РЕШЕНИЕ
гр.София ….….......
2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
А. ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Зоя Пандурска и в присъствието
на прокурора Деян Захариев, като разгледа докладваното от съдия А.ВНОХД № 1832/2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен протест от Софийска районна прокуратура
срещу присъда от 04.10.2018 г. по НОХД № 14442/2015 г. по описа на СРС, НО, 136
състав, с която подсъдимият С.П.С. е признат за невиновен в това че на
06.03.2015 г. около 04:30 ч. в гр.
София, ж.к. “Студентски град”, в тоалетна на дискотека “МЕГАДЕНС ЦЕНТЪР”, се
съвкупил с лице, ненавършило осемнадесетгодишна възраст С.Р.И., ЕГН: **********
/осъществил вагинален контакт, прониквайки с половия си член във влагалището й/
като я принудил към това със сила /хванал я с две ръце през кръста, вдигнал я
нагоре и с дясната си ръка издърпал бикините на И. настрани/, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 152, ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т.2 пр. 1 НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските,
направени на досъдебното производство в размер на 570,00 /петстотин и
седемдесет/ лева и в хода на съдебното производство в размер на 560,00/петстотин
и шестдесет/ лева са оставени за сметка на Държавата.
Във въззивния
протест са развити съображения за неправилност на присъдата. Представителят на
СРП застъпва становището, че в съдебното производство са събрани и проверени
всички възможни и необходими доказателства, въз основа на които е изяснена в
пълнота фактическата обстановка. Излага се, че съдът неправилно е приел, че
нито един от свидетелите не потвърждава твърденията на пострадалата, тъй като това
не съответства на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал. Сочи се, че в подкрепа на обвинителната теза следва да бъдат взети
предвид изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и свидетелските
показания на С. И. и Е.Л.. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова осъдителна.
На основание чл.322 НПК срещу протеста е
депозирано възражение от защитника на подсъдимия, в което е изразено, че
позицията на прокурора по никакъв начин не кореспондира на събраните и
приобщени писмени и гласни доказателствени средства по делото. Отбелязва се, че
за да е налице изнасилване е необходимо да бъде упражнено физическо насилие
върху жертвата, което да е насочено към сломяване на нейната съпротива, с която
тя изразява нежеланието си за извършване на съвкупление. Позовава се на думите
на пострадалата, с които е декларирала, че не е оказала съпротивление, не е
удряла подсъдимия, не го е бутала и не е показала нежелание за полов контакт.
Отбелязано е, че протестът не е подаден от участващия в делото прокурор, който
в последното съдебно заседание на първата инстанция е заявил, че не го
поддържа. Адв. С. допълва, че според заключението на съдебно-медицинската
експертиза не са установени травматични увреждания по главата, шията, тялото,
крайниците, около аналната област и е налице здрава девствена ципа. Набляга на
разпита на експертите, при който е посочено, че охлузвания могат да се получат
и от триенето на бикини. Цитирани са част от показанията на Е.Л. като се сочи,
че нямат отношение към предмета на обвинението. Настоява се за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства,
който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 19.06.2019 г.,
след изслушване становищата на страните.
В съдебно заседание на въззивната инстанция в съдебните прения представителят на
Софийска градска прокуратура заявява, че не поддържа протеста и пледира изцяло за
потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия се базира на
част от свидетелските показания, в които има данни, че пострадалата е
флиртувала с подсъдимия, имала е провокативно поведение и пост фактум многократно е заявявала, че нищо не се е случило и
че няма никакъв проблем. Моли изцяло за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият подкрепя становището на
защитника си и моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като взе предвид
сезиращия го документ и изложените в него доводи, съобрази становищата на
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото
в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК установи следното:
Въззивният протест е
подаден в законния срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество протестът е
неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран
върху фактите, а върху правната им оценка. При все това, обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси, отнесени
до правилността на присъдата.
Софийски градски съд намира, че първостепенния
съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички
писмени доказателства, събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от доказателствените материали,
обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което, споделя в по-голямата им част фактическите
констатации на районен съд.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелката Х. П. решила да празнува петнадесетия
си рожден ден в дискотека „Мегаденс Център“, находяща се в гр. София, жк
„Студентски град“. Тъй като била непълнолетна, настоявала майка й –
свидетелката М. П. да й съдейства с организацията. Последната потърсила телефон
на заведението и се свързала с Ц.И., която отговаряла за резервациите в
дискотеката. При проведения между тях разговор свидетелката П. предупредила, че
дъщеря й е непълнолетна, но иска да празнува рождения се ден в тяхното
заведение и по този повод ще й бъде придружител. Свидетелката И.отговорила, че
няма никакъв проблем да бъде направена резервацията и информирала М. П., че,
ако желае, за рождени дни предлагат безплатна услуга докарване на гостите с
лимузина. П. се обадила на шофьора на лимузината и му поръчала да ги вземе от
хотел „Родина“ в 23:00 часа на 05.03.2015 г. Преди да бъде направена
резервацията, на гости у Х. П. била нейната приятелка С. И., която заявила, че
родителите й знаят къде ще се празнува рождения ден, но нямали нищо против,
което не било вярно. Бащата на С. И. дал съгласие същата да отиде на рожден ден,
мислейки, че той ще бъде проведен в дома на св.Х. П.. На 04.03.2015 г.
най-малкото дете на М. П., което било на три години, получило обрив на главата
и било прието по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където трябвало да остане под
наблюдение за 3 или 4 дни. По тази причина свидетелката П. не могла да придружи
дъщеря си в дискотеката като помолила другата приятелка на дъщеря й –
свидетелката Х. П., която била пълнолетна, да я наглежда. На 05.03.2015 г.
около 23:00 часа от паркинга на хотел „Родина“, Х. П., С. И. и Х. П. се качили
в лимузина, която ги откарала до дискотека „Мегаденс
Център“ в жк “Студентски град“, за да празнуват
рождения ден на Х. П.. Те пристигнали пред дискотеката около 23:20 часа. Във
фоайето на заведението свидетелките се запознали с Г. Б., който същата вечер
организирал парти на УНСС и ги съпроводил до запазената маса, като им казал, че
ще ги наглежда и ако има някакъв проблем да се обръщат към него. Сепарето, в
което рожденичката и гостите й били настанени, се намирало
в дъното на дискотеката отдясно, в близост до тоалетните. На 06.03.2015 г.
около 00:30 часа към рождения ден се присъединили и други приятели на
свидетелката Х. П. - Е.Л. и М. М., които
били интимни приятели. След около половин час - към 01:00 часа в дискотеката
пристигнал и .К.К, който бил добър приятел на рожденичката
и поканен от майка й, заедно с братовчед му Г. Г.. От цялата компания само С. И.
и Х. П. били непълнолетни, като първата била гримирана, с къса черна рокля с
бюстие и обувки на токчета. Около 01:30 часа П.
решила да излезе от дискотеката, тъй като й станало топло и помолила
приятелката си И. да я придружи, но тя й казала, че ще дойде след малко. Когато
излязла пред дискотеката свидетелката П. видяла Г. Б. и се заговорили. След
няколко минути на входа на заведението дошла и С. И., като се заговорила с
подсъдимия С.С., който отговарял за охраната в
заведението. Последният се обърнал към нея с думите „Леле, какъв балкон“. Пострадалата
И. започнала да флиртува с него като се прегръщали и си говорели на ухо. Х. П.
и С. И. се насочили отново към вътрешността на дискотеката като пострадалата И.
споделила на П. за разговора си с охранителя и я помолила, ако той я попита, да
му каже, че е на 19 години. По време на вечерта И. и П. танцували активно, местейки
се от сепарето на дансинга. Около 03:50 часа Х. П. и Е.Л. били в дамската
тоалетна, където непознато момче - клиент на заведението ги хванал за ръцете и
ги задърпал на дансинга, при което приятелят на свидетелката Л.– М. М. започнал
да се разправя с момчето и след като се сбутали няколко пъти, пожелал да си
тръгнат от дискотеката. Заради това около 04:15 часа Х. П., Е.Л., М. М., .К.К и
Г. Г. напуснали заведението. Свидетелката Х. П. не пожелала да си ходи с тях, молейки
С. И. да остане с нея и заявила, че ще си поръча такси. Първата излязла пред
дискотеката, за да се обади по телефона, но понеже й паднала батерията се
върнала вътре, за да вземе телефона на И. и да се обади от него, но установила,
че нея я няма на масата и затова помолила свидетеля Б., който седял на друга
маса, да потърси приятелката й. В същото време около 04:30 часа пострадалата И.
не забелязала, че П. е изляза от дискотеката, за да поръча такси и решила да я
потърси в тоалетната. Дамската тоалетна се състояла от четири кабинки като,
когато стигнала до четвъртата, видяла, че са празни и тръгнала да излиза от
нея, но подсъдимият С. я пресрещнал, вкарал я във втората или третата кабинка и
затворил вратата. Подсъдимият й казал, че ако не го целуне, няма да я пусне да
излезе, поради което пострадалата И. го целунала по устата. Въпреки това
подсъдимият придърпал към себе си И., продължил да я целува, разкопчал колана
на панталона си, извадил члена си и хванал лявата й ръка, дърпайки я към члена
му, но тя не пожелала да го докосне. Тогава И. му казала, че е непълнолетна и
че той може да изгуби работата си, но той не се притеснил и заявил че работата
му е временна. След това подсъдимият С. повдигнал И., разтворил й краката,
отместил бельото й настрани и се опитал да вкара члена си във влагалището й без
презерватив, като от натиска пострадалата усетила болка. Последната не се
съпротивлявала, не се дърпала, не е удряла или бутала подсъдимия, а просто си
седяла и дори му казала: „Тихо, тихо, да не ни види
някой“. Подсъдимият пуснал пострадалата, излязъл от тоалетната, а тя се върнала
в сепарето си. На приятелката си Х. П., пострадалата И. разказала, че се видели
с охранителя в тоалетната и са се целували, а тя от своя страна споделила това
на свидетеля Г. Б., който потърсил управителя на заведението. Свидетелят Б.
извикал Д.М., започнал да й обяснява, че техен служител е притеснявал клиентка
на заведението, а пострадалата И. посочила подсъдимия, при което, за да се
запознае по-добре със ситуацията, свидетелката М.извикала в офиса на
заведението подсъдимият, пострадалата и свидетеля Б.. И. не била притеснена,
изглеждала добре и отказала да разкаже подробно какво се е случило. Докато били
в офиса, на няколко пъти влизало и излизало момче на име М.Т., което видяло
свидетелката П. във фоайето, попитал я какво става и след като тя му казала,
той отишъл при охраната и започнал да им крещи. Охранителите изгонили М.Т. от
заведението, но той подал сигнал на тел.112 за изнасилване и след около 15
минути свидетелите В.А.и Р.Б., които
били на смяна в 07 РУ-СДВР отишли на
проверка и видели, че пред заведението ги чакал М.Т.. На място били установени пострадалата,
подсъдимият, Х. П., Г. Б. и управителите на дискотеката Д.М. и Б.Т., като
полицаите останали на място до пристигането на дежурна оперативна група. На
място пристигнал и екип на Бърза помощ, но пострадалата И. отказала да бъде
прегледана, а подсъдимият С. бил задържан.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелката М. Г. П. /л.100 – л.101 от
СП и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2 от НПК – л.38 от ДП/; показанията на
свидетеля Е.А.М./л.102 от СП/; показанията на
свидетеля О.С.С./л.102-л.103 от СП/; показанията на свидетелката Д.М.М./л.103-104
от СП
и прочетените по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.47 от ДП/; показанията на свидетеля Б.С.Т./л.104-л.105 от СП/; показанията на свидетелката Х. И. П. /л.122- л.123 от
СП/; показанията на свидетелката Ц.А../л.123-л.124 от СП/; показанията на
свидетелката Х. А.П. /л.124 от СП/; показанията на свидетеля П.Т.А./л.125 от СП,
прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.52 от ДП/; показанията на
свидетеля М. Д. М. /л.154 от СП/; показанията на свидетеля Г. В. Б. /л.154-155
от СП, прочетените по реда на чл. 281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.62 от ДП/; показанията
на С.Ю.П./л.155-л.156 от СП/; показанията на С.Р.И. /л.156-л.157 от СП,
прочетените по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК – л.36 от ДП/; показанията на
свидетеля Р.И./л.157-л.158 от СП/; показанията на свидетеля В.К.А./л.218-л.219
от СП, прочетените по реда на чл. 281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.63 от ДП/; показанията
на свидетеля Р.С.Б./л.219 –л.220 от СП, прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.64 от ДП/; показанията на
свидетелката Е.Й.Л./л.306 от СП и прочетените по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.51 от ДП/.
Писмените доказателства и
доказателствени средства – заповед за задържане на лице от 06.03.2015 г./л.11
от ДП/; справка за съдимост № 17554/29.10.2015
г. /л.19 от СП/ на СРС; протокол за разпознаване
на лица и предмети /л.68 от ДП/; писмо от управителя
на „Мегаденс център“ с приложени към него копие от
схема на заведението и списък на всички служители, които са били на работа на
05.03.2015 г. /л.121 – л.124 от ДП/; протокол за доброволно предаване от
10.03.2015 г. /л.126 от ДП/; трудов договор № 22522/08.01.2015 г. /л.128 от
ДП/; длъжностна характеристика за длъжността охранител /л.129-л.131 от ДП/;
договор за охрана /л.133-л.138 от ДП/; анекс към договор за охрана от 02.02.2015 г. /л.139 от ДП/; лиценз за извършване на частна
охранителна дейност № 63/29.04.2004 г. /л.140 от ДП/; удостоверение с изх.№
20150202094001/02.02.2015 г. от Агенция по
вписванията /л.143-л.145 от ДП/; график за дежурствата на служителите от „Л.С.Г.“
АД /л.146 от ДП/; план за охрана и специфика на охранителната дейност в обект
клуб „Mega dance center” /л.147-л.153 от ДП/; правила и указания
за осъществяване на охранителна дейност в „Мега денс
център“ от служителите на „С.С.“ АД /л.154-155 от
ДП/; правилник за вътрешния ред и пропускателния режим /л.156-л.159 от ДП/;
протокол за извършено охранително обследване на обект „Mega
dance center” /л.160-л.163
от ДП/; книга за ежедневен инструктаж по безопасност /л.164-л.167 от ДП/; книга
за начален инструктаж по безопасност /л.168-л.169 от ДП/; писма от Столична
община /л.170-л.172 от ДП/; писмо от ЦСМП – София /л.180 от ДП/ и другите
прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Веществени доказателства – 1 брой
оптичен носител CD-R, с надпис
„06.03.2015 г.“ съдържащ звукозапис и електронни карти за постъпило обаждане
към телефон за спешни повиквания -112 от Дирекция „Национална система 112“ на
МВР /л.118 от ДП/.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал -
заключението на КСППЕ на пострадалата И. /л.84-92 от ДП, приобщено по реда на
чл.282 от НПК – л.306 от СП/; заключението на
КСППЕ на подсъдимия /л.98-104 от ДП, приобщено по реда на чл.282 от НПК – л.306
от СП/; заключението на СПЕ на свидетелката Х. П.
/л.110 – л.115 от ДП, приобщено по реда на чл.282 от НПК – л.307 от СП/ и
заключението на СМЕ /л.75 – л.76 от ДП, приобщено по реда на чл.282 от НПК –
л.317 от СП/.
Въззивната инстанция счита,
че мотивите на районен съд във връзка с доказателствата и описаното за прието
от правна страна не се отличават с изключителна конкретика
и подробност. Настоящият съдебен състав, обаче, преценява, че въпреки
пестеливостта си, доказателственият анализ на
районния съд не граничи с липсата на мотиви, доколкото волята на съда по
въпроса кои доказателства са поставени в основата на фактическите изводи, не е
двусмислена и противоречива. Поради обобщеното обсъждане на доказателствената
съвкупност, този съд преценява, че е необходимо да бъдат направени известни
допълнения.
Настоящият състав след преглед на
обективните находки по делото, достигна до извода, че постановената присъда е
базирана на голям обем от гласни доказателствени средства, които условно могат
да бъдат обособени в няколко групи с цел по-детайлно обсъждане. Едната група са
показанията на свидетелите М. П., Х. П., Г. Б., Х. П., М. М. и Е.Л., които са
близки с пострадалата и заедно с нея са посетили процесното
заведение по повод организирания рожден ден. Другата група, са тези на служителите на нощния клуб „Мегаденс център“ – свидетелите Е.М., Д.М., Б.Т., О.С., Ц.И.
и П.А.. Третата група са показанията на полицейските служители В.А.и Р.Б.,
както и на медицинското лице С.П.. Частично изолирани от останалите гласни
източници се явяват показанията на пострадалата И., като същите предвид
характера им на пряко и първично доказателствено
средство, имат основно значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване. Същевременно, следва да се съобрази и че тази свидетелка има
качеството на пострадала от деянието, предмет на обвинението, което навежда на
възможна нейна заинтересованост от изхода на производството.
Всички свидетелски показания са
еднопосочни относно поводът за посещение на дискотеката, начинът на
организиране на рождения ден на свидетелката П., лицата, които са присъствали
на него, времето и мястото на извършване на деянието, което налага
кредитирането им в тези части.
В съответствие с процесуалните норми пострадалата
И. е дала показания, в които обстоятелствено е изложила своята гледна точка във
връзка с извършеното деяние. В този ред на мисли достоверността им следва да
бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства и при съблюдаване дефинитивните предписания за оценка на
доказателствата. Следва да се подчертае, че до голяма степен изложените от
основния субект в процеса факти са непроверими с
други такива или с доказателства и средства за тяхното установяване - относно
използвана ли е принуда или станалото е било с доброволен характер. След хронологичен
преглед на твърденията на пострадалата обосновано може да се заключи, че същата
излага противоречиви данни във връзка с комуникацията си с подсъдимия и
последвалото деяние. Забелязват се редица разминавания, свързани със съставомерни факти и обстоятелства като прави впечатление,
че нееднократно е налице категоричното им деклариране и последващото
им отричане.
Така например по отношение на първата си
среща с подсъдимия, пострадалата И. заявява единствено, че излизайки пред входа
на дискотеката, където били приятелката й Х. П. и свидетелят Б., подсъдимият й
казал „Леле, какъв балкон“, а тя отвърнала, че й е топло и се присъединила към
последните. Тази лаконична интерпретация не корелира
със споменатото от свидетелите П. и Б., които се явяват и очевидци на
обсъждания разговор, поради което настоящата инстанция не възприема с доверие
показанията на пострадалата в тази им част. Не се спори, че свидетелите Б. и П.
се намирали пред входа на дискотеката, когато пострадалата решила да отиде при
тях, но непосредствено преди това се запознала с подсъдимия. По думите на П.
двамата си говорели на ухо, пострадалата е прегръщала подсъдимия и впоследствие
й е споделила, че много го харесва и че са говорили за възможността последната
да стане танцьорка. Симпатията от страна на И. се установява и от факта, че
същата е помолила свидетелката П., ако подсъдимият се поинтересува от възрастта
й, да му каже, че е на деветнадесет години. Това се поттвърждава и от свидетеля Б., който в показанията си
сочи, че от поведението на пострадалата ясно е личало, че е ухажвала и
флиртувала с подсъдимия и че е търсила близък контакт с него. Косвено от
показанията на свидетелката А., която е отговаряла за резервациите в
заведението и свидетеля А. - колега на подсъдимия, също се установява, че
момичетата от рождения ден спорадично са обикаляли и са търсили внимание от
охранителите на нощния клуб.
Въззивният съд намери, че
следва да кредитира твърденията на пострадалата, че непосредствено преди
случката в тоалетната, гостите от рождения ден са си тръгнали и в дискотеката
са останали само тя и свидетелите П. и Б.. Не се опровергава и обстоятелството,
че пострадалата е останала сама в сепарето, което я е мотивирало и подтикнало
да се насочи към женската тоалетна с цел да потърси приятелката си П..
Изложеното напълно кореспондира със соченото от свидетелката П., която уточнява,
че след като е изпратила приятелите си, отишла пред входа на заведението, за да
извика такси, с което заедно с пострадалата И. да се приберат, но след като
установила, че батерията й няма заряд и решила да вземе телефона на последната,
видяла, че нея я няма. В коментирания аспект еднопосочни са и изявленията на
свидетеля Б., който също споделя, че свидетелката П. го е помолила да потърсят
пострадалата, но той не успял да я открие. Вътрешно непротиворечиви са и
разказите на свидетелите П., М. и Л., които декларират, че са напуснали
заведението преди процесното деяние и че свидетелките
П. и И. са останали до по-късно в дискотеката, затова и този съд ги цени като
достоверни.
По отношение същността на инцидента
прави впечатление, че преобладаващата част от показанията на пострадалата са
непоследователни, взаимно изключващи се и логически неиздържани. Константни са
единствено следните твърдения - пострадалата е била боса и без чорапогащник; след като е влязла в женската тоалетна на
нощния клуб и видяла, че и четирите тоалетни са празни се е натъкнала на
подсъдимия С., който й препречил пътя към изхода; последният й казал, че ако не
го целуне няма да я пусне и тя го целунала по устата; откопчал панталона си и
насочил ръката на пострадалата към члена му, а тя я дръпнала; вдигнал я,
разтворил й краката, преместил бикините й настрани и сложил краката й на ръцете
си; подсъдимият бил без презерватив. Прецизният им анализ навежда въззивния съд към извода, че същите са изчерпателни,
убедителни и неразколебани от доказателствената маса, което предпоставя
да им бъде дадена вяра.
Настоящият съдебен състав не остана
встрани от констатираните противоречия в показанията на пострадалата И.. От
една страна, същата е заявила пред съда, че подсъдимият не я е насилвал да
влязат в тоалетната и не я е удрял, а от друга, че я е бутнал вътре, хванал я
за раменете, вкарал я там и затворил вратата. На следващо място, неколкократно споменава, че се е опитала да отвори вратата,
за да излезе от тоалетната, но подсъдимият я затискал с крак, а по-късно
твърди, че не е оказала съпротива и не се е дърпала. По-озадачаващото е, че неведнъж
пострадалата декларира, че е била „прекалено шокирана“, за да каже нещо,
въпреки това обаче признава, че е употребила репликата „Тихо, тихо, да не ни види някой“, което не е индикация за наличен
у нея силен стрес. В противовес на последното са и думите й, че е блъснала
подсъдимия С. по гърдите. По данни от изследването при КСПСЕ е посочено, че
пострадалата е спокойна и контактна и по-трудно податлива на стрес. За липсата
на притеснение у пострадалата свидетелстват й показанията на Т., Б. и Х. П.. В
тази връзка този въззивен състав следва да отбележи,
че той не противостои на позицията на пострадалата, че е изпитвала срам и не е
искала нищо да се разбере, дори напълно й се доверява, но не може да подмине факта,
че версията за силния шок е силно преувеличена, още повече като бъде взета
предвид и предикатната й близост с подсъдимия.
Най – сериозно варират показанията на
пострадалата относно процесното съвкупление. Първоначално
категорично посочва, че подсъдимият е проникнал с члена си, но не целият, по-късно
повтаря това и добавя, че е усетила болка, веднага след което тази сигурност се
променя и е изразено предположение за проникване на малка част от мъжкия полов
орган на подсъдимия, а в заключение описва, че последният се е опитал да
проникне в нея. Пострадалата дори допълва, че подсъдимият я е държал с една
ръка и се е опитал да вкара члена си във влагалището й, но като е усетил, че
нищо няма да стане я е пуснал и тя се е върнала на сепарето при приятелите си. В
последното си изречение отново заявява, че е сигурна, че е имало проникване. Така
при задълбочен разбор на непостоянните й изявления и паралелът им с наличния по
делото експертен доказателствен материал обосновано може да се приеме, че е бил
осъществен опит за съвкупление, поради което въззивната
инстанция ще кредитира само тази част от показанията й, които го описват. За да
застъпи този извод настоящия съд отчита, че цитираното събитие трудно би могло
да бъде проверено поради липса на други свидетели, но се съотнася като факт със
съдържащото се в заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза. Този състав го приема за обосновано и обективно, тъй като от него
се установява, че при пострадалата се забелязва здрава девствена ципа,
която предвид своето анатомично състояние позволява извършване на полово
сношение без разкъсване. В констативно-съобразителната част на изследването е
уточнено, че девствената ципа е еластична и по-месеста в диапазона 4-7 часа,
като травматични увреждания и дефлорационни щърбини по входа й не са забелязани. Основна роля има тази
част на заключението, в която подробно е описано, че охлузването по лигавицата
на преддверието на влагалището към 9 часа се дължи на триещо действие на твърд
тъп или полутвърд тъп предмет и може да се получи при опити за проникване с връхната
част на мъжки полов член във влагалището. Пояснено е, че такива охлузвания са
характерни при извършването на полов акт без „подготовка“ на жената, поради
което лигавицата е суха. Констатираните наранявания са отнесени към медикобиологичния признак болка и страдание. Косвени и
производни данни за неуспешния сексуален контакт се съдържат и в показанията на
свидетелките М. и Х. Петрови и свидетелят Т.. Първата пояснява, че многократно
е питала пострадалата за случилото се с подсъдимия като същата й отговаряла, че
е добре и нищо не се е случило докрай, а втората разказва, че И. й е споделила,
че с подсъдимия тръгнали да правят полов акт, но се е отказала, тъй като се
уплашила, защото била девствена. Пред свидетеля Т. пострадалата потвърдила, че
се е целувала с един от охранителите, но не са правили секс. Въззивната инстанция дава напълно вяра на изложеното, което
дискредитира една част от показанията на И..
Налице са значителни противоречия в
показанията на пострадалата И., дадени в хода на съдебното следствие от тези,
депозирани на фазата на досъдебното производство, относно това кога е съобщила
на подсъдимия, че е непълнолетна. Типично в неин стил, при разпита й пред
първата инстанция пострадалата многократно заявява, че е казала на подсъдимия,
че е непълнолетна като веднъж твърди, че това е станало непосредствено след
влизането им в тоалетната, втори път, че е му го е казала след като го е
целунала. Поради явната несигурност в тези изявления, ревизираният съд,
прилагайки новелата на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК
констатира, че на досъдебната фаза пострадалата е посочила, че е уведомила
подсъдимия за непълнолетието си едва, когато е извадил члена си и я е хванал за
ръката, за да я придърпа към него. Съпоставяйки направените от последната
изложения на коментирания инцидент в хронологичен порядък, по време на двете
фази на процеса се установява, че показанията на досъдебното производство са
доста по-систематизирани. На съдебното следствие, при разпита на пострадалата,
проведен в условията на устност, непосредственост и с
възможност на всички страни да поставят своите въпроси, прозира ирационало двоумение, непоследователност и разпиляност, поради което въззивният
съд намери за резонно да кредитира твърденията в тази има част, дадени веднага
след деянието, когато спомените са силно съхранени, а и неопитността на
пострадалата поради младата й възраст са допринесли за първосигнална
реакция и затруднение за изкривяване на обективната истина.
Относно въпросът осъществена ли е
инкриминираната принуда, която е целяла да сломи съпротивата на пострадалата И.,
настоящия състав застъпва отрицателно становище. Мотивите са базирани на
съвкупната оценка на събрания доказателствен материал, от който не може да се изведе
убедителен извод за този съставомерен елемент от
изпълнителното деяние. Адекватни са съображенията на защитата на подсъдимия, че
пострадалата не е показала нежелание за полов контакт. Ако отново детайлно се
вгледаме в нейните показания, ще забележим, че няма никакви данни за извършена
от нея съпротива. Единственият белег за вербално противопоставяне на случващото
се са думите й, с които е казала на подсъдимия, че „ако й направи нещо, ще
изгуби работата си“, а както беше споменато по-горе, тезата й за въздържане от реакция
поради твърдяно от нея шоково състояние, бе оборена. В показанията на Х. П. е
отразено, че И. не е споменала за насилие, дори е уточнила, че не й се занимава
с това дело и че всичко е било доброволно. Пострадалата сама твърди, че не е
удряла и бутала подсъдимия, че не се е дърпала толкова здраво и че дори не си
спомня да е оказвала съпротива. По-интересното обаче е, че не само, че никъде
не се споменава за оказан от подсъдимия натиск срещу нея, но недоумение буди и
заявката й, че „докато той я е вдигнал ръцете й са били на раменете му“.
Последното е характерно именно за позиция при доброволен сексуален контакт.
След като ръцете й са били свободно пуснати, нелогично е да прегръща
подсъдимия, вместо да го удря, блъска, щипе, драска или най-малкото да вика при
условие, че „със сигурност не е искала да става това“. Релевантни в тази връзка
са и резултатите от изготвената съдебно-медицинска експертиза, според които при
пострадалата липсват травматични увреждания по главата, шията, тялото,
крайниците и околоаналната област. Също така, видно
от протокола за освидетелстване на подсъдимия, по тялото му не са забелязани
зачервявания и следи от наранявания и охлузвания, а при разпита на вещото лице,
прегледало пострадалата се установява, че такива охлузвания на лигавицата могат
да бъдат получени и при триене на бикини. Въз основа на горепосоченото се стига
до извода, че меродавно е само обоснованото убеждение, че подсъдимият С. не е
извършил възведеното обвинение, тъй като не само осъдителната, но и
оправдателната присъда не може да почива на предположения.
Контролиращият съд се доверява на
показанията на свидетелката М. П. - от тях се изяснява с кои служители на
заведението е контактувала, какви са причините за отсъствието й от
празненството и отношението на пострадалата към случилото се. Такава е и позицията касателно
показанията на свидетелката Х. П., с изключение на твърденията й, че самата И.
е споделила на свидетеля Б. какво е станало в тоалетната, след което той
потърсил управителя, тъй като в неговите показания няколко пъти се уточнява, че
пострадалата нищо не му е казала, а е разбрал за ситуацията именно от П.. В
приобщената съдебно-психиатрична експертиза изрично е установено, че свидетелката
е в състояние правилно да възприема действителността и да възпроизвежда
фактите, които имат значение за производството. Този въззивен
състав се доверява и на твърденията на свидетеля Б., считайки, че същият няма
основание за пристрастност или заинтересованост, а само разкрива впечатленията
си от близостта на пострадалата с подсъдимия.
Без значителна доказателствена стойност
са показанията на свидетелите Л., М. и П., които засягат обстоятелства извън
предмета на доказване, но дават информация за предизвикателния вид на
пострадалата и потвърждават виждането, че същата е изглеждала доста по-зряла за
възрастта си и въззивният съд ги намира за
достоверни, взаимокореспондиращи си и логични.
По идентичен начин се характеризират и
показанията на свидетелите А., С. и М.. Те потвърждават факта, че подсъдимият е
бил отговорник на охраната и поясняват практиката във връзка с осъществения
пропускателен режим на входа и надзора над гостите в заведението.
Хронологично структурирани и житейски
издържани са показанията на свидетелите М.и Т., които докладват за опитите си
да изяснят ситуацията с пострадалата и усложнената впоследствие обстановка
заради лицето М.Т., като въззивният съд цени тяхната
последователност и достоверност.
Частични данни, спомагащи за изясняване
на механизма за настаняване в дискотеката, се съдържат в показанията на
свидетелката Ц.А., които потвърждават комуникацията й със свидетелката М. П. и
осигуряването на безпрепятствен достъп на непълнолетните лица в нея, поради
което настоящия съд намира за основателно кредитирането им.
Не допринасят за изясняване на каквито и
да било обстоятелства от предмета на доказване единствено показанията на свидетелите
Бонев и А., поради което и съда ги игнорира от визираната доказателствена
съвкупност, въпреки че обстоятелствата, възприети от тези свидетели, бяха възпроизведени
и от медицинският служител П., имаща досег с пострадалата по повод процесния инцидент.
Настоящият състав приема за
обективни и компетентни заключенията на извършените в досъдебното производство
КСПСЕ на И., СМЕ, СПЕ на П., КСПСЕ на С., въз основа на които се установяват медицинския
статус на пострадалата И., психическото й състояние и това на подсъдимия С. и
свидетелката Х. П.. Този състав кредитира заключенията на експертизите като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно
възприети и от районен съд при формирането на фактическите и правни изводи по
делото.
Констатация за чистото съдебно минало на
подсъдимия С. районният съд правилно е направил въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост.
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства и доказателствени средства, въззивната
инстанция изключи от доказателствените си изводи
приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи
извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд преценява от правна страна, че подсъдимият С.П.С. с ЕГН: ********** не е
осъществил състава на престъпление по чл. 152, ал.2, т.1 вр.
ал.1, т.2, пр.1 от НК поради липсата на съставомерни
признаци от обективна и субективна страна, тъй като на 06.03.2015 г., около 04:30
часа в гр. София, жк „Студентски град“, в тоалетна на
дискотека “МЕГАДЕНС ЦЕНТЪР”, не се е съвкупил с лице, ненавършило
осемнадесетгодишна възраст - /С.Р.И. с ЕГН: ********** /не е осъществил
вагинален контакт, прониквайки с половия си член във влагалището й/ като я
принудил към това със сила /хванал я с две ръце през кръста, вдигнал я нагоре и
с дясната си ръка издърпал бикините на И. настрани/.
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и
свободния избор на полов партньор само на лице от женски пол, както и
свободното вземане на решение на жената за забременяване и раждане.
От обективна страна жертва на това
посегателство може да бъде само лице от женски пол. Изпълнителното деяние винаги
включва извършване на съвкупление с пострадалата. В конкретния случай
изнасилването е двуактно престъпление, което се осъществява, когато субектът
принуждава жертвата към съвкупление със сила или заплашване. При тази форма на
изпълнителното деяние принудата се използва с цел да се извърши съвкупление.
Характерното тук е, че опитът за изнасилване може да е само недовършен и е
налице, след като е започнала принудата с цел съвкупление. При тези принципни
положения, стана ясно, че няма индикации за извършването на принуда спрямо
пострадалата И., а от съдебно-медицинската експертиза категорично се
установява, че дефлорация не е налице, поради което доводите на първата
инстанция за липса на деяние от обективна страна са изцяло рационални.
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е необходимо деецът
да действа с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като в случая трябва да
съзнава, че пострадалата не е съгласна да се съвкупява с него, да съзнава
принудителния характер на употребеното насилие или заплашване и да цели чрез
него да сломи съпротивата й и да извърши половия акт. Безспорно е доказано по
делото, че в коментираната ситуация поведението на пострадалата не е изразявало
противодействие и нежелание за полова близост с подсъдимия. Реално не е имало
съпротива, която е трябвало да бъде оборена и по тази причина е алогично такава
представа да бъде изведена в съзнанието на последния, за да предприеме
принудителни постъпки. Увлечението на пострадалата към него и откритото му
демонстриране препятстват изначало съзнаването от страна на подсъдимия на
несъгласие за съвкупление.
Подсъдимият не може да бъде ангажиран и
за това, че И. не е навършила осемнадесет години. За да е налице отговорност на
дееца за това квалифициращо обстоятелство той трябва да има представа, че
извършва деянието именно спрямо непълнолетно лице. Умисълът на подсъдимия
трябва да обхваща квалифициращото обстоятелство, което в случая отсъства. Основен
показател в тази връзка са твърденията на трите групи свидетели, които в
абсолютен унисон заявяват, че пострадалата е изглеждала доста по-голяма за
възрастта си. Не само присъствалите на рождения ден поддържат, че наличието на
грим на пострадалата напълно е изтрило следите на крехката й младост, но и
такова е било впечатлението на служителите на заведението, в частност и на
подсъдимия. В хода на съдебното следствие при разпита й свидетелката П. също
споменава, че пострадалата е нямала вид на непълнолетна, а вещото лице А. изготвило
приложената съдебно-медицинска експертиза, е уточнило, че дори и без наличието
на грим И. изглеждала на 16 години или по-голяма, но не и на 14 години.
Базирайки се на цитираната правна и
доказателствена обосновка акуратно и законосъобразно първата инстанция е
оправдала подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение.
Предвид изхода на делото, правилно, на
основание чл.190, ал.1 от НПК, с присъдата си районният съд е оставил
направените по делото разноски за сметка на Държавата.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният
протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Поради това Софийски градски съд
Р Е Ш И:
Потвърждава присъда от 04.10.2018 г. по НОХД № 14442/2015 г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 136 състав
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.