№ 106
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260081 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. №
311/2021 г. по описа на РС- гр. Б., на осн. чл. 143, ал. 2 от С, М. И. М.
е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 200, 00 лева на
малолетното му дете Р.М. М. с ЕГН: **********, чрез майка му и
законен представител Т. И. Д., считано от 17.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, като е
отхвърлен иска за месечна издръжка за сумата над 200, 00 лева до
пълния предявен размер от 300, 00 лева. На основание чл. 149 от С, М.
И. М. е осъден да заплати на малолетното му дете Р.М. М. с ЕГН:
**********, чрез майка му и законен представител Т. И. Д. месечна
издръжка за минало време за периода от 17.08.2020 г. до 17.02.2021 г.
в размер общо на сумата от 1200 лева или по 200 лева месечна
издръжка, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2021 г. до
окончателното заплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен
размер на сумата от общо 2400 лева за периода от 17.02.2020 г. до
17.02.2021 г. или по 300 лева месечна издръжка, след приспадане на
платената от ответника сума за издръжка от 1200 лева за 2020 г., като
1
неоснователен. Отхвърлен е изцяло предявения иск с правно
основание чл. 149 от СК от малолетното дете Р.М. М. с ЕГН:
**********, чрез майка му и законен представител Т. И. Д. срещу
бащата М. И. М. за заплащане на сумата от общо 2250 лева,
представляваща месечна издръжка от по 300, 00 лева за детето за
периода от 17.02.2019 г. до 17.02.2020 г., след приспадане на
платената от ответника сума за издръжка от 1350 лева за 2019 г., като
неоснователен. На страните са присъдени разноски по съразмерност.
Решението се обжалва от Т. И. Д., чрез адв. С. в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Р.М. М., в частта, в
която искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 200, 00 до 300,
00 лева месечно занапред и в частта за минало време за периода от
17.08.2020 г. до 17.02.2021 г. Счита решението в обжалваната част за
неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че правилно съдът е приел, че за детето се грижи
единствено майката, като бащата не полага грижи за него. В този
случай съдебната практика приема, че родителят, който полага грижи
за отглеждането на детето заплаща по 1/3 от размера на необходимата
издръжка, а родителят, който се е дезинтересирал от родителските си
задължения – останалите 2/3. В случая РС-Б. възложил на майката
плащане на по-голям дял от издръжката, въпреки, че е приел за
установено, че само тя полага грижи за детето. Излага, че ответникът
направил признание, че доходите са му в размер на 700,00 лева
месечно и заявил, че има само един автомобил. От представеното
удостоверение от КАТ се установило, че има и друг автомобил – Ф.
П., за който ответникът не съобщил. Веднага след проведеното
съдебно заседание на 31.05.2021 г., ответникът се разпоредил с три
свои автомобила, от което можело да се направи извод, че ответникът
умишлено укрива свои доходи и имущество и има достатъчно
средства за заплащане на издръжка. От събраните доказателства
безспорно се установили нуждите на детето –посещения на спортен
клуб, проблеми със зъбите и нужда от постоянно лечение, за което са
необходими по 90, 00 лева на посещение. С оглед на горното, моли да
бъде уважена подадената жалба, като се отмени постановеното
първоинстанционно решение в обжалваната част и уважат исковете в
пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба М. И. М. не
изразява становище.
В съдебно заседание жалбоподателката Т. И. Д., в качеството си
на майка и законен представител на малолетното дете Р.М. М., чрез
2
адв. С. поддържа въззивната жалба. Ответникът по жалба М. И. М. не
се явява и не се представлява.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът Т. И. Д., като майка и законен представител на
малолетното дете Р.М. М. с ЕГН: **********, роден на 08.09.2016 г. и
двамата от гр. П., моли да бъде осъден ответника М. И. М. да заплаща
на сина си Р. М. месечна издръжка от 300, 00 лева, считано от деня на
предявяване на иска на 17.02.2021 г., както и за две години назад –
сумата от общо 2250 лева за периода от 17.02.2019 г. до 17.02.2020 г.,
както и сумата от 2400, 00 лева за периода от 17.02.2020 г. до
17.02.2021 г. или по 300 лева месечна издръжка и приспадане на
платените от ответника суми за издръжка от 1350,00 лева за 2019 г. и
от 1200,00 лева за 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, както и направените по делото
разноски. Излага съображения, че нуждите на детето са нараснали, а
баща му може да заплаща претендираната издръжка.
В постъпилият отговор от ответника иска се оспорва и се твърди,
че не може да заплаща претендираната издръжка, тъй като плаща
издръжки на други деца, работи в строителството и няма постоянна
работа и доходи.
От фактическа страна се установява следното:
От удостоверение за раждане на детето Р.М. М. се установява, че
е родено на 08.09.2016 г., а негов баща е ответника М. И. М..
От представеното удостоверение на Община П. се установява, че
Т. И. Д. за 2020 г. има брутен доход за 2020 г. в размер на 15 608,20
лева.
Съгласно приложената по делото служебна бележка от д-р Н.Ж.
е удостоверено, че детето посещава редовно детски стоматолог, с
поставена диагноза „Цялостна меланодонтия“ и заплащането за едно
посещение варира до 90, 00 лева.
3
От служебна бележка изх. № 01/05.02.2021 г. се установява, че
детето посещава редовно Спортен клуб по кикбокс и муай тай „Т. –
П.“, за което заплаща месечна такса от 40, 00 лева.
От социален доклад на дирекция „Социално подпомагане“ – П.
се установява, че след раздялата на родителите, майката Т. И. Д. е
поела изцяло грижите по отглеждането, възпитанието, развитието и
издръжката на малолетното дете. Към момента основните потребности
на детето Р.М. М. се задоволяват от майка му в максимална степен. В
процеса на проведена среща-разговор със социален работник, бащата
М. И. М. е заявил, че извършва трудова дейност на частни начала, в
сферата на строителството, от която реализира доходи в размер на
700, 00 лева месечно. Бащата споделил, че заплаща издръжка на друго
дете в размер на 150, 00 лева.
Ответникът М.М. в открито съдебно заседание, проведено на
28.04.2021 г. заявява, че може да плаща издръжка в размер на 170, 00
лева, собственик е на етаж от къща в гр. С. и лек автомобил „А. ..“,
произведен 2007 година.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката К.В.С. посочва, че Т.Д. се грижи за детето Р. от две
години и П.вина. Споделяла, че всички срещи или ангажименти с
бащата на детето са били изцяло по нейна инициатива. Детето имало
проблеми с млечните зъби, което налагало специални грижи и редовно
посещение при стоматолог. Детето е обгрижвано от майката, с
помощта на нейните родители и всички негови потребности са
задоволени.
От представено удостоверение от председателя на Спортен клуб
по кикбокс и муай тай „Т. -П.“ се установява, че през календарната
2020 година спортни занимания и тренировки не са провеждани.
Редовното им провеждане е започнало от 15.02.2021 г.
От представена справка от НАП се установява, че ответникът
няма регистрирани трудови договори.
От представени удостоверения от ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“ се установява, че М. И. М. е имал три броя автомобили,
както следва: 1. рег. № ........., товарен автомобил „Ф.Д.“ от 15.05.2020
г. до 02.06.2021 г.; 2. Рег. № ......... лек автомобил „А. – А4“ от
22.10.2018 г. до 04.06.2021 г.; 3. Рег. № ......... лек автомобил „А. – ..“
от 24.10.2019 г. до 02.06.2021 г. и наличен автомобил с рег. № ...........,
„Ф. П.“.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
4
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, с оглед установените по-горе
обстоятелства, въззиваемият е задължен да осигурява издръжка на
жалбоподателя в настоящото производство.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.
С Постановление № 331 от 26.11. 2020 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 650 лв., считано от 01.01.2021 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 162,50 лв.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат
характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на въззиваемия съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според
които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето Р. е на 5 години, записано е и посещава
детско заведение – ЦДГ „И.Г.“ гр. П.. Страните не спорят, че детето
живее при майка си.
Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на
издръжката, е, че доходите на Т. И. Д. – майка на Р. и също задължено
5
за неговата издръжка лице, съгласно представено удостоверение изх.
№9400-369 от 04.02.2021 г., са в размер на около 1300, 00 лева брутно
месечно възнаграждение. Тя упражнява и непосредствените грижи за
детето, задоволява потребностите му, поради това съдът намира, че
освен парична издръжка, тя реално осигурява и грижи по отглеждане
и възпитание на детето, които са неоценими в пари.
В конкретният случай, не се събрани никакви доказателства за
местоработата и доходите на бащата, освен това, че пред социален
работник е заявил, че получава доход в размер на 700, 00 лева
месечно. От представената справка от НАП за актуално състояние на
трудови договори е видно, че информация за действащ трудов договор
няма. От представени удостоверения от ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“ се установява, че М. И. М. се е разпоредил с три броя
автомобили, както следва: 1. рег. № ........., товарен автомобил „Ф.Д.“
2. Рег. № ......... лек автомобил „А. – А4“; 3. Рег. № ......... лек
автомобил „А. – ..“ и притежава автомобил с рег. № ..........., „Ф. П.“.
Няма официални данни за получаваните от него доходи от труд,
но съдът приема, че същият е в работоспособна възраст и реализира
доходи в размер на поне минималната работна заплата.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на
детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, е в
размер на сумата от 400. 00 лева. За да достигне до този правен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно
дете на възраст от 3 до 14 години е в размер до 3,5-кратния размер на
гарантирания минимален доход, т.е. в размер на 262, 50 лв., съгласно
критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД. От свидетелските
показания на св. К.С. и от служебна бележка, издадена от д-р Н.Ж. се
установява, че детето има стоматологични проблеми и се нуждае от
лечение, поради заболяване „Цялостна меланодонтия“ и заплащането
за едно посещение варира до 90, 00 лева. С оглед този факт
издръжката се определя в по-висок размер от средно месечения разход
за едно дете, определен по чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и
възпитанието на детето, при определена месечна издръжка в размер на
400. 00 лева, тя трябва да поеме 200. 00 лв. от необходимата издръжка,
тъй като получава по-висок доход – около 1300 лева месечно брутно
възнаграждение.
При определяне размера на издръжката, която дължи бащата,
съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът е продал три
6
автомобила през месец юни 2021 г., за което е получил приходи. Също
така следва да се съобрази и това, че ответникът дължи издръжка и на
още едно непълнолетно дете – И. М. М.а с ЕГН: **********.
Не са ангажирани доказателства за други източници на доходи от
М., което не дава основание за определяне на висок размер на
издръжката. Ето защо, останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 200. 00 лв. трябва да бъде поета от бащата.
Искът за издръжка за минало време за периода от 17.02.2020 г. до
17.02.2021 г. следва да се уважи за общо 1200 лева, считано от
17.08.2020 г. до 17.02.2021 г., тъй като съгласно признанието е дал
сумата от общо 1200, 00 за издръжката на детето.Основателен е и
искът по чл. 143, ал. 2 от СК, до сумата от 200, 00 лева, считано от
17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния
съд в обжалваното решение, налагат същото да бъде потвърдено в
обжалваните части.
При този изход на делото пред въззивната инстанция от ответника
не са претендирани разноски, поради което не се присъждат такива.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081 от 12.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 311/2021 г. по описа на РС- гр. Б. в
обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7