Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1479
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм.д. №
783 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „АНДИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 26,
представлявано от А.П.Д. – управител, чрез адв. Р. С., против Решение № 40/17.02.2021
г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
срещу издаден отказ за погасяване по давност на публичните задължения по
Разпореждане изх. № С210016-137-000747/01.02.2021 г., издаден от Т.И.– старши публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране“.
Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен,
тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатации
на решаващия орган. Твърди, че за задълженията на дружеството е изтекъл общият
10-годишен давностен срок. Сочи, че в оспореното решение са изложени мотиви
относно дължимост на лихвите, възникнали на самостоятелно основание, въпреки че
основното задължение е изплатено чрез провеждане на публична продан. Прави
възражение и по отношение изложените мотиви, че във връзка с § 29, т. 3 от ПЗР
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, срокът по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече. Иска се от съда да приеме жалбата за
основателна и да приеме, че е изтекла 10-годишната давност за задълженията на
„Анди ойл” ЕООД, включително и за последния данъчен период за задължение по
ЗДДС за м. януари 2010г., която е изтекла на 01.01.2021г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.С.. С депозирани на 26.04.2022 г. писмени бележки процесуалният
представител на жалбоподателя по същество моли съда да уважи жалбата. Претендира
разноски по делото..
Ответникът – директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез
процесуален представител – юриск. Ш., оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
С Разпореждане изх. № С210016-137-000747/01.02.2021г. на
старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е отказано погасяване по
давност на публични задължения на „Анди ойл” ЕООД по изпълнително дело № 16130002879/2013г.
на ТД на НАП Пловдив.
Разпореждането е атакувано пред директора на ТД на НАП
Пловдив. В разпореждането публичния изпълнител е посочил, че публични вземания,
съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК се погасяват с изтичане на
5-годишен давносте срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, в
която е следвало да се заплати публичното задължение. Посочил е също така, че
независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичане на 10-годишен
давностен срок, считано от годината, следваща годината, през която е следвало
да се заплати публичното вземане, се погасяват всички публични задължения. В
конкретния случай, се отказва погасяване на останалите задължения, тъй като,
спряна с налагането на обезпечителни мерки, започва да тече нова давност и не е
изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок.
Директорът на ТД на НАП, за да остави без уважение жалбата,
като неоснователна, е приел за установено, че срещу лицето е образувано
изпълнително дело № 16130002879/2013 г. и по него са предприети следните
действия:
-
съобщение за доброволно изпълнение изх. №
2879/2013/000001/07.11.2013 г., връчено на 12.11.2013 г.;
-
постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№РД-10-319/05.08.2011 г.;
-
постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх.№РД-11-1507/16.11.2011 г., връчено на 14.12.2011 г.;
-
постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№2879/2013/000009/18.06.2014 г., връчено на 23.06.2014
г.;
-
разпореждания за разпределение на постъпили от
извършени действия по принудителното изпълнение суми изх. № 2879/2013/000032/06.10.2015
г., изх. № 2879/2013/000033/14.10.2015 г., №С160016-125-0015141/17.03.2016 г., №
С160016-125-0166396/09.11.2016 г., № С160016-125-0166436/09.11.2016 г. и №С160016-125-0166448/09.11.2016
г.;
-
Разпореждане за частично погасяване изх. № С200016-035-0239301/21.04.2020
г.;
Във връзка с горното, директорът та ТД на НАП подробно
е посочил какво представлява давността, кога започва да тече и кога изтича
погасителната давност за публичните вземания за ДОД, ДОО, ЗО, установени с
декларации обр. 6, по ГДД по ЗКПО, ДДС, условията за спиране и прекъсване на
давността, като е цитирал и съответните текстове от ДОПК и е посочил също, че с
образуването на изпълнителното дело за събиране на вноските и с предприемане на
действия по принудително изпълнение, давността е прекъсната и започва да тече
нова давност.
Така според решаващия орган, са предприети действия по
принудително изпълнение към вече образуваното изпълнително дело и същите
обосновават прекъсването на давностните срокове в конкртния казус.
В решението на директора е посочено, че е отказано
погасяване по давност на публичните задължения, установени със:
-
справка-декларация по ЗДДС за данъчни периоди:
01-31.01.2013г., 01-28.02.2013г., 01-30.09.2015г., 01-31.10.2015г.,
01-31.01.2016г., ведно с прилежащите лихви;
-
Фактура за разноски №23426/07.03.2018г.;
-
Декларации образец 6 за следните данъчни периоди:
-
ДОД за м.12.2012г., ДОД, ДОО и 30 за данъчни периоди -
м.01.2013г., м.02.2013г., м.03.2013г. и м.04.2013г., ДОД за м.09.2015г.,
м.10.2015г., м.11.2015г. и м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г., м.03.2016г.,
м.04.2016г., м.05.2016г., м.06.2016г., м.11.2016г. и м.12.2016г. ведно с прилежащите
лихви;
-
ГДД по ЗКПО за 2015 данъчна година;
-
лихви по справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди
от 01.11.2009г. до 31.12.2009г., от 01-31.01.2010г. и от 01-31.12.2011г.
При това положение е прието, че най-старият титул на
задълженията е справка - декларация по ЗДДС от м. януари 2013г., ведно с лихвите,
давността за която започва да тече на 01.01.2014г. и е спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т.5 с налагането на обезпечителни мерки за всички публични задължения по
изпълнителното дело, които са непогасени към момента на издаване на ПНОМ изх.№ 2879/2013/000009/18.06.2014г.
Посочено е, че за посочения период кратката 5-годишна давност е прекъсвана с
действия на публичния изпълнител по изнасяне на публична продан на активи на
дружеството. Десетгодишният давностен срок за тях към настоящия момент не е
изтекъл, поради което не следва да се погасяват по давност.
Аналогични са изводите за задълженията за ДОД, ДОО и
30, установени с декларации обр. 6 за данъчни периоди от 2012г., 2013г., 2015г.
и 2016г. и начислените лихви, ГДД по ЗКПО за данъчната 2015г., лихви върху ДДС
по РА от 2011г., които се отнасят за СД от 2010г. и 2011г. и фактура за
разноски от 07.03.2018г. Всички публични задължения, които са били изискуеми
към момента на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ 2879/2013/0000О9/18.06.2014г., са обезпечени с налагането на възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника.
Посочва се, че за публичните задължения, възникнали
след 18.06.2014г. до 31.12.2014г., давността е започнала да тече на
01.01.2015г. и същата следва да изтече на 31.12.2019г., но за посочения период
кратката 5-годишна давност е прекъсвана с действия на публичния изпълнител по
изнасяне на публична продан на активи на дружеството. Десетгодишният давностен
срок за тях към настоящия момент не е изтекъл и не следва да се погасяват по
давност.
Според решаващия орган, главницата на установените и
изискуеми задължения за лихви върху ДДС за данъчен период 01.11.2009г. - 30.11.2009г.,
установени с РА №*********/30.09.2011г. е погасена с постъпилите приходи от
проведени търгове, като окончателната дата на погасяване на същата е
16.10.2015г. В решението се посочва, че лихвите върху тази главница след
нейното плащане се трансформират като задължение, възникнало на собствено
основание, а не като акцесорно такова и по тази причина давността за тяхното
събиране следва да бъде разгледана отделно по периоди. Посочените лихви са
започнали да текат от 15.12.2009г. и начислените такива за периода 15.12.2009г.
- 31.12.2009г. са погасени по давност с предходно разпореждане.
Относно лихвите за посоченото задължение, начислени за
период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., давността е започнала да тече от
01.01.2011г. като краткият 5-годишен давностен срок е прекъсван и спиран чрез
образуването на ИД и наложените обезпечителни мерки, а десетгодишния давностен
срок за тях е следвало да изтече на 01.01.2021 г., но предвид горепосочените
разпоредби във връзка с обявеното извънредно положение в страната, и изричната
уредба, че същата не се прилага и срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е
спрян на 24.03.2020 г., започва да тече отново от 21.05.2020 г., то същият
следва да бъде удължен с периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г. (58 дни), а
именно до 28.02.2021 г., поради което към настоящия момент абсолютната давност
не е изтекла.
За начислените лихви за следващите периоди, а именно от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., както и за последния период от 01.01.2014 г.до 18.06.2014г.
/датата на налагането на последната обезпечителна мярка давността за лихвите
започва да тече съответно на 01.01.2012 г.; 01.01.2013 г.; 01.01.2014 г. и
01.01.2015 г., като краткият 5-годишен давностен срок е прекъсван и спиран чрез
предприетите процесуални способи, а десетгодишния давностен срок за тях не е
изтекъл.
За задълженията за лихви върху платената главница за
м.11 на 2009 г., възникнали за период от 19.06.2014 г. /датата, следваща датата
на налагане на последната обезпечителна мярка/ до 31.12.2014 г., давностния
срок започва да тече на 01.01.2015 г. и поради факта, че не са налице
предприети действия, прекъсващи или спиращи краткия 5-годишен давностен срок,
съгласно нормата на чл. 171, aл. 1 от ДОПК, същият е изтекъл, поради което
публичното задължение е погасено по давност с предходно разпореждане.
По отношение задълженията за лихви, върху главницата, възникнали
за период 01.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане - 16.10.2015 г.,
давностният срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и към настоящия момент не
е изтекла дори кратката 5-годишна давност, която е прекъсвана с действия на
публичния изпълнител по провеждане на търговете.
В частта на установените и изискуеми задължения за
лихви върху ДДС за данъчен период 01.12.2009г. - 31.12.2009г., установени с РА
№ *********/30.09.2011г., главницата е погасена с постъпилите приходи от
проведени търгове, като окончателната дата на погасяване на същата е 11.11.2016
г. По отношение лихвите върху тази главница след нейното плащане, същите се
трансформират като задължение, възникнало на собствено основание, а не като акцесорно
такова и давността за тяхното събиране следва да бъде разгледана отделно по
периоди.
Лихвите са започнали да текат от 15.01.2010 г. и по
отношение на начислените такива за период 15.01.2010-31.12.2010 г., давността е
започнала да тече от 01.01.2011 г., като краткия 5-годишен давностен срок е
прекъсван и спиран чрез необходимите процесуални способи, а десетгодишния
давностен срок за тях е следвало да изтече на 01.01.2021 г., но във връзка с
обявеното извънредно положение в страната, и изричната уредба, че същата не се
прилага и срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г.,
започва да тече отново от 21.05.2020 г., то същият следва да бъде удължен с
периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г. (58 дни), а именно до 28.02.2021 г.,
поради което към настоящия момент абсолютната давност не е изтекла.
Същото се отнася и за начислените лихви за следващите
периоди, а именно от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г., от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., както и периода от 01.01.2014 г. до 18.06.2014г.
/датата на налагането на последната обезпечителна мярка/.
За посочените периоди давността за лихвите започва да
тече съответно на 01.01.2012 г., 01.01.2013 г., 01.01.2014 г. и 01.01.2015 г. Краткият
5-годишен давностен срок е прекъсван и спиран чрез предприетите процесуални
способи, а десетгодишния давностен срок за тях не е изтекъл.
За задълженията за лихви върху платената главница за
м.12 на 2009 г., възникнали за период от 19.06.2014 г. /датата, следваща датата
на налагане на последната обезпечителна мярка/ до 31.12.2014 г., давностният
срок започва да тече на 01.01.2015 г. Тъй като не са предприети действия,
прекъсващи или спиращи краткия 5-годишен давностен срок, същият е изтекъл,
поради което публичното задължение е погасено с предходно разпореждане.
За задълженията за лихви, възникнали за период
01.01.2015 г. до 31.12.2015 и от 01.01.2016 до окончателното изплащане на
главниците-11.11.2016 г., давностния срок е започнал да тече съответно от
01.01.2016 г. и 01.01.2017 г., и към настоящия момент не е изтекла дори
кратката 5-годишна давност, която следва да изтече съответно на 01.01.2021г. и
на 01.01.2022 г., Същите не следва да бъдат погасени по давност, тъй като има
извършени действия по принудително събиране на задълженията по организиране и
провеждане на търговете, с които се давността се прекъсва.
Предвид изложеното, от страна на директора на ТД на
НАП е прието, че обжалваното Разпореждане с изх. № С120016-137-000747/01.02.2021
г. , както към момента на издаването му, така и към момента на неговото
произнасяне, се явява правилно и законосъобразно, тъй като по повод посочените
публични задължения не е изтекла предвидената кратка 5-годишна погасителна
давност, както и не е изтекъл и абсолютния 10-годишен давностен срок.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2021 г.
лично, а жалбата, с която е сезиран съдът е подадена на 17.03.2021 г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени:
- съобщение за доброволно изпълнение изх.№
2879/2013/000001/07.11.2013г., връчено на 12.11.2013г.;
- постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№РД-10-319/05.08.2011г.;
- постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№РД-11-1507/16.11.2011г.,
връчено на 14.12.2011г.;
- постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки
изх.№2879/2013/000009/18.06.2014г., връчено на 23.06.2014г.;
- разпореждания
за разпределение на постъпили от извършени действия по принудителното
изпълнение суми изх.№2879/2013/000032/06.10.2015г.,изх.№2879/2013/000033/14.10.2015г.,
№С160016-125-0015141/17.03.2016г., №С160016-125-0166396/09.11.2016г.,
№С160016-125-0166436/09.11.2016г. и №С160016-125-0166448/09.11.2016г.;
- Разпореждане
за частично погасяване изх.№С200016-035-0239301/21.04.2020г..
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Спорът в
настоящото производство се концентрира по отношение на въпроса – погасени ли са
по давност публичните задължения на „Анди ойл“ АД, установени с посочените по-горе изпълнителни
титули.
Не е спорно, че вземанията, по отношение на които е образувано
изпълнителното дело от 2013 г. са
публични, поради което, по отношения на тях е приложима пет годишната давност, установена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Според чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давностният срок спира
да тече, когато е позитивно проявен някой от следните факти: - когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; - когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; - когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; - когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; - когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение.
Съответно, според чл. 172, ал. 2 от ДОПК - давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение /ал.2/.
С оглед поддържаните становища от страните, в случая
трябва да се съобразят и разпоредбите на чл. 182, ал. 1 от ДОПК ( действаща
редакция, ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) и чл. 221, ал. 1 от ДОПК (действаща редакция, ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Погасителната давност е материалноправен институт,
поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да
се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на
спорното правоотношение, каквато позиция е заявена от жалбоподателя.
При това положение, според разпоредбата на чл. 182,
ал. 1 от ДОПК (действаща редакция) – „Ако задължението не бъде изпълнено в
законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му
събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати
задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил
вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста. За вземанията,
установявани от Националната агенция за приходите, поканата се изпраща от
публичния изпълнител“. Тук е необходимо да се отбележи, че поканата за доброволно
изпълнение не съставлява „действие по принудително изпълнение“ на установено
публично вземане. Задължението да отправи тази покана има органът, установил
вземането, а не публичния изпълнител. Предназначението на поканата за
доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни
задължението си, което ще изключи въобще необходимостта от предприемане на
принудително изпълнение в тази насока.
Според чл. 221, ал. 1 от ДОПК (действаща редакция) –
„Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на
поканата по чл. 182, ал. 1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение,
като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок
за доброволно изпълнение.“.
Тази редакция на текста на закона, разграничава не
само по наименование, но по правното естество и последиците, поканата за
доброволно изпълнение и съобщението за доброволно изпълнение.
Указанието на нормативния текст е ясно и конкретно –
Ако длъжникът не изпълни задължението си след като му е връчена покана за
доброволно изпълнение, то публичният изпълнител пристъпва към принудително
изпълнение, посредством изпращането на съобщение за доброволно изпълнение. С
връчването на съобщението за доброволно изпълнение на длъжника, това действие
по принудителното изпълнение е осъществено.
От приобщените по делото доказателства се установява,
че съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК от 07.11.2013 г. е връчено на надлежно на „Анди
ойл“ ЕООД на 12.11.2013 г., видно от приложеното
известие за доставка. Установява се и че ПНОМ изх. № 2879/2013/000009/18.06.2014
г. е връчено надлежно на управителя на дружеството на 23.06.2014 г.
Изложеното налага извод, че от страна на публичния
изпълнител са предприети действия за събирането на задълженията, и това е така,
тъй като, освен надлежно връченото СДО, се установява, че и ПНОМ изх. №
2879/2013/000009/18.06.2014 г. са връчени надлежно на жалбоподателя, видно от
положен подпис и дата на получаване на л. 2 от ПНОМ. За пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че след постановяване на обжалвания ИАА е издадено
Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
ВАС по тълк. дело № 8 от 2019 г., съгласно което образуването на изпълнително
дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността и СДО по чл. 221,
ал. 1 от ДОПК също не прекъсва давността. Поради тази причина е налице единствено
спиране на 5-годишия давностен срок за всяка една от годините, с налагането на
обезпечителни мерки, което действие на публичния изпълнител е сведено до
знанието на длъжника посредством надлежното връчване на ПНОМ. Задълженията за
ДОД, ДОО и ЗО, установени с декларации обр. 6 за данъчни периоди от 2013г.,
2015г. и 2016г. и начислените лихви, ГДД по ЗКПО за данъчната 2015г., лихви
върху ДДС по РА от 2011г., които се отнасят за СД от 2010г. и 2011г. и фактура
за разноски от 07.03.2018г., които са били изискуеми към момента на издаване на
ПНОМ, а именно на 18.06.2014г., са обезпечени с налагането на възбрана върху
недвижим имот собственост на длъжника. ПНОМ е връчено на 23.06.2014г., с което 5-годишна
давност е спряна. Десетгодишният давностен срок за тях не е изтекъл към момента
на постановяване на обжалвания ИАА и не следва да се погасяват по давност.
Отделно от това, правилно е отчетен и периодът на
извънредно положение, по време на което, съгласно §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ
сроковете продължават да текат и след 7 дни от обнародването на закона, т.е. давността
започва да тече отново от 21.05.2020 г. и 5- годишният давностен срок следва да
бъде удължен с периода 24.03.2020 г. -20.05.2020 г. (58 дни), а именно до 28.02.2021
г. Поради тази причина, към момента на издаване на обжалваното решение
абсолютната давност за посочените по-горе публични задължения не е изтекла.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Съдът намира изводите на издателя на ИАА за правилни и законосъобразни в
насока, че не са налице предпоставки, налагащи погасяване на публични задължения
на „Анди ойл“ АД поради изтекъл давностен срок. Правилно и
законосъобразно е прието от директора на ТД на НАП – Пловдив, че към момента на
издаване на разпореждането, с което е отказано погасяване на спорните публични
задължения, така и към момента на издаване на неговото решение, този срок не е
изтекъл. В тази връзка, жалбоподателят има възможност да подаде ново искане за
погасяване по давност на публични задължения пред компетентния публичен
изпълнител, като се позове на изводите в решението на директора на ТД на НАП –
Пловдив и посочване в решението на краен момент на изтичане на погасителната
давност на задължения по конкретни титули.
В този смисъл, съдът намира изводите на директора на
ТД на НАП – Пловдив и в тази насока за правилни и законосъобразни, поради което
жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна, и съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите
се следват в размер на 500.00 (петстотин) лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. трето от АПК, Административен съд
– Пловдив, XXVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АНДИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 26,
представлявано от А.П.Д. – управител, чрез адв.Р. С., против Решение № 40/17.02.2021
г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
срещу издаден отказ за погасяване по давност на публичните задължения по
Разпореждане изх. № С210016-137-000747/01.02.2021 г., издадено от Т.И.– старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране“.
ОСЪЖДА „АНДИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 26, представлявано от А.П.Д.
– управител, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 500.00
лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: