
ОСЪЖДА Е.Е.Ю.
с ЕГН ********** и Б.Н.М. с ЕГН **********,***, да заплатят на община Добрич
сумата от 100 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
Административен съдия :