Р Е Ш Е Н И Е
№………/ 22 .06.2015г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав, в публично заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от
съдия Гергинска т.д.№ 6207 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
„Д.Д.Ф.“ АД, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 7003, Източна промишлена зона, с ЕИК ********, чрез
пълномощник адв. Х.Й. – САК e предявил искове за сумата от 49 958.65 лв. вземане по договор
за доставка срещу „М.К.“ ЕООД („СПХ И.“ ООД) със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х.О.Ч., с ЕИК *******.
Ищецът „Д.Д.Ф.“ АД
твърди, че на 01.02.2009г. е сключил договор за доставка с ответника „М.К.“
ЕООД. Ищецът твърди, че надлежно е изпълнил задълженията си по правоотношението
и за него е възникнало вземане в размер на 49 958, 65 лв., произтичащо от
неплатени доставки на инертни материали и обективирано в посочените в исковата
молба и приложени към нея, като писмени доказателства – експедиционни бележки и
петнадесет броя фактури, както следва: 1. Фактура № ********* изд.
на 12.08.2011г. на стойност 9133.69 лева. 2. Фактура № ********** изд. на
12.08.2011г. на стойност 251.64 лева. 3.Фактура № ********** изд. на
18.08.2011г. 4.Фактура № ********** изд. на 19.08.2011г. на стойност 5619.36
лева. 5.Фактура № ********** изд. на 26.08.2011г. на стойност 138.24 лева. 6.
Фактура № ********** на стойност изд. на 26.08.2011г. на стойност 1282.34 лева.
7. Фактура № ********** изд. на 10.09.2011г. на стойност 487.51 лева. 8.
Фактура № ********** изд. на 12.09.2011г. на стойност 8269.34 лева. 9. Фактура
№ ********** изд. на 12.09.2011 на стойност 731.81 лева. 10. Фактура №
********** изд. на 14.09.2011г. на стойност 473.90 лева. 11. Фактура №
********** изд. на 14.09.2011г. на стойност 6337.46 лева. 12. Фактура №
********** изд .на 14.10.2011 г. на стойност 3707.08 лева. 13. Фактура №
********** изд. на 21.10.2011г. на стойност 4107.74 лева. 14. Фактура №
********** изд. на 22.03.2012 г. на стойност 1005.76 лева. 15. Фактура №
********** изд. на 12.04.2012г. на
стойност 292.73 лева.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди „М.К.“ ЕООД да заплати посочените по-горе суми ведно със зконна лихва
от завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимото. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът,
редовно уведомен е подал писмен отговор,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен, като прави възражения на
осн. чл. 104, т.4 вр. с чл. 119 ГПК – за неподсъдност на спора на СГС и на осн.
чл. 369, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва
възникването на търговско правоотношение по договор за доставка от 01.02.2009
г. Твърди, че е подписан от прокурист на ответното дружество, който към датата
на издаване на първата фактура по договора – 12.08.2011г. е бил със заличена
прокура, оспорва и истиността на подписа му. Твърди несъответствие между
договорените цени и издадените от ищеца фактури. Оспорва изпълнението - доставката на договорените материали, като
твърди, че писмените доказателства по делото не са подписани или приети
надлежно от лице, предствляващо ответното дружество.
В допълнителната искова молба ищецът
подържа изцяло исковата молба, като прави уточнение, че между страните има
трайна търговска практика и количества, условия и цени за доставяните материали
са били договоряни помежду им и след уговорения в договора срок, като нито една
от страните не е подала писмено предизвестие за прекратяване на договора. Твърди,
че писмените доказателства по делото са подписани от представители на двете
страни по делото и са действителни.
В
допълнителния отговор ответникът подържа възраженията си за неподсъдност на
спора, липса на представителна власт на прокуриста на ответното дружество,
както и недействителността на търговската сделка.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните по настоящото
производство имат търговски отношения за покупко- продажба на стоки по силата
на подписаният между тях договор за доставка от 01.02.2009г. В изпълнение на
тези си договорки, ищцовото дружество е издало 15 броя фактури за периода от 12.08.2011г.
до 12.04.2012г., в които стоките са описани по количество и стойност на
доставените материали, с обща стойност 49 958,65лв. Представени са и
експедиционни бележки.
От свидетелските
показания на В.В., се установява че същата , изпълнявайки длъжността
„кантарджия” при ищцовото дружество е отговаряла относно натоварването на
поръчаните материали. Натоварването се е извършвало след като е била
уведомявана за коя фирма и на кой автомобил с посочен рег.номер следва да се
натовари, като се съставя експедиционна бележка. В тази експедиционна бележка
се подписва освен свидетелката и шофьора, че е получил описаните материали.
От свидетелските
показания на свидетелката С.В., се установява реда за издаване на фактура от
ищцовото дружество.
От заключението на изготвената и
приета по дебото съдебносчетоводна експертиза е видно, че дължимата главница по
процесните фактури е на обща
стойност 49 958,65лв. Вещото лице не е извършил проверка в дружеството ответник, т.к. не е успял
да осъществи контакт на известните адрес и телефони.
Предвид изложеното
съдът приема че е сезиран с осъдителен иск с правно основание по чл.327 от ТЗ.
Искът е обективно и субективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД, който се явява
акцесорен. искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.с чл.
86 от ЗЗД и вр. с чл. 365, ал1 от ГПК
Страните са били в
трайни търговски отношения по повод сключеният между тях договор за доставка на
материали.
По отношение на
главния иск чл.327 от ТЗ, съдът намира следното:
В тежест на
доказване на ищцовата страна е да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелството за наличието валидно облигационно отношение между него и
ответника, както и неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
възникнали във връзката с облигационното
му отношение с ищеца. Ищецът се позовава на реални доставки, които са
приети от ответника, поради и което същият дължи заплащането им. Доказателства
в обратна насока не бяха представени. Предвид изложеното съдът намира че
страните по настоящото дела са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение произтичащо от договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е доставял материали,
обективирани в процесните фактури, ответникът е приемал същите, поради и което
е възникнало и задължението му да заплати цената им. В тежест на ищеца е да
докаже и иска си по размер. Ответникът неоспорва факта че не е заплатил
претендираната от ищеца сума. Направените от страна на ответното дружество
оспорвания, останаха недоказани по изискуемия от закона начин. Видно от
приетата по делото ексепртиза е видно, че стойността на незаплатените материали
по представените фактури, възлиза на обща стойност 49 958,65лв., поради което съдът приема, че искът е доказан и по
размер.
Предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира че предявеният от ищеца иск е основателен и
доказан и като такъв, следва да бъде уважен. Основателен е и акцесорният иск за
установяване на вземане за лихва върху вземането предмет на главния иск и като
такъв също следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК, и представеният списък по чл.80 от ГПК, направените по делото разноски,
представляващи сумата от 8 148,35лв. / държавна такса -1 998,35лв., адвокатски хонорар – 5 900,00лв.
и депозит за вещо лице – 250,00лв./ следва да се възложат на ответника.
Воден от горното, съдът
,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД („СПХ И.“ ООД) със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.О.Ч., с ЕИК *******
да заплати на „Д.Д.Ф.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 7003,
Източна промишлена зона, с ЕИК ********, сумата от 49 958.65 лв.,
представляваща сбора на главници по фактури, както следва: 1. Фактура №
********* изд. на 12.08.2011г. на стойност 9133.69 лева. 2. Фактура №
********** изд. на 12.08.2011г. на стойност 251.64 лева. 3.Фактура № **********
изд. на 18.08.2011г. 4.Фактура № ********** изд. на 19.08.2011г. на стойност
5619.36 лева. 5.Фактура № ********** изд. на 26.08.2011г. на стойност 138.24
лева. 6. Фактура № ********** на стойност изд. на 26.08.2011г. на стойност
1282.34 лева. 7. Фактура № ********** изд. на 10.09.2011г. на стойност 487.51
лева. 8. Фактура № ********** изд. на 12.09.2011г. на стойност 8269.34 лева. 9.
Фактура № ********** изд. на 12.09.2011 на стойност 731.81 лева. 10. Фактура №
********** изд. на 14.09.2011г. на стойност 473.90 лева. 11. Фактура №
********** изд. на 14.09.2011г. на стойност 6337.46 лева. 12. Фактура №
********** изд .на 14.10.2011 г. на стойност 3707.08 лева. 13. Фактура №
********** изд. на 21.10.2011г. на стойност 4107.74 лева. 14. Фактура №
********** изд. на 22.03.2012 г. на стойност 1005.76 лева. 15. Фактура №
********** изд. на 12.04.2012г. на
стойност 292.73 лева, на основание чл.327 от ТЗ, ведно със законната лихва
върху тази сума от 15.10.2013г. /датата на подаването на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото – държавна такса -1 998,35лв.,
адвокатски хонорар – 5 900,00лв. и депозит за вещо лице – 250,00лв
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
СЪДИЯ: