МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД№894/2020г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд
Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимите И.Г.Д. и И.Г.М. и
същите са предадени на съд за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр чл.29 ал.1 б.“а“, а за Д. вр. б.“б“ от НК
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 27.01.2020 г. в гр.Пловдив, при условията
на опасен рецидив, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК, а за подсъдимия Д. и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,в съучастие като съизвършители са отнели чужди
движими вещи – пари – сумата от 400 лева от владението на М.И.Г., с ЕГН **********,
с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребил за това сила.
На подсъдимия
И.Г.Д. му е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.354а ал.3
т.1 от НК за това, че на 29.01.2020 г. в гр.Пловдив, обл. Пловдивска без надлежно
разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество,
както следва:
- марихуана, с нето тегло 6,16 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТПК/ 0,69
тегловни процента, на стойност 36.96 лева;
- марихуана, с нето тегло 0,98 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,1
тегловни процента, на стойност 5,88 лева, като цялото количество марихуана е
7,14 гр. на обща стойност 42,84 лева, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
повдигнатите обвинения с фактическа обстановка идентична с тази описана в
обвинителния акт. Счита , че направеното от двамата подсъдими по реда на чл.371
т.2 от НПК признание на фактите описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя в пълна степен от събраните на досъдебното
производство доказателства, сочещи на доказаност на обвинението по един несъмнен и категоричен
начин.Относно реализацията на наказателната отговорност за престъплението
грабеж предлага на всеки един от
подсъдимите да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от по
шест години и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да се постанови ефективното
му изтърпяване при първоначален строг режим.За самостоятелно извършеното от
подсъдимия Д. престъпление квалифицирано по чл.354а ал.3 т.1 от НК счита, че наказанието следва да се определи при
условията също на чл.54 от НК, като
съдът отчете неголямото количество на държаното наркотично вещество.Пледира съдът
да наложи и кумулативно предвиденото в санкцията на чл.354а ал.3 т.1 от НК наказание глоба.
Защитникът на подсъдимия М. адв.Г.И.
намира обвинението, за което подсъдимият
е предаден на съд за доказано от събраните
по делото доказателства.Изтъква доводи, че степента на участие и ролята на неговия подзащитен в извършването на
деянието е с много по-нисък интензитет от тази на съпроцесника
му, което следва да бъде отчетено от съда при индивидуализирането на наказателната му отговорност.
Защитникът на подсъдимия Д. адв.Д.
пледира съдът да определи наказанието спрямо подзащитния
й при условията на чл.55 от НК за всяко едно от престъпленията , за които е
предаден на съд , защото с действията си не е целял да нарани пострадалата.Предлага
съдът да не налага кумулативно предвиденото наказание глоба за престъплението
по пункт втори от обвинителния акт.
Подсъдимите Д. и М. признават изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК и дават
съгласие да не се събират доказателства за тях.В последната си дума молят за
справедлива присъда.
Пловдивският Окръжен съд ,след
като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият И.Г.Д. е роден на ***г***,
понастоящем в Затвора–Пловдив, българин, български гражданин,безработен със
средно образование,осъждан,с ЕГН**********.
Подсъдимият И.Г.М. е роден на ***г***,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, българин , български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимите М. и Д. били познати
и работели заедно на автомивка „****“ в гр.Пловдив като миячи.На 27.01.2020г.
били на работа като употребявали значително количество алкохол – ракия около 2 литра.След края на
работното време се прибрали по домовете си.След 20.00часа вечерта на същата
дата подсъдимият Д. се обадил по интернет приложението „месинджър“
на подсъдимия М. с предложение да се видят и да пият кафе.Срещнали се на ул.“М.“
в гр.Пловдив и се отправили към бар „****“.Докато
вървели към заведението,подсъдимият Д. предложил на подсъдимия М. да извършат
грабеж от магазин,покрай който щели да минат, находящ
се на ул.“****. Той бил известен на
подсъдимия Д.,тъй като скоро преди 27.01.2020г. си закупил цигари от него и
обстановката вътре му била позната.Разузнали дали има клиенти в заведението и
тъй като имало спряло такси пред магазина подсъдимият Д. се обадил на централата
да поръча такси за казино „****“ с мисълта да изпратят същото, защото се
намирало най-близо до казиното,с цел да се махне таксито.Подсъдимият М. огледал
отблизо обстановката в магазина и се приближил до другия подсъдим, уведомявайки
го , че магазинерката е сама.Влизайки вътре двамата се разбрали Д. да държи
жената зад касата,а подсъдимия М. да вземе парите от касата.В изпълнение на
замисленото около 20.30 часа подсъдимият
Д. се упътил към касата в магазина, в който била свидетелката М.Г..В този
момент тя се намирала в дъното на помещението, за да вземе метла и да почисти
зад бар плота и касата.Тя възприела влизането на двамата подсъдими в магазина,уплашила
се и започнала да се отбранява и да удря с метлата по главата подсъдимия Д..Последният
бил облечен с червено зимно яке и с поставена качулка на главата, с тъмни дънки и спортни обувки.Подсъдимият М. бил облечен с тъмно
синьо зимно яке, черна плетена шапка и черни дънки.Свидетелката
Г. свалила качулката от главата на подсъдимия Д. и успяла да види лицето
му.Подсъдимият я бил хванал през кръста,за да не окаже съпротива и за да може
подсъдимият М. да вземе парите от касата. В един момент пострадалата успяла да
се отскубне от него.През цялото време подсъдимият Д. държейки свидетелката Г.
през кръста,казвал на подсъдимия М. да взема парите и да бягат, но последният
бил неориентиран и не знаел какво да прави.Подсъдимият Д. го напътствал да рови
и да търси парите.Подсъдимият М. отворил касата и кутията,в която били парите от
оборота, паднала на земята и се разпилели. Тогава Д. пуснал свидетелката Г.,
навел се, взел парите и двамата напуснали магазина .Отишли в квартирата на
подсъдимия Д., където си разделили парите, които били в размер на 400лева.
Свидетелката Г. натиснала паник бутона за СОТ и се обадила на св.Ц.Б., която била
собственик на фирмата, стопанисваща магазина.Последната сигнализирала органите
на I РУ при ОД на МВР – гр.Пловдив за инцидента, при което
бил направен преглед на видеокамерите в магазина.В резултат на предприетите оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално
следствени действия били установени подсъдимите Д. и М..
При извършените действия по
разследване – претърсване били намерени и иззети дрехите , с които двамата
подсъдими били облечени в деня на инцидента и които свидетелката Г. разпознала при извършените разпознавания.Подсъдимият
Д. доброволно предал на служителите от I РУ на МВР намиращото се у него наркотично вещество
марихуана, разпределено в два плика, коeто ползвал за лична употреба.
От заключението на назначената на
досъдебното производство химическа експертиза е видно, че в единия плик
марихуаната е с тегло 6,16гр.0,69 тегловни % ТХК, а във втория плик 0,98 грама
3,1 тегловни % ТХК.Марихуаната е включена в Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични и е растение с висока степен на риск
за общественото здраве.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по реда и със средствата
предвиден в НПК доказателства на
досъдебното производство приобщени по реда на чл.283 от НПК. Направеното от
подсъдимите И.Д. и И.М. признание по
реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя по един
несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства: от
обясненията на подсъдимия И.Г.Д. дадени на досъдебното производство,в които
подробно е описал механизма на извършеното деяние и разпределението на ролите
между двамата подсъдими. Обясненията на
подсъдимия Д. са в пълно съгласие и с казаното от пострадалата М.И.Г.,в които е
описала времето, начина и мястото на извършеното престъпно посегателство.Тази
свидетелка е пряк очевидец на извършеното деяние, тя е възприела поведението на двамата подсъдими, действията
на всеки един от тях насочени към сломяване на съпротивата й с цел отнемане на
парите от касата на магазина.Свидетелката Г. е имала пряк продължителен
визуален контакт с двамата извършители, запомнила е лицата им, телосложението
на всеки един от тях, включително и дрехите , с които са били облечени на
инкриминираната дата.Казаното от тази свидетелка кореспондира в пълна степен и
с извършените впоследствие разпознавания, при които по недвусмислен начин е
посочила двамата подсъдими като автори на извършеното посегателство.Самопризнанието
на подсъдимите се подкрепя и от показанията на свидетеля Д. К., тези на св.Ц.А.Б., от заключението на
назначената на досъдебното производство химическа експертиза, протокол за оглед
на местопроизшествие и изготвените албуми към него, експертна справка
установяваща, че намерената дактилоскопна следа на
местопроизшествието е оставена от подсъдимия Д., протокол за оглед на веществени
доказателства – един брой магнитен носител, съдържащ видеозапис от
охранителните камери монтирани в магазина от 27.01.2020г. за времето от 20.30
часа до 20.55часа,протоколи за разпознавания на лица и приложените към тях
фотоалбуми,протокол за доброволно предаване, с който подсъдимият Д. е предал
изследваното в последствие наркотично вещество – марихуана, протоколи за
претърсвания и изземвания и протокол за доброволно предаване, с които са били
иззети дрехите на подсъдимите, с които са били по време на извършване на
деянието, които веществени доказателства са в пълно съгласие с показанията на
св.Г. и с другите събрани по делото доказателства, характеристични справки, справки за съдимост, иззетите по делото веществени
доказателства и др.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че авторството на деянията,за които подсъдимите са предадени
на съд, времето,мястото и начинът на
осъществяване се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от целия събран
в рамките на наказателното производство доказателствен материал.
Така установената фактическа
обстановка по делото аргументира извода, че подсъдимите Д. и М. са осъществили от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК .
От обективна страна на
27.01.2020г. в гр.Пловдив двамата подсъдими в съучастие като съизвършители чрез съвместни и предварително координирани действия са
реализирали изпълнителното деяние на престъплението грабеж чрез сила - хващане на пострадалата Г. през кръста от
подсъдимия Д., с цел да бъде елиминирана съпротивата й. В резултат на така
упражнената принуда и във функционална
връзка с нея подсъдимите са отнели от
владението й пари в размер на 400лева и са установили своя трайна такава върху
тях. Намерението за противозаконно присвояване е намерило пряк обективен израз
в предприетите от всеки един от тях
действия.
От приложената по делото справка
за съдимост е видно, че от значение за правната квалификация на настоящото
престъпление е следното осъждане на подсъдимия Д. :
С влязла в законна сила на
13.12.2013г. присъда №273/27.11.2013г. постановена по НОХД№2047/2013г. по описа
на РС-Пазарджик за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК му е наложено наказание в размер на една година лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.Със същата присъда е
приведено в изпълнение, при първоначален строг режим на изтърпяване, на основание чл.68 ал.1 от НК наказанието
наложено по НОХД№1822/2011г. по описа на РС-Пазарджик в размер на една година
лишаване от свобода.
С влязла в законна сила на 08.04.2013г.
присъда №16/20.01.2014г. по НОХД№743/2013г. по описа на РС-Пазарджик за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК на
подсъдимия му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода , при
първоначален строг режим на изтърпяване.
С протоколно определение
постановено по ЧНД№799/14г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна сила на
18.06.2014г. на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Д. му е
наложено едно общо най-тежко наказание по НОХД№2047/2013г. и по
НОХД№743/2013г. в размер на една година
лишаване от свобода , при първоначален строг режим на изтърпяване.Това
наказание е изтърпяно от Д. на 28.02.2015г. Посоченото осъждане обуславя съставомерния
елемент на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК и същото се явява осъществено при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК.Наказанията по НОХД№743/2013г. и по НОХД№2047/2013г.
на РС-Пазарджик са били групирани, тъй като деянията по тях са осъществени в
условията на реална съвкупност, поради което е налице само едно осъждане.По
тези съображения съдът постанови частично оправдателен диспозитив
по отношение на подсъдимия Д., като го призна за невинен в това престъплението да е осъществено и при
условията на чл.29 ал.1 б.“Б“ от НК ,
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях , изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК и го оправда по обвинението в тази му
част.
От значение за правната
квалификация на настоящото престъпление е следното осъждане на подсъдимия М. :
С влязла в законна сила на 11.02.2017г. присъда
№24 от 26.01.2017г. по НОХД№7943/2016г. по
описа на РС-Пловдив за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр.
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК и по чл.195
ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК по съвкупност му е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода,при
първоначален строг режим на изтърпяване.Това наказание е изтърпяно от
подсъдимия на 29.05.2018г. и обуславя деянието,предмет на настоящото наказателно
производство,като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б.“А“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 от НК.
Не са
налице предпоставките на чл.30 ал.1 от НК , с оглед датата на осъществяване на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл ,като дейците са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждал
са и са искали настъпването на вредните последици. В умисъла на всеки един от
тях е съществувало знанието, че парите се
намират във владението на пострадалата, че тя не е съгласна да й бъдат отнети,както и че това
несъгласие е преодоляно чрез упражнената сила.
Подсъдимият Д. е реализирал от обективна и от
субективна страна и съставомерните елементи на
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, защото на
29.01.2020 г. в гр.Пловдив, обл. Пловдивска без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество, установено по вид и
стойност от събраните по делото доказателства.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк
умисъл , тъй като деецът е осъзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на вредните последици.
При определяне размера на
наложеното на всеки един от подсъдимите наказание „лишаване от свобода”, визирано в
санкцията на чл.199 ал.1 от НК от НК, съобразно изискванията на чл.54 от НК,
съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подсъдимия Д. подробните му обяснения
дадени в хода на досъдебното производство, в които е описал механизма и начина
на извършване на престъплението, признанието на вината, което е елемент от
цялостното му обективно проявено още на досъдебното производство процесуално
поведение.По отношение и на двамата
подсъдими като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие трудовата им
ангажираност преди задържането им, обстоятелството, че част от инкриминираната сума е възстановена на
пострадалата,макар и недоброволно. Като смекчаващо вината обстоятелство спрямо
подсъдимия М. съдът прие по-ниския интензитет на участие в извършване на
престъплението, доколкото инициатор за осъществяването му е бил подсъдимия Д. и
физически той е упражнил принудата
спрямо пострадалата под формата на сила.Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие предходните осъждания и за двамата подсъдими, които не се отразяват на правната
квалификация на настоящото престъпление, лошите им характеристични данни, за Д.
по-големия принос при осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението.
За самостоятелно извършеното от
подсъдимия Д. престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК съдът отечете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство ниската стойност и количество на
държаното наркотично вещество, признанието на вината и съдействието, което е
оказал на органите на досъдебното производство като доброволно предал
марихуаната.Като отегчаващи вината му обстоятелство съдът прие предходните
осъждания и лошите характеристични данни на подсъдимия.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието за престъплението
грабеж, спрямо всеки един от подсъдимите, следва да се определи при превес на
смекчаващи отговорността им обстоятелства в размер над минималния визиран в
санкцията на чл.199 ал.1 от НК, а именно от по ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода
за всеки един от тях и в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лева
за подсъдимия Д. за самостоятелно извършеното от него престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 от НК.
С оглед характера на
производството и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,след редукцията
с 1/3 по
чл.58а ал.1 от НК, наказанието, което следва да изтърпи всеки един от
подсъдимите за престъплението грабеж се явява в размер от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода и в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода за
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК осъществено от подсъдимия Д..
Според преценката на настоящата инстанция така определеното по размер наказание спрямо
всеки един от подсъдимите ще съдейства
най-ефективно за постигане целите на чл.36
от НК.
На основание
чл.23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Д. едно общо най-тежко наказание в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода , към което на основание чл.23 ал.3 от НК присъедини изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева.
Според преценката на настоящата инстанция наложеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода се явява достатъчно за постигането на
необходимия поправителен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия Д., поради което и
съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК.
Тъй като и двамата подсъдими са рецидивисти по смисъла на
НК и ЗИНЗС на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. Б от ЗИНС следва така
наложеното наказание лишаване от свобода
всеки един от тях да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал. 2 и ал. 1 от НК следва да се
приспадне от наложеното наказание лишаване от свобода спрямо всеки един от
подсъдимите времето, през което са били
задържани, считано от 28.01.2020г. за М. и считано от 29.01.2020г. за Д. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.
354а, ал. 6 от НК вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК, следва да се отнеме в полза на
държавата иззетото по делото веществено доказателство - остатък от наркотично
вещество – марихуана 6,7 гр., предадено на съхранение в ЦМУ, отдел МРР – НОП -
гр. София с приемо-предавателен протокол от
19.02.2020г., като след влизане на присъдата в сила да се унижощи.
Иззетите по делото веществени доказателства: 1 бр.червено
шушляково яке, с черни ципове, с качулка, марка „Beluomo“, размер „М“; 1 бр. сиво долнище с бели връзки,
марка „Nike“; 1 чифт маратонки, черно и бяло, марка „Puma“; 1 бр.черен суитчър с
емблема с надпис Bowerme and
Knight Family mountain kouse sixteen three,
размер „XXL“; 1 бр. бежов плетен пуловер; 1 бр. черна плетена шапка; 2 бр.
ръкавици, черни, плетени, следва да се върнат на подс.
И.Г.Д. след влизане на присъдата в сила.
Иззетите по делото веществени доказателства: чифт черни
маратонки; 1 бр.тъмносиньо шушляково яке, с пухена
яка и места за нашивки на раменете, с два предни джоба с капаци; 1 бр.черен
клин; 1 бр. черно анцунгово долнище, с ластик вдолната част на крачолите, с два предни джоба, с бял
надпис „Champion“, следва да се върнат на подс. И.Г.М. след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимият И.Г.Д.
да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 122 лева /сто двадесет и два лева/ за
назначената химическа експертиза на наркотично вещество, които са направени по
обвинението за държане на високорисково наркотично вещество.
Мотиви за извършване на престъпленията са незачитане на
установения в страната правово ред, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен
начин.
По изложените съображения Пловдивският Окръжен съд
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :