Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16334/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от Н.М.М., ЕГН ********** и Д.М.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Е.Ж. ***, със съд.адрес:***, офис № 7, против Г. Ф., ***, с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ за сумите, съответно: по 70 000 лв. за всеки един от
ищците, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите, считано от 01.04.2014 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
.В исковата молба се твърди, че на 01.04.2014 г. около
23:30 часа в гр. Стара Загора, в северното платно на бул. Н.П.“, срещу двора на
фирма „А.“ ЕООД, при управление на МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ****
/кипърска регистрация/, водачът И.П.З. е нарушил правилата на ЗДвП, /не е спрял
при възникнала опасност за движението – насрещно движещ се пешеходец/, с което
по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищците М.Д.Т., като е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
предл. 3, б. „б“, предл. 1, във вр. с ал. 1, б. „в“, предл. 1, във вр. с чл.
342, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, СтОС по НОХД №
238/2016 г. е осъдил подсъдимия, като му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното
наказание е отложено за срок от пет години, както и съдът е лишил подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на
21.07.2016 г.
Според отразеното в обстоятелствената част на исковата
молба, ищците са претърпели неимуществени вреди - морални болки, страдания и
психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на родителя
си, с когото се намирали в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност.Заявяват,
че той ги е подкрепял морално и финансово, помагал им е във връзка с грижите по
отглеждането на децата, съветвал ги е. Въпреки възрастта си, според ищците, той
е бил енергичен човек и не е страдал от сериозни заболявания. Ищецът Д.Д. е
живеел в едно домакинство с починалия си баща и са били много близки. Ищцата Н.
Драганова живее в гр. Раднево, но е поддържала непрекъсната ежедневна връзка по
телефона с баща си и всяка седмица го е посещавала.
Към момента на деянието за увреждащият автомобил –
„Мицубиши Паджеро“, рег. № ******/кипърска регистрация/ не е била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
С молба № 24-01-727/10.08.2016 г. ищците са предявили
претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените от тях
вследствие на ПТП неимуществени вреди въз основа на която е образувана щета №
210272/10.08.2016 г. По тази щета, ответното дружество е определило и изплатило
/на 03.11.2016 г./ обезщетение в размер на по 30 000 лв. за всеки от
ищците, което обезщетение те считат за твърде занижено, с оглед на което с
ответника не са сключили извънсъдебно споразумение.
По изложените съображения предявяват настоящите искoве против Г. Ф. с правно
основание чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер от по 70 000 лв. за всеки от
ищците, ведно със законна лихва, считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.04.2011 г. до
окончателно изплащане на сумите. Претендират и направените разноски по делото и
адвокатски хонорар.
Представили са
писмени доказателства, Направили са искания за допускане на свидетели и
назначаване на експертиза.
В хода по
същество исковата претенция се поддържа изцяло по изложените съображения.
Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените искове по основание
и по размер.
Заявява, че за станалото ПТП на ищците е изплатено
обезщетение от по 30 000 лв., което представлява пълно удовлетворяване на
техните претенции.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който в нарушение на ЗДвП е пресичал на неопределено за целта
място, без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото МПС.
Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е
силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД, тъй като не отговаря на
съществения принос на пострадалия, пред вид съществения принос от негова страна
за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП. Претендира
разноски.
В хода по същество поддържа становището си, включително и
за разноски. В представената писмена защита моли да се отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан, пред вид факта, че увредените
лица са се съгласили и са приели определените им като обезщетение суми. Позовава
се на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК, според което при сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, при което те са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на вредите по съдебен ред.
В подкрепа на направеното възражение за съпричиняване
заявява, че починалият вследствие катастрофата наследодател на ищците е
допуснал грубо нарушение на правилата за движение , визирани в чл. 108, вр. чл.
113 от ЗДвП, придвижвайки се върху пътното платно във вечерните часове в тъмни
дрехи и е бил застигнат и ударен от автомобила – обстоятелства, отчетени и при
постановяване на присъдата от наказателния съд.
По делото е конституиран на
основание чл. 219 ГПК като трето лице помагач на ответника И.П.З., ЕГН **********,***, който, редовно призован, не взема становище
и не ангажира доказателства.
Съдът, като
разгледа събраните, приети и неоспорени по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С присъда № 30 от 05.07.2016 г. на Старозагорския окръжен
съд по н.о.х.д. № 238/2016 г. И.П.З., ЕГН **********, е признат за виновен в това че на 01.04.2014 г. около 23,30 ч. в
гр. Стара Загора, в северното платно на бул. Н.П.“, срещу двора на фирма „А.“
ЕООД, при управление на МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ******/кипърска
регистрация/, водачът И.П.З. е нарушил правилата на ЗДвП, /не е спрял при
възникнала опасност за движението – насрещно движещ се пешеходец/, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищците М.Д.Т., като е избягал
от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 3,
б. „б“, предл. 1, във вр. с ал. 1, б. „в“, предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1,
във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, СтОС по НОХД № 238/2016 г. е
осъдил подсъдимия, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното наказание е отложено за
срок от пет години, както и съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила
на 21.07.2016 г.
В мотивите на
присъдата изрично е прието, че пострадалият, който е употребил алкохол, се е движел
по пътното платно, по банкета, който е част от северното платно, ширината на
банкета е около 50 см., той е бил затревен. В района на катастрофата виновният
водач се е движел със скорост 48 км/ч.с включени къси светлини и е
забелязал намиращия се откъм дясната му
страна пострадал като тъмен силует, който е пресичал от дясно наляво платното
за движение, когато е бил на около 39 метра. Той не е предприел нито аварийно
спиране, нит маневра, с която да заобиколи пешеходеца и е продължил със същата
скорост, при което е последвал удар.
След удара
водачът е напуснал произшествието. Според приетото от наказателния съд
причините за настъпването на ПТП са навлизането на пострадалия върху платното
за движение при наличие на движещо се по него МПС и несвоевременната реакция на
водача на лекия автомобил.
По делото е
изслушана и приета, като неоспорена от страните КСМАТЕ, която в даденото
заключение потвърждава приетия в мотивите на наказателното дело механизъм на
катастрофата, скоростта на водача и предотвратимостта на удара. Според
експертизата разстоянието, от което водачът обективно е можел да възприеме
пострадалия пешеходец е 50 метра, а опасната зона е 35 метра. Вещите лица
заявяват, че пешеходецът е имал възможност да възприеме светлините на
приближаващия лек автомобил и да избегне удара. Описаните увреждания изцяло
кореспондират с механизма на възникналото ПТП.
По искане на
ищците по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят Е. М.
е син на ищеца Д.Д. и внук на починалия. Заявява, че смъртта на дядо му се е
отразила силно на баща му, защото той му е бил гръб от много години, бил е на
80 години, но до последния ден му е помагал, бил е жизнен, в много добро
здравословно състояние. Живеели са заедно с баща му и дядо му и, тъй като баща
му е пътувал, дядо му е гледал къщата и е помагал на децата. Според показанията
на свидетеля Д. тежко е преживял новината за смъртта на баща си, още повече че
има висок кръвно.
Свидетелят Й. М.
е съпруг на ищцата Н.М.. Заявява, че смъртта на баща й й се е отразила много
зле, изпаднала е в летаргия, в шок, тъй като двамата са били много близки.
Починалият им е помагал със средства, включително и когато са започнали да
строят вилата си, той е изплатил 90 % от него. Десет – единадесет месеца след
инцидента на ищцата се е наложило да й правят операция за отстраняване на
миома,. Понастоящем тя е по – спокойна, но не е онази Н. преди инцидента и
смъртта на баща си. Потвърждава също, че пострадалият не е имал здравословни
проблеми, само високо кръвно, бил е много здрав. Всички заедно са живеели в с. М.,
а през 1987 – 1988 г. той е отишъл да живее в Стара Загора.
С писмо от
18.10.2016 г. във връзка с образувана при него щета № 210272/10.08.2016 г.
ответникът Г. Ф. е уведомил ищците, че са им определени обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им в размер по
30 000 лв. за всеки.
Пре9дставено е и
доказателство, че ответникът е превел посочените суми на ищците.
Споразумение в
тази връзка между страните не е сключено.
Изложеното се
доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства,
свидетелски показания и експертиза.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният Ф.
изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на
територията на РБ и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
По делото е безспорно установено, че е настъпило ПТП, при което на ищцата са причинени телесни увреждания, като участващото в
него МПС не е установено в хода на наказателното производство. Ето защо
ответникът Г. Ф. следва да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди
в резултат на инцидента.
Съгласно
разпоредбата на чл.
288, ал. 5 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от Ф.а, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.
Лихвите за забава по ал. 7, изречение първо се изчисляват отделно, като лихва
за забава се дължи от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 7 от Правилника за устройство и дейността на Г.Ф., срокът за произнасяне по претенцията
е 15 дни от датата на представяне на всички необходими доказателства, но не
може да бъде по-дълъг от 3 месеца от датата на завеждане на
претенцията.Съгласно ал. 9 на същата разпоредбаГ.Ф. уведомява увреденото лице
за взетото решение и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът
за, произнасяне по претенция.
При
така създадената законодателна уредба на режима на отговорността на
(Гаранционния Ф.. съдът приема, че същата е сходна с отговорността на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност". Това е така, защотоГ.Ф. е
специално създаден от законодателя за да обезщети трето увредено лице при
отсъствие на сключена към момента на непозволеното увреждане от
деликвента-собственик/водач на МПС, застраховка "Гражданска
отговорност". Двата режима са сходни както по реда за реализиране на
гражданската отговорност, така и по обема на тази отговорност с известни
специфики досежно максималния размер на обезщетението, изплащано от Ф.а.
Отговорността наГ.Ф. е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица
пострадали от ПТП, настъпило при условията на някоя от хипотезите на чл. 288
от КЗ. Една от тези хипотези е, когато автомобилът, чиито водач е виновен за
настъпването на пътнотранспортното
произшествие е няма сключена
задължителна застраховка гражданска отговорост.
Съдът приема, че е налице фактическият
състав на чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ за ангажиране
отговорността на ГФ, поради това, че на ищцата
са причинени телесни увреждания, довели до болки и страдания в резултат на ПТП
настъпило на 01.04.2016 г. в гр.
Стара Загора, при което при управление на МПС „Мицубиши
Паджеро“ с рег.№ ******/кипърска регистрация/, водачът И.П.З. е нарушил
правилата на ЗДвП, /не е спрял при възникнала опасност за движението – насрещно
движещ се пешеходец/ и по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на
ищците М.Д.Т., като е избягал от местопроизшествието. Безспорно е, че вследствие на ПТП-то и порди настъпилата смърт на М. Д.
Т., неговите деца – ищци в производството са претърпели
неимуществени вреди, като увреждането е причинено поради виновно поведение на
неизвестен водач на неидентифицирано МПС.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Фактическият състав на разпоредбата изисква кумулативно наличие на следните
юридически факти: причинена имуществена и/или неимуществена вреда,
противоправно поведение на причинителя, което е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, и вина. Следователно само
при установено реализиране на този фактически състав може да се ангажира
отговорността на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен
субект. Според ал. ІІ на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Вредите са
доказани в хода на съдебното
производство - - морални болки, страдания и психически дискомфорт от
преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на родителя си, с когото се
намирали в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност, като, заедно с това, презумпцията по чл. 45, ал. 2 за виновност на водача
на лекия автомобил не бе опровергана.
Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат - понесените от ищцата
болки и страдания, продължили дълго време, е в причинно-следствена връзка с процесното настъпило ПТП.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав на чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на (Гаранционния
Ф. и тя следва да бъде
ангажирана, като спорът се свежда до размера, който следва да бъде определен за
репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди.
Съдът, за да определи размера на обезщетението се
съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че в хода на
производството възражението на ответната страна за съпричиняване бе доказано
частично. При представените и неоспорени доказателства – влязлата в сила
присъда с мотивите към нея и заключенията на комплексната експертиза, съдът приема
наличие на съпричиняване 25 % от страна на пострадалия, пред вид факта, че той
се е дижил по платното през нощта с тъмни дрехи и не се е съобразил с движещия
се по него лек автомобил, с което е допринесъл за станалото ПТП.
Съдът счита, че обезщетението, което следва да се
дължи на всеки един от ищците вследствие загубата на баща им следва да бъде
определено на 100 000 лв., както е посочено и от самите тях в исковата
молба. При наличие на съпричиняване в размер 25 % обезщетението следва да се
определи на 75 000 лв., а, след приспадане на дадените от Г. Ф.
30 000 лв. на всеки един от тях, съдът счита, че кумата, която следа да
бъде присъдена на всеки ищец е съответно по 45 000 лв.
Върху уважената част от иска следва да се присъди и
законната лихва, считано от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени на основание чл.
78, ал.8 от ГПК разноски по компенсация – адвокатско възнаграждение в
размер 2 443 лв.
С
оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна съдът редуцира
размера на адвокатското възнаграждение на 1 850 лв., минимума, съобразно
норматива в сила.
Пред
вид факта, че ищците са освободени от държавна такса, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата 3 600 лв., представляваща държавна такса
съобразно уважената част от иска по сметка на СГС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН **********, чрез адв. Е.Ж. ***, със съд.адрес:***, офис № 7, сумите, съответно: по 45 000 лв. за всеки
един от ищците, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите, считано от 01.04.2014 г. до окончателното им изплащане и
разноските по компенсация
- адвокатско
възнаграждение в размер 2 443
лв., на основание чл. 288, ал. І КЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, за разликата, съответно до 70 000 лв. за всеки
ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Ф. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1 850 лв., държавна такса върху уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: