Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 1638 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане три иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
твърди, че се намирал в облигационна връзка с наследодателя на ответниците – И.П.П. по договор
при общи условия за предоставяне на В и К услуги. Посочва, че наследодателят на
ответниците имал открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за
жилище с адрес: гр. Враца, ж.к. **********Твърди, че за периода от 23.02.2017
г. до 17.01.2018 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за
потребление общо в размер на 222,73 лв. - главница по 9 бр. фактури, които не
били заплатени. Сочи, че предмет на настоящото производство е единствено
сумата, представляваща главница. Поддържа, че при връчването на покана за
доброволно изпълнение на длъжника било установено, че същият е починал на
20.12.2010 г., но неговите наследници не изпълнили задължението си да подадат
заявление за промяна на партидата. До ответниците била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но те не погасили задължението си. Счита, че
наследниците отговарят за задължението съобразно наследствените си права, а
именно: А.П. /съпруга на наследодателя/ - за 4/6 от задължението или сумата от
148,49 лв., а ответниците П.П.
и Н.П. /деца на ответника/ - за по 1/6 част от задължението или за сумата от по
37,12 лв. всеки от тях. С оглед на изложените обстоятелства иска от съда да
осъди ответниците да заплатят посочените в исковата молба суми, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответниците оспорват предявените исков – както по основание,
така и по размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния
имот, водени на името на И. П.П., се установяват
конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената
вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 84653 с изх. № 792/13.02.2018 г., адресирана
до И.П., че в същата е отбелязано, че последният не е открит на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде
извършено връчването – Снежа Тончева. Към поканата е приложена подробна справка
за начислените суми по периоди.
От приетото
по делото удостоверение за наследници на И.П.П. с
изх. № 1931/12.06.2018 г., издадено от Община Враца, се установява, че
последният е починал на 20.12.2010 г., като ответниците по делото са негови
наследници, а именно: А.Г.П. – съпруга, П.И.П. – дъщеря и Н.И.П. – син.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с
решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до
имота и размера на обезщетението за забава е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и
проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца,
вещото лице е дало заключение, че размерът на потребеното
количество вода до процесния имот, находящ се на
адрес: гр. Враца, *********за периода от 23.02.2017 г. до 17.01.2018 г., е 89,361
куб.м. За предоставените ВиК услуги са издадени 9
броя фактури, като дължимата по тях стойност е изчислена на сумата от 222,73
лв. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е
изготвено компетентно и обективно.
По делото е
приета справка за лицето А.Г.П., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца,
от която се установява, че същата е собственик на 4/6 ид.
части от процесния имот, находящ се в гр. Враца, ж.к.
**********С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявените искове следва да се установи, че ищецът се е
намирал в облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците по договор
за доставка на ВиК услуги при общи условия, че
наследодателят на ответника има открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги и наследствено правоприемство/. При доказване на горните факти, в тежест
на ответниците е да докажат погасяване на задължението.
Ищецът
основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е
съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК
оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация
на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се
определят с общите условия за получаване на услугите ВиК
и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в
случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца
и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл.
32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
Представените
от ищеца справки от счетоводството и карнети,
установяващи факта, че И.П.П. е бил титуляр на
партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес гр. Враца, *********изхождат
от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се
установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискане за
упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде
подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено
от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява
негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира,
че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена
сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
По делото не
са налице данни след смъртта на наследодателя, ответниците, в качеството на
негови наследници, да са подали заявление до ищцовото дружество за промяна на
партидата.
В случая
ищецът доказа, че ответницата А.Г.П. е собственик на 4/6 ид.
част от процесния имот. Видно от служебно извършена справка за регистрираните
адреси на ответницата по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че
регистрираният постоянен и настоящ адрес на същата, считано от 26.01.2001 г.
съвпада с процесния адрес, а именно – гр. Враца, ж.к. **********Така събраното
от съда доказателство подкрепя представените от ищеца и приети по делото
писмени доказателства за наличие на облигационно отношение между ищеца и
ответницата А.П., поради което последното следва да се приеме за установено. Като
собственик на част от процесния имот, ответницата А.П.
се явява потребител на ВиК услуги съгласно
разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Същевременно
ищцовото дружество не доказа ответниците П.П. и Н.П., или техният наследодател И.П.П.,
да са собственици и/или ползватели на останалата част от процесния имот.
В процесния
период (от 23.02.2017
г. до 17.01.2018 г.) са
действали общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006
г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от същите условия
предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп
за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в
сградата.
Следва да се
посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК
оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за
отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според
ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви
пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг
от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е
сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните
такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“.
Размерът на
дължимите суми съдът приема за установен от заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е
прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за заплащане на
главница спрямо ответницата А.Г.П. в размер на 148,49 лева е основателна и
доказана, доколкото представлява 4/6 части от общия дълг, съответстваща на
идеалната част от процесния имот, за която се установи, че ответницата е собственик.
Ищецът не доказа ответниците П.П.
и Н.И. да са собственици/ползватели на останалите 2/6 ид.
част от имота, поради което последните не могат да отговарят за претендирания
от тях дълг. Ответницата А.П. следва да бъде отсъдена да заплати на ищеца
сумата от 148,49 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването
на исковата молба – 30.04.2019 г. до погасяването на задължението, като исковете
по отнешение на ответниците
П.П. и Н.П. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От своя
страна ответницата А.П., съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не представи доказателства за
погасяване на процесната сума.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1
ответницата А.Г.П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер
на 290,00 лева /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ пропорционално
на направените разноски по отношение на предявения срещу ответницата А.П. иск.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумите, както следва:
- 148,49 лева на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща 4/6 части от
задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес гр. Враца, *********за
периода от 23.02.2017 г. до 17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.04.2019 г. до погасяването на вземането;
- 290,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени разноски в производството /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител
и за вещо лице/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК *********
против П.И.П., ЕГН ********** и Н.И.П., ЕГН ********** искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от по 37,12 лева
всеки от тях, представляваща по 1/6 част от задължение за доставена и
незаплатена вода за жилище с адрес гр. Враца, *********за периода от 23.02.2017
г. до 17.01.2018 г.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: