О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./07.10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в закрито
съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1589
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от К.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.П.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдът да признае за установено, че ищецът е собственик на
следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 10135.2564.1592.1.1 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2564.1592.
С влязло в сила определение No 2898 / 07.11.2017г.
производството по делото е прекратено, поради недопустимост,
доколкото исковата молба е депозирана срещу починал ответник.
С молба вх. No 29268
/ 04.10.2019г.
ищецът К.П. прави искане за връщане на платената дължима държавна такса за
водене на производството.
По така отправената молба съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК по
водене на делото се събира държавна такса съобразно цената на иска, като същата
е дължима при предявяване на искането за защита съобразно изричната разпоредба
на чл. 73, ал. 3 от ГПК. Независимо, че производството
впоследствие е прекратено, то държавната такса е заплатена на правно основание
към момента на внасянето й, доколкото прекратяването на производството е последващо процесуално действие, което е настъпило в резултат
на други обстоятелства, за които ищцовата страна
следва да е знаела. Държавната такса е била дължимо платена, независимо от последващото развитие на производството и не се дължи
нейното връщане. Законодателят не е обвързал размера или дължимостта
на тази такса от продължителността на исковото съдопроизводство или извършените
процесуални действия по делото, както и не е предвидил възможност за връщането
й при прекратяване на делото. Единствената възможност в тази насока е при
приключване на делото със спогодба, при която се връща половината от внесената
държавна такса от ищеца /чл. 78, ал. 9 от ГПК/, какъвто, обаче, не е
конкретният казус.
В
случая, не може да се приложи и нормата на чл.4б ЗДТ, съгласно която недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, тъй като
настоящият казус не е такъв. Внесената държавна такса за образуване на съдебно
производство е дължима и не подлежи на връщане, независимо от резултата по
делото (в т.см. – Определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д.№ 383/2010 г. на
ВКС, ТК, І т.о., Определение № 115/24.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 70/2011г. на ВКС,
ГК, II г. о.).
В този смисъл и молбата на ищеца за връщане
на държавната такса е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради
което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца К.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да му бъде възстановена
заплатената от него държавна такса в размер на 924 лв. /деветстотин двадесет и
четири лева / като преведена без основание по гр.д. 1589 / 2017г. по описа на
ВОС.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с
частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: