РЕШЕНИЕ
№
260003/20.06.2022 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова
Георги Грънчев
Секретар: Соня Дичева
Прокурор: Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 34 по описа
на съда за 2021 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на
присъда № 14 от 18.11.2020г., постановена по НОХД № 324/2020г. по описа на
Окръжен съд - гр.Разград, с която подсъдимият Б.И.Е. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Във въззивната жалбата на подсъдимия се навеждат
доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, същата е постановена при
нарушаване на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и в
противоречие с материалния закон. Иска се въззивният съд да отмени присъдата на
първата инстанция и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Е. за
невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура-Варна изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна,
постановена в съответствие с материалния закон, като се развиват доводи в тази
насока. Пледира за цялостното й потвърждаване.
Подсъдимият Е. се явява лично, представлява се от защитник.
Защитникът на подсъдимия поддържа доводите във въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея. Пледира за признаване подсъдимия за невинен и
постановяване на нова оправдателна присъда.
В последната си
дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивният съд
след запознаване с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна
служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313
и следващите от НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият Е. работел като строител и извършвал строителни
ремонтни дейности. Жилището му било в с.Каменар, обл. Разград.
Свидетелят К. работел като лекар в МБАЛ Разград, но живеел
в гр. Русе. Поради това, че работата му била на смени, когато давал дежурства, К.
отсядал в хотел „Централ“ в Разград.
През есента на 2019 г. К. решил да направи ремонт на банята в жилището си в гр. Русе. Негов
приятел от с. Каменар го запознал с подсъдимия Е.. Подсъдимият се ангажирал да
извърши необходимия ремонт.
В хода на ремонтните дейности, свидетелят К. заплащал
с дебитна карта с №516849хххххх8842, издадена от „Банка ДСК“ покупки на материали.
Случвало се свидетелят К. да плаща с дебитната си карта, пред подсъдимия Е. и
да набира своя ПИН код.
Свидетелят К. държал картата в джоба на якето си и Е.
забелязал това. Понякога картата на свидетелят К. изпадала от джоба му, когато
се возел в автомобил.
По време на извършване на ремонтните дейности
подсъдимият пътувал от Разград до Русе и обратно със собствения си лек
автомобил марка „Ровър“ с рег.№РР5609ВМ. Свидетелят К. използвал тази
възможност, за да пътува с него до Разград и Русе. При едно от пътуванията, тъй
като го болял крака, дал картата си на подсъдимия, за да изтегли пари от „Банка
ДСК“ и му съобщил кода.
На 14.12.2019 г. Е. отишъл в гр. Русе и работил в
жилището на свидетелят К..
По неустановен
в хода на процеса начин, Е. успял да вземе дебитната карта на свидетелят К.. След
обяд на 14.12.2019 г. подсъдимият пристигнал
в гр. Разград. С банковата карта на свидетелят К. в 15,30 часа изтеглил от
банкомат с номер СВВ ATM 05273 /на ЦКБ-АД/, находящ се до сградата на НАП -
Разград сумата от 400 лв. и се прибрал в с. Каменар.
На 15.12.2019 г. в между 12,45 ч. и 12,50 ч.
подсъдимият, отново с банковата карта на свидетеля К., направил опит да изтегли
пари от банкомата на входа на „Банка ДСК“ АД, срещу ОД МВР - Разград, но
сгрешил ПИН кода. При повторния опит в 12,48 ч. успял да изтегли сумата от 1000
лева.
След това отпътувал за гр. Русе, където продължил
ремонтните дейности в жилището на свидетелят К.. Докато се намирал там върнал
дебитната карта в джоба на якето на свидетелят К.. В късния следобед Е. потеглил
с автомобила си за с. Каменар. С подсъдимия до гр. Разград пътувал и свидетелят
К., който бил нощна смяна в ЦСМП-Разград.
Около 18 часа, същата вечер, свидетелят К. отишъл до
банкомата на входа МБАЛ-Разград, за да изтегли 100 лв., но не успял. На екрана
на банкомата се изписал текст, че
картата е временно неактивна. Той се свързал по телефона с офиса за обслужване
на клиенти на „Банка ДСК“ за да установи причината, поради която не можал да
изтегли пари. Служител на банката му съобщил, че са извършени две тегления и е
надвишен дневния лимит. На 16.12.2019г. К. подал писмена жалба в ОДМВР-Разград,
а на 23.12.2019г. оспорил и транзакциите пред „Банка ДСК“ АД.
Свидетелят К. споделил с подсъдимия за станалото и го
посочил като свидетел пред служителите на МВР, извършващи проверка по случая, за
да удостовери, че по време на двете тегления на 14.12. и на 15.12. 2019 г. се е
намирал в гр. Русе, а не в Разград. Узнавайки от К. за изтеглените пари, подсъдимият
Е. не го уведомил, че са изтеглени от него. Пред свидетелят Стоянов - служител
на МВР подсъдимият потвърдил, че свидетелят К. на 14.12. и на 15.12. 2019 г. се
е намирал в гр. Русе, а не в Разград и е пристигнал в Разград на 15.12.2019 г.
в 16 часа. Подсъдимият дал писмени обяснения (л. 8 от ДП).
В хода на досъдебното производство Б.Е. платил сумата
от 1400 лева на свидетелят К. К. и подписал и представил споразумение от
31.08.2020 г. (л. 81 от ДП).
Първоинстанционният съд е приел описаната фактическа
обстановка въз основа на приобщените и проверени в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция факти. Съдът е направил анализ на доказателствата и
доказателствените средства, чрез които те са установени. Приел е за
недостоверни обясненията на подсъдимия Е. като ги е съпоставил с останалите
доказателствени средства. Преценил е, че тези обяснения противоречат на установените
в хода на наказателното производство обстоятелства. Направил е извода, че
описаната от подсъдимия фактология представлява негова защитна позиция, целяща
избягване на наказателна отговорност. Основното противоречие се състои в твърдението на подсъдимия, че е изтеглил
сумата от 1400 лв. по поръчение на
свидетеля К., след което тази сума му била предадена. Съдът е съпоставил
обясненията на подсъдимия с показанията на свидетеля К. и е достигнал до извода,
че не е възможно Е. да е предал изтеглената сума в Разград на свидетеля К., тъй
като по това време той се е намирал в град Русе. Първата инстанция е намерила
за нелогично твърдението свидетелят К. да е получил сумата от 1000 лв. около 13
часа на 15 декември 2019 година, а около 18 часа в Разград да е направил опит
да изтегли сумата от 100 лв. Изведен е изводът, че тезата на подсъдимия не
съответства на установените обстоятелства, а именно, че при тегленето на парите
свидетелят К. *** и не е било възможно там да му бъдат предадени.
Обсъдени са и другите обстоятелства, които имат
значение за правилното изясняване на фактическата обстановка. Окръжният съд е анализирал
поведението на подсъдимия, което е намерил за нелогично. След като свидетелят К.
установил тегленето на суми от неговата сметка, той е споделил този факт с
подсъдимия Е.. Последният вместо да му напомни обстоятелството, че по негова
поръка е изтеглил парите и му ги е предал, не е извършил нищо в този смисъл.
Напротив подсъдимият се е явил като свидетел в полицейската служба за да
удостовери обстоятелството, че към момента на теглене на парите, свидетелят К. ***.
Посочени са в тази връзка и показанията на свидетеля Стоянов - полицейски
служител от ОД МВР Разград.
Първоинстанционният съд е изложил аргументи защо не
счита показанията на свидетеля К. за недостоверни, предвид сочените от защитата
и подсъдимия обстоятелства, че свидетелят К. не си спомня в колко случая е
предоставил банковата си карта на подсъдимия. поради честата употреба на
алкохол на К.. Този факт съдът е преценил като съвсем естествен за човешката
памет и за да приеме показанията за достоверни е дал вяра на последователното и
логично поведение на свидетелят К. след като е установил теглене от собствената
му сметка без негово разрешение. Показанията на свидетеля К. са съпоставени и
подкрепени и от другите доказателствени средства, приобщени в хода на делото, а
именно показанията на свидетеля СТ. писмените доказателства - жалба от К.К.
(л.6); справка от Банка „ДСК" и CD с видеоматериал (л.12); справка от
Банка „ДСК" (л.41-55); споразумение (л.81).
Въззивният съд изцяло приема фактическата обстановка,
установена от първата инстанция. Извършеният анализ доказателствата и
изведените въз основа на тях фактически и правни изводи се споделят напълно.
Съставът на въззивния съд прецени, че следва да се
проведе въззивно следствие за допълнително изясняване на някои обстоятелства от
значение за делото. В неговия ход съдът назначи видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, чието заключение е категорично, че лицето изтеглило процесните суми
е подсъдимият Е.. При извършения повторен разпит на свидетеля К., същият
потвърди, че еднократно е предоставил картата си на подсъдимия Е., а също така,
че не му е давал разрешение да тегли сумата от 1400 лв. Разпитаният по искане
на защитата свидетел М. М. споделя пред въззивния съд възприятията си за
еднократно предоставяне на банковата карта от К. на подсъдимия за да тегли пари.
Свидетелят няма информация колко е изтеглената сума и дали е предоставен пин-кода
на банковата карта от К.. Допълнително установените и изяснени обстоятелства не
променят както фактическите, така и правните изводи направени от първоинстанционният
съд. Съставът на въззивната инстанция се солидаризира изцяло с тях.
Не съществува спор между страните, затова, дали подсъдимият
Е. е изтеглил на два пъти сумата от 1400 лв. с банкова карта от сметката на
свидетеля К.. Това обстоятелство е безспорно установено както от обясненията на
подсъдимия Е., от показанията на свидетеля К., справката от банка ДСК, така и
от заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза.
Спорно по делото е само дали тегленето е извършено със съгласието на свидетелят
К.К.. Подсъдимият твърди, че тегленето е извършено след като К. му е
предоставил банковата си карта и му е съобщил съответния пин-код.
Обстоятелствата по делото, обаче категорично опровергават тази версия на
подсъдимия, която въззивната инстанция приема за защитна позиция. Налице са
поредица от факти, които доказват несъстоятелността на защитаваната от
подсъдимия и неговия защитник теза и съответно категорично подкрепят тезата на
държавното обвинение.
Безспорно е установено, че по време на тегленията,
които са извършени в град Разград на 14-ти и 15-ти декември 2019 година, К. ***.
Това обстоятелство се установява, както от показанията на свидетеля К., така и
от показанията на полицейския служител СТ.И.. Последният пред окръжния съд е
потвърдил заявеното от подсъдимия Е. при беседата с него, че свидетелят К. в
този момент се е намирал в Русе. Този факт кореспондира със справката от АПИ, намираща
се на лист 58,59 от досъдебното производство, чрез която се установява
движението на подсъдимия с лек автомобил рег.№РР5609ВМ в посока Разград - Русе
и обратно на 14 и 15 декември 2019 година. От тази справка е видно, че
подсъдимият на 14 декември е пътувал от Русе за Разград след 15 часа. Тегленето
в Разград е извършено в 15:30 часа. На следващия ден 15 декември 2019 година,
камерите на АПИ са засекли автомобила на подсъдимия в посока Разград-Русе след 13 и 30
часа. Тегленето на сумата се е извършило в 12:48 часа. Следователно налице е съвпадение
между тегленето на сумите от сметката на свидетеля К. и посоката на движение и
присъствието на подсъдимия в град Разград.
Съществено внимание следва да се отдели на поведението
на подсъдимия Е., узнавайки за тегленето от сметката на свидетеля К.. Затова са
налице показанията на самия свидетел К. и на полицейския служител СТ.СТ.. К. съобщава
в показанията си нелогичната реакция на подсъдимия Е., когато е узнал за
изтеглените суми. Подсъдимият е изразил учудването си от този факт, вместо
веднага да съобщи на свидетеля, че той е изтеглил сумата по негово поръчение.
Нелогично е и явяването на подсъдимия пред полицейския служител СТ.СТ. за да
потвърди пред него, че на 14 и 15 декември 2019 година, свидетелят К. ***. Сключването
на споразумение между подсъдимия и свидетеля К. за възстановяване на сумата от
1400 лв. директно потвърждава, както признанието на подсъдимия Е. за изтеглената
сума, така и липсата на разрешение от страна на К. за използване на банковата
му карта.
Всички тези
обстоятелства сочат на житейски нелогично и неоправдано от конкретните
взаимоотношения между подсъдимия и свидетеля К. поведение на подсъдимия Е..
Житейски логично е при такава ситуация лицето, което е изтеглило сумата от 1400
лв., съществена по своя размер, веднага да напомни на свидетеля за извършеното
от него действие вместо да си премълчи и заедно с това да придружава свидетеля К.
при посещението му в полицията и да потвърждава неговите заявления, че не е
теглил парите и че на 14-ти и 15-ти декември не се е намирал в град Разград.
В заключение
следва да се обобщи, че липсата на съгласие от страна на свидетеля К. да бъде
използвана неговата банкова карта от подсъдимия се установява безспорно и
категорично от няколко факта:
На първо място това е молбата, с която той сезира
полицията в Разград за неправомерното ползване на неговия платежен инструмент. Молбата
е подадена на следващия ден - 16 декември 2019 година, след като К. е установил,
че от сметката му са теглени пари. Този факт се установява както от писменият
документ, така и от показанията на свидетеля К. и полицейският служител СТ.СТ..
Свидетелят К. е посочил пред полицията подсъдимия Е. като
лице, което може да удостовери, че на 14-ти и 15-ти декември 2019 година той се
е намирал в град Русе и поради тази причина не би могъл да изтегли парите от
Разград. Обстоятелството се установява от показанията на К. и Стоянов.
К. е оспорил транзакциите пред „Банка ДСК“ АД/л.46 от
ДП/, което обстоятелство също сочи на липса на знание и съгласие парите да
бъдат изтеглени.
На следващо място е непоследователното поведение на подсъдимия.
Първоначално той е потвърдил пред свидетелят Станимир СТ. че действително К. се
е намирал в Русе, а не в Разград, откъдето са изтеглени парите. В последствие
след като полицейските служители са установили, чрез предадените от банката записи
от видеокамерите, че парите са изтеглени от подсъдимия, Е. е променил позицията
си и е заявил, че той действително е изтеглил парите, но това е станало по
поръчение на свидетелят К.. Тук следва да се отбележи още един важен факт, а
именно: подсъдимият е посочил, че е изтеглил сумата от 1000 лв., като е премълчал
тегленето на сумата от 400 лв. на предния ден - 14 декември 2019 година. Тези
факти се установяват от показанията на свидетеля Станимир СТ. дадени пред
първоинстанционният съд.
На последно място е възстановяването на сумата от 1400
лв., удостоверено чрез съответният писмен документ, наречен споразумение/л.81
от ДП/. Тези факти в своята съвкупност водят до еднозначния и категоричен извод,
че К. не е давал съгласие подсъдимият да тегли пари с неговата банкова карта от
собствената му сметка. Следователно подсъдимият Е. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по 249, ал.1 от НК, като е
използвал чужд платежен инструмент-дебитна банкова карта на свидетеля К. без
съгласието на титуляра.
Въззивният съд констатира, че в протокола от последното
съдебно заседание пред първата инстанция не е отразено предоставянето на последна дума на подсъдимия Е.. Това нарушение
на процесуалните правила не се възприема като съществено, водещо до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Това е така поради следните
аргументи:
На първо място, нито във въззивната жалба, нито в пледоариите
пред апелативния съд защитата и подсъдимият се навеждат доводи за такова
съществено процесуално нарушение и ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Това обстоятелство следва да се тълкува в смисъл, че в действителност
подсъдимият се е възползвал от правото си на последна дума, но е допусната неточност
в съдебния протокол и последната му дума не е отразена по съответния начин.
Видно е от самия протокол, че подсъдимият се е изказал последен и е изразил
становището си към обвинението.
Наказателният процес е триинстанционен и въззивният
съд има възможност да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата
инстанция. В хода на въззивната фаза на процеса доказателствените искания на
подсъдимия и неговия защитник са уважени напълно. На подсъдимия е предоставена
възможност да даде обяснения, да пледира и да упражни правото си на последна
дума пред апелативния съд.
Счита се в съдебната практика, че процесуалното
нарушение е съществено, когато подсъдимият е лишен от правото на последна дума и
този порок се е отразил на решението от съответната съдебна инстанция, т.е.
след изявлението на подсъдимия при последната му дума би се стигнало до
различно по смисъл решение на съда. Видно е от протоколите на съдебните
заседания пред окръжния съд, че подсъдимият Е. е имал възможност многократно да
изрази становището си към обвинението, да направи съответните възражения и да
даде своите обяснения. Неговото становище е аналогично и с изразеното му пред
апелативния съд, а именно – той винаги е твърдял, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен. Следователно поведението на подсъдимия е
последователно и може да се твърди с категоричност, че той при всяко положение
на делото ще пледира за своята невинност. В този смисъл пропускът да се отрази
в протокола предоставянето на последна дума на подсъдимия не се е отразило на решението
на съда дали подсъдимият виновно е извършил деянието. От гореизложеното следва
да се заключи, че пред първата инстанция не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да ограничава правото на защита на подсъдимия.
В хода на въззивното производство са направени разноски
за видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза в размер на
232,76/двеста тридесет и два лв. и 76ст./ лева, които следва да се възложат на подсъдимия
Б.Е..
При служебната проверка на присъдата, на основание чл.
314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по
смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6
във вр. чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №14 от 18.11.2020г.,
постановена по НОХД № 324/2020г. по описа на Окръжен съд - гр.Разград.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.И.Е., ЕГН********** да
заплати направените в хода на въззивното производство разноски за
видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза в размер на 232,76/двеста
тридесет и два лв. и 76ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.