О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. Пловдив, 08.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Магдалина Иванова ВЧНД № 496 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.
С протоколно определение от 24.09.2019 г., постановено по НОХД № 335/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, са оставени без уважение исканията на подсъдимите Ф.Х.Х.К.и В.Т.А. и техните защитници за изменение на взетата спрямо всеки от двамата подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. К.К., в качеството му на защитник на подсъдимия А., в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане определението, в атакуваната му част, да бъде изменено, като на подсъдимия бъде наложена по-лека мярка за процесуална принуда – „домашен арест“ или „парична гаранция“.
След образуване на настоящото въззивно производство, по факс и поща, срещу така постановеното определение е постъпила и частна жалба от подсъдимия К. чрез неговия защитник адв. С.Д.. С жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане за неговото изменение, като спрямо подсъдимия К. бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно уведомена за постъпилите частни жалби, не изразява становище.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с приложените
по делото материали, с изложените в депозираните частни жалби съображения,
както и с определението, в обжалваната му част, намира, че частните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Съображенията
за това са следните:
За да
постанови определението си в атакуваната му част, първостепенният съд е приел,
че няма новонастъпили обстоятелства, които да дават основание за изменение на наложената на всеки
от подсъдимите К. и А. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека
такава, вкл. в „домашен арест“ или в „парична гаранция“. Настоящият съдебен
състав възприема изцяло доводите на окръжния съд.
Срещу всеки
от подсъдимите В.Т.А. и Ф.Х.Х.К.е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК. В хода на досъдебното производство по делото
спрямо всеки от тях е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съгласно
чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК, предпоставка за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия е да има настъпила промяна на обстоятелствата. В
случая, по делото няма данни да са налице основанията на визирания текст.
Доводите за
нарушен разумен срок на задържането на подсъдимите А. и К.са неоснователни.
Същите са били поддържани и пред окръжния съд и обосновано оставени без
уважение. Видно от
приложените по делото материали е, че всеки от двамата подсъдими е с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ близо 4 години. Вярно е, че продължителността
на задържането може да съставлява ново обстоятелство, което да е основание за
изменение на най-тежката мярката за процесуална принуда в по-лека. За преценка
на разумната продължителност на задържането, обаче, освен срокът, следва да се
съобразяват и конкретните данни за характера и сложността на делото, както и за
причините за забавянето му, а така също и съразмерността на срока на задържане
към наказанието, което евентуално може да бъде наложено. В разглеждания
случай се касае за дело, което представлява фактическа и правна сложност. Подсъдимите
А. К. са обвинени за престъпление, извършено в съучастие с две други лица,
едното от които е неизвестно. В първото по делото заседание са конституирани
като граждански ищци и частни обвинители пет пострадали лица. От
образуването му на 03.05.2017 г. до момента по делото са проведени над 30 съдебни
заседания, насрочвани през кратки периоди от време, ежемесечно. В хода на
провежданото съдебно следствие са извършени множество процесуални действия –
разпитани са свидетели, изслушани са заключения на вещи лица, издадени са
Европейски заповеди за разследване за разпит на свидетел и за получаване на
информация за подсъдимите лица. Изисквани са множество справки от различни
български институции и от съдебните власти в Кралство *, за получаването на
които, само по себе си, е необходимо технологично по-дълго време. Т.е.,
продължителността на настоящия наказателен процес е поради фактическата и
правна сложност на делото и полаганите от страна на окръжния съд усилия за неговото
пълно и всестранно изясняване, гарантирайки спазването в пълнота на
процесуалните права на всички страни в процеса, предвид направените, и в
голямата си част – уважени, техни доказателствени искания. На следващо място – срокът
на задържането на всеки от подсъдимите А. и К.не може да се приеме за
неразумен, предвид наказанието, предвидено за престъплението, в извършването
на което са обвинени те и съучастниците им - лишаване от свобода от петнадесет
до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.
Неоснователни са
и доводите на защитниците, че наложената на всеки от подсъдимите А. и К.най-тежка
мярка за неотклонение следва да бъде изменена в по-лека поради влошеното им
здравословно състояние. В последното проведено по делото съдебно заседание е изслушано
заключението на съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия А.,
изготвена от вещо лице ортопед–травматолог. От него се установява, че подсъдимият
е в състояние след операция на руптура на дългата глава на двуглавия мишничен
мускул и разпад на теления шев, за което е необходимо оперативно лечение в
планов порядък – до 4 месеца от деня на прегледа /18.07.2019 г./. Вещото лице е
категорично, че състоянието на А. е съвместимо с престоя в помещенията на затвора
– *. При наличието на това експертно становище не може да се приеме
здравословното състояние на подсъдимия А. да е тежко и да обосновава изменение
на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Макар и
задържан, той не е лишен от правото и възможността
да бъде лекуван в Специализираната болница за активно лечение на лишените от
свобода – София или в друго болнично заведение, с оглед вида на препоръчаната
от вещото лице и необходима медицинска интервенция. По отношение на подсъдимия
К. – основното възражение във връзка със здравословното му състояние е искането
на този подсъдим да бъде лекуван в болнично заведение по негов избор. Поначало
всяка мярка за процесуална принуда, каквато е и мярката за неотклонение, води
до стесняване в правната сфера на лицето, спрямо което се прилага, включваща и
възможността само да избира къде да му бъде извършвано лечение, при
необходимост. Задължение на затворническата администрация е да осигурява
адекватна медицинска грижа на задържаните лица. В чл. 250, ал. 2 – ал. 6 ЗИНЗС е
описан редът, по който се осигурява медицинското
обслужване на подсъдимите, като с него не е предвидена възможността то да бъде
съобразявано с техните лични предпочитания. Разпоредбата на ал. 4 на визирания
текст са изброени достатъчно възможности
за упражняване правото
на подсъдимия К. на пълноценна медицинска помощ, с оглед соченото заболяване.
Не може да бъде споделено и възражението
на защитника на подсъдимия К., че тъй като последният не владее български език,
действащата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ затруднява
упражняването на правото му на лична защита. На подсъдимия е осигурен преводач от
испански език, извършващ устен превод по време на съдебните заседания. От
приложените по делото материали се установява, че по молби на подсъдимия
първоинстанционният съд е осигурил превод и на всички поискани от него
документи. При тези данни не може да се приеме, че престоят в затвора – *
ограничава организирането и упражняването на правото на лична защита на подсъдимия
К..
С оглед
на изложеното настоящата инстанция счита, че действащата спрямо всеки от подсъдимите
К. и А. на този етап от наказателното производство срещу тях мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е адекватна на целите по чл. 57 НПК, като
те не биха могли да се постигнат с по-лека мярка за процесуална принуда, вкл.
„домашен арест“ или парична гаранция“.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.09.2019 г., постановено по НОХД № 335/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта му, в която са оставени без уважение исканията на подсъдимите В.Т.А. и Ф.Х.Х.К.и техните защитници за изменение на взетата спрямо всеки от двамата подсъдими мярка за неотклонение от „задържане под стража” в „домашен арест“ или в „парична гаранция“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: