Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Х. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1012-26-69-1/19.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. С. срещу Разпореждане № **********/2140-26-84/19.01.2024 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на административния орган били необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. В решението си административният орган изложил субективни мотиви, някои от които пренесени от Разпореждане № **********/2140-26-84 от 19.01.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. В случая се касаело за нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, накърняващо правото на защита на жалбоподателката и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административният орган неправилно не зачел за действителен осигурителен стаж периода на майчинство от 03.07.1984 г. до 08.01.1985 г. - 06 месеца и 05 дни, и от 15.06.1989 г. до 22.01.1991 г. - 01 година, 07 месеца и 07 дни, или общо 2 години, 1 месец и 12 дни, като разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, на която същият се позовал, била тълкувана разширително. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признавало за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, предвид спорния период на майчинство, времето на майчинство и неговата действителност следвало да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачитало и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.) за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачитало за трудов стаж по отменения ЗП. Относимо към спора било и ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признавало за трудов стаж.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачитало времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която за осигурителен стаж се зачитало и изчислявало времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време.

От съдържанието на посочените разпоредби следвал извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП (отм.), и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачитал за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно и за осигурителен стаж при пенсиониране.

По административната преписка било установено, че жалбоподателката била неработеща майка в периода от 03.07.1984 г. до 08.01.1985 г. и от 15.06.1989 г. до 22.01.1991 г., тоест преди 31.12.1999 г., при което по силата на чл. 80 от ППЗП (отм.), горният период се зачитал за трудов стаж, съответно на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, периодите на майчинството следвало да се зачетат и за действителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО, като в този смисъл била и трайната съдебна практика.

При така установеното следвало да се приеме, че действителният осигурителен стаж на лицето възлизал на 16 години, 03 месеца и 15 дни, включващ в себе си и периода през който тя била неработеща майка и отглеждала децата си - 2 години, 1 месец и 12 дни, поради което и при навършена възраст 67 години, за заявителката били налице условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Ето защо оспореното решение, с което била отхвърлена жалбата на Х. С. С. срещу Разпореждане № **********/2140-26-84 от 19.01.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, следвало да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия било длъжностното лице, на което било възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следвало да бъде върната на административния орган за ново произнасяне за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл. 9, ал. 2 от КСО.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменено Решение № 1012-26-69-1 от 19.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/2140-26-84 от 19.01.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -Хасково, като противоречащо на материалния закон, и да й бъдат присъдени разноските по делото.

Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, видно от депозирана в хода на производството молба от процесуалния представител на жалбоподателката, който излага в молбата доводи по съществото на спора.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че от доказателствата, събрани по административната преписка, било видно, че жалбоподателката не отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като същата нямала изискуемите 15 години действителен стаж. С оглед на това счита, че след като Директорът на ТП на НОИ – Хасково е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, същият издал правилен и законосъобразен административен акт, съответно моли този акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателката Х. С. С., се установява, че същата е подала Заявление с вх. № 2113-26-1886/26.09.2023 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково (л. 11) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи, установяващи осигурителен стаж и доход.

След извършена проверка и на база представените документи с Разпореждане № **********/2140-26-84/19.01.2024 г. (л. 24, гръб) ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 26.09.2023 г., Х. С. С. има навършена възраст от 67 г., 00 м. и 02 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1973 г. до 22.01.1991 г. с прекъсване, както следва: 06 г. и 11 м. от втора категория труд; 09 г., 04 м. и 15 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -18 г., 00 м. и 08 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 02 м. и 03 дни; сбор от осигурителен стаж и възраст - 85. В мотивите на постановения отказ е направена преценка на правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, съответно е посочено, че на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 67 г., 00 м. и 02 дни, но няма 15 години при условията на втора категория труд, а има 06 г. и 11 м. и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94, а има 85.

Посочено е, че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г. лицето следва да има навършена възраст 62 години, и придобит осигурителен стаж 36 години и 04 месеца за жените, съответно, че С. не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 36 години и 04 месеца, а има 18 г., 00 м. и 08 дни.

Разгледана е приложимостта и на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2023 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитиран е чл. 15, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, според който при преценяване на правото по ал. 3 от същата наредба и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория, като тази разпоредба не се прилага при преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Заявено е, че съгласно § 1, ал. 1, т, 12 от ДР на КСО, „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В тази връзка е посочено, че зачетеният осигурителен стаж като неработеща майка за времето от 03.07.1984 г. до 08.01.1985 г. - 06 м. и 05 дни и от 15.06.1989 г. до 22.01.1991 г. - 01 г., 07 м. и 07 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съответно пенсионният орган е преценил, че на С. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г. 02 м. и 03 дни.

Така постановеното разпореждане е връчено на Х. С. на 05.02.2024 г. (л. 25, гръб). Същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-69/12.02.2024 г. (л. 26, гръб).

С Решение № 1012-26-69-1/19.02.2024 г. (л. 29) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че правилно пенсионният орган е зачел осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1973 г. до 22.01.1991 г. с прекъсване, както следва: 06 г. и 11 м. от втора категория труд; 09 г., 04 м. и 15 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж, превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 18 г., 00 м. и 08 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 02 м. и 03 дни; сбор от осигурителен стаж и възраст – 85.

Посочено е, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма 15 години при условията на втора категория труд, а има 06 г. и 11 м. и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94, а има 85. Преценено е, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 36 години и 04 месеца, а има 18 г. и 08 дни.

Обсъдени са понятията „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“ и е прието, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката като неработеща майка за времето 03.07.1984 г. до 08.01.1985 г. - 06 м. и 05 дни и от 15.06.1989 г. до 22.01.1991 г. - 01 г. 07 м. и 07 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1. т. 12 от ДР на КСО. В тази връзка е прието, че жалбоподателката няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г., 02 м. и 02 дни.

Така постановеното решение е връчено на адв.Б. М., като пълномощник на Х. С. (л. 28, гръб), на 21.02.2024 г. (л. 9) и обжалвано с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-69-2/22.02.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 4).

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите разпоредби - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са налице.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни норми.

Не е спорно по делото, че в случая не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по смисъла на посочените разпоредби.

Спорът между страните е по изпълнението на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган осигурителен стаж от 18 г., 00 м. и 08 дни, от които действителен от 14 г., 02 м. и 03 дни, не съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, като спорният между страните въпрос е следва ли да се зачетат за действителен осигурителен стаж двата периода, през които жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. В случая, като е взел предвид представените писмени документи, административният орган е зачел за действителен стаж такъв от 14 г., 02 м. и 03 дни, като не са взети предвид периодите от 06 месеца и 5 дни и съответно от 01 година, 07 месеца и 07 дни, през които жалбоподателката, като неработеща майка, е отглеждала деца.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От приложените към административната преписка писмени доказателства се установяват периодите, през които жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административния орган в издадения административен акт.

В настоящия случай, както бе посочено, спорен е въпросът относно признаване на действителен стаж за периодите от 03.07.1984 г. до 08.01.1985 г. и от 15.06.1989 г. до 22.01.1991 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. По делото не съществува спор, че през процесните два периода жалбоподателката не е работеща майка.

При сега действащата уредба, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.

В обжалвания административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на Х. С. С. е 14 г., 02 м. и 03 дни, в който не е включен периодът на майчинство от общо 2 години, 1 месец и 12 дни за двете деца. При прибавяне на този период към признатия стаж от 14 г., 02 м. и 03 дни, се получава действителен стаж от 16 г., 3 м. и 5 дни.

Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно. От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Хасково.

С оглед изхода на спора и факта, че жалбоподателката е направила изрично искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на същата следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева (л. 8) и държавна такса в размер на 10 лева (л. 37).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Х. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], Решение № 1012-26-69-1/19.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-84/19.01.2024 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-26-1886/26.09.2023 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт да заплати на Х. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 560 лв. (петстотин и шестдесет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.