Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2349 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Б.” ООД, ЕИК********, твърди,
че по силата на договор от 22.07.2016 г. е предоставил на ответника “С.Т.П.” АД, ЕИК********, охранителни услуги, изразващи се в
осигуряване на невъоръжена физическа охрана, охрана с автопатрул и охрана чрез
СОТ, съгласно приложение 1 към договора, на територията на обект “Научно-технологичен парк”,
находящ се в гр. София, бул. “********,
местност “НПЗ Изток-Къро”,
ведно с изчерпателно изброените в чл. 2, ал. 1 от договора сгради в
обекта. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен за периода от
25.07.2016 г. до сключването на договор с избрания изпълнител по проведена от
ответното дружество процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Охрана на територията на обект “Научно-технологичен парк”.
Ищецът твърди, че след проведена процедура по
възлагане на обществена поръчка е избран за изпълнител и между страните е
сключен договор за охрана от 05.10.2016 г. на територията на обект “Научно-технологичен парк”,
ведно с изброените в чл. 2 от договора сгради. Посочва параметрите за
образуване на цената по различни дейности на договора.
Ищецът твърди, че при фактурирането на месечната
услуга за целия срок и по двата сключени между страните договори “Б.” ООД не са
остойностявани броя на отработените часове от охранителите на договорения
автопатрул, а именно по 5,90 лева на час, а е фактурирана единствено цената за
ползване на автомобила. Твърди, че с писмо от 10.10.2017 г., считано от
17.10.2017 г. по желание на възложителя са намалени два броя охранителни
постове в охранявания обект. Твърди, че с двустранен протокол от 14.12.2017 г.,
сключен между страните, са уточнени промени на охранителните постове, като се
създава втори денонощен охранителен пост с автопатрул, считано от 02.01.2018 г.
Твърди, че с възлагателно писмо на възложителя с изх. № 092 от 30.01.2018 г.,
считано от 01.02.2018 г. на ищеца изпълнител е възложена допълнителна охрана на
пост “Инкубатор”. Твърди, че от
месец януари 2018 г. заплащането на дейността по охрана с автопатрул става
двойно, а именно по два лева на час, и се увеличават нефактурираните човекочаса
за охранителите в автопатрула, което е отразено в издадената през м. февруари
2018 г. фактура за услугата за месец януари 2018 г.
Твърди,
че този пропуск е открит от счетоводството на ищеца, след което са проведени
разговори, на които ответното дружество заявява, че няма да заплати дължимите
суми, въпреки изпълнението на задълженията от страна на “Б.” ООД по
договорите. Твърди, че отказът се съдържа и в писмо на възложителя с изх. № 395
от 13.06.2018 г. Твърди, че до подаване на исковата молба сумите ответникът не
му е заплатил разликата в изработените часове за невъоръжена физическа охрана
по двата договора.
Ищецът
претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 148 лева, представляваща неостойностени суми за 1 720
броя отработени часове при фактурирането по сключения между страните договор от
22.07.2016 г. за охранителни услуги, сумата от 150 096 лева, представляваща
неостойностени суми за 25 440 броя отработени часове при фактурирането по
сключения между страните договор за охрана от 05.10.2016 г., и законната лихва
върху всяка от претендираните главници, считано от датата на подаване на
исковата молба (06.11.2018 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “С.Т.П.” АД подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите
на ответника относно недопустимост на иска касаят правна квалификация на иска.
Въз основа на изложените от ищеца твърдения, правната квалификация на иска се
дава от съда и липсата на посочена такава от ищеца не води до недопустимост на
предявения иск.
Ответникът не спори, че между него и ищеца е сключен
договор от 05.10.2016 г. въз основа на проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка, проведена по Закона за обществените поръчки. Сочи, че в
Техническото и ценово предложение на ищеца, както и в неговата писмена
обосновка, ищецът е имал яснота каква цена на услугата предлага. Твърди, че
ответното дружество е изпълнило надлежно договореното задължение да плаща
цената на услугата по дейност № 3 “Охрана с автопатрул”, както е записана в горепосочения договор. Твърди, че по договора от
22.07.2016 г. ответникът също е заплащал това, което е бил задължен съгласно
чл. 4 от договора.
Ответникът сочи, че след като ищецът е получил
множество периодични плащания, бил решил, че не е доволен от договорената цена
по двата договора, поради което прави опит да я коригира едностранно със задна
дата, каквато възможност няма нито по закон, нито по договор. Ответникът сочи,
че в писмо на ищеца от 30.04.2018 г. е посочено, че в счетоводството на ищеца
са налице грешки. Сочи, че грешките в счетоводството на една страна не дават
право за едностранно изменение на договора. Сочи, че в случая се прилага и
императивната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, в която изрично са изброени
случаите, в които може да бъде изменен договор за възлагане на обществена
поръчка, като счита, че твърдените от ищеца технически счетоводни грешки не са
сред тях.
В дадения срок ищецът не депозира допълнителна искова
молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и това се установява от представените писмени
доказателства, че между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е сключен договор за охрана № Д-096-2016 от 22.07.2016 г.
Съгласно чл. 1, ал.1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва
услуга по осигуряване на невъоръжена физическа охрана, въоръжена физическа
охрана, охрана с автопатрул и охрана чрез СОТ, съгласно изискванията на
възложителя, Плана за охрана на изпълнителя, одобрен от възложителя, и Схема на
охрана.
В чл. 1, ал. 1 от договора са дадени дефиниции на отделните дейности по
охрана, приети от страните. Прието е от страните, че дейност 3 “Охрана с автопатрул” се осъществява на основание План за организация на
охраната на обекта или при поискване; охрана на имущество и мероприятия на
територията на обекта с автопатрул с един охранител, включително чрез
охранителни обходи; реакция при подаден сигнал от дежурен център за
предполагаем инцидент на територията на обекта; допълнително подсигуряване на
контрола при пропускателен режим, съобразен с правилата на възложителя;
персоналът за физическа защита в автопатрула не е въоръжен с бойно, огнестрелно
оръжие и е оборудван с помощни средства, на основание ЗЧОД.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът за изпълнение на дейностие по охраната е
от 8,00 часа на 25.07.2016 г. и до сключване на договор с избрания изпълнител
по проведената от “С.Т.П.” АД процедура по
възлагане на обществена поръчка с предмет “Охрана
на територията на обект “Научно-технологичен
парк”.
Съгласно чл. 4,
ал. 2 от договора, размерът на месечното плащане към
изпълнителя се определя като сбор на задълженията по пера, определени и
отчетени, както следва: за дейност 1 “Невъоръжена
физическа охрана” – 5,90 лева/час
без ДДС; за дейност 2 “Въоръжена
физическа охрана” – 5,90 лева/час
без ДДС; за дейност 3 “Охрана с
автопатрул” – 16,00 лева/8 часа без ДДС; за дейност 4 “Охрана чрез СОТ на година”
– 2 400 лева без ДДС.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, изпълнителят издава и предоставя фактура
за възнаграждението си въз основа на констативен протокол, изготвен по
одобрения от възложителя отчет по раздел VІ от договора, който удостоверява
възникване на условията за плащане.
Съгласно раздел VІ, чл. 34-36 от договора от 22.07.2016 г., изпълнителят се
задължава до пето число на месеца, следващ месеца, през който се предоставят отчетените
услуги, да представи на възложителя отчет за извършените дейности. След
одобрение или корегиране на отчета от възложителя, възнаграждението на
изпълнителя се дължи въз основа на одобрения от възложителя отчет за предходния
месец.
Не се спори между страните и това се установява от представените писмени
доказателства, че между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е сключен договор № Д-142-2016 от 05.10.2016 г., по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извършва услуга по осигуряване на невъоръжена
физическа охрана, въоръжена физическа охрана, охрана с автопатрул и охрана чрез
СОТ, съгласно изискванията на документацията за участие в процедурата по
възлагане на обществената поръчка и техническото предложение на изпълнителя за
изпълнение на поръчката.
Съгласно чл. 4 от договора, срокът за изпълнение на дейностите по договора
е 60 месеца от влизане на договора в сила.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, размерът на месечното плащане се
определя като сбор на задълженията по пера, определени и отчетени по дейности, в
това число за дейност 3
“Охрана с автопатрул”
е
договорено, че се изпълнява съобразно плана за охрана и се отчита на работен
ден (осем часа ползване на автомобила за охрана).
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора, изпълнителят издава фактура за
възнаграждението си въз основа на констативен протокол, изготвен по одобрения
от възложителя отчет по раздел VІ от договора.
Съгласно раздел VІ, чл. 43-45 от договора от 05.10.2016 г., изпълнителят се
задължава до пето число на месеца да предоставя на възложителя отчет за
извършените дейности. След одобрение или корегиране на отчета от възложителя,
възнаграждението на изпълнителя се дължи въз основа на одобрения отчет за
предходния месец.
Съгласно ценово
предложение на изпълнителя – Приложение № 1 към договора, финансовите условия,
при които ще се изпълни поръчката са, както следва: за дейност 1 “Невъоръжена физическа охрана”
– 5,90 лева/час без ДДС; за дейност 2 “Въоръжена
физическа охрана” – 5,90 лева/час
без ДДС; за дейност 3 “Охрана с
автопатрул” – 16,00 лева/8 часа без ДДС; за дейност 4 “Охрана чрез СОТ”
– 200 лева/месец без ДДС.
Представени са от
ищеца примерен график за осъществяване на охраната с автопатрул и охранителен
състав, необходим за изпълнение на охранителната дейност, както и обосновка за
изпълнение на охранителната дейност на обекта.
Представен е също
двустранен протокол от 14.12.2017 г., с който страните договарят промяна на
охранителни постове на обекта.
Представена е
кореспонденция между страните.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза
на вещо лице М.С.. Вещото лице е изчислило общия брой часове охрана за периода от 25.07.2016 г. до 06.11.2018 г. в
размер на 151 811 часа, от които: 123 766 часа - физическа охрана; 27 448 часа –о
храна с използване на автомобил; 597 часа - допълнителна охрана. Броят на
охранителните часове по периоди съгласно подписаните договори, протокол и писма
за изменения в броя и работния режим на постовете е, както следва: по Договор №
Д-096-2016/22.07.2016г. е 12 824 часа за периода от 25.07.2016 г. до 04.10.2016 г., от които 11104 часа -
физическа охрана и 1720 часа - охрана с използване на автомобил; по Договор № Д-142-2016/05.10.2016
г. е 138 987 часа, като за периода от 05.10.2016 г. до
16.10.2017 г. е 72 525 часа (вкл.
63 336 часа - физическа охрана; 9 048 часа - охрана с използване на автомобил;
141 часа - допълнителна охрана); за периода от 17.10.2017г. до 01.01.2018 г. е
11 544 часа (вкл. 9 240 часа - физическа охрана; 1 848 часа - охрана с
използване на автомобил; 456 часа - допълнителна охрана); за периода от
02.01.2017 г. до 31.01.2018 г. е 4 584 часа (вкл. 3144 часа - физическа охрана;
1 440 часа - охрана с използване на автомобил); за периода от 01.02.2017г. до
06.11.2018 г. е 50 334 часа (вкл. 36 942 часа - физическа охрана; 13 392 часа -
охрана с използване на автомобил.
Вещото лице е посочило, че при изчисляване броя часове
физическа охрана експертизата е приела, че Дейност 3 “Охрана с автопатрул” се извършва с охранител и автомобил, т.е. в общия
брой часове физическа охрана са включени и часовете охрана е автопатрул.
Вещото лице,
като е взело предвид определената стойност на невъоръжената охрана от 5,90
лв./час и на охрана с автопатрул от 16 лв./8 часа, дава заключение, че общият размер за предоставената
услуга е 216 839,20 лева за 27 448 часа, от които: 161 943,20 лева
за 27 448 часа физическа охрана по 5,90 лв./час и 54 896,00 лева за 27448
часа ползван автомобил по 2,00 лв./час. Вещото лице изчислява, че броят на
охранителните часове и дължимата сума за ползването на автопатрула по Договор № Д-096-2016/22.07.2016г.
е 13 588,00 лева за 1 720 часа и по Договор № Д-142-2016/05.10.2016 г. е 203 251,20
лева за 25 728 часа.
В частта по задача
2, извън математическите изчисления, съдът не кредитира заключението на вещото
лице по задача 2, тъй като вещото лице е дало тълкуване на договорите, което не
е в неговите правомощия.
Вещото лице дава
заключение, че стойността на
нефактурираните, респективно неплатените охранителни часове към 06.11.2018 г. възлиза
в общ размер на 161 943,20 лева без ДДС или 194 331,84 лева с ДДС за 27
448 часа, от които: по Договор № Д-096-2016/22.07.2016 г. е 10 148,00 лева
без ДДС или 12 177,60 лева с ДДС за 1 720 човекочаса охрана с автопатрул (х
5.90 лева) за периода от 25.07.2016 г. до 04.10.2016 г.; по Договор № Д-142-2016/05.10.2016
г. е 151 795,20 лева без ДДС или 182 154,24 лева с ДДС за 25 758 часа
за периода от 05.10.2016 г. до 06.11.2018 г..
При разпита
свидетелят Р.Н.казва, че е служител на “Б.” ООД, на длъжност служител по сигурността на
информацията, поради което на основание чл.172 от ГПК съдът кредитира
показанията му с оглед всички други данни по делото, като взема предвид
възможната негова заинтересованост.
Свидетелят казва,
че по време на изпълнението на двата договора между “Б.” ООД *** Т.П.”
АД са имали забележки – корекции на постове, корекция на бройки охранители,
промяна на посоката на видеокамерите, движение на постове и задължения на стационарните
постове, др. подобни. Казва, че не е имало други претенции към тях. Посочва, че
автопатрулната охрана е дейност с физическа охрана - физически изпълнител,
който е разположен вътре в автомобила. Казва, че охраната на обекта се организира
по постове и по смени, като в зависимост от плана за охрана постовете биват 24-часови,
стационарни, мобилни. Казва, че в случая различните постове са определени с
проведената обществена поръчка, с техническата спесификация, която е част от
съпровождащата документацията за провеждане на обществената поръчка, както и че
промени на структурата са правени с писма от страна на възложителя “С.Т.П.” АД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въз основа на всеки от сключените между ответника като възложител и ищеца като изпълнител
договори – договор за охрана № Д-096-2016/22.07.2016 г. и договор № Д-142-2016/05.10.2016 г., е
възникнало валидно търговско отношение по
договор за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на
възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено
възнаграждение съгласно
чл.266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът се е
задължил да изпълни възложената му охранителна дейност,
а основното задължение на ответника е било да заплаща договореното
възнаграждение съгласно отчетената и одобрена работа по реда на раздел VІ от
всеки от двата договора.
В
случая основният спорен въпрос между страните е именно начина на отчитане и
заплащане на извършваната от ищеца изпълнител охранителна дейност по всеки от
договорите за дейност 3 “Охрана с автопатрул”, в това число дали при отчитането и заплащането на
същата следва да се калкулира стойността на невъоръжената охрана в
човекочасове.
Това
налага да се извърши от съда тълкуване на сключените между страните договори,
на основание чл. 20 от ЗЗД.
В
чл. 1, ал. 1 от договор за охрана № Д-096-2016/22.07.2016
г. е уговорено изрично между страните, че дейност 3 “Охрана с
автопатрул” се осъществява с автопатрул с един охранител, невъоръжен с бойно,
огнестрелно оръжие. Така приетото от страните намира опора в ЗЧОД. В чл. 15 от
ЗЧОД е дадена легална дефиниция на автопатрул – подвид на мобилния охранителен
патрул, осъществяван с моторни превозни средства, като мобилният охранителен
патрул се състои от един или повече изпълнители на охранителна дейност, които
изпълняват задълженията си чрез придвижване от и до определено място с МПС.
Следователно под дейността “Охрана с автопатрул” се разбира,
освен самото моторно превозно средство, и личния състав на същото, тъй като
самото МПС като вещ не може да осъществява дейността охрана по смисъла на ЗЧОД.
Законът за частната охранителна дейност съдържа в чл. 20, ал. 2 забрана на
изпълнителите на охранителна дейност от мобилните охранителни патрули да им се възлагат
други видове дейност за охрана, освен реагиране при получен сигнал за нарушение
на охранявания обект.
С оглед на горното и при тълкуване на договора, не се установява, че е
уговорено от страните заплащане на отделно възнаграждение за човекочас на
личния състав (служителя) в автопатрула.
Възнаграждението на изпълнителя се дължи въз основа на одобрен от
възложителя отчет за предходния месец. В случая въпреки указаната му
доказателствена тежест в процеса, ищецът не доказа извършването на възложените
услуги, чието заплащане претендира за човекочасове на автопатрула. Не се
установява да е налице отчитане и одобрение на такъв отчет от страна на
възложителя съгласно договореното в раздел VІ от договора от 22.07.2016 г.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.266,
ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата в размер на 10 148
лева, представляваща неостойностени суми за 1 720 броя отработени човекочасове
при фактурирането по сключения между страните договор за охрана №
Д-096-2016 от 22.07.2016 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В чл. 5, ал. 2 от договор № Д-142-2016/05.10.2016 г. е посочено, че дейност
3 “Охрана с автопатрул”
се
изпълнява съобразно плана за охрана и се отчита на работен ден (осем часа
ползване на автомобила за охрана). От логическото тълкуване на разпоредбите на
договора и с оглед легалната дефиниция на мобилните
охранителни патрули по
чл. 15 от ЗЧОД следва, че изразът “ползване на
автомобила за охрана” включва в себе
си освен самото моторно превозно средство, и личния
състав на същото. В случая съгласно договора ищецът се задължава да осъществява
различни видове охранителни услуги на обекта на ответника, включително охрана с
автопатрула, а не е предоставил ползване на автомобил на ответника, с който
ответникът да извършва самоохрана по смисъла на ЗЧОД.
По отношение на договор № Д-142-2016/05.10.2016 г., освен казаното по-горе,
следва да се отчете и обстоятелството, че този договор е сключен във връзка с
проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Охрана на територията на обект “Научно-технологичен парк”, както е посочено в същия.
Съгласно чл. 116 от ЗОП договорът за обществена поръчка може да бъде
изменян при възникване на лимитативно определените хипотези в цитираната норма.
Въведените ограничения целят защита на обществения интерес с оглед недопускане
заобикаляне правилата на ЗОП и създаване на допълнителни задължения за
възложителя на обществената поръчка. В случая не се сочи от ищеца наличие на
обстоятелство по чл. 116, ал. 1 от ЗОП, което да обосновава изменение на
договора, сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. При
участието в процедурата за обществената поръчка и при сключването на този
договор ищцовото дружество изпълнител е следвало да положи дължимата грижа на
добрия търговец по чл. 302 от ТЗ и да съобрази ценовото предложение по
горецитираната дейност 3, ако е целяло различен способ за формиране на цената
на възнаграждението по тази дейност.
Поради това съдът намира, че страните не са постигнали съгласие за отделно
възнаграждение на човекочас на личния състав (служителя) в автопатрула, извън
договореното възнаграждение за дейност “Охрана с
автопатрул” от 16,00 лева/8 часа, и следователно ответникът не
дължи допълнително заплащане на база човекочасове за личния състав (служителя)
в автопатрула.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата в размер на 150 096 лева,
представляваща неостойностени суми за 25 440 броя отработени човекочасове при
фактурирането по сключения между страните № Д-142-2016 от 05.10.2016 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху всяка от претендираните
главници, считано от датата на подаване на исковата молба (06.11.2018 г.) до
окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира
разноски по делото в размер на 4 734 лева –
адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита
и съдействие е платимо по банков път. До приключване на съдебното дирене по
делото не са представени от страна на ответника доказателства за плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Поради
горното на ответника не се присъждат претендираните по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, против ответника “С.Т.П.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 10 148
лева (десет хиляди сто четиридесет и осем лева), представляваща неостойностени суми за 1 720 броя
отработени човекочасове при фактурирането по сключения между “С.Т.П.” АД като възложител и “Б.” ООД като изпълнител договор за охрана №
Д-096-2016 от 22.07.2016 г., за сумата в размер на 150 096 лева (сто и петдесет хиляди и деветдесет и шест лева), представляваща неостойностени суми за 25 440 броя
отработени човекочасове при фактурирането по сключения между “С.Т.П.” АД като възложител и “Б.” ООД като изпълнител договор №
Д-142-2016/ 05.10.2016 г., и за законната лихва
върху всяка от претендираните главници, считано от 06.11.2018 г. до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :