РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Кюстендил, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101998 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9366/20.09.2023 г.,
депозирана от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“
№81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т., срещу
Н. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, ул. “*********“ № **,
вх. „*“, ет. *, ап. **.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д.
№ 1325/2023 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото
исково производство.
Ищецът сочи, че на 26.02.2018 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № 172436 между Н. С. А. и „Сити Кеш“ ООД, като страните се били
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева. Длъжникът се
съгласил да върне сумата в срок до 27.08.2018 г. посредством 6 погасителни
вноски всяка в размер на 153 лева. Изтъква се, че размерът на годишната
лихва бил 40, 08%, а годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 48.
87 %. Сочи се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора било
уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.
33, ал. 2 от ОУ към договора се предвиждало „Сити Кеш“ ООД да уведомява
1
длъжника чрез писма, покани, съобщения и т. н. и същите ще се считат за
получени ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при сключване на договора.
Твърди се, че на 21.07.2022 г. процесното вземане срещу ответника било
прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Дължникът бил уведомен за
извършената цесия посредством изпратено текстово съобщение на посочения
от него мобилен телефон.
Н. С. А. не изпълнила задълженията си по Договора за потребителски
кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, с оглед на
което, ищецът депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде признато за установено спрямо Н. С. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***********, ул. “*********“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **., че към
нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Апс Бета България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404,
р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, в общ размер на 483, 88 /четиристотин
осемдесет и три лева и 88 ст./, от които: 440, 95 лв., представляващи главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит №172426/26.02.2018 г.;
42, 93 лв., представляващи законна лихва за забава върху главницата за
периода от 27.08.2018 г. до 07.06.2023 г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и
настоящото производства.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, в който се навеждат твърдения за допустимост, но неоснователност
на предявените искове, като се оспорват изцяло по основание и размер.
Излагат се и подробни съображения относно недействителността на така
сключения договор, като се твърди че същият е в нарушение на разпоредбите
на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на
договорите за потребителски кредит. Твърди се, че не е спазено изискването
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно което договорите и ОУ начин и с определен
в закона размер на шрифта.
Изложените са подробни съображения за неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а и т. 11 от ЗПК. Сочи се, че в договора не е изрично
упоменат срокът на договора за кредит, както и не е посочен методът за
изчисляване на ГЛП и ГПР. Счита се, че от договора и от приложения към
него погасителен план не може да се извлече информация за точния размер на
включените в месечната погасителна вноска главница, лихва и такса за
обслужване на кредита.
Направени са възражения за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24
от ЗПК. Твърди се, че в договора липсват клаузи, уреждащи правото на отказ
2
на потребителя от договора. Не са посочени и размерът на лихвения процент
на ден, редът за прекратяване на договора както и възможността за решаване
на възникнали спорове по договора извънсъдебно.
С оглед на гореизложеното се твърди, че процесният договор за
потребителски кредит е изцяло недействителен, следователно Н. А. е
следвало да погаси само чистата стойност на кредита в размер на 500 лв.
Твърди се, че същата е извършила плащания към кредитодателя в размер на
700 лв., с оглед на което е погасила задълженията и дори е надвнесла сумата
в размер на 200 лв.
На следващо място се възразява за така сключеният Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ като са изложени подробни съображения
за липсата на транслативен ефект по отношение на процесното вземане.
Оспорва се и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Направени са възражения за недействителност на клаузите
регламентиращи ГЛП, ГПР и неустойка като противоречащи на добрите
нрави. Оспорени са и клаузите от договора, предвиждащи предоставяне
обезпечение на кредита, както и клаузата регламентираща обезщетение за
забава в размер на 20 %.
Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
както на главното задължение така и на акцесорните.
С оглед гореизложеното, ответникът моли да се постанови решение, с
което да се отхвърлят предявените с исковата молба претенции. Претендират
се сторените съдебно-деловодни разноски в двете призводства.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не
изпращат представители.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е представило по делото неподписан от ответника
Договор за паричен заем кредирект №172436 /л. 8/, за който твърди да е
сключен на 26.02.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и
ответницата, като заемател. В него се сочи заемна сума в размер на 500 лв.,
който следвало да се погаси на шест месечни вноски, първите две от които в
размер на 16, 70 лв., а останалите - по 135, 70 лв. падежът бил на 26-о число
на съответния месец, ГПР 40, 08 %, обща сума за погасяване – 575, 84 лв. В
договора е инкорпориран погасителен план, видно от който е предвидена
неустойка в общ размер 342, 16 лв. В чл. 6.1 от Договора за заем е посочено,
че ако заемателят не представи обезпечение в тридневен срок от усвояването
на заемната сума, представляващо банкова гаранция или поръчител, съгласно
общите условия по договора, ще дължи неустойка в размер на 342, 16 лв. –
3
чл. 6.2. Общи условия ищцвото дружество не е представил по делото, а те не
са ноторни на настоящия съдебен състав. Представен е и в незаверен препис
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. между „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер, и „Сити Кеш“ ЕИК:
*********, като цедент. Към Договора за цесия отсъстват данни кои вземания
на цедента са прехвърлени на цесионера. Ответникът представя разписка
№03000826969680 /л. 39/, генерирана през разплащателната система „Изи
пей“, съгласно която ответницата на 08.12.2018 г. е превела на „Сити Кеш“
ООД сума в размер на 700 лв., на посочено в същата основание: „пълно
погасяване на кредита“.
От правна страна съдът приема следното:
По допустимостта: Предявени са обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било
образувано ч. гр. д. № 1325/2023 г. по описа на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника като в
законоустановения за това срок същият е оспорил вземането. Поради това
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на исковете. При посочените
съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни и
недоказани по следните съображения:
За успешното провеждане на предявените положителни установителни
искове, в тежест на ищеца е да установи основанието на заявеното в
заповедното производство вземане, в т. ч. и юридическия факт, пораждащ
същото. С оглед установяване на основателността на предявената в
настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между
страните Договор за кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на
заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа
в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
4
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис/ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверитилни услуги, електронен
документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/
№ 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар. Т. е. "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо
дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом
е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверитилни услуги/.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца за валидно сключен договор за кредит - обстоятелство,
обуславящо неоснователността на иска, основан на неизпълнение на този
договор.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха
никакви доказателства за съставянето на електронни документи във връзка
със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които
да бъде установено съдържанието на този електронен документ, ако такива са
били съставени. По делото беше представен на хартиен носител единствено
незаверен препис от договор за кредит, който не носи подпис на ответницата,
и договор за цесия, от чието съдържание не се установява вземания срещу кои
лица, по кои договори за кредити и в какъв остатък, са предмет на цесията.
На следващо място ищецът не посочи, нито представи в настоящото
производство каквито и да било доказателства относно разменени между него
и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от
разстояние.
На следващо място, ищецът не представи доказателства за това, че
уговорената между страните сума е преведена на ответника, нито че цесията е
съобщена на ответницата.
5
При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение
между праводателя на ищеца и ответника, съдът намира, че предявените
искове са изцяло неоснователни.
Налице са данни в цитираната по-горе разписка, представена от ответника
и неоспорена от ищцовото дружество, че задълженията са погасени. Това е
така, тъй като дори и да се приеме, че договор за кредит, при все цитираните
по-горе пороци, все пак е бил сключен между страните, то с оглед неговата
недействителност, изводима от нарушението за надхвърляне 50 % ГПР, а то е
такова, тъй като сумите по неустойката следва да се инкорпорират в размера
на ГПР и съгласно утвърдената практика, че в такива случаи се присъжда
чистата стойност на кредитора / чл. 23 от ЗПК/, а тя е в размер на 500 лв., то
видно от разписката на ответника за преведена сума в размер на 700 лв. за
погасяване на кредита.
На последно място и само за пълнота ще се посочи, че от съдържанието
на цесионния договор не може да се направи категоричен извод за това, че
включително и евентуалните задължения на ответница по договор за кредит с
цедента са били прехвърлени със същия. Вярно е съждението на ищеца, че
несъобщаването на ответника за извършената цесия е преодолимо чрез
връчване на исковата молба на ответника, в която е инкорпорирано
уведомление за това обстоятелство.
Ето защо съдът ще отхвърли изцяло ищцовите претенции като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се
следват единствено на ответната страна. Налични са доказателства за оказана
на ответника безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 от Закона
за адвокатурата (л. 37 от делото), то следва да бъде осъден ищецът да заплати
на адв. И. сумата от 400 лв., определена съобразно нормата на чл. 38 от ЗА,
която препраща към Наредба №1 от 09.07.1994 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът не кредитира аргументите на
процесуалния представител на ответницата, че му се следва сумата от 800 лв.,
тъй като защитимият интерес е един и съответствието между него и
претендираният хонорар е почти 100 %, отделно че акцесорният иск за
лихвата е напълно обусловен от главния – за главницата, наред с това
исковете са с ниска правна и фактическа сложност и производството се разви
в едно заседание, без присъствие на някоя от страните или техен
представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
6
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България“ №81 В, представлявано от управителите П. В. и Х.
М., искове за признаване за установено спрямо Н. С. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***********, ул. “*********“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **., че към
нея съществува изискуемо вземане на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК: *********, в общ размер на 483, 88 лв. /четиристотин осемдесет и три
лева и 88 ст./, от които 440, 95 лв., представляващи главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №172426/26.02.2018 г. и 42, 93 лв.,
представляващи законна лихва за забава върху главницата за периода от
27.08.2018 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. №1325/2023 г. по описа на КРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“
№81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., да плати сума в размер
на 400 лв. /четиристотин лева/ на адв. Н. И. И. с ЕГН: **********,
възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказаното процесуално съдействие на Н. С.
А..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7