РЕШЕНИЕ
№ 20087
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110102577 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Ф. Й. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“
чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с която е предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004
за отмяна на полет W64516 от 19.07.2022 г. по направлението Берлин - Варна, ведно със
законната лихва за период от 25.10.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 57741/2022г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че С. Ф. Й. е сключил договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет W64516, предвиден за изпълнение на 19.07.2022г. от 21:55 часа
от Берлин до Варна. Сочи, че в деня на полета се явил на летището и преминал през всички
процедури, като се качил на самолета, дори били запалени двигателите. В този момент, без
някаква допълнителна информация, на пътниците било обявено, че полетът няма да се
състои и те били свалени от самолета и изчакали на летището близо 20 часа, за да бъдат
превозени. На 09.09.2022г. подал жалба до ответното дружество, като на 5 октомври
получил бланкетен отказ за заплащане на обезщетение със съображения, че
„забавен/отменен на полет W64516 BER_VAR 19/07/2022 е поради ограничения на
летището/пистата“. Отговорът не съдържал каквато и да била конкретизация на тези
ограничения и с оглед структурата бил очевидно предварително зададено автоматизирано
бланкетно съобщение. Поддържа, че били налице предпоставките по чл. 7 Регламент
261/2004- налице бил договор за въздушен превоз между летища на територията на
държави-членки на ЕС, налице била отмяна на полета без достатъчно предизвестие и
разС.ието между Берлин и Варна било над 1500 км. Сочи, че не били налице и
1
обстоятелства, даващи основание за освобождаване от отговорност. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Твърди, че между страните е имало сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет W64516 от летище Берлин до летище Варна, който е следвало да се осъществи
по разписание с час на излитане в 21.55 часа /местно време в Германия/ на 19.07.2022г.
Полетът бил отменен за следващия ден – 20.07.2022г., поради ограничения на въздушния
трафик в дневното разписание на самолета и затваряне на летището в Берлин. Твърди, че
предпоставката под т. 5 не е налице, тъй като са налице извънредни обстоятелства. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното на 24.10.2023г. открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ответника е заявил, че се отказва от доказателствените си искания и ще
плати претендираното обезщетение в кратки срокове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между С. Ф. Й. и
ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да
се изпълни на 19.07.2022г. по направление гр.Берлин, Германия - летище Варна, България,
отмяна на полета, размер на претендираното обезщетение, включващо разС.ието между
двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг
В доказателствена тежест на ответника е да докаже да докаже изпълнение по договора,
съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, съответно да докаже
възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства, довели до отмяната на полета,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е
следвало да се изпълни на 19.07.2022г. по релация гр.Берлин, Германия - летище Варна,
Република България, както и че ищецът се е явил на 19.07.2022г. на летището в гр. Берлин,
както и че разС.ието между двете летища е над 1500 км. Освен безспорния му характер,
наличието на правоотношение между страните се установява и от приетата и неоспорена
самолетна резервация.
С оглед гореизложеното по делото е установено обстоятелството, че ищецът е пътник
по договор за въздушен превоз на пътници, сключен с ответното дружество, с начална и
крайна точка на превоза – страна-членка на Европейския съюз, че полетът е бил отменен от
ответника, както и че разС.ието между началната и крайната точка на пътуването,
определено по метода на дъгата големия кръг, е в рамките на установения в чл. 7, пар. 1, б.
„б“ от Регламента диапазон, при който размерът на дължимото обезщетение за отмяна на
полета е 400 евро.
При наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска за заплащане
на обезщетение в предявения размер, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
освобождаващо го от отговорност извънредно обстоятелство съгласно чл. 5, пар. 3 от
Регламента. Твърдения за такова обстоятелство са наведени с отговора на исковата молба, в
който се сочи, че полетът бил отменен поради ограничения на въздушния трафик и
затваряне на летището в Берлин, но доказателства за него не са ангажирани. Вместо това,
както беше посочено, представителят на ответника е заявил в проведеното открито съдебно
заседание, че ще заплати дължимото обезщетение. Доколкото, обаче, доказателство за такова
2
плащане не е представено до приключване на съдебното дирене съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
а същевременно към датата на постановяване на настоящото решение ищецът не предприел
процесуални действия по отказ от иска поради плащане, то предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло в брой съгласно
представената разписка, или общо 325 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25,40 лева
/ведно с таксата за преписи от исковата молба/, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, платено изцяло в брой съгласно представената разписка, или общо
425,40 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз
Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.
С, зона „Л С“, сграда ИВТ, дължи на С. Ф. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, к-с С, бл. ,
ет., ап. , сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W64516 от
19.07.2022 г. по направлението Б - В, ведно със законната лихва считано от 25.10.2022г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 57741/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“
КЧТ да заплати на С. Ф. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 425,40 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3