Р Е Ш Е Н И Е
№
12 16.01.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 428 по описа на
съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
Адв.К.Д.
*** като пълномощник на К.И.Д., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** обжалва
решение №1040-09-20/26.07.2019г. на заместващия директора на ТП на НОИ –
Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. срещу
разпореждане №092-00-268-3/26.06.2019г. на ръководителя по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е постановено отпускане на
парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/
№883/2004г. за период от 27.02.2019г. до 26.12.2019г. в размер на 16.03лв.
дневно. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане се свързва с неправилно изчислен размер
на дневното ПОБ, като следва да се включи и осигурителния доход във Великобритания.
Моли за отмяна на решението и присъждане на деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят
на ответния директор на ТП на НОИ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство е образувано по подадено от Д. до директора на ТП на НОИ –
Кюстендил заявление вх.№091-00-268/05.03.2019г. за отпускане на ПОБ по чл.54а
от КСО. Към заявлението са приложени заповед за прекратяване на трудов договор
№002/27.02.2019г. на „К. Д.-З.“ ЕООД – гр.Дупница и заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС към СЕД U002. От
документите е видно, че заявителят има осигурителни периоди във Великобритания
през времето от 04.07.2014г. до 31.10.2014г., от 25.02.2015г. до 01.12.2015г. и
от 01.03.2016г. до 21.12.2018г. и осигурителен период по трудово правоотношение
в България, прекратено на 27.02.2019г.
С
формуляр U001
– Искане за осигурителната история с изх.№3208-09-82/07.03.2019г. органът е
изискал информация за осигурителните периоди на лицето във Великобритания, а с разпореждане
№092-00-268-1/14.03.2019г. ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Кюстендил на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спрял административното
производство.
Формуляр
U002
– Осигурително досие е получен от органа с вх.№3208-09-82-1/25.06.2019г. В него
е потвърдена заетостта на лицето през заявените периоди и прекратяването й
поради изтичане срока на договора, а във формуляр U004 – Информация за заплатите е
посочен доход от заетостта през периода 01.03.2016г. – 21.12.2018г. от 2775.75
британски лири.
С
разпореждане №092-00-268-2/24.06.2019г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.55 от КСО е възобновено
производството по заявлението.
С
разпореждане №092-00-268-3/26.06.2019г. ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/
№883/2004г. е отпуснал ПОБ, считано от 27.02.2019г. до 26.12.2019г. в размер на
16.03лв. дневно. За изчисляване размера на ПОБ е взето предвид последното
осигуряване на Д. в България, прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ,
регистрацията на лицето в АЗ на 01.03.2019г., осигурителен стаж за периода от
27.12.2018г. до 26.02.2019г. за определяне размера на ПОБ с общ доход от
1149лв., от който доход е изчислен среднодневния осигурителен доход в размер на
26.72лв. От среднодневния осигурителен доход е изчислено дневното парично
обезщетение в размер на 60% от същия. Органът е посочил минималният и
максималният дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2019г. от 9лв. и 74.29лв.
Оспореното
решение на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено след подадена от Д.
жалба вх.№1012-09-27/12.07.2019г. срещу разпореждането. С решението жалбата е
отхвърлена като неоснователана. Мотивите на органа са свързани с приложение на
чл.62 от Регламент /ЕОС/ №883/2004г., поради което при прилагане на чл.54б от КСО се вземат предвид доходите на лицето, получени при последната работа по
трудово или служебно правоотношение, което се явява последно прекратено по
време. Тези доходи са през периода 27.12.2018г. – 26.02.2019г., съгласно данните
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от осигурителя „К. Д.-З.“ ЕООД –
гр.Дупница. Издателя на решението И. С.е определен да замества директора на ТП
на НОИ – Кюстендил по заповед №165/06.02.2014г. на управителя на НОИ, приложена
на л.38 от делото.
Решението
е връчено на адресата с писмо по пощата с известие за доставяне, получено на
13.08.2019г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо на изпращане 20.08.2019г.
От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза на вещо лице Н.С.С. се
установява, че ако се вземе предвид среднодневното трудово възнаграждение на Д.
във Великобритания през периода 27.02.2017г. – 21.12.2018г. в размер на
268.75лв. за 22 месеца и среднодневното
такова в България през периода 27.12.2018г. – 27.02.2019г. от 16.03лв. за 2
месеца /всичко 24 месеца/, общото среднодневно възнаграждение е 161.25лв.,
поради което размерът на ПОБ по чл.54б, ал.1 от КСО възлиза на 74.29лв. дневно,
съобразно ограничението със ЗДОО за 2019г.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно досежно математическите
изчисления на дохода. В останалата част съдът не коментира заключението, т.к.
изводите на вещото лице за дължимост на посочената от него сума за ПОБ са
правни.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени
средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена от пълномощник на надлежен правен субект с право на
обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред
компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от оправомощен орган
в условията на заместване на титуляра, в пределите на неговата законова
компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.“б“ от КСО и в
изискуемата се форма. Мотивите в решението съответстват на волеизявлението на
органа. Спазени са процесуалните правила по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване
на фактите и обстоятелствата по случая, като събраните писмени доказателства са
относимите и допустими такива относно приложението на националното и общностно
право.
Решението
е издадено при спазване на материалния закон.
Страните не спорят относно правото
на Д. на ПОБ и срокът за изплащане на обезщетението.
Поради установените осигурителни
периоди на полагане на труд в България и Великобритания във вр. с правилото на
чл.54а, ал.1 от КСО приложение по казуса намират нормите на чл.54а-54в от КСО и
Регламент /ЕОС/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност. ПОБ е възникнало поради
наличие на осигурителни права за лицето най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяването на осигуряването /27.02.2019г./ Тези права включват
заетостта на лицето във Великобритания през периода 01.03.2016г. – 21.12.2018г.
и във България през периода 27.12.2018г. – 26.02.2019г. Лицето има регистрация
в АЗ и отсъстват забраните по чл.54а, ал.1, т.2-3 от КСО. Срокът за изплащане
на ПОБ от 10 месеца, определен от органа през периода 27.02.2019г. –
26.12.2019г., съответства на установения осигурителен стаж от 11г. и 7 месеца
във вр. с правилото на чл.54в, ал.1 от КСО.
Спорът по делото е относно технологията
за изчисляване на размера на ПОБ, поради което касае приложението на чл.54б,
ал.1 от КСО и нормите на чл.61 и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004.
Правилото на чл.61, §1 от Регламента
се отнася за сумирането на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост. Според съюзната разпоредба, компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или
от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Разпоредбата на §2 определя приложимостта на правилото по §1 в зависимост от
това дали лицето, в съответствие със законодателството съгласно което се
претендират обезщетенията, е придобило последно осигурителен период, трудов
стаж или стаж като самостоятелно заето лице, ако законодателството изисква
подобен период и стаж. Това ще рече, че ТП на НОИ – Кюстендил като компетентна
институция в България следва да зачете периодите на заетост от Д. във
Великобритания като периоди на осигуряване в контекста на правилото по чл.54а,
ал.1 от КСО, т.к. за тях са представени допустимите и валидни доказателства във
вид на документи U002
и U004,
чието съдържание не се оспорва от страните.
Разпоредбата на чл.62, §1 от
Регламента въвежда правила относно изчисляването на обезщетенията. Според
разпоредбата, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство
предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на
предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно наето лице съгласно посоченото законодателство. По см. на §2,
правилото по §1 се прилага и когато законодателството, прилагано от
компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за
определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на
обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.
Разпоредбата на §3 е неприложима, т.к. жалбоподателят няма качеството на лице
по чл.65, §5, б.а)
от Регламента. Това че рече, че при изчисляване размера на обезщетението ТП на
НОИ – Кюстендил следва да вземе предвид само размера на трудовото
възнаграждение на Д. на последната му работа по трудово правоотношение в „К. Д.-З.“
ЕООД, независимо, че нормата на чл.54б, ал.1 от КСО предвижда осигурителен
доход за период от 24 календарни месеца като база за изчисляване на
обезщетението.
При съпоставката на чл.61 и чл.62 от
Регламента е видно, че правилото по чл.61 урежда периода на осигуряване, който
се зачита при определяне правото на обезщетението, а това по чл.62 установява
основата, която служи за изчисляване размера на обезщетението и представлява
полученото трудово възнаграждение при последната работа на лицето. След като
последната работа на лицето е в България, то основата за изчисляване размера на
обезщетението ще бъде само и единствено полученият доход в България.
Разпоредбите от Регламента имат
директно приложение и се ползват с примат пред националното право. Същите са
със задължителен характер, съгласно чл.288 от ДФЕС. При прилагане на правилата
по чл.61 и чл.62 от Регламента органът правилно е определил механизма за
изчисляване на дължимото ПОБ, взимайки осигурителния доход на лицето за периода
на работа в България през времето от 27.12.2018г. до 26.02.2019г. по данните в
чл.5, ал.4, т.1 от КСО в общ размер от 1149лв. и на негова основа е изчислил
среднодневния осигурителен доход, от където, прилагайки процента по чл.54б,
ал.1 от КСО е формирал размера на дължимото ПОБ в размер на 16.03лв. дневно.
Изложените в жалбата възражения не
намират опора в приложимото право на ЕС, което се прилага в България след
датата на присъединяването към съюза и се ползва с предимство пред националното
право досежно уредените в него правни въпроси. В тази насока е трайно
установената съдебна практика на ВАС по идентични правни казуси /вж. решение
№2363/19.02.2019г. по адм.д.№846/2018г., решение №8501/25.06.2018г. по
адм.д.№3363/2018г., решение №3022/09.03.2018г. по адм.д.№10662/2017г., решение
№1092/25.01.2018г. по адм.д.№8424/2016г./. Цитираната в жалбата практика на ВАС
касае друга правна хипотеза, свързана с приложение на чл.62 от Регламента при
последна работа на лицата в държава-членка, различна от България.
На основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ
жалбоподателят дължи заплащане на ТП на НОИ - Кюстендил на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на К.И.Д.
срещу решение №1040-09-20/26.07.2019г. на заместващия директора на ТП на НОИ –
Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. срещу
разпореждане №092-00-268-3/26.06.2019г. на ръководителя по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е постановено отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а,
ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
за периода 27.02.2019г. - 26.12.2019г. в размер на 16.03лв. дневно.
ОСЪЖДА К.И.Д.
да заплати на ТП НА НОИ - КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: