Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1175

Враца, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20247080700309 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.

Образувано е по ЖАЛБА на ** Д.О.И.,***, срещу Заповед № Л-1257/11.04.2024г. на ЗА Началник Затвора *** /** Р.В./, с която е наредено – не преместване на същия от *** в  *** и продължаване на изтърпяване на наказанието в условията на. ** .

В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че наложените му заповеди за дисциплинарни наказания са за дисциплинарни нарушения, които са изфабрикувани от органа по изпълнение на наказанията за което излага доводи и оспорва тяхната законосъобразност. Относно изпълнението на ИПИП и изготвена оценка на риска сочи, че са неверни изнесените от Началника на *** твърдения за негативно отношение и липса на мотивация от негова страна при изпълнението на ИПИП, за което също излага подробни доводи. По същество фактически твърди, че  е показал положителна промяна, изпълнил е изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за преместването, покрил е всички критерии и липсва основание за постановения отказ за преместване в *** и промяна на режима. Иска се отмяна на заповедта и уважаване на молбата му за преместване в ***. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Д.И. се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълва, че намира оспорената заповед и за немотивирана.

Ответникът, Началника на ***, чрез процесуален представител, Заместник Началник РНОД ** при  ***, ** .Р.В., **, пред съда оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Сочи, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, спазена е процедурата за издаването й,  и моли да бъде потвърдена.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Препис от оспорената заповед оспорващият е получил на 11.04.2024 г., видно от направеното от него отбелязване върху същата /на л.23 от делото/. Жалбата е изпратена по пощата на 23.04.2024г. /л.14/ г. и заведена в съда с вх. № 1295/24.04.2024г. /л.5/, следователно спазен е предвидения  14 /четиринадесет/ - дневен срок за оспорване. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят Д.О.И. *** наказание ** /изтърпени на **.**.**** г./. Към 11.04.2023г. от това наказание от **. е изтърпял фактически **. **. и **, като от работа: **. и **. Размера на неизтърпяната част е **. **. и **. Придобил е формално право за прекатегоризиране в общежитие от открит тип на 12.05.**** г.

Във връзка с подадена на 05.03.2024 г. Молба до Началника на ***, от жалбоподателя Д.И., да бъде преместен в ЗООТ по чл.64 от ЗИНЗС /приложена на л. 27 от приложеното адм.дело № 215/2024г. на АдмС Враца/, Началника на *** отказал да се произнесе по същество с уведомително писмо рег. № 4116/08.03.2024г. /на л.29 от настоящето дело и на л.20 от адм.д.№ 215/2024г./. Отказа е оспорен пред АдмС – Враца, който с Определение № 694/04.04.2024 г. постановено по адм. дело № 215/2024 г. по описа на съда, отменя отказа и изпраща преписката на Началника на *** за произнасяне по молбата по чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС по същество в сроковете по ЗИНЗС.

В изпълнение указанията на съда и на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС са изготвени от служители при ***: Становище относно преместване в *** от ** И.Ц. от 11.04.2024г. /л.25/, Становище от ** А.М. - ** от 11.04.2024г. /л.26/ и Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, от **  Р.Т. от 10.04.2024г. /л.27-28/.

Към приложеното адм.д. № 215/2024г. е приложен в заверен препис - Препланиране на присъдата по чл.156 от ЗИЗС на ** Д.И. /на л.26/.

В доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР, са анализирани подробно по отношение ** И.:

1.**;

2 **;

3.**;

4.**;

Заключението на доклада е, че ** .

В становището на Началник сектор СДВР в по-кратка форма са обобщени положителните тенденции в поведението на жалбоподателя, ** .

В становището на ЗНРНОД е отчетено **.

Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-1257/11.04.2024 г. на ЗА Началника на ***, с която е отказано преместване на жалбоподателя ** Д.И. *** и продължаване на изтърпяване на наказанието в условията на **.  Административния орган фактически е възприел за свой мотиви и е възпроизвел в оспорената заповед в съкратена форма констатациите в доклада и становищата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената Заповед № Л-1257/11.04.2024 г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – ЗА Началника на ***, надлежно упълномощен по реда на чл.15 ал.2 от ЗИНЗС от Началника на *** със Заповед  № Л-216 от 15.01.2024г. /л.32/. Издадена е в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че ** Д.И. не следва да бъде **. Действително мотивите за възприетото административно решение са пестеливи, но същите се извличат и от изготвените становища на които органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл.64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС процедура, съгласно която началникът на затвора или надлежно упълномощен негов представител се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност /ЗНРОД/ или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя Д.И. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на ** в **, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност.

Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези изисквания са спазени.

От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят ** Д.И. към датата на подаване на молбата за преместване е изтърпял най-малко ¼ от наказанието. Следователно и към датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена първата материално-правна предпоставка по  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС ** е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му наказание.

От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка на поведението на ** по време на изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на ** и от изпълнението на присъдата, е формиран извод, че независимо от положителната тенденция в поведението на ** И., отношението на ** към препланирането на присъдата, което той е подписал на 08.09.**** г. е негативно. Не е изпълнил плана в частта му за включване в специализирана програма **.  На осн. чл.109 ал.2 от ЗИНЗС ** се смята за наказан. Също така заложената промяна на режима в по-лек не е спазена и към момента ** е на **. Показаната положителна тенденция по време на изпълнение на наказанието се е оказала нестабилна. В поведението на ** в настоящия период от изпълнение на наказанието не се наблюдава инициативност и мотивация с оглед факта, че същия за разглеждания период не е изявил желание за включване и участие в общопенитенциални мероприятия и специа-лизирани корекционни програми. ** . ** .

Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на ** Д.И. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а именно **, въпреки проведената с жалбоподателя индивидуално-корекционна и групова работа, са обусловили формираното у ЗА Началника на ***  вътрешно убеждение за липсата на втората материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС -  ** .

В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска, отчитат непосредствена опасност и риск от вреди за обществото, което не кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения и по-широкия обем правни възможности, характерни за тази категория. Отчетените индикации за риск от вреди са към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на лишения от свобода при смекчен надзор и охрана.

Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК - доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото лице, за околните и за обществото.

Обстоятелството дали лишеният от свобода е бил многократно награждаван е без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични доказателства за добро поведение на * .

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че при изтърпяване на наказанието **, оспорващият **, а настъпилите положителни промени в поведението, следва да станат трайни и по отношение на всички оценявани рискове, което заедно с отговорното изпълнение на договорените задачи в индивидуалния план на присъдата и награждаванията би следвало да се анализира при следваща преценка на възможността за преместване от *** в ***, която по аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС би могла да бъде по молба на **, подадена не по-рано от 6 /шест/ месеца от влизането в сила на оспорената в настоящето производство заповед.

По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя ** Д.И., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в *** и промяна на режима, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от *** в *** и тази негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена.

След като адм.орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на **, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт.

Изложените в жалбата на ** Д.И. подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, се явяват несъстоятелни и неоснователни, като твърденията в жалбата не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Основателно се явява становището на ответника, че  обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, при спазена процедурата за издаването й.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се дължат и съдът не следва да се произнася по отношение разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** Д.О.И.,***, срещу ЗАПОВЕД № Л-1257/11.04.2024г. на ЗА Началник ***, с която е наредено – не преместване на същия от *** в *** и продължаване на изтърпяване на наказанието в условията на ** .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл. 64, ал. 4, изр. 2-ро от ЗИНЗС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.