Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 421/11.10.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 375 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №17 от 30.06.2021 г. постановено по АНД № 557 по описа
за 2021г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № К-029188 от 12.04.2021год. издадено от
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на
председателя на КЗП, с което на „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00лева /три хиляди/, на основание чл.45, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Касационният жалбоподател „У.К.Ф.“
ЕАД с ЕИК *********, чрез надлежно преупълномощения от Адвокатско дружество
„Попов, Арнаудов и партньори“ адвокат Х.К. от САК в поддържаните
касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен
акт е постановен при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата и
писмено становище по съществото на делото излага доводи, че нарушението не е
установено по безсъмнен начин и от компетентен орган, като направените изводи
от първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства
които неправилно са обсъдени от първоинстанционния съд. Излагат се доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено, както и издаденото наказателното постановление, алтернативно да се
приложи чл.28 от ЗАНН или делото да се върне на първоинстанционния съд поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски,
съобразно представен списък и ангажирани писмени доказателства.
Ответника по
касационната жалба
Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от старши юрисконсулт Снежинка Петрова Джурджинска, която в
писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата,
като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за
оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
твърдените касационни основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящия
касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Обжалваното Наказателно постановление е
заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с
АУАН № К-029188/19.01.2021 г. срещу „У.К.Ф.“
ЕАД въз основа на извършена проверка на 15.12.2020г. в офис на „У.К.Ф.“ ЕАД в
гр.Монтана, магазин Зора на бул. „Х. Ботев“ №68 и изготвен констативен протокол
№К-2727478 .
При извършена проверка във връзка с подадена в
КЗП жалба
е установено, че във връзка сключване на Договор за стоков кредит № 4351474 с
потребител на 05.11.2020 г. кредиторът настоящ касатор – „У.К.Ф.“ ЕАД в негов офис
в гр. Монтана е изготвил Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне
на информация за потребителски кредити, без да е попълнил изцяло задължителната
преддоговорна информация, съгласно Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Въз основа на приетите и приобщени от
въззивния съд писмени доказателствени средства подкрепени от гласни такива –
разпитаните свидетели е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушението, с
оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността
като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН въззивния съд макар
и с лаконични мотиви е потвърдил издаденото НП.
Районният съд приел, че така издаденото
наказателно постановление е материално законосъобразно, липсват допуснати
нарушения на процесуалните правила, а определената санкция съответства на
предвиденото в закона, поради което го е потвърдил.
Решението на въззивния съд е правилно.
Правните изводи на районния съд се
споделят изцяло от касационната инстанция.
За да постанови решението си, Районен съд
– Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
Касационния състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода на
производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да
събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на
релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата
обстановка по случая. Показанията на актосъставителя – Катрин Христова Иванова не
са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от
административно – наказателната преписка. От друга страна АУАН е съставен от
компетентни лица съгл. чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвид цитираната и в НП
Заповед №677/21.08.2019год. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване
на длъжностно лице да издаде НП. АУАН е връчен надлежно на представител на
касатора, като в законноустановения срок са постъпили и възражения. При
съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както
АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения
от кръга на съществените.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети
предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните
становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект
възражения.
Доводите в касационната жалба, че мотивите
на съда били бланкетни, са неоснователни. Доколкото настоящата касационна
инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на атакуваното решение.
Обосновани са доводите на районния съд
относно липсата на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН,
в който е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 5 от ЗПК, отразена и в обжалваното НП. Обосновано районният съд е приел,
че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК. След като застрахователният
договор е сключен едновременно с договора за заем, дължимите по този договор
суми също са част от преддоговорната информация, подлежаща на отразяване в СЕФ. Видно от Част III
"Разходи по кредита", в точка 3 от СЕФ, предоставен на потребителя, е
посочено, че не се изисква застраховка,
свързана с кредита, както и не се изисква друг договор за допълнителна услуга. Категорично
е установено, че във връзка с Договора за стоков кредит №4351474 от
05.11.2020г. г. са начислени и се дължат от потребителя допълнителни такси по
сключен договор за застраховка, който не е описан в Стандартния европейски
формуляр, предоставен на потребителя.
Легално определение на "общ разход по
кредита" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК сочи, че и това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Само следва да се посочи, че изрично както
в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз
основа на него Наказателно постановление, е посочено място на извършване на
нарушението – град Монтана, което е напълно достатъчно при описание на
нарушението. Ирелевантен е фактът в кой офис е осъществено нарушението, тъй
като е неотносимо към състава на нарушението. Безспорно потребителят е сключил
Договор за стоков кредит в град Монтана, в офис на дружеството, поради което в
град Монтана е следвало да му бъде предоставен коректно попълнен Стандартен
европейски формуляр. Очевидно в случая е бил осъществен състава на нарушение, което
налага извод за осъществен състав на нарушение по чл. 45, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 5, ал. 5 от ЗПК. Не са налице основания
да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена опасност от
другите подобни нарушения, поради което не би могло да бъде кредитирано
становището на касатора, обосноваващо приложимост на института на
"маловажния случай" на административно нарушение.
Неоснователна се явява и тезата, че
районният съд не е изложил мотиви по направените във въззивната жалба
възражения, доколкото в атакувания съдебен акт подробно е обосновано както защо
съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така
и досежно съставомерността на санкционираното неизпълнение на задължение по приложения
административнонаказателен състав. Обстоятелството, че мотивите на съдебното
решение се припокриват с мотивите на други съдебни решения за нарушения от
същия вид, не обуславят незаконосъобразност на съдебния акт, след като съдът е
изложил аргументи по релевантните за казуса обстоятелства и по направените от
страните възражения.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и
правилно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр.94/2019г./,
следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №17
от 30.06.2021 г. постановено по АНД № 557 по описа за 2021г. по описа на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № К-029188 от 12.04.2021год. издадено от Директор в Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр.Монтана, към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на председателя на КЗП.
ОСЪЖДА „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Комисия за защита на потребителите -
София, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: